Почина зетят на Нешка Робева
Почина Жоро Матев, зетът на Нешка Робева. За това заяви именитата треньорка във Facebook. Той беше брачен партньор на щерка й Аглика – двамата имат щерка Рада.
Ето какво написа най-успешната ни треньорка в историята на художествената гимнастика.
Сбогом Жоро,
На 11 май, в съня си на разсъмване, потегли към нови светове Жоро Матев.
Жоро беше брачен партньор на щерка ми Аглика и татко на Рада…
Беше мой шурей и съратник…
С него и бенда му правихме музиката към два от спектаклите… / “Бежанци “ и „ Среща в загатна “/Аз – постоянно недоволна, все не можех да обясня какво тъкмо искам… Той – припрян и експлозивен, сдържаше гнева си пред мен… Понякога двамата използвахме щерка ми, като буфер… „ Кажи на майка си… “ „ Кажи на мъжа си… “ Но най-после, когато публиката избухваше в овации, това голямо дете ме взимаше в прегръдките си, щастливо и засмяно, не запомнило сръднята… Защото Жоро беше тъкмо това – едно огромно, доста бързо пораснало дете – наивно и незлобливо…
Отличен кулинар и чревоугодник.
Бонвиван. Талантлив музикант. Интелигентен и неотразим събеседник – характерен близнак. Прекрасен приятел… Той просто мина през този свят, отдавайки се на живота по този начин, както го разбираше… Аз го одобрявах подобен, какъвто е и го обичах. Не единствено, тъй като беше татко на прелестното ми внуче и брачен партньор на щерка ми, само че и тъй като по нещо доста си приличахме…
Жоро рядко взимаше китарата, когато се събираше фамилията, по тази причина инцидентно открихме, че и двамата имаме една и съща обичана ария – „ Гурбетчия “.
Аз я помнех от моята майка – той от неговата…
„ …Свещ ще ти запаля под свода небесен,
безшумно ще се апелирам, път да ти е елементарен,
жив и здрав те пратих на гурбет надалеч
и да се завърнеш, не намерения вече… “
Сбогом, Жоро, почивай в мир.
Ето какво написа най-успешната ни треньорка в историята на художествената гимнастика.
Сбогом Жоро,
На 11 май, в съня си на разсъмване, потегли към нови светове Жоро Матев.
Жоро беше брачен партньор на щерка ми Аглика и татко на Рада…
Беше мой шурей и съратник…
С него и бенда му правихме музиката към два от спектаклите… / “Бежанци “ и „ Среща в загатна “/Аз – постоянно недоволна, все не можех да обясня какво тъкмо искам… Той – припрян и експлозивен, сдържаше гнева си пред мен… Понякога двамата използвахме щерка ми, като буфер… „ Кажи на майка си… “ „ Кажи на мъжа си… “ Но най-после, когато публиката избухваше в овации, това голямо дете ме взимаше в прегръдките си, щастливо и засмяно, не запомнило сръднята… Защото Жоро беше тъкмо това – едно огромно, доста бързо пораснало дете – наивно и незлобливо…
Отличен кулинар и чревоугодник.
Бонвиван. Талантлив музикант. Интелигентен и неотразим събеседник – характерен близнак. Прекрасен приятел… Той просто мина през този свят, отдавайки се на живота по този начин, както го разбираше… Аз го одобрявах подобен, какъвто е и го обичах. Не единствено, тъй като беше татко на прелестното ми внуче и брачен партньор на щерка ми, само че и тъй като по нещо доста си приличахме…
Жоро рядко взимаше китарата, когато се събираше фамилията, по тази причина инцидентно открихме, че и двамата имаме една и съща обичана ария – „ Гурбетчия “.
Аз я помнех от моята майка – той от неговата…
„ …Свещ ще ти запаля под свода небесен,
безшумно ще се апелирам, път да ти е елементарен,
жив и здрав те пратих на гурбет надалеч
и да се завърнеш, не намерения вече… “
Сбогом, Жоро, почивай в мир.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