Почетен плакет от президента за 100 г. на училището за деца ...
Почетен плакет „ Св. св. Кирил и Методий “ на президента Румен Радев получи във връзка своята 100- годишнина Специалното учебно заведение за възпитаници с повреден слух „ Проф. Стоян Белинов “.
Отличието от президента е за водеща роля в личностното развиване и приноса към образуване на традициите и актуалния образ на образованието на децата със специфични просветителни потребности. В приветствения си адрес Румен Радев увери учителите, че тяхното самостоятелно внимание към учениците е знак за посветеност, и изрази позиция, че страната би трябвало да поставя повече грижи за израстването на тези деца.
На честването в Панаира директорката Златина Стаматова се качи още няколко пъти на сцената, с цел да одобри почетни оценки. От името на министъра на образованието Красимир Вълчев го връчи Бояна Алексов, основен специалист по приобщаващо обучение – за отдадеността, професионализма и човечността на екипа, с които се преодолява всичко.
Когато има благородна задача, тя съумява във времето, сподели регионалният шеф проф. Христина Янчева, която връчи почетен плакет на Областната администрация за извънреден принос на учебното заведение в образованието, социализацията и рализацията на децата с повреден слух.
Обичайте ги, тъй като те имат потребност от будители, назова и райкметът на „ Източен “ Емил Русинов, връчвайки Почетния знак на Община Пловдив.
Те са за всички вас, обърна се Златина Стаматова към залата, претъпкана с родители, учители и шефове през годините. Подаръци сервираха и организациите на глухите. На собствен ред учебното заведение благодари на личностите, бизнеса и организациите, които са го подкрепяли в минали времена и през днешния ден.
И върна лентата към 19 февруари 1925 година, когато в Пловдив е учреден Институт за глухи деца. По това време учениците били единствено 7. Толкоз били и учителите, които се грижели за тях. Наричали ги надзиратели, тъй като живеели с децата и ги обгрижвали и в ежедневните действия.
Разрастването след това наложило пренасяне на ул. „ Йосиф Шнитер “, а по-късно и в къща на ул. „ Бетовен “, която стои и до през днешния ден.
Заради увеличението на децата се наложило построяването на днешната постройка – от 1969 година до 1973 година В началото учебното заведение имало главен корпус на три етажа, общежитие на 5, детска градина и рехабилитационен център. Сега детската градина не е независима, а е към школото, няма я и обособената рехабилитационна база.
Но гордо и с обич продължаваме да пишем историята, показа директорката.
Има и значително провокации – за децата, които не чуват, времето тече някак по-бавно. Но пък те ни учат на самообладание и успокоение, описа Стаматова.
Понякога синът й се сърди, че ги назовава „ моите деца “.
Ние живеем с тях, това е работа на 24-часов работен ден. Ние сме майки, татковци, лели, полиция,
разказа директорката.
В момента в СУУУС „ Проф. Стоян Белинов “ има 97 деца от 2 година до 12. клас. Идват в бутиковото учебно заведение от цялата страна, тъй като в България има единствено още две такива – в София и Търговище.
В последните години мотивацията спада, както и в общообразователните образователни заведения, само че школото се гордее с трима студенти.
Миналата година нито един абитуриент не поискал да се яви на матура. Тази пролет всички са подали заявки, изпита ще държат и миналогодишните зрелостници.
Когато ги изпраща, Стаматова им споделя: „ Нататък нас ни няма. Няма кой да ви разсъни, да ви подсети да ядете. Трябва да сте виновни и да вземете живота в ръцете си “. Щастлива е, че 70 на 100 съумяват да си намерят работа.
" Когато преди 6 години не доста непринудено, само че сякаш доста краткотрайно поех учебното заведение, не чаках да стигна до днешния ден с толкоз сърцати и изобретателни сътрудници ", призна на честването директорката. Тогава един единствен човек я насърчил: " Отиваш и поемаш хората и децата с усмивка и религия! “. Днес този мъж седна в залата – татко й, който на днешния ден е и рожденик.
