Как починалите ни дават знаци. Лични разкази на очевидци
Починалите дават знаци. Или се появяват сами от време на време. А шарлатаните, които примамват пари от тази тематика, ще продължат да съществуват, до момента в който психолозите или пазят страховито безмълвие, страхувайки се да не бъдат упрекнати в мистицизъм, или отхвърлят личните обстоятелства на почтени хора, които са се сблъсквали с сходно събитие – общуването с мъртвите.
Много учени от предишното интензивно изучавали това събитие: биологът и антрополог Уолъс, химикът Бутлеров, Менделеев, учен Бехтерев; психологът Карл Юнг, астрономът Фламарион, лекарят и публицист Конан Дойл – невероятно е да се изброят всички. И няма по какъв начин да се нарекат тези хора простодушни и необразовани, нали?
Докато тези, които по естеството на работата си би трябвало да се занимават с феномените на човешкия нравствен живот, отхвърлят даже да приказват на тази тематика или да се подиграват на персоналния опит на други хора, ще има шарлатани, сектанти и подправени лечители. Защото няма с кого даже да се приказва за тези, които са претърпели загуба и са изправени пред незнайното. С общуването с мъртвите.
Само няколко философи са говорили по тази тематика. Но са малко. А има доста, които персонално са претърпели опита от общуването с мъртвите. Толкова доста, че ще се изненадате.
Ето няколко персонални истории от мненията във видео канала на съветския психолог Анна Кирянова.
„ Събитие, което прекатурна мозъка ми преди няколко години. Бях си у дома и внезапно ми се зави свят. Реалността се промени, въздухът стана вискозен, като вода в дълбините. Чух вода да тече в банята, само че бях сама.
Отидох да погледна, допрях дръжката на вратата – тя е ледена. Чувам гласа на брат ми от другата страна: „ Не излизай, не можеш. “ Дойдох да се измия, водата ни беше спряна, скоро ще си тръгнем. “
Започнах да свестявам се, когато шумът на водата изчезна, излязох от стаята, видях по какъв начин брат ми и вуйна ми, умряли към този миг, отлетяха през отвора на балкона. Но брат ми беше жив, здрав. И двамата имаха криле, като ангели. Обаждам се на мъжа ми и му изяснявам, че се случва някаква разкол и ми става лошо… Вечерта племенниците ми дойдоха и оповестиха, че брат ми е умрял. “
***
„ Преди 2 месеца брачният партньор ми умря и на горния панел на екрана на смарт телефона се появи икона за фотоси на Гугъл. Бях сюрпризирана, това в никакъв случай не се е случвало преди. Отварям фотографията и имаше фотоси на брачна половинка ми, които бях изггтрила, на тях беше в последните дни преди гибелта, изглеждаше доста зле.
Тогава в действителност съжалих за постъпката си, погледнах на всички места, несъмнено, че ги нямаше и в кошчето, бях ги изтрила от кошчето. И не щеш ли се появиха. Толкова се зарадвах, цяла вечер го гледах, а на сутринта към този момент ги нямаше в телефона ми, претърсих целия интернет – не. Вероятно той ми сподели, че е наоколо и съществува. “
„ По волята на ориста трябваше да наемем къща в едно село. Къщата беше наета от момиче сираче на към 14 години, родителите й умряли и й оставили къщата. Майката на момичето пиела. И когато приятелите ме попитаха къде сме наели къща, отговорих, че там живяла в миналото една пияница…
Навън беше лято, жегата беше нетърпима 40 и не можех да дремя и по някое време една жена се появи пред къщата и сподели за какво ме наричаш алкохолик, какво знаеш за живота ми, какво право правиш би трябвало ли да съдиш? Онемях и започнах да апелирам за амнистия, като в това време споделих на Галя да ме остави. И дамата изчезна.
На сутринта пристигна момичето сираче, попитах по какъв начин се споделя починалата ти майка, тя отговори Галя. И ми сподели фотография на майка си; на фотографията беше дамата, която пристигна през нощта. И знаех името й??? Не ме беше боязън, само че ме беше срамно и неловко, че приказвам за покойницата, че е алкохолик. Никога не споделям за хората, които пият, че са пияници. В края на краищата, аз не знам орисите им, с цел да ги осъждам. “
***
Има история и за остаряла музикална китайска картичка, която е била на доста години. Леля ми я подари преди доста време. Пощенската картичка лежеше в книга, бяха я не запомнили. И внезапно тази остаряла, от дълго време счупена картичка стартира да свири музика. Направо от книгата. Оказа се, че тъкмо по това време е умряла вуйна ми…
Разказват ми тези истории, тъй като знам, че това съществува. Няма научни пояснения. Но философията е просвета. И доста философи са твърдяли и не престават да настояват, че след гибелта на тялото Животът не изчезва. Там е силата на Душата. Тя поражда странни феномени, които опонират на елементарните закони на света.
Има живот след гибелта! И знаците го доказват; или по-скоро го показват. Защото няма директни доказателства.
Но опровержения няма, нали? А осмиването на хората или отричането на техния опит е ненаучно и грубо. И неуместно. И това също е измамничество по някакъв метод, нали?
Анна Кирянова
