Почина светило в българската наука
Почина е проф. д.и.н. Виолета Волкова-Нешева. Тъжната вест бе обявена от пресцентъра на Националния исторически музей
Виолета Нешева е родена на 4 април 1943 година в гр. София. Още като малко момиче губи родителите си – майка си вечно, а татко ѝ е " безследно липсващ “ в сталинските лагери в Сибир.
Израснала в фамилията на майка си, където още тогава е решила какво ще прави в бъдеще. И това е археология и история. Благотворно въздействие и поддръжка в научното ѝ израстване оказват ред български учени, измежду които проф. Димитър Овчаров, акад. Иван Дуйчев, проф. Василка Тъпкова-Заимова, проф. Тодор Герасимов, проф. Василка Герасимова, доцент Д-р Маргарита Ваклинова.
През годините Виолета Нешева е взела участие в екипите на редица археологически обекти, в старите български столици – Плиска, Преслав, Велико Търново, в Червен, Кюлевча, Карасура, Рациария и още неизброимо доста. Най-важната заслуга на Виолета Нешева е дългогодишния ѝ труд в Мелник, като досега това е един от най-добре проучените средновековни градове в България.
Автор е на над 150 научни труда – известия, публикации, студии, монографии. Виолета Нешева развива и забележителна музейна активност както в НАИМ, по този начин и в НИМ, също и в музеи в страната – Благоевград, Велико Търново, Плевен, Русе, Варна и още доста.
Виолета Нешева успяваше по извънредно занимателен метод да разпространява науката и културното ни завещание в мъчно изброимите си медийни участия. Сценарист и теоретичен съветник е на редица научно-популярни филми, както и на един от шедьоврите на българското кино – Боянският занаятчия на режисьора Захари Жандов.
Трудно да бъдат изброени всички качества и приноси на проф. Виолета Нешева. Това което ще остави след себе си постоянно ще ни припомня за необятната ѝ усмивка и готовността да разисква всевъзможни научни тематики, да съвещава, да оказва помощ с каквото може ", се споделя в още в жалейката на НИМ.
Виолета Нешева е родена на 4 април 1943 година в гр. София. Още като малко момиче губи родителите си – майка си вечно, а татко ѝ е " безследно липсващ “ в сталинските лагери в Сибир.
Израснала в фамилията на майка си, където още тогава е решила какво ще прави в бъдеще. И това е археология и история. Благотворно въздействие и поддръжка в научното ѝ израстване оказват ред български учени, измежду които проф. Димитър Овчаров, акад. Иван Дуйчев, проф. Василка Тъпкова-Заимова, проф. Тодор Герасимов, проф. Василка Герасимова, доцент Д-р Маргарита Ваклинова.
През годините Виолета Нешева е взела участие в екипите на редица археологически обекти, в старите български столици – Плиска, Преслав, Велико Търново, в Червен, Кюлевча, Карасура, Рациария и още неизброимо доста. Най-важната заслуга на Виолета Нешева е дългогодишния ѝ труд в Мелник, като досега това е един от най-добре проучените средновековни градове в България.
Автор е на над 150 научни труда – известия, публикации, студии, монографии. Виолета Нешева развива и забележителна музейна активност както в НАИМ, по този начин и в НИМ, също и в музеи в страната – Благоевград, Велико Търново, Плевен, Русе, Варна и още доста.
Виолета Нешева успяваше по извънредно занимателен метод да разпространява науката и културното ни завещание в мъчно изброимите си медийни участия. Сценарист и теоретичен съветник е на редица научно-популярни филми, както и на един от шедьоврите на българското кино – Боянският занаятчия на режисьора Захари Жандов.
Трудно да бъдат изброени всички качества и приноси на проф. Виолета Нешева. Това което ще остави след себе си постоянно ще ни припомня за необятната ѝ усмивка и готовността да разисква всевъзможни научни тематики, да съвещава, да оказва помощ с каквото може ", се споделя в още в жалейката на НИМ.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