Любен Дилов-син: Ние премиер ли имаме или пи ар, занимаващ се с преглед на печата?
Почетният ръководител на „ Гергьовден ” съобщи, че по-добре длъжностен кабинет, с цел да може да се помогне на килнатата страна
„ В последна сметка кой ръководи? Волт, Средна европейска класа и социалдемократите, нали по този начин? Те са мандатоносителите. Политическа партия не вършат структури, нямат партиен темперамент, което те смятат за свое огромно преимущество. Те са план. А помните какво пееше за плановете техния народен представител Ицо Хазарт? Не видях да са архитекти… За в този момент се
държат като зидаро-мазачи. Ще позамажат нещо, ще свият малко от строителния материал и ще вървят на друга кирия. Киро е просто на кирия и тя май свършва ”, каза в изказване на Любен Дилов-син, почетен ръководител по време на XIV постоянен събор на партията. По думите му на разпита си министър председателят Петков е споделил неща, които е чел в медиите. ” Преди това на прокуратурата занесе директория с цитати от Гугъл…Всъщност ние министър председател ли имаме, или пи ар, занимаващ се с „ обзор на печата “?, попита Дилов.
Ето и цялото изявление:
Скъпи на сърцето ми,
преди всичко би трябвало да отбележим обстоятелството, че и тази година можем да кажем, фамозното гергьовско изречение: „ Пролет пукна, ние не! Вятър духна, ние не. „ Тук сме, не сме избягали, не мога да кажа, че сме по-силни от всеки път, само че сигурно – по умни. Защото, както казвал шопът, като се връшал от панаира в Елин Пелин, където го били, изнасилили и ограбили – въпреки това човек се учи.
Ще се спра на някои неща, които уповавам се, сме се научили, само че преди този момент държа да благодаря на всички, които не духнаха през годините и макар криволиченията на Движение Гергьовден, не престават да са тук, дружно, преизпълнени – кои с носталгия по революционните ни времена, кои с мъдрото схващане на връщащия се от Елин Пелин шоп. Горещи благодарности и простете, в случай че сме ви обидили, което сигурно се е случвало не един път.
Специалните ми благодарности са към Надето Ангелова, която с една кисела усмивка, само че постоянно с усмивка, изнесе на нежните си рамене цялата правна и организационна работа по всички избори от десетилетие и повече насам. На ръководителят Стефанов – с изключение на за себеотдадеността му и за прозорливостта да обезпечи едно внимателно, недразнещо наличие точно в УНСС, където – вън от подозрение се ражда бъдещия стопански хайлайф на България.
Много е значимо тези хора, в случай че не да ни обичат и да са наши съидейници, то най-малко да ни познават и да схващат какво желаеме. Защото единствено дружно с тях можем да го създадем. Разбира се благодарности на целия Изпълнителен комитет във всичките му сформира през годините до момента – хора, които хем бяха във вихъра на събитията, хем някак настрана от тях. Това ще се промени още тази година. Новият Изпълнителен комитет ще има доста по-дейна роля в действителната политика надалеч преди локалните избори… Доста неточности направихме през годините и доста от тях сме си казвали, само че коства ми се въпросът, който се задава най-често след последните евроизбори е неточност ли е обвързването със Съюз на демократичните сили и ГЕРБ.
Как стана по този начин, че от едни от най-язвителните критици на Борисов през първите му два кабинета, ненадейно се превърнахме в част от подкрепящата го коалиция, и то тъкмо когато той излезе от изпълнителната власт. Сиреч, даже постове не изкарахме от тази работа. Каква е тази наша орис, ще попита някой от старите гергьовци, постоянно да сме в съпротива. Няма ли най-малко един път да бъдем на власт, да покажем, че можем да управляваме страната най-малко толкоз добре, колкото се оправяме с частния си живот, с бизнесите си…
Отговорът е елементарен. ГЕРБ като национална партия, Съюз на демократичните сили, радикалите на Бакърджиев, Вътрешна македонска революционна организация в доста огромна степен също национална партия, свободните демократи и десните земеделци – това е нашето идеологическо семейство. Нещо повече – това са обединения, чийто възгледи са възгледите на дейната междинна класа, на дребните бизнесмени, на производителите, на предприемчивите търговци. Вие знаете, че Движение Гергьовден постоянно се е самоопределяло като представляващо в политиката свободните специалности, университетските среди и дребния и междинен бизнес.
