Фрогоко: Кадър на Военния университет е ”почетен” професор - научен стахановец
“Почетен ” професор във Военния университет прави „ комерсиална бизнес-манифактура ” за университетски звания и длъжности в динамичната среда за сигурност! Вътрешна македонска революционна организация и неговия водач Красимир Каракачанов могат да се похвалят с видни фрагменти, заемащи разнообразни позиции в държавната администрация и просветителните среди.
След Петър Хараламбиев, злощастният ръководител на „ Държавна организация за българите в чужбина “, който сподели забележителен бизнес усет за корупционни схеми, различен изтъкнат кадър, който може да се похвали с талантливост е предприемачът от Русе, проф., д.ик.н., д.в.н., д.с.н. инж. Венелин Терзиев от НВУ „ Васил Левски “, също изтъкнат родолюбец.
В печатните издания и обществените мрежи след скандалните случаи с професори от Свищов и Варна, се разяснява интензивно „ уникалния” случай с почетния професор на НВУ „ В.Левски” във Велико Търново - учен, помощник, член сътрудник, лекар хонорис идея, лекар на икономическите, военните и обществените науки, притежател на ордените: Петър Велики " Невъзможното е допустимо ", Александър Велики „ За научни победи и съвършенство” и Labore Et Scientia „ Труд и знание”, заслужилият активист на науката и образованието на Руската академия по естествознание – доктор инж. Венелин Кръстев Терзиев.
Бизнесменът от Русе за 4 години е станал три пъти лекар на науките, четири пъти професор и учител по 15 образователни дисциплини в 5 (пет?) висши образователни заведения (Русенски университет, Национален боен университет, Стопанска академия-Свищов, Бургаски свободен университет и Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи). Само от Пернишкия университет не е взел тапия! Все още!
Остап Бендер на българската просвета обявява обществено научната си продукция за 3 години с над 1673 научни публикации и отчети, повече от 60 монографии, научни студии и учебници. За този интервал „ университетският родолюбив уникат” е теоретичен управлявал на повече от 20 докторанти обучавани по „ съкратената” процедура в НВУ „ В.Левски” (сред тях са ексминистър Божидар Лукарски и неговото вице Даниела Везиева), и взе участие интензивно с рецензии в активността на повече от 30 научни журита. Паралелно има, ръководи и управлява 7 компании с публични поръчки за по над 2 млн. лева и планове от еврофондове, както и 3 неправителствени организации (НПО), всичките с разнороден предмет на активност - от медицина, през монументи на културата до строителни материали. Председател е на Съвета на шефовете на " Реставрация " ЕАД - комерсиално сдружение към Министерството на културата, чийто капитал е 100 % държавна благосъстоятелност. Успоредно с управлението на влиятелното държавно сдружение, професорът е член на управителните тела на 13 търговски сдружения, едно от които е негова цялостна частна благосъстоятелност. Има си и лична академия- Академия за нововъведения и резистентност (Innovations and Sustainability Academy- ISA)!
Този " теоретичен талант " е индикативен не толкоз за развлечение като съответна армейска сензация, що се касае за поясняване на безобразното положение, до което е докарано висшето ни обучение и в частност просветителната ни система в Министерството на защитата. Жалкото е, че хора, занимаващи се с науко-подобна активност, се толерират и поддържат в тази ковачница на фрагменти за сигурността и защитата!
В университетските среди се питат, по какъв начин при над 1600 декларирани научни труда, в международната библиографска и реферираща база данни SCOPUS, която съгласно МОН е инструмент за следене на цитируемостта на публикациите оповестени в научните издания, името на Венелин Терзиев е представен единствено 2 пъти и се среща като съавтор единствено в два (2) отчета, единият от които обаче е изнесен независимо от научния му началник проф. Канев пет години преди този момент на конференция във ВВМУ „ Н.Й.Вапцаров” и SCOPUS несъмнено напълно скоро ще реагира на тази илюзия!
Виртуалната национална библиотека с представителни библиографски данни COBISS съдържа единствено скромните 42 записа против името на Венелин Терзиев.
Web of Science, която е онлайн абонаментна услуга за индексиране на научните цитати и дава достъп до голям брой бази данни, които се отнасят до междудисциплинарни проучвания ни демонстрира, че Венелин Терзиев има единствено 23 изявления, от които 14(?) са направени при присъединяване единствено на един „ научен” конгрес!
