Побоят се разглежда като акт на домашно насилие – двамата

Побоят се преглежда като акт на домашно принуждение – двамата живеят на фамилни начала и имат две деца.

 

От полицията в Монтана оповестяват, че единствено за първите шест месеца на годината в района са регистрирани 58 случая на домашно принуждение със правосъдни заповеди за отбрана. За същия интервал през 2024 година те са били 45 – растеж от над 28%. Въпреки осведомителните акции на Министерство на вътрешните работи, плакати със сигнали и телефони, действителната отбрана за жертвите остава постоянно алегорична и закъсняла.

Насилието в фамилията не стопира, системата изостава

Случаят от Монтана е още един от стотиците, които демонстрират жестоката действителност на домашното принуждение у нас – даже не се крие. Става на улицата, пред публични здания, измежду хора. Това не е изключение, а признак.

 

За страдание, системата реагира едвам откакто насилието към този момент е реалност. Няма задоволително незабавни места за настаняване на дами и деца, които бягат от насилници. Полицията постоянно е с вързани ръце без правосъдна заповед. А правосъдните производства са мудни, а от време на време и безсмислени – тъй като до тогава жертвите към този момент са се отказали да търсят правдивост.

 

Според фондация „ Анимус “, за всяка жена, потърсила помощ, има най-малко още 10, които търпят в безмълвие. Домашното принуждение не е частен проблем – то е социална болест. И когато то се случва намерено, в центъра на град като Монтана, отговорът не може да бъде единствено задържане за 24 часа.

 

Нужни са бързи механизми за отбрана, повече убежища, наложителна терапия за насилници и ясни задължения от институциите. Докато това не се случи, ще броим новите случаи – не избавените животи.