Мога да приказвам доста за проблемите и направеното, не скри Златина Стаматова. Но на екрана се завъртя единствено къса ретроспекция в черно-бели фотоси – от фрагменти с първия шеф Александър Райков до последните бебета на учителите и някогашни ученици, поели пътя си.
Учихме се, помагахме си, смяхме се, творихме. Чудесата се случват на тези, които имат вяра в тях.
Всеки ден, малко по малко се доближаваме до своите лични върхове “, обобщиха учители, възпитатели и рехабилитатори.
Нямаше време за повече, тъй като зад кулисите чакаха към 40 възпитаници от школото – да покажат какво умеят и по какъв начин танцуват, въпреки от време на време тактът да звучи глухо или въобще да не го долавят.
Светът е в нашето учебно заведение, отсякоха те и представянето им стартира с видео, в което двама младежи се питат в класната стая: " За какво ни е тази математика? А физиката, историята, химията? Скучно е! “.
И взеха решение да ревизират какво вършат другите деца по света. Завъртяха глобуса и дружно с него на мултимедията се завъртяха фрагменти от разнообразни континенти. А момчета и девойки описаха за света с танц, пантомима и жестомимичен превод.
Понесоха се в африкански ритми, до момента в който на екраните слонове помахваха уши и хоботи. Изиграха аборигенски танц пред озадачените погледи на коала и кингуру.
С корейски танц обясниха, че Азия значи изгрев. Сбъдваха фантазии в Америка – с каубойски танц с ласо, китара и пищови. Понесоха се в ча-ча-ча, до момента в който публиката се любува на хубостите на Южна Америка.
Повечко се застояха в Европа. В романтиката на Париж се потопиха посредством изкуството на тишината, което приказва с душата – пантомимата. За да покажат, че на всички места по света можем да се обичаме, без значение от своите разлики.
Лудешка тарантелла се завихри в италианска пицария, до момента в който гостилничари разточват тестото. Испанско пасо добле бе последвано от тиролски танц и гръцко сиртаки.
За да отсъдят най-после учениците, че от България по-хубаво няма и да екне гайдата с „ Излел е Делю бунтовник “. А след това " Една българска роза " да събере всички на сцената.
Отличието от президента е за водеща роля в личностното развиване и приноса към образуване на традициите и актуалния образ на образованието на децата със специфични просветителни потребности. В приветствения си адрес Румен Радев увери учителите, че тяхното самостоятелно внимание към учениците е знак за посветеност, и изрази позиция, че страната би трябвало да поставя повече грижи за израстването на тези деца.
На честването в Панаира директорката Златина Стаматова се качи още няколко пъти на сцената, с цел да одобри почетни оценки. От името на министъра на образованието Красимир Вълчев го връчи Бояна Алексов, основен специалист по приобщаващо обучение – за отдадеността, професионализма и човечността на екипа, с които се преодолява всичко.
Когато има благородна задача, тя съумява във времето, сподели регионалният шеф проф. Христина Янчева, която връчи почетен плакет на Областната администрация за извънреден принос на учебното заведение в образованието, социализацията и рализацията на децата с повреден слух.
Обичайте ги, тъй като те имат потребност от будители, назова и райкметът на „ Източен “ Емил Русинов, връчвайки Почетния знак на Община Пловдив.
Те са за всички вас, обърна се Златина Стаматова към залата, претъпкана с родители, учители и шефове през годините. Подаръци сервираха и организациите на глухите. На собствен ред учебното заведение благодари на личностите, бизнеса и организациите, които са го подкрепяли в минали времена и през днешния ден.
И върна лентата към 19 февруари 1925 година, когато в Пловдив е учреден Институт за глухи деца. По това време учениците били единствено 7. Толкоз били и учителите, които се грижели за тях. Наричали ги надзиратели, тъй като живеели с децата и ги обгрижвали и в ежедневните действия.
Разрастването след това наложило пренасяне на ул. „ Йосиф Шнитер “, а по-късно и в къща на ул. „ Бетовен “, която стои и до през днешния ден.
