Забравеният свещеник, който предсказва черните дупки през 1783 г.
Почти 200 години преди учените да одобряват съществуването на черни дупки във Вселената , английският свещеник Джон Мишел разгласява някои изненадващо прозорливи хрумвания за тези странни галактически обекти. Защо работата му не е по- известна ?
Съществуването на черни дупки е зашеметяваща мисъл, изключително взимайки поради, че в Космоса може да има милиарди от тях. В продължение на десетилетия през XX век видни физици отказват да повярват, че те могат да съществуват, пренебрегвайки математическите прогнози . Сред съмняващите се е бил даже Алберт Айнщайн , чиято лична обща доктрина на относителността прави черните дупки вероятни.
(Видеото е архивно: Най-бързо растящата черна дупка!)
Обаче е имало един човек, който е показал забележителна проницателност във връзка с черните дупки - и то доста преди Айнщайн да се роди . Използвайки единствено законите на Нютон , един малко прочут английски свещеник на име Джон Мишел е планувал тези астрономически странни обекти по някои значими и изненадващи способи още през XVIII век.
Кой е бил Мишел, какво е предсказал и за какво концепциите му са били забравени ?
Мишел е роден през 1724 година в село Ийкринг, Англия , наследник на Гилбърт Мишел , енорийски духовник, и брачната половинка му Обидиънс Джерард . Образован у дома дружно с по-малките си брат и сестра, Джон овреме се слави с бързия си разум и прозорливостта си.
A black hole is a volume of space where gravity is so strong that nothing, not even light, can escape from it.
This astonishing idea was first announced in 1783 by John Michell, an English country parson.
Although he was one of the most brilliant and original scientists of…
— Ubaid Khalid (@Ubaidbuzz)
Според историка Ръсел Маккормах татко му Гилбърт обичал да цитира фамилен другар, който описал Джон като " най-острия разум, който в миналото е срещал " . Гилбърт ценял независимостта на мисълта, описвайки себе си като " непривързан към никоя организация или деноминация на хората в света ".
Семейството на Мишел изповядва латитудинарското християнство - традиция, която уважава разсъдъка пред несъразмерните доктрини и която се заражда в университета в Кеймбридж при Исак Нютон. Затова, когато настъпил моментът Джон да постъпи в университет, той отишъл в Кеймбридж.
Университетът е идеална среда за интелектуални полемики , защото в него има доста кафенета и задушевна общественост от едвам 400 студенти. Мишел остава там повече от 20 години на разнообразни длъжности , изучавайки и преподавайки разнообразни дисциплини, в това число иврит, гръцки, аритметика, теология и геология . Той е предан експериментатор и, както споделя различен биограф - Арчибалд Гейки, " обича да конструира свои лични апарати ... Стаите му в колежа " Куинс " с всичките му уреди и машини от време на време изглеждаха като работилница ".
През годините в Кеймбридж той стартира да демонстрира способността си за научна предвидливост.
През 1750 година той разгласява публикация за магнетизма , в която вкарва най-малко един напълно нов закон - " противоположния квадратен закон " , който задълбочава приложението на магнитите в навигацията . През 1760 година разгласява публикация за механиката на земетресенията , в която разказва разслоените пластове на Земята, които през днешния ден са известни като " кора ", и демонстрира по какъв начин земетресенията минават през тези пластове под формата на талази. Той демонстрира и метод за установяване на епицентъра и огнището на пагубното Лисабонско земетресение от 1755 година и изследва концепцията, че подводните трусове могат да провокират цунами .
След като напуща Кеймбридж през 1764 година , той се дами за Сара Уилямсън и се реалокира в Торнхил в Йоркшир, с цел да последва стъпките на татко си като енорийски духовник. Сара умира през идната година и Мишел се дами наново за Ан Брекнок през 1773 година Наред с работата си в църквата той поддържа преписка с разнообразни други философи и учени от този интервал, в това число с американския полиглот Бенджамин Франклин.
От позиция на 21-ви век концепцията чиновник на християнската черква да е в центъра на научния живот може да наподобява изненадваща. Но сходно на множеството интелектуалци от XVII в. Мишел не би направил разлика сред вяра и просвета . Въвеждането на телескопите при започване на 1600 година провокира огромен метафизичен прелом в цяла Европа.
