Почитаме паметта на виден светец, останал в паметта на Църквата

Почитаме паметта на изтъкнат светец, останал в паметта на Църквата като дирек на православието. Свети Мелетий прекарал множеството от годините на архиепископството си в изгнание.

На 12 февруари почитаме паметта на свети Мелетий, Антиохийски архиепископ.

В началото на четвърти век престанали гоненията на християните от властта, само че разнообразни ереси почнали да смущават живота на Църквата. Особено се популяризирала ереста на александрийския богослов и духовник Арий. Макар и наказана от Първия космополитен събор в Никея (325 г.), тя траяла да набира почитатели благодарение на властта.

Синът на император Константин Велики, Констанций Втори (337-361 г.), траял политиката на татко си в поддръжка на бързо разпространяващото се християнство,

само че станал последовател на арианинството и почнал да преследва православието. В доста градове се появили по двама епископи – православен и арианин. Народът и духовенството се присъединявали ту към единия, ту към другия.

В такива сложни условия в Антиохия бил определен за архиепископ свети Мелетий.

Роден в 310 година в град Мелитин, Армения (днес Малатия, Турция), той се отличавал с ерудиция и висока добродетелност. Първо бил определен за свещеник на град Севастия (днес Сивас, Турция). А когато в огромното християнско средище Антиохия, Сирия, православната общественост била застрашена от ширещото се арианство, тамошните християни в 360 година поканили за архиепископ Мелетий, прочут като покровител за правата религия.

Само след месец обаче архиепископът бил отхвърлен по заповед на Констанций и заточен в Армения, тъй като поддържал православната вероизповед.

След няколко години бил върнат в Антиохия, само че скоро последвало ново изгнание по заповед на император Валент. Върнал се едвам в 379 година, а през 381 година император Теодосий свикал Втория космополитен събор и предложил Мелетий за негов ръководител. Обаче изтощеният от толкоз тествания светител умрял преди края на събора.

Прекарал множеството от годините на архиепископството си в изгнание, само че запазил чиста Христовата вяра и останал в паметта на Църквата като дирек на православието.
Източник: БТА/Проф. Иван Желев