На приключилата неотдавна поредна пета демонстрация на същия „ научен” конгрес „ 5th International conference on education, social sciences and humanities- 2-4 july, 2018 – Dubai”, член кор. Терзиев взе участие като съавтор с 13(?) отчета (при такса за присъединяване с не повече от два отчета от 470 USD) в тема от „ Необходимостта от обезпечаване по време на майчинството в България” през „ Инвестициите за възстановяване положението на постройките при саниране”, „ Концепция на взаимни екипи за полицейско разследване” до „ Действия и ограничения за битка с проституцията и въздействието върху националната сигурност”. С какво ли са си доплатили съавторите му в тези 13 отчета? Искрен теоретичен интерес там буди и един оракулски отчет - „ Европейска заповед за арест и човешки права на обвиняемия”!
Явно водената от инж. Венелин Терзиев „ Организирана научна група за резистентен и бърз научен растеж” в 5 вуза е добре смазана бизнес-манифактура, позволяваща на участниците (повече от 28 съгласно едно от изданията от Академията в Свищов, Националния боен университет, Военна академия, Бургаски свободен университет, ВУАР и Русенски университет) взаимно и бързо да покрият националните условия за научни изявления и издадени научни писания. Прави усещане, че нееднократно при тези негови шеметни скокове на научно развиване, както и в състезанията му за професор най-често измежду съавторите, рецензенти на научните му терзания и участниците в „ обръча” на научните му журита са едни и същи хора. И несъмнено, като компенсация, лекар хонорис идея Терзиев на бял кон наложително е взел участие в техните процедури като рецензент!
За признателност Военният университет, Военната академия и Русенският университет оферират със свои решения, заслужилия активист на науката и образованието за сигурност - инж. Венелин Терзиев за премията „ Питагор “ на Министерството на образованието и науката за значителен принос в развиването на науката, а на Българската академия на науките да бъде определен за член сътрудник в региона на филантропичните науки, за които самият претендент няма подготовка, а още по-малко подготвеност!
За да бъде затворен цикъл тази „ научната шльокавица” е нужна псевдо-научно управлявана университетска среда за обезпечено издание на по 15-20 отчета на инж.Терзиев във всяка една научна сесия, в която съучастниците би трябвало да изпълнят безпрекусловно три условия: - първо трудовете се издават единствено откакто проф. Терзиев бъде „ пришит” като съавтор (и то задължително-първи); второ на никое място в тези писания не се прецизира наложителното по закон персоналното присъединяване на всеки един от създателите, превърнати щеш не щеш в съавтори и трето – наложително се цитират и главно самоцитират трудовете на проф. Терзиев и участниците в „ обръча”! Не е елементарно да си прислужник при прислужниците! Защото и баластрата коства пари!
Кратка информация в научните масиви разкрива, че проф. Терзиев има внушителните (за България) 3090 цитата на своите научни текстове. Проверка в Гугъл scholar обаче демонстрира, че той дефакто няма същински цитати, а си е автоцитирал (самоцитирал) публикациите в други негови публикации. Така да вземем за пример съгласно статистиката публикацията „ Въздействие на политиките на пазара на труда за обезпечаване на претовареност “, която е оповестена в незнайното „ научно” издание „ Ново познание “ има цели 75 цитата, които в действителност са 75 автоцитата. Самият той се е автоцитирал, тъй като международната научна общественост не се интересува от неговата и на „ сговорната му задруга” научна продукция. Изобщо военна просвета в нелегалност- самичък се издаваш, самичък се цитираш-остава и някой подведен четец в миналото да те прочете!
Разбира се когато в България (и изключително за системата за висше обучение в Министерството на отбраната) издаването на научни писания при амортизираната печатна база и присъединяване в комерсиални научни конгреси е много скъпо, а от време на време и непостижимо като разход, то компромис с научната нравственос е освен вероятен само че и ненапълно „ печеливш ход” за посочените съучастници. Те получават опция научните им писания в електронен вид да бъдат издадени или отпечатани в печатни бази на Неправителствени организации, намиращи се в близки бизнес връзки със „ съавтор”- член кор.проф. Терзиев против „ символични” цени или несимволични услуги без дискриминация! Още по печеливша е „ международната” популярност, която създателите получават посредством присъединяване като „ съавтори” на личните си научни писания, в невъобразимо голям брой от отчети на международно „ незнайни комерсиални научни конгреси от Сочи до Дубай”, в чиито управителни органи свети името на академик-секретаря им.
В България законите за висшето обучение и за развиването на университетския състав дават необятни комерсиални простори за проспериращ теоретичен бизнес, невъзможни на никое място другаде в света. Но ще може ли МОН и в частност МО да сложат загради пред сходни " университетски кариери " на научните си стахановци, с цел да не се раздават научните степени и университетските длъжности на строевия плац като на промоция от Илиенци?
Управляващата коалиция бърза да вкара поравки в закона за висшето обучение и да узакони такива „ бизнес чудеса “ в науката като проф. Терзиев. В същото време основният родолюбец Каракачанов продължава да създава своя политика с подправени паспорти, а в този момент и подправени професори?!?