Фиксираната, наблюдаема подчиненост на Божието създание - Земята и небето - е била изместена от това, което историкът на науката Александър Койре назовава " неопределена и даже безкрайна Вселена ", която би трябвало да бъде разбрана посредством наблюдаване на " нейните съществени съставни елементи и закони ". Но за мислители като Мишел тази гражданска война не измества Бога, а просто възобновява неговата загадка: изследваните естествени закони към момента са Божии закони.
Както написа Нютон през 1704 година: " Нашите отговорности към Бога, както и тези един към различен, ще ни се покажат от светлината на природата . " Именно това християнство следва Мишел. Както споделя Маккормах, " истините на неговата вяра бяха съгласно истините на природата ".
A massive stellar black hole has just been discovered in the Milky Way
• 33 times more massive than the Sun
• 2K light years away
• Was formed from an exploding star — the largest of its kind in our galaxy
— Shining Science (@ShiningScience)
Така, наред с енорийските си отговорности, Мишел последователно насочва вниманието си към космологията и по-специално към гравитацията. Това е региона, в която той основава революционни писания.
Мишел построява собствен личен 3-метров телескоп и през 1767 година е първият, който ползва новите математически способи на статистиката при проучването на забележимите звезди, като потвърждава, че купове като Плеядите не могат да бъдат обяснени със инцидентно систематизиране и би трябвало да са разследване от гравитационно привличане.
През 1783 година приятелят на Мишел - Хенри Кавендиш, му написа, във връзка със усложнения при конструирането на нов, още по-голям телескоп. " Ако здравето ти не ти разрешава да продължиш с това - написа той, - уповавам се, че то най-малко ще ти разреши да се занимаваш с по-лесната и по-малко трудоемка работа по претеглянето на света ". Това звучи като смешка и може би е трябвало да бъде смешно, само че Кавендиш е имал поради същинско начинание.
Мишел е работил върху торсионна везна - устройство, което би му разрешило да дефинира плътността на планетата Земя посредством премерване на гравитационното привличане сред оловни тежести. Мишел умира, преди да успее да употребява апарата, само че след гибелта му той минава в ръцете на Кавендиш , който организира опита през 1797 година Той пресмята плътността на Земята с акуратност до 1 % от в този момент признатата стойност.
Вариант на апарата на Мишел се употребява и през днешния ден за премерване на гравитационната константа - силата на гравитационното привличане, която работи в цялата Вселена.
Предвиждане на черната дупка
В същата година, в която е написано писмото на Кавендиш, Мишел разгласява публикация, съдържаща догадка, която, въпреки и да се оказва не толкоз научно издържана, е може би най-блестящата по своята прозорливост. Използвайки правилата на Нютон, той стартира с обяснението по какъв начин плътността на звездите може да бъде открита посредством наблюдаване на метода, по който гравитацията им въздейства върху други близки тела, да вземем за пример орбитите на други звезди или комети. След това Мишел разисква по какъв начин държанието на светлината може да се употребява за сходни цели:
" Нека в този момент предположим, че частиците светлина се притеглят по същия метод, както всички други тела, които познаваме... в което не може да има никакво рационално подозрение, защото гравитацията, доколкото знаем или имаме съображение да имаме вяра, е повсеместен естествен закон.
Largest Black Hole ever discovered dwarfing our entire solar system
— The Science World (@scienceworld224)
Теорията за частиците или " корпускулярната " светлина е препоръчана от Исак Нютон към 80 години по-рано и макар че никой не е съумял да я потвърди, тя остава преобладаващото разбиране по времето на Мишел . Мишел изяснява по какъв начин държанието на светлината под въздействието на гравитацията може да предложи метод за пресмятане на плътността на звездите, най-малко хипотетично, изключително в случай че звездата е " задоволително огромна, с цел да повлияе сензитивно на скоростта на светлината, която излиза от нея ". Макар че съгласно настоящето схващане той е сбъркал за въздействието на гравитацията върху скоростта на светлината (тя не се забавя), разсъжденията му са били солидни .
