Мадяр ще спре държавните медии, за да върне свободата им!
Победителят на парламентарните избори в Унгария Петер Мадяр даде първите си изявленията за унгарските държавни радио и телевизия. Лидерът на дясноцентристката партия ТИСА съобщи, че приоритет на новото държавно управление ще бъде медийната промяна. Той уточни, че кабинетът ще одобри нов медиен закон, ще сътвори нов медиен орган, с който да подсигурява свободата на пресата, откакто поеме властта.
Мадяр разкритикува медиите за това, че години наред популяризират боязън и неистини, с цел да държат премиера Виктор Орбан на власт.
В две поредни половинчасови изявленията по държавното радио и телевизия Мадяр съпостави отразяването на новините с пропагандата в Северна Корея и нацистка Германия поради интензивността на дезинформацията. Той сподели, че публицистите са били съучастници в поддържането на нелиберална система, учредена на връзки, безотговорност и подбудителство към ненавист. Той даде обещание да върне новинарското отразяване в държавните медии единствено след възобновяване на политическия баланс.
В интервютата водачът на партия ТИСА повтори, че краткотрайно ще спре публичните медии, с цел да се подсигурява независимо отразяване.
„ Вие причинихте невероятна щета на унгарския народ, в неговата душа, като насадихте боязън у деца, баби и дядовци “, сподели Мадяр, добавяйки, че стъпките на държавното управление му няма да бъдат водени от възмездие. „ Не става въпрос за мен. Става въпрос за правото на всеки маджарин на публични медии, които излъчват истината. “
Да се види и чуе Мадяр в държавните медии беше шокиращо на няколко равнища, тъй като той бе на процедура изключен от държавните медии, които Орбан беше трансформирал в рупор на държавното управление от 2010 година насам.
През последната година някогашният член на ръководещата дълго партия „ Фидес “, трансформирал се в критик, е бил представян в отрицателна светлина в 96% от времето във вечерните телевизионни вести по държавния ефирен канал M1, съгласно изследване на Института Republikon, оповестено през февруари. Орбан беше споменаван в позитивен подтекст в 95% от случаите.
Но фрапантен беше и тонът на интервютата в сряда. Далеч от това да правят отстъпка думата на водач, който преди малко беше определен с рекордна изборна интензивност, публицистите бяха войнствени и прекъсваха Мадяр, в контрастност с постоянно подлизурските седмични изявленията с Орбан.
Встъпващият в служба водач отвърна на репортерите с обвинявания в опит да затвърдят политически предубедените вести, които гласоподавателите бяха порицали на изборите в неделя. В обява в обществените медии след интервютата той ги назова „ последните издихания на фабриката за неистини “.
Мадяр се зарече по време на акцията освен да смъкна Орбан, само че и да демонтира неговата нелиберална система, която атакуваше самостоятелните публицисти и гражданското общество в една все по-авторитарна система.
Ключът към поддържането ѝ беше орбановата медийна империя, която наброяваше стотици издания – новинарски уеб страници, таблоиди, районни вестници и войска от инфлуенсъри в обществените медии, които се възползваха непропорционално от държавните реклами.
Тази история обаче не свършва в Унгария
Картината, която разказва Петер Мадяр, звучи мъчително познато и у нас – в България.
И тук медийната среда от години е белязана от същите зависимости, същите комфортни мълчания и същите гръмки, само че изборни рецензии. Журналистиката все по-често наподобява като сцена, на която едни политици получават меко отношение и удобни изявленията, а други – нападателни въпроси, спирания и искрено неприятелски звук.
Имената са разнообразни, само че механизмът е същият: фигури като Делян Пеевски и Бойко Борисов рядко са поставяни под систематичен и сериозен напън, до момента в който представители на Промяната постоянно са подлагани на доста по-остро и от време на време преднамерено отразяване.
Тази асиметрия не е просто въпрос на публицистична политика – тя е признак на бездънен проблем. Когато публицистиката стартира да избира кого да щади и кого да нападна, тя престава да бъде коректив на властта и се трансформира в инструмент за нейното преразпределение.
Още по-притеснително е, че и в България не липсват случаи, в които публицисти, дръзнали да задават неуместни въпроси, биват отстранявани, маргинализирани или безшумно изтласквани отвън ефира. Резултатът е автоцензура и последователно заглъхване на сериозния глас.
Така свободата на словото ерозира. С всяко „ комфортно “ изявление. С всяко отстранено лице, което е попитало прекалено много.
Въпросът през днешния ден е дали българските медии въобще ще намерят сили да се осъзнаят и да се върнат към ролята си на коректив, а не на придатък към властта. И в случай че това не се случи, не стои ли все по-остро и по-неудобно въпросът дали сходни „ публични “ медии имат смисъл в настоящия си тип – или е по-добре, по образеца на унгария, да признаем, че са изгубили функционалността си и да бъдат закрити, вместо да не престават да симулират публицистика.
