Победителят в четвъртия сезон на предаването Игри на волята Алекса

Победителят в четвъртия сезон на предаването „ Игри на волята ” Алекса Ерски разказа по какъв начин се е трансформирал животът му след присъединяване в риалити формата.

„ Ако би трябвало да съм почтен, „ Игри на волята ” не ме промени. Аз съм си същият. По принцип това е неповторимо предаване. Опознах по-добре себе си вътре. Но аз не съм по-различен ”, описа Алекса Ерски.

Решението да взе участие в „ Игри на волята ” не взима той, а брачната половинка му Елица.

Виж още: Антоанет Пепе: Нямам секрети! Живях с наркозависим и страдах от анорексия!

" В „ Игри на волята “ не взех решение да вземам участие аз, Елица реши. Шегувам се, просто гледахме предишния сезон и Елица попълни моите документи и ме записа. След това ми звъни чужд български номер: „ Здравейте, Алекса, от „ Игри на волята “ сме, желаете ли да дойдете на първия кастинг? ", добави финалистът.

Алекса е седемкратен републикански първенец по битка в Сърбия, занимава се с този спорт от 9-годишен, като към този момент може да се похвали с 16-годишна кариера.

" Ходил съм и на европейски и на международни шампионати, само че просто един ден станах запаса. Както в " Игри на волята ", по този начин стана и в същинския живот. Моята федерация заложи на чужденец, който беше по-добър от мен и аз не получих опция да се състезавам, а това ми беше цел. Тогава към този момент бях в сериозна връзка с Елица и не си заслужаваше да отивам на лагери, единствено с цел да бъда спаринг сътрудник. Един ден просто взех решение да изляза от лагерите и от моя тим. За един месец ми се промени животът ", призна още Алекса Ерски.

С какво го е сграбчила битката?

" Борбата просто е почтен и заслужен спорт. Не е за всеки. Много е сложен, само че мен ме сграбчи. Когато съдията ти подвига ръката, когато почувстваш, че си съумял да надвиеш еднакъв съперник и заслужен съперник, това е велико. А когато надвиеш по-силен съперник, тогава в действителност е нещо велико. "

Къде се е срещнал с Елица?

" Елица я срещнах тъкмо тук на лагер в България на Белмекен, тя е идвала да се види с нейния някогашен тим и просто там е ме видяла. И по този начин стана магията. Любовта пламна внезапно. Там се събираме в края на деня, когато всички тренировки са минали. Отиваш на сауна да разпуснеш малко, пускаш някаква сръбска музика. Разбрах, че доста българи споделят: „ Каквото се случва в Белмекен, си остава в Белмекен! “. Но при мен и Елица продължи. Аз разбрах коя е тя от моите другари, тъй като те са забелязали, че аз имам усеща към нея и ме питаха: „ Ти знаеш ли коя е тя? “ и аз отговорих " „ Не, не знам “. Те ми споделиха,че тя има олимпийски орден. "

А в този момент накъде - в София или в Белград?

" Когато разбрах, че това е моята жена, споделих на Елица: ние би трябвало да живеем тук, в София, в България, тъй като една концепция ще е по-лесно за теб. Тук са твоите другари и семейство. А към този момент си с мен година и половина в Сърбия, да пробваме шанса и в България, няма да е неприятно. Можем да кажем, че България е моята втора татковина. Аз в този момент чествам най-хубавите празници по два пъти: и тук, и в Сърбия. Вашата Коледа е на 25 декември, а в Сърбия на 7-ми. Коледа е една и съща, просто е на разнообразни дати. "