По същите правила Мишел извежда- този път вярно - че е допустимо гравитацията на най-масивните астрални тела да надвиши напълно личните им светлинни лъчи . За да може една звезда да реализира това, тя би трябвало да има същата компактност като Слънцето и да е към 500 пъти по-голяма от него. Светлината в началото би избягала от такава звезда, като може би би се насочила към околните орбитиращи планети, само че, изяснява Мишел, " би била принудена да се върне към нея с помощта на личната си гравитация ".
Тъй като светлината на такава звезда не би могла да доближи до нас, " не бихме могли да получим информация от наблюдение ", само че въпреки всичко бихме могли да я открием посредством нередности в орбитите на други близки астрални тела, породени от гравитацията на невидимата звезда , " които не биха били елементарно обясними при друга догадка ".
Тези разсъждения, изясни Мишел, са " малко настрана от актуалната ми цел ", само че те съдържат може би най-близкото приближаване до теорията за черните дупки , допустима в границите на Нютоновата физика, да не приказваме за обрисуване на работещ способ за тяхното идентифициране. Няколко черни дупки са открити посредством орбитите на прилежащи звезди тъкмо по метода, препоръчан от Мишел. Едва през последните няколко години телескопичните фотоси потвърдиха косвените доказателства.
Черните дупки против учените
Според Маккормах съществуването на невидими звезди е било относително публикувана концепция измежду учените от това време. През същата година, в която Мишел разгласява публикацията си, няколко други астрономи водят преписка за угаснали звезди. През 1805 година астрономът Едуард Пигот разгласява публикация, в която изрича съмнение за вероятността от съществуването на звезди, " които в никакъв случай не са показвали проблясък на светлина ".
Макар че същинският им брой в никакъв случай не може да бъде прочут, " би ли било прекомерно самоуверено или прозорливо да се допусна, че броят им е еднакъв на този на тези, които са надарени със светлина ? ", пита той. В края на 90-те години на XIX в. във Франция полиматът Пиер-Симон Лаплас разпространява концепцията за тъмните звезди без значение от Мишел.
Скоро по-късно обаче нови опити поддържат концепцията, че светлината е формирана по-скоро от талази , в сравнение с от солидни частици, и догатката, че тя може да бъде деформирана или уловена от гравитацията, стартира да излиза от мода. Астрономическите писания на Мишел изпадат в забвение и са открити още веднъж едвам през втората половина на XX век.
В книгата си от 1994 година " Черни дупки и изкривявания на времето " физикът Кип Торн разказва " явния контрастност " сред ентусиазма, с който Мишел и неговите съвременници са приели концепцията за гравитационно невидими звезди, и " необятно публикуваната и съвсем всеобща опозиция против черните дупки през XX век ".
Съществената разлика, заключава той, е, че тъмните звезди на Мишел, въпреки и екзотични, " не са опасност за никакви заветни вярвания за природата " и не са предизвикателство за " постоянството и стабилността на материята ". Както показва Маккормах, актуалните черни дупки, в противен случай, са тъкмо това: " пробойна в пространство-времето, безконечен бунар, от който нищо не може да избяга ". Въпреки това Маккормах допуска, че Мишел, " който признава " безкрайното многообразие, което откриваме в творбите на творението ", не би имал проблем с нашите черни дупки ".
Мишел умира на 21 април 1793 година на 68-годишна възраст, откакто до края остава ректор в Торнхил . Други интелектуалци от неговия интервал са били - и са - доста по-известни.
По думите на Маккормах той " се заема с научните проблеми, които го интересуват, без значение в коя област, и ги създава докъдето пожелае и не повече ; разгласява работата си, в случай че и когато пожелае , и единствено когато е изцяло задоволен от нея ". Това ненапълно изяснява неговата неопределеност след гибелта - той е пожертвал въздействието и известността си в името на интелектуалната независимост.
Както е отбелязал александрийският астроном Ибн ал-Хайтам 700 години преди Нютон, " търсачът на истината " не е този, който се доверява на престижи, " а по-скоро този, който подозира вярата си в тях... този, който се подчинява на причини и демонстрации ". Следвайки тази традиция, Мишел, сходно на татко си, е автодидакт, който пази научната си честност, като не е привързан с никоя " организация или деноминация на хора ".
Независимостта на Мишел му разрешава друга независимост, която е от значително значение за истинската мисъл: тази на въображението. Според Маккормах той избира астрономията точно тъй като тя предлага нови благоприятни условия за доктрина. Със своята пристрастеност към научното въображение Мишел изпреварва творчеството на днешните теоретични физици. Както споделя Айнщайн през 1929 година, " въображението обгръща света ".