Заради увеличението на децата се наложило построяването на днешната постройка – от 1969 година до 1973 година В началото учебното заведение имало главен корпус на три етажа, общежитие на 5, детска градина и рехабилитационен център. Сега детската градина не е независима, а е към школото, няма я и обособената рехабилитационна база.
Но гордо и с обич продължаваме да пишем историята, показа директорката.
Има и значително провокации – за децата, които не чуват, времето тече някак по-бавно. Но пък те ни учат на самообладание и успокоение, описа Стаматова.
Понякога синът й се сърди, че ги назовава „ моите деца “.
Ние живеем с тях, това е работа на 24-часов работен ден. Ние сме майки, татковци, лели, полиция,
разказа директорката.
В момента в СУУУС „ Проф. Стоян Белинов “ има 97 деца от 2 година до 12. клас. Идват в бутиковото учебно заведение от цялата страна, тъй като в България има единствено още две такива – в София и Търговище.
В последните години мотивацията спада, както и в общообразователните образователни заведения, само че школото се гордее с трима студенти.
Миналата година нито един абитуриент не поискал да се яви на матура. Тази пролет всички са подали заявки, изпита ще държат и миналогодишните зрелостници.
Когато ги изпраща, Стаматова им споделя: „ Нататък нас ни няма. Няма кой да ви разсъни, да ви подсети да ядете. Трябва да сте виновни и да вземете живота в ръцете си “. Щастлива е, че 70 на 100 съумяват да си намерят работа.
" Когато преди 6 години не доста непринудено, само че сякаш доста краткотрайно поех учебното заведение, не чаках да стигна до днешния ден с толкоз сърцати и изобретателни сътрудници ", призна на честването директорката. Тогава един единствен човек я насърчил: " Отиваш и поемаш хората и децата с усмивка и религия! “. Днес този мъж седна в залата – татко й, който на днешния ден е и рожденик.
Мога да приказвам доста за проблемите и направеното, не скри Златина Стаматова. Но на екрана се завъртя единствено къса ретроспекция в черно-бели фотоси – от фрагменти с първия шеф Александър Райков до последните бебета на учителите и някогашни ученици, поели пътя си.
Учихме се, помагахме си, смяхме се, творихме. Чудесата се случват на тези, които имат вяра в тях.
Всеки ден, малко по малко се доближаваме до своите лични върхове “, обобщиха учители, възпитатели и рехабилитатори.
Нямаше време за повече, тъй като зад кулисите чакаха към 40 възпитаници от школото – да покажат какво умеят и по какъв начин танцуват, въпреки от време на време тактът да звучи глухо или въобще да не го долавят.
Светът е в нашето учебно заведение, отсякоха те и представянето им стартира с видео, в което двама младежи се питат в класната стая: " За какво ни е тази математика? А физиката, историята, химията? Скучно е! “.
И взеха решение да ревизират какво вършат другите деца по света. Завъртяха глобуса и дружно с него на мултимедията се завъртяха фрагменти от разнообразни континенти. А момчета и девойки описаха за света с танц, пантомима и жестомимичен превод.
Понесоха се в африкански ритми, до момента в който на екраните слонове помахваха уши и хоботи. Изиграха аборигенски танц пред озадачените погледи на коала и кингуру.
С корейски танц обясниха, че Азия значи изгрев. Сбъдваха фантазии в Америка – с каубойски танц с ласо, китара и пищови. Понесоха се в ча-ча-ча, до момента в който публиката се любува на хубостите на Южна Америка.
Повечко се застояха в Европа. В романтиката на Париж се потопиха посредством изкуството на тишината, което приказва с душата – пантомимата. За да покажат, че на всички места по света можем да се обичаме, без значение от своите разлики.
Лудешка тарантелла се завихри в италианска пицария, до момента в който гостилничари разточват тестото. Испанско пасо добле бе последвано от тиролски танц и гръцко сиртаки.
За да отсъдят най-после учениците, че от България по-хубаво няма и да екне гайдата с „ Излел е Делю бунтовник “. А след това " Една българска роза " да събере всички на сцената.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