Всичките ни борби – за плоския налог, за ДДС-то на печатните издания, за закона за гласност на лобизма, за Закона за устройство и отбрана на черноморското крайбрежие, за културно-историческите полезности, за застрахователния пул са били борби за ползите на тези групи хора.
Мисля, че най-важният подтик към решението да се присъединим към Съюз на демократичните сили и ГЕРБ макар доста си рецензии и към двете обединения, бяха последните избори за Европарламент. Тогава просто не остана никой различен, комуто да повярваме, че е натурален и уверен последовател на ЕНП-семейството. Защото така наречен градска десница стартира от ден на ден да розовее и позеленява по едно и също време, трансформира се еманация на изречението „ тези сини сливи са червени, тъй като са зелени “. И това напълно естествено ги докара през днешния ден до коалиция с Българска социалистическа партия. Да се надяваме, че идните дни ще се изплашен и ще си зададат въпроса “ние кои сме в действителност “.
Това е късият отговор.
Има и по-дълъг, който несъмнено ще изкристализира в полемиката, в изявленията ви, в заключенията. Но изводът е един – каквито и дрязги да имаме в нашето раздорно национално политическо семейство, колкото и да се подлагаме на критика и пошляпваме от време на време, ние поддържаме фамилията си, без да му спестяваме нищо от рецензиите, само че и без да пестим силата си за общите цели. А те са ясни – да спрем хаоса, да се опитаме да върнем един предвидим живот с ясни правила и с поощряване на самостоятелната деятелност, какъвто имахме последните 9 години с дребни изключения.
Двата лозунга от изключителните избори за хаоса се оказаха оракулски. Политическата рецесия и неспособността на градската десница и обичайна левица да се заявят като действителни други възможности на ГЕРБ родиха този необикновен башибозук – споделям го с най-хубави усеща – който ръководи сега. Башибозукът е тъкмо това: войска без армейски правила; войска с хетерогенен, неразбираем генезис, обединена от една единствена цел – да победи врага. Но и исторически е по този начин, башибозукът може да победи, само че не може да ръководи. Той не може да задържи териториите, които е завзел, тъй като стартира да се бие между тях, тъй като не е постоянна армия с правила, чинопочитание и обичаи. На това сме очевидци и последните дни.
Ще се спра по-подробно на „ ИТН “, поради общия ни произход, само че преди този момент да кажа за „ Продължаваме промяната “. Те са извънредно илюстрация на последните ми думи. В последна сметка кой ръководи? Волт, Средна европейска класа и социалдемократите, нали по този начин? Те са мандатоносителите. Политическа партия не вършат структури, нямат партиен темперамент, което те смятат за свое огромно преимущество. Те са план. А помните какво пееше за плановете техния народен представител Ицо Хазарт?
Не видях да са архитекти… За в този момент се държат като зидаро-мазачи. Ще позамажат нещо, ще свият малко от строителния материал и ще вървят на друга кирия. Киро е просто на кирия и тя май свършва. А планът какъв е. Президентски?! Много пъти изяснявахме ролята на президента през последните две години. Почти няма нещо, което да не казахме, само че е нужно малко да повторим, тъй като тъкмо сега май се учредява следващият президентски план към военачалник Янев. Ние нямаме нищо срещу индивидът Радев, политическите му възгледи и даже против общественото му държание, макар че постоянно го определяхме като недопустимо. Имаме срещу тоталното му недоумение на функционалността на президента, което докара до невиждано за последните две десетилетия публично разделяне.
Когато наречеш мутри едни хора, за които са дали своят вот близо милион българи, ти обиждаш и вота на самите тези българи. Това не е ли пределно ясно. Какво очакваш да се случи след това? Дори и да победиш на изборите, ти си поставил самичък крайници си в мечи капан и ще го влачиш през целия път, до момента в който го откъсне дефинитивно. Това ще стане, тъй като си минал една граница, оттатък нормалното политическо противостояние, която гласоподавателите на изгубилия ти конкурент няма да ти простят. И това е трайната неволя – разделянето,което военачалник Радев генерира непрекъснато.
Следващата неволя е политическия инженеринг, в който се упражнява. В непрекъснатото месене в изпълнителната власт. Едва ли някой има подозрение, че „ Продължаваме промяната “ е негова политическа играчка, която – заради непохватно боравене – е на път да се счупи преди да ѝ е изминал гаранционния период. И в този момент в магазина за играчки на Радев ще си я смени с нова играчка – Стефан Янев. Ама срокът на валидност на тези планове става все по-къс, а гаранция на практика няма. И все по-ясно се вижда, че точно играещият си с тях Радев ги чупи…
Да кажем няколко думи за самата играчка. Не е ясно кой носи политическа отговорност. Например за странната концепция с батериите на Асен кого да държим виновни – Волт, Средна европейска класа или социалдемократите? Защото става дума за едни близо милиард евро, които занапред е ясно, че ще бъдат изхарчени бадева.
Или за упоритото отвращение на просто Киро и държавно управление да върнат на бизнеса част от средствата – близо 3 милиарда лв. към този момент, които им прибраха във фонда за енергийна взаимност, през увеличените сметки за ток. Никога този фонд не е бил толкоз цялостен и в никакъв случай не е било толкоз неразбираемо защо ще се употребяват тези пари. Твърди се, че държавни кръгове са дали обещание на Уестингхаус да строят американски реактор и това да е българското самоучастие. Не знаем дали е по този начин, само че знаем сигурно, че и министърът на енергетиката не знае. Ето за подобен безпорядък във всяка една сфера става дума. Чак ми е неловко да приказвам за културна политика, тъй като не знам какво да кажа за това положително момче … Наско. Ами… положително момче е Наско, какво в този момент?! Във всеки един различен бранш обстановката е сходна – все едно дали става дума за министерството на ефикасното ръководство, за местенето на пожарната от Министерство на вътрешните работи, за горите или за избора на гуверньор на Българска народна банка – безпорядък, вътрешни борби, неустановеност.
Българска социалистическа партия – в тежка обстановка са. От една страна си дават сметка, че Радев и всеки техен ден във властта стопява електоралната им поддръжка, но от друга е толкоз сладко, ех какъв брой сладко… кеф ти земеделие, кеф ти икономика…. С най-ниския си изборен резултат в 100-годишната си история Българска социалистическа партия, като по-опитна партия, на практика ръководи и парламентарното монзинство, а и доста браншове в политиката. Форсмажоретката, обичаната от нас госпожа Нинова, бог здраве да и дава още 100 години да води левицата, още занапред се е посветила главно на ловък пиар, който да поизпере малко срама от идния провал на това ръководство.
Като заговорихме за позор, избирам да прескочим разискването на „ Да, България “. Все отново има някаква вяра те в миналото да се завърнат в дясното политическо семейство. В момента несъмнено не са там. Голямото тестване им следва още тези дни, когато – както сподели и Радев неедократно – точно Народното събрание ще би трябвало да вземе решението дали да изпращаме военна техника – в случай че и когато ни поискат – в Украйна. Но и при разискването на многонационална войскова единица на НАТО на територията на България през идващите дни ще си проличи тази наша национална линия по всеки витално значим въпрос да бъдем „ малко бременни “. Поради тази причина повече от 500 години столица на България е бил красивия град Истанбул, по тази аргументи непрекъснато ни забременяват отвред. Ще би трябвало да отговорим на въпроса – ние малко бременни ли сме като членове на НАТО. Как Да, България и Българска социалистическа партия дружно ще решат този въпрос ще е вълнуваща панорама. Почти толкоз вълнуваща, колкото и решението какво да вършим с Паметника на Червената войска. Защото решението е в държавното управление. Още през 1993-а дребният софийски парламент се е произнесъл, че паметника би трябвало да бъде махнат от там..
Слави и „ ИТН “. Знаете, че даже партийният ни химн е изпят точно от Слави Трифонов. Имаме сантимент към тях и не можем да го скрием. Въпреки всичките им нелепости, непремерени думи, даже и към това, че на последните избори ни свиха лозунга от 2013-а „ Държавата това си ти “. Впрочем те и програмата си прекопираха от ранната стратегия на Гергьовден, от времето, когато сценаристите бяха учредители и членове на групировката. Проблемът е в неяснотата на ръководство, в скритостта на Слави, от която е видно, че той по никакъв начин не се усеща уютно в политиката. Ако щете – от отстъплението и от точките от референдума им. Ако в този момент има мажоритарни предварителни парламентарни избори, смятате ли, че ИТН ще вкарат и един народен представител? Ние постоянно сме били за напълно мажоритарна изборна система. Смятаме, че – макар ред недостатъци – тя ще сътвори равновесие, резистентност на ръководството и повече отговорност. Има доста нюанси и детайлности, несъмнено. Но най-важната разлика е в представителството: „ ИТН “ държат да съставляват народа, да приказват от името на целия народ. Когато някой заприказва от името на целия народ това постоянно замирисва на тирания, или – най-малкото – на не доста интелигентна измама.
Когато ние в Гергьовден споделяме, че държим да познаваме гласоподавателите си по име, мнозина ни се смеят. Но ние към този момент четвърт век сме на сцената и в действителност познаваме гласоподавателите си. И те ни познават. И това е честното. Стремя се да не разисквам персони, а хрумвания. Но не мога да не се спра на сегашният ни министър председател, тъй като той е и персона, и концепция по едно и също време. Премиерът Петков. Една странна персона, симпатична, харесвана от дамите, изпълнена с положителни планове. Ето през вчерашния ден съобщи, че на разпита в полицията, като очевидец по делото, поради което бе арестуван Борисов, бил споделил неща, които чел в медиите. Преди това на прокуратурата занесе директория с цитати от Гугъл…
Всъщност ние министър председател ли имаме, или пи ар, занимаващ се с „ обзор на печата “?
И в случай че е пи ар, кой е същинският министър председател, тогава. Мисля, че това е значим въпрос. На човек за който конституцията е досадна детайлност можем единствено да кажем Просто Киро, просто си върви! Казвам го с огромна благосклонност. Политиката не е за теб. Не можеш да лъжеш, а го правиш непрекъснато и доста ти проличава. Този човек би трябвало да е центърът на политическата воля сега, а се вижда все по-ясно, че е по-скоро заслон. Направете разликата сред него и Борисов във връзка с отговорността. Каквито и недоволства да има от Борисов, имал ли е някой подозрение през последните 9 години кой носи отговорност за всичко протичащо се в ръководството? И несъмнено, ГЕРБ си заплащат тази отговорност през днешния ден. И това е честното, и това е вярното. Всеки ден би трябвало да се бориш, с цел да спечелиш още веднъж доверието на гласоподавателите. Доверието в едно общество, вътрешнообщностото доверие – това е най-ценния капитал след времето. Пари се изкарват, съюзи се основават и разпадат, доверие и време мъчно се връщат и мъчно се печелят. Спирам с анализите. Какво ни следва. В плана за политическа декларация сме го описали. Предстои ни да почнем незабавни диалози с сходните на нас за предварителни избори. Дори и с президента, в случай че би трябвало за допустим длъжностен кабинет, който освен да организира нови избори, само че и да се държи съответното по отношение на рецесиите, в които сме потопени. При добра организация и задоволително воля още при започване на юли можем да имаме ново устойчиво парламентарно мноизноство и стабилно и предвидимо държавно ръководство. Можем да надигнем килнатата страна, да помогнем на бизнеса и засегнатите от рецесиите наши съграждани, да минимилизираме вредите от това ръководство, което се реализираше, както би споделил Оскар Уайлд, в припадък на полуда, по време на стихия.
Бъдещите ни дейности предлагам да обсъдим дружно с програмната ни декларация. Благодаря за вниманието. Скоро е Гергьовден! ”
„ В последна сметка кой ръководи? Волт, Средна европейска класа и социалдемократите, нали по този начин? Те са мандатоносителите. Политическа партия не вършат структури, нямат партиен темперамент, което те смятат за свое огромно преимущество. Те са план. А помните какво пееше за плановете техния народен представител Ицо Хазарт? Не видях да са архитекти… За в този момент се
държат като зидаро-мазачи. Ще позамажат нещо, ще свият малко от строителния материал и ще вървят на друга кирия. Киро е просто на кирия и тя май свършва ”, каза в изказване на Любен Дилов-син, почетен ръководител по време на XIV постоянен събор на партията. По думите му на разпита си министър председателят Петков е споделил неща, които е чел в медиите. ” Преди това на прокуратурата занесе директория с цитати от Гугъл…Всъщност ние министър председател ли имаме, или пи ар, занимаващ се с „ обзор на печата “?, попита Дилов.
Ето и цялото изявление:
Скъпи на сърцето ми,
преди всичко би трябвало да отбележим обстоятелството, че и тази година можем да кажем, фамозното гергьовско изречение: „ Пролет пукна, ние не! Вятър духна, ние не. „ Тук сме, не сме избягали, не мога да кажа, че сме по-силни от всеки път, само че сигурно – по умни. Защото, както казвал шопът, като се връшал от панаира в Елин Пелин, където го били, изнасилили и ограбили – въпреки това човек се учи.
Ще се спра на някои неща, които уповавам се, сме се научили, само че преди този момент държа да благодаря на всички, които не духнаха през годините и макар криволиченията на Движение Гергьовден, не престават да са тук, дружно, преизпълнени – кои с носталгия по революционните ни времена, кои с мъдрото схващане на връщащия се от Елин Пелин шоп. Горещи благодарности и простете, в случай че сме ви обидили, което сигурно се е случвало не един път.
Специалните ми благодарности са към Надето Ангелова, която с една кисела усмивка, само че постоянно с усмивка, изнесе на нежните си рамене цялата правна и организационна работа по всички избори от десетилетие и повече насам. На ръководителят Стефанов – с изключение на за себеотдадеността му и за прозорливостта да обезпечи едно внимателно, недразнещо наличие точно в УНСС, където – вън от подозрение се ражда бъдещия стопански хайлайф на България.
Много е значимо тези хора, в случай че не да ни обичат и да са наши съидейници, то най-малко да ни познават и да схващат какво желаеме. Защото единствено дружно с тях можем да го създадем. Разбира се благодарности на целия Изпълнителен комитет във всичките му сформира през годините до момента – хора, които хем бяха във вихъра на събитията, хем някак настрана от тях. Това ще се промени още тази година. Новият Изпълнителен комитет ще има доста по-дейна роля в действителната политика надалеч преди локалните избори… Доста неточности направихме през годините и доста от тях сме си казвали, само че коства ми се въпросът, който се задава най-често след последните евроизбори е неточност ли е обвързването със Съюз на демократичните сили и ГЕРБ.
Как стана по този начин, че от едни от най-язвителните критици на Борисов през първите му два кабинета, ненадейно се превърнахме в част от подкрепящата го коалиция, и то тъкмо когато той излезе от изпълнителната власт. Сиреч, даже постове не изкарахме от тази работа. Каква е тази наша орис, ще попита някой от старите гергьовци, постоянно да сме в съпротива. Няма ли най-малко един път да бъдем на власт, да покажем, че можем да управляваме страната най-малко толкоз добре, колкото се оправяме с частния си живот, с бизнесите си…
Отговорът е елементарен. ГЕРБ като национална партия, Съюз на демократичните сили, радикалите на Бакърджиев, Вътрешна македонска революционна организация в доста огромна степен също национална партия, свободните демократи и десните земеделци – това е нашето идеологическо семейство. Нещо повече – това са обединения, чийто възгледи са възгледите на дейната междинна класа, на дребните бизнесмени, на производителите, на предприемчивите търговци. Вие знаете, че Движение Гергьовден постоянно се е самоопределяло като представляващо в политиката свободните специалности, университетските среди и дребния и междинен бизнес.
Всичките ни борби – за плоския налог, за ДДС-то на печатните издания, за закона за гласност на лобизма, за Закона за устройство и отбрана на черноморското крайбрежие, за културно-историческите полезности, за застрахователния пул са били борби за ползите на тези групи хора.
Мисля, че най-важният подтик към решението да се присъединим към Съюз на демократичните сили и ГЕРБ макар доста си рецензии и към двете обединения, бяха последните избори за Европарламент. Тогава просто не остана никой различен, комуто да повярваме, че е натурален и уверен последовател на ЕНП-семейството. Защото така наречен градска десница стартира от ден на ден да розовее и позеленява по едно и също време, трансформира се еманация на изречението „ тези сини сливи са червени, тъй като са зелени “. И това напълно естествено ги докара през днешния ден до коалиция с Българска социалистическа партия. Да се надяваме, че идните дни ще се изплашен и ще си зададат въпроса “ние кои сме в действителност “.
Това е късият отговор.
Има и по-дълъг, който несъмнено ще изкристализира в полемиката, в изявленията ви, в заключенията. Но изводът е един – каквито и дрязги да имаме в нашето раздорно национално политическо семейство, колкото и да се подлагаме на критика и пошляпваме от време на време, ние поддържаме фамилията си, без да му спестяваме нищо от рецензиите, само че и без да пестим силата си за общите цели. А те са ясни – да спрем хаоса, да се опитаме да върнем един предвидим живот с ясни правила и с поощряване на самостоятелната деятелност, какъвто имахме последните 9 години с дребни изключения.
Двата лозунга от изключителните избори за хаоса се оказаха оракулски. Политическата рецесия и неспособността на градската десница и обичайна левица да се заявят като действителни други възможности на ГЕРБ родиха този необикновен башибозук – споделям го с най-хубави усеща – който ръководи сега. Башибозукът е тъкмо това: войска без армейски правила; войска с хетерогенен, неразбираем генезис, обединена от една единствена цел – да победи врага. Но и исторически е по този начин, башибозукът може да победи, само че не може да ръководи. Той не може да задържи териториите, които е завзел, тъй като стартира да се бие между тях, тъй като не е постоянна армия с правила, чинопочитание и обичаи. На това сме очевидци и последните дни.
Ще се спра по-подробно на „ ИТН “, поради общия ни произход, само че преди този момент да кажа за „ Продължаваме промяната “. Те са извънредно илюстрация на последните ми думи. В последна сметка кой ръководи? Волт, Средна европейска класа и социалдемократите, нали по този начин? Те са мандатоносителите. Политическа партия не вършат структури, нямат партиен темперамент, което те смятат за свое огромно преимущество. Те са план. А помните какво пееше за плановете техния народен представител Ицо Хазарт?
Не видях да са архитекти… За в този момент се държат като зидаро-мазачи. Ще позамажат нещо, ще свият малко от строителния материал и ще вървят на друга кирия. Киро е просто на кирия и тя май свършва. А планът какъв е. Президентски?! Много пъти изяснявахме ролята на президента през последните две години. Почти няма нещо, което да не казахме, само че е нужно малко да повторим, тъй като тъкмо сега май се учредява следващият президентски план към военачалник Янев. Ние нямаме нищо срещу индивидът Радев, политическите му възгледи и даже против общественото му държание, макар че постоянно го определяхме като недопустимо. Имаме срещу тоталното му недоумение на функционалността на президента, което докара до невиждано за последните две десетилетия публично разделяне.
Когато наречеш мутри едни хора, за които са дали своят вот близо милион българи, ти обиждаш и вота на самите тези българи. Това не е ли пределно ясно. Какво очакваш да се случи след това? Дори и да победиш на изборите, ти си поставил самичък крайници си в мечи капан и ще го влачиш през целия път, до момента в който го откъсне дефинитивно. Това ще стане, тъй като си минал една граница, оттатък нормалното политическо противостояние, която гласоподавателите на изгубилия ти конкурент няма да ти простят. И това е трайната неволя – разделянето,което военачалник Радев генерира непрекъснато.
Следващата неволя е политическия инженеринг, в който се упражнява. В непрекъснатото месене в изпълнителната власт. Едва ли някой има подозрение, че „ Продължаваме промяната “ е негова политическа играчка, която – заради непохватно боравене – е на път да се счупи преди да ѝ е изминал гаранционния период. И в този момент в магазина за играчки на Радев ще си я смени с нова играчка – Стефан Янев. Ама срокът на валидност на тези планове става все по-къс, а гаранция на практика няма. И все по-ясно се вижда, че точно играещият си с тях Радев ги чупи…
Да кажем няколко думи за самата играчка. Не е ясно кой носи политическа отговорност. Например за странната концепция с батериите на Асен кого да държим виновни – Волт, Средна европейска класа или социалдемократите? Защото става дума за едни близо милиард евро, които занапред е ясно, че ще бъдат изхарчени бадева.
Или за упоритото отвращение на просто Киро и държавно управление да върнат на бизнеса част от средствата – близо 3 милиарда лв. към този момент, които им прибраха във фонда за енергийна взаимност, през увеличените сметки за ток. Никога този фонд не е бил толкоз цялостен и в никакъв случай не е било толкоз неразбираемо защо ще се употребяват тези пари. Твърди се, че държавни кръгове са дали обещание на Уестингхаус да строят американски реактор и това да е българското самоучастие. Не знаем дали е по този начин, само че знаем сигурно, че и министърът на енергетиката не знае. Ето за подобен безпорядък във всяка една сфера става дума. Чак ми е неловко да приказвам за културна политика, тъй като не знам какво да кажа за това положително момче … Наско. Ами… положително момче е Наско, какво в този момент?! Във всеки един различен бранш обстановката е сходна – все едно дали става дума за министерството на ефикасното ръководство, за местенето на пожарната от Министерство на вътрешните работи, за горите или за избора на гуверньор на Българска народна банка – безпорядък, вътрешни борби, неустановеност.
Българска социалистическа партия – в тежка обстановка са. От една страна си дават сметка, че Радев и всеки техен ден във властта стопява електоралната им поддръжка, но от друга е толкоз сладко, ех какъв брой сладко… кеф ти земеделие, кеф ти икономика…. С най-ниския си изборен резултат в 100-годишната си история Българска социалистическа партия, като по-опитна партия, на практика ръководи и парламентарното монзинство, а и доста браншове в политиката. Форсмажоретката, обичаната от нас госпожа Нинова, бог здраве да и дава още 100 години да води левицата, още занапред се е посветила главно на ловък пиар, който да поизпере малко срама от идния провал на това ръководство.
Като заговорихме за позор, избирам да прескочим разискването на „ Да, България “. Все отново има някаква вяра те в миналото да се завърнат в дясното политическо семейство. В момента несъмнено не са там. Голямото тестване им следва още тези дни, когато – както сподели и Радев неедократно – точно Народното събрание ще би трябвало да вземе решението дали да изпращаме военна техника – в случай че и когато ни поискат – в Украйна. Но и при разискването на многонационална войскова единица на НАТО на територията на България през идващите дни ще си проличи тази наша национална линия по всеки витално значим въпрос да бъдем „ малко бременни “. Поради тази причина повече от 500 години столица на България е бил красивия град Истанбул, по тази аргументи непрекъснато ни забременяват отвред. Ще би трябвало да отговорим на въпроса – ние малко бременни ли сме като членове на НАТО. Как Да, България и Българска социалистическа партия дружно ще решат този въпрос ще е вълнуваща панорама. Почти толкоз вълнуваща, колкото и решението какво да вършим с Паметника на Червената войска. Защото решението е в държавното управление. Още през 1993-а дребният софийски парламент се е произнесъл, че паметника би трябвало да бъде махнат от там..
Слави и „ ИТН “. Знаете, че даже партийният ни химн е изпят точно от Слави Трифонов. Имаме сантимент към тях и не можем да го скрием. Въпреки всичките им нелепости, непремерени думи, даже и към това, че на последните избори ни свиха лозунга от 2013-а „ Държавата това си ти “. Впрочем те и програмата си прекопираха от ранната стратегия на Гергьовден, от времето, когато сценаристите бяха учредители и членове на групировката. Проблемът е в неяснотата на ръководство, в скритостта на Слави, от която е видно, че той по никакъв начин не се усеща уютно в политиката. Ако щете – от отстъплението и от точките от референдума им. Ако в този момент има мажоритарни предварителни парламентарни избори, смятате ли, че ИТН ще вкарат и един народен представител? Ние постоянно сме били за напълно мажоритарна изборна система. Смятаме, че – макар ред недостатъци – тя ще сътвори равновесие, резистентност на ръководството и повече отговорност. Има доста нюанси и детайлности, несъмнено. Но най-важната разлика е в представителството: „ ИТН “ държат да съставляват народа, да приказват от името на целия народ. Когато някой заприказва от името на целия народ това постоянно замирисва на тирания, или – най-малкото – на не доста интелигентна измама.
Когато ние в Гергьовден споделяме, че държим да познаваме гласоподавателите си по име, мнозина ни се смеят. Но ние към този момент четвърт век сме на сцената и в действителност познаваме гласоподавателите си. И те ни познават. И това е честното. Стремя се да не разисквам персони, а хрумвания. Но не мога да не се спра на сегашният ни министър председател, тъй като той е и персона, и концепция по едно и също време. Премиерът Петков. Една странна персона, симпатична, харесвана от дамите, изпълнена с положителни планове. Ето през вчерашния ден съобщи, че на разпита в полицията, като очевидец по делото, поради което бе арестуван Борисов, бил споделил неща, които чел в медиите. Преди това на прокуратурата занесе директория с цитати от Гугъл…
Всъщност ние министър председател ли имаме, или пи ар, занимаващ се с „ обзор на печата “?
И в случай че е пи ар, кой е същинският министър председател, тогава. Мисля, че това е значим въпрос. На човек за който конституцията е досадна детайлност можем единствено да кажем Просто Киро, просто си върви! Казвам го с огромна благосклонност. Политиката не е за теб. Не можеш да лъжеш, а го правиш непрекъснато и доста ти проличава. Този човек би трябвало да е центърът на политическата воля сега, а се вижда все по-ясно, че е по-скоро заслон. Направете разликата сред него и Борисов във връзка с отговорността. Каквито и недоволства да има от Борисов, имал ли е някой подозрение през последните 9 години кой носи отговорност за всичко протичащо се в ръководството? И несъмнено, ГЕРБ си заплащат тази отговорност през днешния ден. И това е честното, и това е вярното. Всеки ден би трябвало да се бориш, с цел да спечелиш още веднъж доверието на гласоподавателите. Доверието в едно общество, вътрешнообщностото доверие – това е най-ценния капитал след времето. Пари се изкарват, съюзи се основават и разпадат, доверие и време мъчно се връщат и мъчно се печелят. Спирам с анализите. Какво ни следва. В плана за политическа декларация сме го описали. Предстои ни да почнем незабавни диалози с сходните на нас за предварителни избори. Дори и с президента, в случай че би трябвало за допустим длъжностен кабинет, който освен да организира нови избори, само че и да се държи съответното по отношение на рецесиите, в които сме потопени. При добра организация и задоволително воля още при започване на юли можем да имаме ново устойчиво парламентарно мноизноство и стабилно и предвидимо държавно ръководство. Можем да надигнем килнатата страна, да помогнем на бизнеса и засегнатите от рецесиите наши съграждани, да минимилизираме вредите от това ръководство, което се реализираше, както би споделил Оскар Уайлд, в припадък на полуда, по време на стихия.
Бъдещите ни дейности предлагам да обсъдим дружно с програмната ни декларация. Благодаря за вниманието. Скоро е Гергьовден! ”
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