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
По темата
Съществуването на черни дупки е зашеметяваща мисъл, изключително взимайки поради, че в Космоса може да има милиарди от тях. В продължение на десетилетия през XX век видни физици отказват да повярват, че те могат да съществуват, пренебрегвайки математическите прогнози . Сред съмняващите се е бил даже Алберт Айнщайн , чиято лична обща доктрина на относителността прави черните дупки вероятни.
(Видеото е архивно: Най-бързо растящата черна дупка!)
Обаче е имало един човек, който е показал забележителна проницателност във връзка с черните дупки - и то доста преди Айнщайн да се роди . Използвайки единствено законите на Нютон , един малко прочут английски свещеник на име Джон Мишел е планувал тези астрономически странни обекти по някои значими и изненадващи способи още през XVIII век.
Кой е бил Мишел, какво е предсказал и за какво концепциите му са били забравени ?
Мишел е роден през 1724 година в село Ийкринг, Англия , наследник на Гилбърт Мишел , енорийски духовник, и брачната половинка му Обидиънс Джерард . Образован у дома дружно с по-малките си брат и сестра, Джон овреме се слави с бързия си разум и прозорливостта си.
A black hole is a volume of space where gravity is so strong that nothing, not even light, can escape from it.
This astonishing idea was first announced in 1783 by John Michell, an English country parson.
Although he was one of the most brilliant and original scientists of…
— Ubaid Khalid (@Ubaidbuzz)
Според историка Ръсел Маккормах татко му Гилбърт обичал да цитира фамилен другар, който описал Джон като " най-острия разум, който в миналото е срещал " . Гилбърт ценял независимостта на мисълта, описвайки себе си като " непривързан към никоя организация или деноминация на хората в света ".
Семейството на Мишел изповядва латитудинарското християнство - традиция, която уважава разсъдъка пред несъразмерните доктрини и която се заражда в университета в Кеймбридж при Исак Нютон. Затова, когато настъпил моментът Джон да постъпи в университет, той отишъл в Кеймбридж.
Университетът е идеална среда за интелектуални полемики , защото в него има доста кафенета и задушевна общественост от едвам 400 студенти. Мишел остава там повече от 20 години на разнообразни длъжности , изучавайки и преподавайки разнообразни дисциплини, в това число иврит, гръцки, аритметика, теология и геология . Той е предан експериментатор и, както споделя различен биограф - Арчибалд Гейки, " обича да конструира свои лични апарати ... Стаите му в колежа " Куинс " с всичките му уреди и машини от време на време изглеждаха като работилница ".
През годините в Кеймбридж той стартира да демонстрира способността си за научна предвидливост.
През 1750 година той разгласява публикация за магнетизма , в която вкарва най-малко един напълно нов закон - " противоположния квадратен закон " , който задълбочава приложението на магнитите в навигацията . През 1760 година разгласява публикация за механиката на земетресенията , в която разказва разслоените пластове на Земята, които през днешния ден са известни като " кора ", и демонстрира по какъв начин земетресенията минават през тези пластове под формата на талази. Той демонстрира и метод за установяване на епицентъра и огнището на пагубното Лисабонско земетресение от 1755 година и изследва концепцията, че подводните трусове могат да провокират цунами .
След като напуща Кеймбридж през 1764 година , той се дами за Сара Уилямсън и се реалокира в Торнхил в Йоркшир, с цел да последва стъпките на татко си като енорийски духовник. Сара умира през идната година и Мишел се дами наново за Ан Брекнок през 1773 година Наред с работата си в църквата той поддържа преписка с разнообразни други философи и учени от този интервал, в това число с американския полиглот Бенджамин Франклин.
От позиция на 21-ви век концепцията чиновник на християнската черква да е в центъра на научния живот може да наподобява изненадваща. Но сходно на множеството интелектуалци от XVII в. Мишел не би направил разлика сред вяра и просвета . Въвеждането на телескопите при започване на 1600 година провокира огромен метафизичен прелом в цяла Европа.
Фиксираната, наблюдаема подчиненост на Божието създание - Земята и небето - е била изместена от това, което историкът на науката Александър Койре назовава " неопределена и даже безкрайна Вселена ", която би трябвало да бъде разбрана посредством наблюдаване на " нейните съществени съставни елементи и закони ". Но за мислители като Мишел тази гражданска война не измества Бога, а просто възобновява неговата загадка: изследваните естествени закони към момента са Божии закони.
Както написа Нютон през 1704 година: " Нашите отговорности към Бога, както и тези един към различен, ще ни се покажат от светлината на природата . " Именно това християнство следва Мишел. Както споделя Маккормах, " истините на неговата вяра бяха съгласно истините на природата ".
A massive stellar black hole has just been discovered in the Milky Way
• 33 times more massive than the Sun
• 2K light years away
• Was formed from an exploding star — the largest of its kind in our galaxy
— Shining Science (@ShiningScience)
Така, наред с енорийските си отговорности, Мишел последователно насочва вниманието си към космологията и по-специално към гравитацията. Това е региона, в която той основава революционни писания.
Мишел построява собствен личен 3-метров телескоп и през 1767 година е първият, който ползва новите математически способи на статистиката при проучването на забележимите звезди, като потвърждава, че купове като Плеядите не могат да бъдат обяснени със инцидентно систематизиране и би трябвало да са разследване от гравитационно привличане.
През 1783 година приятелят на Мишел - Хенри Кавендиш, му написа, във връзка със усложнения при конструирането на нов, още по-голям телескоп. " Ако здравето ти не ти разрешава да продължиш с това - написа той, - уповавам се, че то най-малко ще ти разреши да се занимаваш с по-лесната и по-малко трудоемка работа по претеглянето на света ". Това звучи като смешка и може би е трябвало да бъде смешно, само че Кавендиш е имал поради същинско начинание.
Мишел е работил върху торсионна везна - устройство, което би му разрешило да дефинира плътността на планетата Земя посредством премерване на гравитационното привличане сред оловни тежести. Мишел умира, преди да успее да употребява апарата, само че след гибелта му той минава в ръцете на Кавендиш , който организира опита през 1797 година Той пресмята плътността на Земята с акуратност до 1 % от в този момент признатата стойност.
Вариант на апарата на Мишел се употребява и през днешния ден за премерване на гравитационната константа - силата на гравитационното привличане, която работи в цялата Вселена.
Предвиждане на черната дупка
В същата година, в която е написано писмото на Кавендиш, Мишел разгласява публикация, съдържаща догадка, която, въпреки и да се оказва не толкоз научно издържана, е може би най-блестящата по своята прозорливост. Използвайки правилата на Нютон, той стартира с обяснението по какъв начин плътността на звездите може да бъде открита посредством наблюдаване на метода, по който гравитацията им въздейства върху други близки тела, да вземем за пример орбитите на други звезди или комети. След това Мишел разисква по какъв начин държанието на светлината може да се употребява за сходни цели:
" Нека в този момент предположим, че частиците светлина се притеглят по същия метод, както всички други тела, които познаваме... в което не може да има никакво рационално подозрение, защото гравитацията, доколкото знаем или имаме съображение да имаме вяра, е повсеместен естествен закон.
Largest Black Hole ever discovered dwarfing our entire solar system
— The Science World (@scienceworld224)
Теорията за частиците или " корпускулярната " светлина е препоръчана от Исак Нютон към 80 години по-рано и макар че никой не е съумял да я потвърди, тя остава преобладаващото разбиране по времето на Мишел . Мишел изяснява по какъв начин държанието на светлината под въздействието на гравитацията може да предложи метод за пресмятане на плътността на звездите, най-малко хипотетично, изключително в случай че звездата е " задоволително огромна, с цел да повлияе сензитивно на скоростта на светлината, която излиза от нея ". Макар че съгласно настоящето схващане той е сбъркал за въздействието на гравитацията върху скоростта на светлината (тя не се забавя), разсъжденията му са били солидни .
По същите правила Мишел извежда- този път вярно - че е допустимо гравитацията на най-масивните астрални тела да надвиши напълно личните им светлинни лъчи . За да може една звезда да реализира това, тя би трябвало да има същата компактност като Слънцето и да е към 500 пъти по-голяма от него. Светлината в началото би избягала от такава звезда, като може би би се насочила към околните орбитиращи планети, само че, изяснява Мишел, " би била принудена да се върне към нея с помощта на личната си гравитация ".
