Никога не съм си поставял за цел да бъда новатор, казва композиторът и диригент Красимир Кюркчийски, от чието рождение се навършват 90 г.
Никога не съм си поставял за цел да бъда модернист. Създаден съм по този начин – да продължа една хубава традиция, опряна на стабилен пиедестал. Това споделя в изявление за в. „ Пулс “ през 1975 година композиторът и диригент Красимир Кюркчийски, от чието рождение през днешния ден се навършват 90 години.
СЪЗДАВА ПЪРВИТЕ СИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОЩЕ КАТО УЧЕНИК
Красимир Кюркчийски е роден на 22 юни 1936 година в Троян, само че по-голямата част от живота му минава в София. Още от дете той свири на цигулка, а по-късно и на пиано.
„ В учебно заведение най-любими ми бяха часовете по пеене. Бях възпитаник в гимназията, когато написах първите си творби – валс, след това пиеса за пиано. Нямах никаква музикална подготовка. Това беше непосреден изблик на вътрешен блян. И още тогава желанието ми да пиша музика бе по този начин мощно, че бях твърдо решил да стана композитор… “, споделя Красимир Кюркчийски в изявление за в. „ Работническо дело “ през 1968 година
През 1963 година приключва компетентност „ Композиция “ при проф. Панчо Владигеров в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “), след което специализира в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович. Сред ранните му творби е „ Адажио “ за струнен оркестър (1959), основано по време на следването му при проф. Владигеров.
В интервала 1962-1965 година е композитор в Държавния отбор за национални песни и танци в София и учител по четене на партитури в Българската държавна консерватория. По-късно работи като диригент на Държавния отбор за национални песни и танци „ Филип Кутев “, а от 1968 до 1971 година Кюркчийски е диригент на Ансамбъла за национални песни при Българското радио, прочут по-късно като „ Мистерията на българските гласове “.
През 1989 година се отдръпва от дейния публичен живот и се открива в село Боженци, Габровско, където продължава своята креативна активност.
Творчеството на Красимир Кюркчийски обгръща оперна, балетна, симфонична, камерна, вокално-инструментална и хорова музика. Сред най-известните му творби са оперите „ Юла “ и A votre santé („ Наследството “), балетът „ Козият рог “ (1978), кантатата „ Паисий Хилендарски “ (1962), „ Симфония концертанте “ за виолончело и оркестър (1963), „ Балада за автопортрета “ (1964), Концерт за пиано и оркестър (1979) и „ Приветствена интродукция “ (1980). Създава и музика за театъра и киното, в това число за продукции като „ Записки по българските въстания “, „ Дърво без корен “ и други
НОВАТОРСКИ ПОДХОД В ОБРАБОТКАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР
Красимир Кюркчийски се свързва с новаторския метод в обработката на българския музикален фолклор, намерил отражение в редица негови хорови и инструментални произведения, които заемат трайно място в репертоара на български и задгранични реализатори.
„ За нововъведение доста мъчно може да се приказва, тъй като новаторите са единици и се броят на пръсти – Бах, Моцарт, Бетховен, Вагнер, ще прескочим някои, с цел да стигнем до Дебюси, Стравински, Шьонберг, Барток. И най-после се оказва, че всички те крепко са стъпили на традицията. Не може човек, без да се е опрял на нещо, да направи скок в друго пространство “, отбелязва Красимир Кюркчийски в изявление за в. „ Пулс “ през 1975 година
Особена популярност получават неговите обработки на национални песни като „ Калиманку, Денку “, „ Пиленце пее “, „ Изповед “, „ Заблеяло агънце “ и „ Месечинко, льо “. Те са включени в поредицата „ Мистерията на българските гласове “ на Марсел Селие, отличена с премия „ Грами “ през 1990 година
„ Фолклорът ободрява, дава хрумвания, мисли. Той е свежа бликам в музиката ни, по този начин както чистият въздух освежава индивида. И ние неумишлено се потапяме в тази атмосфера, по този начин естествена и нужна. Страхувам се, че ще „ обезглавим “ фолклора си, в случай че допуснем цивилизацията да го погуби “, споделя Красимир Кюркчийски в изявление за в. „ Земеделско знаме “ през 1982 година Негови творби са изпълнявани в Италия, Франция, Русия, Германия, Австралия и редица други страни.
