Побитите камъни – построени от бактерии по сантиметър на 350 години
Побитите камъни е първата публично оповестена и предпазена от страната естествена забележителност в България. Това се случва с преименуването и от „ Дикили таш “ на „ Побити камъни “ през 1937г.
Образуванията, зародили преди повече от 50 милиона години, вълнуват генерации учени със своя генезис и са известни в целия свят. Цялата околност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, ситуирани измежду пясъци и разпръснати в западния завършек на варненската равнина.
В рамките на естествения резерват се намира единственото находище в България на растението „ песъчарка “. Този растителен тип е разгласен за заплашен от изгубване и се намира под закрилата на закона в международен мащаб. Побитите Камъни е населявана от 4 международно застрашени, 2 застрашени и 8 предпазени типа растения в България.
Малцина обаче знаят, че групата на пътя сред крайморския град и Девня е в действителност една дребна част от целия естествен феномен.
Останалите колони са разпръснати по западната част на Варнeнското плато сред град Белослав и селата Страшимирово, Слънчево, Баново и Повеляново на повърхност от близо 50 квадратни километра и остават непознати за туристите. Там, където са струпани, регионите са без растителност и основават чувство за дъно на море, като към момента могат да се намерят и фосили.
За произхода на Побитите камъни има цяла плеяда теории и хипотези – че са останки от крепости, че са дело на индивида, че са вкаменени гори, дори, че са дело на извънземни. За търсенето на истината, проучванията и силата на природата Българска телеграфна агенция беседва с проф. Любомир Димитров, теоретичен секретар на Института по океанология към Българска академия на науките.
Най-атрактивната част от Побитите камъни в действителност е край Белослав, в региона по-известен като Кариерата, описа Димитров. До красивата и впечатляваща околност може обаче да се стигне единствено след в детайли пояснение от локалните. Указателни табели няма. Отбивката на пътя е полускрита от надвисналите дървета и шубраци.
Освен това мераклиите да прегледат феномена, в случай че не са подготвени да вървят няколко километра пеш, би трябвало да са с по-здрави и по-високи коли. Асфалтовата завивка на пътя е разрушена и осеяна с впечатляващи трапове. Офроудовото пътешестване обаче си коства, защото най-после пристигналите се озовават в друго време и различен свят.
Разкрива се неповторима панорама към колоните и образуванията към тях. Пейзажът е полупустинен – камъни, пясък и ниска растителност. Срещат се редки за нашата страна типове на флората – кактуси и планинска роза, които са включени в Червената книга на България. Районът е обиталище и на доста животни – лисици, зайци, гущери, жаби, змии, скорпиони.
Местността е известна като Кариерата, защото тук се е добивал кварцов пясък за потребностите на стъкларския цех в Белослав, описа Димитров. По думите му хората са свличали пясъка с водни струи. В един миг се разкрил отвесният прорез на колоните и добивът бил преустановен, с цел да не бъде опустошен естественият феномен.
Уникалното е, че тук се разкриват и петте равнища на Побитите камъни, изясни Димитров. По думите му най-популярната централна група в действителност се намира на четвърто равнище. Край другите села могат да бъдат прегледани другите равнища, само че единствено край Белослав са забележими всичките – ред колони, дребен слой от едносъставен варовик, след това отново колони. Тук се намира и най-високата непокътната колона, която се извисява на повече от 7 метра.
Всички колони са се образували в седименти принадлежащи към така наречен Декилиташка свита, добави Димитров. Разясни, че „ декилиташ “ в дословен превод от турски език значи „ побит камък “. По думите на Димитров групата колони е част от долния миоцен. Иначе казано се е формирала след изгубването на динозаврите.
Монолитната плоча, над която стартират колоните, е на към 53,5 милиона години, добави Димитров. По думите му горният завършек на свитата е на 50 милиона години – т.е. образуването на колоните е траяло към 3,5 милиона години. В този много неразбираем за човешкото въображение интервал от развиването на Земята регионът в действителност е бил плитко море, излишък от огромния океан Паратетис. Водната простор е била с интензивна карбонатна сегментация. С годините морето е ставало все по-плитко и всичко се е затрупало с пясък.
Колоните са формирани към естествени газови извори от консорциум от два типа бактерии
За произхода на колоните позицията на учения е, че най-точната догадка е, че са формирани към естествени газови извори от консорциум от два типа бактерии – метанотрофични (археа) и сулфат-редуциращи бактерии. Проф. Любомир Димитров персонално е работил по доказването й в партньорство с двама белгийски експерти – проф. Руди Свенен и доктор Ева Де’Бувър, чиято докторска дисертация е тъкмо върху произхода на българските Побити камъни.
Археите са открити за първи път в екстремални условия – във вулканични геотермални извори. На фотографията – аспект от въздуха на Големия геотермичен извор в Национален парк Йелоустоун, Съединени американски щати. Всъщност оформянето на хипотезата му почнало още през 1996 година Тогава посетил датския полуостров Ютланд до протока Категат, където видял същите колони, само че под водата. И те са изправени, с дупки по средата, само че са по-млади – образували са се през последния милион години, описа Димитров. По думите му градежът на датските „ побити камъни “ продължава и сега, а локалните са ги кръстили Бълбукащите рифове. Ученият добави още, че произходът на феномена в Скандинавската страна е открит изрично.
И двете бактерии се срещат единствено в анаеробна (безкислородна) среда и една без друга не могат, работят единствено в тандем, обясни Димитров. По думите му археа е по-древната от двата типа и се черпи сила и въглерод от газ метан. Затова се среща към гейзерчетата газ, които излизат от дъното на морето. Археа е по средата, другият тип я обкръжава.
От този тандем като боклук излиза тип цимент – калциев карбонат. Така се циментират песъчинките и „ градежът “ пораства и то не по хоризонтал, а отвесно към струята на гейзерчетата метан, обясни Димитров. И посочи, че средата за тези бактерии наложително би трябвало да е анаеробна – т.е. без О2. Ако няма О2 и има източник на храна – метан, този консорциум от бактерии се образува и стартира да работи, уточни ученият. Естествено, „ строителите “ са безусловно невидими с просто око, виждат се единствено под микроскоп.
Археите (Archaea) са биологична империя едноклетъчни микроорганизми, в клетките на които липсва клетъчно ядро или други мембранно-разграничени органели. В началото на този век е намерено такова „ строителство “ и на дъното на Черно море, само че на дълбочина от 450 метра, където водата е наситена със сероводород и липсва О2, добави Димитров. По думите му откривателите са съумели да видят образуващите се колони, газовите извори и са открили същото, което е намерено преди този момент в Дания.
След като Димитров стартира да работи с белгийските учени по доказването на хипотезата за произхода на българските Побити камъни, първата задача е да вземат проби от централната група колони, както и от останалите групи. „ Ползвахме една ръчна сонда, с цел да стигнем до вътрешната, неокислинна част, а след това запечатвахме колоните, тъй че да не нарушим целостта им “, описа ученият.
Той добави, че за един много дълъг интервал от време от България за Белгия са пътували колета с камъни, едната от които надхвърлила 200 кг. Усилията обаче си коствали изцяло труда. „ Успяхме да потвърдим, благодарение на сътрудници от Германия, че и тук са работили такива бактерии, единствено че преди милиони години. Това е единственото място в света с такава античност. Всички други находки са доста по-млади “, сподели Димитров.
Изчисления демонстрират, че двата типа бактерии построяват един сантиметър от колоните за към 350 години
Простите калкулации демонстрират, че двата типа бактерии построяват един сантиметър от колоните за към 350 години, добави ученият. На въпроса за какво не са се чупели, изясни, че повода е, че градежът в действителност се е осъществявал в седимента, в пясъка, който е служил за строителен материал. Когато има извор с метан под дъното, колоните стартират да порастват, само че в същото време се натрупва и седимент, уточни Димитров. Колоните се издигат нагоре, нагоре, нагоре, и когато стигнат място, където има О2, активността по построяването им стопира, образува се плоча върху тях и ги „ запечатва “. След това метанът още веднъж избива и бактериите не престават да „ строят “ идващото равнище.
На въпроса дали Побитите камъни не би трябвало да се покрият с някакъв вид покрив, с цел да не се разрушават от атмосферните условия, Димитров дава отговор негативно. Според него няма смисъл да се вършат покриви, само че пък е наложително да се обезпечи естествен достъп до групите колони, изключително край Белослав.
„ Централната група е извънредно впечатляваща, само че може да бъде обиколена за 10 минути, до момента в който тук информацията е доста повече и в случай че се създадат екопътеки, хората ще могат да преглеждат и да се удивляват на строителните умения на микроскопичните бактерии “, аргументира се ученият.
С оскърбление добави, че по света няма геолог, който да не наостри уши, като чуе за Побити камъни, само че за туристите, които посещават страната ни, към момента е „ загадка “, че на планетата ни няма различен подобен феномен на сушата. Точно заради тази причина е направено и предложение до ЮНЕСКО Побитите камъни, само че с всички си групи, да бъдат включени в листата на международните геоложки явления.
Извън средите на геолозите, естественият феномен във Варненско, съставлява сериозен интерес и за археолозите, защото тук са открити единствените за България доказателства за живот на индивида през мезолита.
Проф. Любомир Димитров Намерените артефакти съставляват каменни или кремъчни ножове, стъргалки, стрели, брадви и чукове. Предполага се, че античните хора са употребявали за убежища и жилища нишите под кухините от варовици, които наподобяват на дребни пещери, получени след разрушаването на пясъците сред тях, добави картината археологът Теодор Роков от Варненския исторически музей.
По думите му Побитите камъни стават притежание на света с помощта на един руснак и на един англичанин. За първи път това наименование е вкарано в послание от съветския академик Виктор Тепляков, изясни Роков. През 1828 година по време на руско-турската война, до момента в който прави обход с дребна военна част в покрайнините на Варна и Шумен, попада инцидентно на това място.
Известни са неговите „ Писма от България “, които той написа до своя брат, изразявайки насъбраните усещания. В две от тях той разказва Побитите камъни и за първи път изрича догатката, че може би това са остатъци от човешка активност. По време на Кримската война пък британски военни елементи, употребявайки описанието на Тепляков, идват на Побитите камъни и един от офицерите – Фредерик Хамилтън, реже парче от колона и го изпраща в Англия до брат си Уилям, който е бил геолог. Тогава за първи път се изрича другата догадка – че феноменът не е дело на индивида, а на природата.