Тъй като светлината на такава звезда не би могла да доближи до нас, " не бихме могли да получим информация от наблюдение ", само че въпреки всичко бихме могли да я открием посредством нередности в орбитите на други близки астрални тела, породени от гравитацията на невидимата звезда , " които не биха били елементарно обясними при друга догадка ".
Тези разсъждения, изясни Мишел, са " малко настрана от актуалната ми цел ", само че те съдържат може би най-близкото приближаване до теорията за черните дупки , допустима в границите на Нютоновата физика, да не приказваме за обрисуване на работещ способ за тяхното идентифициране. Няколко черни дупки са открити посредством орбитите на прилежащи звезди тъкмо по метода, препоръчан от Мишел. Едва през последните няколко години телескопичните фотоси потвърдиха косвените доказателства.
Черните дупки против учените
Според Маккормах съществуването на невидими звезди е било относително публикувана концепция измежду учените от това време. През същата година, в която Мишел разгласява публикацията си, няколко други астрономи водят преписка за угаснали звезди. През 1805 година астрономът Едуард Пигот разгласява публикация, в която изрича съмнение за вероятността от съществуването на звезди, " които в никакъв случай не са показвали проблясък на светлина ".
Макар че същинският им брой в никакъв случай не може да бъде прочут, " би ли било прекомерно самоуверено или прозорливо да се допусна, че броят им е еднакъв на този на тези, които са надарени със светлина ? ", пита той. В края на 90-те години на XIX в. във Франция полиматът Пиер-Симон Лаплас разпространява концепцията за тъмните звезди без значение от Мишел.
Скоро по-късно обаче нови опити поддържат концепцията, че светлината е формирана по-скоро от талази , в сравнение с от солидни частици, и догатката, че тя може да бъде деформирана или уловена от гравитацията, стартира да излиза от мода. Астрономическите писания на Мишел изпадат в забвение и са открити още веднъж едвам през втората половина на XX век.
В книгата си от 1994 година " Черни дупки и изкривявания на времето " физикът Кип Торн разказва " явния контрастност " сред ентусиазма, с който Мишел и неговите съвременници са приели концепцията за гравитационно невидими звезди, и " необятно публикуваната и съвсем всеобща опозиция против черните дупки през XX век ".
Съществената разлика, заключава той, е, че тъмните звезди на Мишел, въпреки и екзотични, " не са опасност за никакви заветни вярвания за природата " и не са предизвикателство за " постоянството и стабилността на материята ". Както показва Маккормах, актуалните черни дупки, в противен случай, са тъкмо това: " пробойна в пространство-времето, безконечен бунар, от който нищо не може да избяга ". Въпреки това Маккормах допуска, че Мишел, " който признава " безкрайното многообразие, което откриваме в творбите на творението ", не би имал проблем с нашите черни дупки ".
Мишел умира на 21 април 1793 година на 68-годишна възраст, откакто до края остава ректор в Торнхил . Други интелектуалци от неговия интервал са били - и са - доста по-известни.
По думите на Маккормах той " се заема с научните проблеми, които го интересуват, без значение в коя област, и ги създава докъдето пожелае и не повече ; разгласява работата си, в случай че и когато пожелае , и единствено когато е изцяло задоволен от нея ". Това ненапълно изяснява неговата неопределеност след гибелта - той е пожертвал въздействието и известността си в името на интелектуалната независимост.
Както е отбелязал александрийският астроном Ибн ал-Хайтам 700 години преди Нютон, " търсачът на истината " не е този, който се доверява на престижи, " а по-скоро този, който подозира вярата си в тях... този, който се подчинява на причини и демонстрации ". Следвайки тази традиция, Мишел, сходно на татко си, е автодидакт, който пази научната си честност, като не е привързан с никоя " организация или деноминация на хора ".
Независимостта на Мишел му разрешава друга независимост, която е от значително значение за истинската мисъл: тази на въображението. Според Маккормах той избира астрономията точно тъй като тя предлага нови благоприятни условия за доктрина. Със своята пристрастеност към научното въображение Мишел изпреварва творчеството на днешните теоретични физици. Както споделя Айнщайн през 1929 година, " въображението обгръща света ".
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