Остава да разберем, кое е същинско? Задача с доста нараснала компликация!
Калин Пернишки
След Петър Хараламбиев, злощастният ръководител на „ Държавна организация за българите в чужбина “, който сподели забележителен бизнес усет за корупционни схеми, различен изтъкнат кадър, който може да се похвали с талантливост е предприемачът от Русе, проф., д.ик.н., д.в.н., д.с.н. инж. Венелин Терзиев от НВУ „ Васил Левски “, също изтъкнат родолюбец.
В печатните издания и обществените мрежи след скандалните случаи с професори от Свищов и Варна, се разяснява интензивно „ уникалния” случай с почетния професор на НВУ „ В.Левски” във Велико Търново - учен, помощник, член сътрудник, лекар хонорис идея, лекар на икономическите, военните и обществените науки, притежател на ордените: Петър Велики " Невъзможното е допустимо ", Александър Велики „ За научни победи и съвършенство” и Labore Et Scientia „ Труд и знание”, заслужилият активист на науката и образованието на Руската академия по естествознание – доктор инж. Венелин Кръстев Терзиев.
Бизнесменът от Русе за 4 години е станал три пъти лекар на науките, четири пъти професор и учител по 15 образователни дисциплини в 5 (пет?) висши образователни заведения (Русенски университет, Национален боен университет, Стопанска академия-Свищов, Бургаски свободен университет и Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи). Само от Пернишкия университет не е взел тапия! Все още!
Остап Бендер на българската просвета обявява обществено научната си продукция за 3 години с над 1673 научни публикации и отчети, повече от 60 монографии, научни студии и учебници. За този интервал „ университетският родолюбив уникат” е теоретичен управлявал на повече от 20 докторанти обучавани по „ съкратената” процедура в НВУ „ В.Левски” (сред тях са ексминистър Божидар Лукарски и неговото вице Даниела Везиева), и взе участие интензивно с рецензии в активността на повече от 30 научни журита. Паралелно има, ръководи и управлява 7 компании с публични поръчки за по над 2 млн. лева и планове от еврофондове, както и 3 неправителствени организации (НПО), всичките с разнороден предмет на активност - от медицина, през монументи на културата до строителни материали. Председател е на Съвета на шефовете на " Реставрация " ЕАД - комерсиално сдружение към Министерството на културата, чийто капитал е 100 % държавна благосъстоятелност. Успоредно с управлението на влиятелното държавно сдружение, професорът е член на управителните тела на 13 търговски сдружения, едно от които е негова цялостна частна благосъстоятелност. Има си и лична академия- Академия за нововъведения и резистентност (Innovations and Sustainability Academy- ISA)!
Този " теоретичен талант " е индикативен не толкоз за развлечение като съответна армейска сензация, що се касае за поясняване на безобразното положение, до което е докарано висшето ни обучение и в частност просветителната ни система в Министерството на защитата. Жалкото е, че хора, занимаващи се с науко-подобна активност, се толерират и поддържат в тази ковачница на фрагменти за сигурността и защитата!
В университетските среди се питат, по какъв начин при над 1600 декларирани научни труда, в международната библиографска и реферираща база данни SCOPUS, която съгласно МОН е инструмент за следене на цитируемостта на публикациите оповестени в научните издания, името на Венелин Терзиев е представен единствено 2 пъти и се среща като съавтор единствено в два (2) отчета, единият от които обаче е изнесен независимо от научния му началник проф. Канев пет години преди този момент на конференция във ВВМУ „ Н.Й.Вапцаров” и SCOPUS несъмнено напълно скоро ще реагира на тази илюзия!
Виртуалната национална библиотека с представителни библиографски данни COBISS съдържа единствено скромните 42 записа против името на Венелин Терзиев.
Web of Science, която е онлайн абонаментна услуга за индексиране на научните цитати и дава достъп до голям брой бази данни, които се отнасят до междудисциплинарни проучвания ни демонстрира, че Венелин Терзиев има единствено 23 изявления, от които 14(?) са направени при присъединяване единствено на един „ научен” конгрес!
На приключилата неотдавна поредна пета демонстрация на същия „ научен” конгрес „ 5th International conference on education, social sciences and humanities- 2-4 july, 2018 – Dubai”, член кор. Терзиев взе участие като съавтор с 13(?) отчета (при такса за присъединяване с не повече от два отчета от 470 USD) в тема от „ Необходимостта от обезпечаване по време на майчинството в България” през „ Инвестициите за възстановяване положението на постройките при саниране”, „ Концепция на взаимни екипи за полицейско разследване” до „ Действия и ограничения за битка с проституцията и въздействието върху националната сигурност”. С какво ли са си доплатили съавторите му в тези 13 отчета? Искрен теоретичен интерес там буди и един оракулски отчет - „ Европейска заповед за арест и човешки права на обвиняемия”!
