Почина голямата ни поетеса Миряна Башева
Почина обичаната българска поетеса Миряна Башева. Тя е издъхнала в съня си.
На необятната аудитория Башева беше позната като "Поетесата на галактическата деликатност ". Десетки са песните по нейни стихове, които и през днешния ден хората припяват - в множеството случаи, без да знаят кой е създателят на текста.
Поетесата е родена на 11 февруари 1947 година в София. Дъщеря е на Иван Башев, външен министър на България в държавните управления на Тодор Живков и Станко Тодоров (1962 – 1971). Учи в британска гимназия, след което следва британска лингвистика в Софийския държавен университет, само че не се дипломира.
Прописва стихове относително късно (23 – 24-годишна). Характерна специфичност на нейните стихове е истинската мисъл и мелодичността. Ето за какво не е инцидентно, че Миряна Башева става издирван създател на текстове на известни песни. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и други Песните ѝ са изпълнявани от доста звезди на българската сцена. Стиховете ѝ са преведени на доста европейски езици.
През 1979 година написа стиховете към кино лентата „ Войната на таралежите “ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева написа и сюжета на игралния филм „ Последни стремежи “ (1983 г.) и на няколко документални кино лентата на същия режисьор.
Има включени стихове в антология с българска лирика излязла в Съединени американски щати – антологията „ Глина и звезда – модерни български поети “ (1992), готова за щемпел от българския стихотворец и преводач Георги Белев, дружно с Lisa Sapinkop.
По-късно се отдава на журналистическа работа.
В нейна памет ви припомняме едно от най-нежните ѝ стихотворения:
***
Лято
Да е лято, единствено да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
мощна, некосена -
желая да е лято
до финален мирис.
Да е безшумно, безшумно над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
дано да е лято
милиони дни.
Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
постоянно да е лято -
за финален път.
На необятната аудитория Башева беше позната като "Поетесата на галактическата деликатност ". Десетки са песните по нейни стихове, които и през днешния ден хората припяват - в множеството случаи, без да знаят кой е създателят на текста.
Поетесата е родена на 11 февруари 1947 година в София. Дъщеря е на Иван Башев, външен министър на България в държавните управления на Тодор Живков и Станко Тодоров (1962 – 1971). Учи в британска гимназия, след което следва британска лингвистика в Софийския държавен университет, само че не се дипломира.
Прописва стихове относително късно (23 – 24-годишна). Характерна специфичност на нейните стихове е истинската мисъл и мелодичността. Ето за какво не е инцидентно, че Миряна Башева става издирван създател на текстове на известни песни. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и други Песните ѝ са изпълнявани от доста звезди на българската сцена. Стиховете ѝ са преведени на доста европейски езици.
През 1979 година написа стиховете към кино лентата „ Войната на таралежите “ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева написа и сюжета на игралния филм „ Последни стремежи “ (1983 г.) и на няколко документални кино лентата на същия режисьор.
Има включени стихове в антология с българска лирика излязла в Съединени американски щати – антологията „ Глина и звезда – модерни български поети “ (1992), готова за щемпел от българския стихотворец и преводач Георги Белев, дружно с Lisa Sapinkop.
По-късно се отдава на журналистическа работа.
В нейна памет ви припомняме едно от най-нежните ѝ стихотворения:
***
Лято
Да е лято, единствено да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
мощна, некосена -
желая да е лято
до финален мирис.
Да е безшумно, безшумно над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
дано да е лято
милиони дни.
Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
постоянно да е лято -
за финален път.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