ОТЛИЧИЯ И ПРИЗНАНИЕ
За своя Струнен квартет (1959) Кюркчийски е почетен с Голямата премия на Париж за най-хубава комбинация от задграничен създател в границите на „ Парижките музикални седмици “ през 1966 година През 2001 година печели националния конкурс „ Българска рапсодия в седем осми “ с творбата „ Безвизова шенгенска сюита “.
Признание за приноса на Красимир Кюркчийски към българската музикална просвета са редица високи държавни оценки. През 1979 година той е почетен с медал „ Червено знаме на труда “, година по-късно получава Димитровска премия, през 1984 година е разгласен за „ Народен актьор “, а през 1986 година е награден с медал „ Народна република България “ - първа степен. През 2007 година с решение на Народното събрание му е отпусната лична пенсия за особени заслуги към българската страна и нацията за изключителния му принос към културата.
Красимир Кюркчийски умира на 15 декември 2011 година Оставя креативно завещание, което продължава да заема значимо място в българската музикална просвета и в репертоара на голям брой хорови, оркестрови и фолклорни сформира както в България, по този начин и по света.
На 5 юни 2026 година, в навечерието на 90-годишнината от рождението му,.
/РШ/ДС/ отдел „ Справочна “
/ВСР
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 02.10.2001 г.; Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 08.11.2006 г.; Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 31.05.2007 г.; Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 15.12.2011г.; В. „ Работническо дело, 8 януари 1968 г.; В. „ Земеделско знаме “, 23 май 1982 г.; В. „ Пулс, 2 юли 1985 г.; https://www.bta.bg/bg/news/lik/597643-bramsova-vecher-shte-ima-dnes-v-zala-balgariya-; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/774385-izvesten-solist-v-kontsert-na-balgarski-kameren-orkestar-dobrich; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/1141706-bnr-godishnite-nagradi-na-folklornata-klasatsiya-nadpyavane-byaha-razdadeni-n;
СЪЗДАВА ПЪРВИТЕ СИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОЩЕ КАТО УЧЕНИК
Красимир Кюркчийски е роден на 22 юни 1936 година в Троян, само че по-голямата част от живота му минава в София. Още от дете той свири на цигулка, а по-късно и на пиано.
„ В учебно заведение най-любими ми бяха часовете по пеене. Бях възпитаник в гимназията, когато написах първите си творби – валс, след това пиеса за пиано. Нямах никаква музикална подготовка. Това беше непосреден изблик на вътрешен блян. И още тогава желанието ми да пиша музика бе по този начин мощно, че бях твърдо решил да стана композитор… “, споделя Красимир Кюркчийски в изявление за в. „ Работническо дело “ през 1968 година
През 1963 година приключва компетентност „ Композиция “ при проф. Панчо Владигеров в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “), след което специализира в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович. Сред ранните му творби е „ Адажио “ за струнен оркестър (1959), основано по време на следването му при проф. Владигеров.
В интервала 1962-1965 година е композитор в Държавния отбор за национални песни и танци в София и учител по четене на партитури в Българската държавна консерватория. По-късно работи като диригент на Държавния отбор за национални песни и танци „ Филип Кутев “, а от 1968 до 1971 година Кюркчийски е диригент на Ансамбъла за национални песни при Българското радио, прочут по-късно като „ Мистерията на българските гласове “.
През 1989 година се отдръпва от дейния публичен живот и се открива в село Боженци, Габровско, където продължава своята креативна активност.
Творчеството на Красимир Кюркчийски обгръща оперна, балетна, симфонична, камерна, вокално-инструментална и хорова музика. Сред най-известните му творби са оперите „ Юла “ и A votre santé („ Наследството “), балетът „ Козият рог “ (1978), кантатата „ Паисий Хилендарски “ (1962), „ Симфония концертанте “ за виолончело и оркестър (1963), „ Балада за автопортрета “ (1964), Концерт за пиано и оркестър (1979) и „ Приветствена интродукция “ (1980). Създава и музика за театъра и киното, в това число за продукции като „ Записки по българските въстания “, „ Дърво без корен “ и други
НОВАТОРСКИ ПОДХОД В ОБРАБОТКАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР
Красимир Кюркчийски се свързва с новаторския метод в обработката на българския музикален фолклор, намерил отражение в редица негови хорови и инструментални произведения, които заемат трайно място в репертоара на български и задгранични реализатори.
„ За нововъведение доста мъчно може да се приказва, тъй като новаторите са единици и се броят на пръсти – Бах, Моцарт, Бетховен, Вагнер, ще прескочим някои, с цел да стигнем до Дебюси, Стравински, Шьонберг, Барток. И най-после се оказва, че всички те крепко са стъпили на традицията. Не може човек, без да се е опрял на нещо, да направи скок в друго пространство “, отбелязва Красимир Кюркчийски в изявление за в. „ Пулс “ през 1975 година
Особена популярност получават неговите обработки на национални песни като „ Калиманку, Денку “, „ Пиленце пее “, „ Изповед “, „ Заблеяло агънце “ и „ Месечинко, льо “. Те са включени в поредицата „ Мистерията на българските гласове “ на Марсел Селие, отличена с премия „ Грами “ през 1990 година
„ Фолклорът ободрява, дава хрумвания, мисли. Той е свежа бликам в музиката ни, по този начин както чистият въздух освежава индивида. И ние неумишлено се потапяме в тази атмосфера, по този начин естествена и нужна. Страхувам се, че ще „ обезглавим “ фолклора си, в случай че допуснем цивилизацията да го погуби “, споделя Красимир Кюркчийски в изявление за в. „ Земеделско знаме “ през 1982 година Негови творби са изпълнявани в Италия, Франция, Русия, Германия, Австралия и редица други страни.
ОТЛИЧИЯ И ПРИЗНАНИЕ
За своя Струнен квартет (1959) Кюркчийски е почетен с Голямата премия на Париж за най-хубава комбинация от задграничен създател в границите на „ Парижките музикални седмици “ през 1966 година През 2001 година печели националния конкурс „ Българска рапсодия в седем осми “ с творбата „ Безвизова шенгенска сюита “.
Признание за приноса на Красимир Кюркчийски към българската музикална просвета са редица високи държавни оценки. През 1979 година той е почетен с медал „ Червено знаме на труда “, година по-късно получава Димитровска премия, през 1984 година е разгласен за „ Народен актьор “, а през 1986 година е награден с медал „ Народна република България “ - първа степен. През 2007 година с решение на Народното събрание му е отпусната лична пенсия за особени заслуги към българската страна и нацията за изключителния му принос към културата.
Красимир Кюркчийски умира на 15 декември 2011 година Оставя креативно завещание, което продължава да заема значимо място в българската музикална просвета и в репертоара на голям брой хорови, оркестрови и фолклорни сформира както в България, по този начин и по света.
На 5 юни 2026 година, в навечерието на 90-годишнината от рождението му,.
/РШ/ДС/ отдел „ Справочна “
/ВСР
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 02.10.2001 г.; Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 08.11.2006 г.; Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 31.05.2007 г.; Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 15.12.2011г.; В. „ Работническо дело, 8 януари 1968 г.; В. „ Земеделско знаме “, 23 май 1982 г.; В. „ Пулс, 2 юли 1985 г.; https://www.bta.bg/bg/news/lik/597643-bramsova-vecher-shte-ima-dnes-v-zala-balgariya-; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/774385-izvesten-solist-v-kontsert-na-balgarski-kameren-orkestar-dobrich; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/1141706-bnr-godishnite-nagradi-na-folklornata-klasatsiya-nadpyavane-byaha-razdadeni-n;
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