Явно водената от инж. Венелин Терзиев „ Организирана научна група за резистентен и бърз научен растеж” в 5 вуза е добре смазана бизнес-манифактура, позволяваща на участниците (повече от 28 съгласно едно от изданията от Академията в Свищов, Националния боен университет, Военна академия, Бургаски свободен университет, ВУАР и Русенски университет) взаимно и бързо да покрият националните условия за научни изявления и издадени научни писания. Прави усещане, че нееднократно при тези негови шеметни скокове на научно развиване, както и в състезанията му за професор най-често измежду съавторите, рецензенти на научните му терзания и участниците в „ обръча” на научните му журита са едни и същи хора. И несъмнено, като компенсация, лекар хонорис идея Терзиев на бял кон наложително е взел участие в техните процедури като рецензент!
За признателност Военният университет, Военната академия и Русенският университет оферират със свои решения, заслужилия активист на науката и образованието за сигурност - инж. Венелин Терзиев за премията „ Питагор “ на Министерството на образованието и науката за значителен принос в развиването на науката, а на Българската академия на науките да бъде определен за член сътрудник в региона на филантропичните науки, за които самият претендент няма подготовка, а още по-малко подготвеност!
За да бъде затворен цикъл тази „ научната шльокавица” е нужна псевдо-научно управлявана университетска среда за обезпечено издание на по 15-20 отчета на инж.Терзиев във всяка една научна сесия, в която съучастниците би трябвало да изпълнят безпрекусловно три условия: - първо трудовете се издават единствено откакто проф. Терзиев бъде „ пришит” като съавтор (и то задължително-първи); второ на никое място в тези писания не се прецизира наложителното по закон персоналното присъединяване на всеки един от създателите, превърнати щеш не щеш в съавтори и трето – наложително се цитират и главно самоцитират трудовете на проф. Терзиев и участниците в „ обръча”! Не е елементарно да си прислужник при прислужниците! Защото и баластрата коства пари!
Кратка информация в научните масиви разкрива, че проф. Терзиев има внушителните (за България) 3090 цитата на своите научни текстове. Проверка в Гугъл scholar обаче демонстрира, че той дефакто няма същински цитати, а си е автоцитирал (самоцитирал) публикациите в други негови публикации. Така да вземем за пример съгласно статистиката публикацията „ Въздействие на политиките на пазара на труда за обезпечаване на претовареност “, която е оповестена в незнайното „ научно” издание „ Ново познание “ има цели 75 цитата, които в действителност са 75 автоцитата. Самият той се е автоцитирал, тъй като международната научна общественост не се интересува от неговата и на „ сговорната му задруга” научна продукция. Изобщо военна просвета в нелегалност- самичък се издаваш, самичък се цитираш-остава и някой подведен четец в миналото да те прочете!
Разбира се когато в България (и изключително за системата за висше обучение в Министерството на отбраната) издаването на научни писания при амортизираната печатна база и присъединяване в комерсиални научни конгреси е много скъпо, а от време на време и непостижимо като разход, то компромис с научната нравственос е освен вероятен само че и ненапълно „ печеливш ход” за посочените съучастници. Те получават опция научните им писания в електронен вид да бъдат издадени или отпечатани в печатни бази на Неправителствени организации, намиращи се в близки бизнес връзки със „ съавтор”- член кор.проф. Терзиев против „ символични” цени или несимволични услуги без дискриминация! Още по печеливша е „ международната” популярност, която създателите получават посредством присъединяване като „ съавтори” на личните си научни писания, в невъобразимо голям брой от отчети на международно „ незнайни комерсиални научни конгреси от Сочи до Дубай”, в чиито управителни органи свети името на академик-секретаря им.
В България законите за висшето обучение и за развиването на университетския състав дават необятни комерсиални простори за проспериращ теоретичен бизнес, невъзможни на никое място другаде в света. Но ще може ли МОН и в частност МО да сложат загради пред сходни " университетски кариери " на научните си стахановци, с цел да не се раздават научните степени и университетските длъжности на строевия плац като на промоция от Илиенци?
Управляващата коалиция бърза да вкара поравки в закона за висшето обучение и да узакони такива „ бизнес чудеса “ в науката като проф. Терзиев. В същото време основният родолюбец Каракачанов продължава да създава своя политика с подправени паспорти, а в този момент и подправени професори?!?
Остава да разберем, кое е същинско? Задача с доста нараснала компликация!
Калин Пернишки
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