Менторът на Радев: А сега накъде? Смяна на политическата система, нова Конституция, нов курс навън!
Победилият в изборите за 52-ро Народно заседание Румен Радев да свика Втората национална кръгла маса, която да включва разискването на такива въпроси като:
1. Общественият контракт сред политическите сили и народа;
2. Приемане на нова или внасяне на промени в Конституцията на Република България;
3. Промяна в държавното устройство и ръководство – парламентарна или президентска република;
4. Съдебна промяна: място на прокуратурата - в правосъдната или в изпълнителната власт; нужда от длъжността основен прокурор;
5. Външнополитическата ориентировка на страната с фокус на договорите за присъединяване в съществуващи и нововъзникващи интернационалните съюзи – военни и икономически;
6. Разработване и приемане на Национална теория.
Това написа в своя програмна статия генерал-майор, о.з. доктор Стоимен Стоименов, който в последните години се счита за скришен консултант на Румен Радев.
Кариерата на ген. Стоимен Стоименов е впечатляваща - 10 години е бил заместител - шеф на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на Българската войска и на неговия правоприемник и приемник - Служба " Военна информация ". Преди това като полковник е инструктор в отдел „ Социална и национална сигурност ” в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Защитава и докторат на тематика „ Партийното управление на Комсомола в Българска народна армия в стадия на създаване на развито социалистическо общество ”. Бил е и шеф на отдел „ Координация на военното съдействие и управлението на военните представителства в западните страни ”. Стоименов е бил основният кадровик, който утвърждава изпратените в чужбина оперативни служащи и образова сътрудниците на ДАНС на цивилен контракт.
През последните години е измежду най-близките неофициални съветници на Румен Радев. Твърди се, че е измежду главните стожери на неговата проруска линия. Анализатори са безапелационни, че генералът е измежду най-силните фигури в задкулисието, тъй като сполучливо движи като марионетки, не един, а цели двама президенти. Заедно с журналиста Иво Христов ген. Стоименов е апетитен за идеолог и сив кардинал, който стои зад Радевата партия. Зетят на Стоименов Бисер Борисов е настоящият началник на най-секретната работа у нас - ДАТО, която се занимава с подслушванията.
Затова си заслужава да обърнем съществено внимание на това, което той написа
Радев и „ Прогресивна България “ победиха безапелационно на изборите на 19 април. Но в този момент – накъде е огромният въпрос, който обществото си задава. Какъв е проектът за деяние на спечелилите?
Завесата към незнайното повдига именно генерал-майор, о.з. доктор Стоимен Стоименов, когото проф. Георги Близнашки сочи като менторът на Румен Радев, а фамозният конституционалист е ценител на подмолните зависимости.
Анализът на генерала е оповестен два дни след изборите в .
Стоименов упорства за нов преход, остарелият бил циничен и несполучлив - съсипия, а новият би трябвало да ни освободи от олигархията.
Първостепенна задача на новото ръководство би трябвало да бъде смяната на властта.
Трябва да се случи доста бързо и включва от смяна на политическата система, приемане на нова Конституция, преструктуриране на институциите, смяна в метода на надзор и отчетност, замяна на икономическия модел, смяна или корекции във външнополитическата ориентировка и други.
Генералът не споделя каква ще е новата политическа система, нито кой ще е новият стопански модел, който ще измести пазарната стопанска система и правилото на конкуренция.
Стоименов упорства за единение на нацията и осъществяване на Втора национална кръгла маса, която би трябвало да даде отговор и на въпроса за смяна в държавното устройство и ръководство – парламентарна или президентска република и така нататък
Ето главната част от програмната публикация на генерала:
" Изборен успех на Радев: А в този момент накъде?
Днешната обстановка в страната доста наподобява на тази от преди 35 години, когато беше положено началото на преходния интервал от социализъм към капитализъм. Спори се дали е приключил или към момента продължава този циничен преход. Може да сгрешим в преценката за неговия край, само че няма да сбъркаме в случай че кажем, че България се нуждае от
нов временен интервал
Някога под преход се разбираше прекосяване на българското общество от държавен социализъм от руски вид към плуралистична парламентарна народна власт и свободна пазарна стопанска система. Този преход в никаква степен не извърши предоставената му задача.
Сегашният преход би трябвало да цели подмяна на политико-олигархичния модел на ръководство с нов модел, който да ни освободи от задушаващата прегръдка на мафията и олигархията, да ни върне превзетата страна и да открие пътя на същинската народна власт и на националния суверенитет.
Иска ми се да изтъквам определението на професор Орлин Загоров за българския преход, обещано в книгата му „ Патология на прехода “, което напълно споделям. Уважаваният в научните среди и обществото професор Загоров споделя:
„ Така наречения „ Преход “ бе под земята нуклеарен гърмеж, осъществен в сърцето на една социална система от международни сили, работещи от 1917 година против нея.
Това, което се назовава преход през днешния ден, в действителност е съсипия, обир, неустановеност, реституция на едно забравено минало, национално оскърбление и угодничество.
„ Преходът “ в изискванията на страни като България става по-трагичен, тъй като отпред на обществото застават преходни водачи с детски нрав и корумпирана морална настройка.
Разрухата като контрареволюция се изяснява посредством една единствена дума: ПРЕХОД.
Съвсем явно е, че явлението, което през днешния ден се назовава със събирателния термин „ Преход “, в действителност не е преход, а връщане обратно в историческата еволюция на човечеството.
Не остава място за подозрение, че по този начин нареченият „ Преход “ носи отчаяние за милиони онеправдани и станали жертва на насилствена лакомия на едно малцинство, състоящо се от милиардери от международната финансова олигархия и основаните по техен облик и сходство районни и локални мутри и мафиоти, лишени от човешко и национално достолепие, от възприятие за национални ползи, и продажни безродници, подготвени да разпродадат и разграбят основаните от поколенията материални и духовни благосъстояния в името на хуманизма и обществената правдивост за всеки човек.
Така, че в случай че би трябвало да определим това, което преживяхме през последните тридесет години, то е прекосяване от благополучие и тъждество на болшинството към благополучие и безотговорност на малцинството, от обществена сигурност към неизбежност, от държавни гаранции за живота, достойнството и парцела на жителите към непрекъснат боязън от принуждение, тероризъм, корупция, безпорядък, произвол, всепозволеност на богатите и привилегированите, отчайваща накърнимост на голяма част от популацията, на което се предлага да се въоръжава за самоотбрана и да провежда сигурността на своите селища и парцели против обир и бандитски набези, съвсем както бе през „ кърджалийското време “.
Цитатът е дълъг, само че споделя, от една страна, всичко за прехода, който преживяхме, а от друга - по безапелационен метод показва защо ни е необходим нов преход, както и неговият обсег, в случай че желаеме да изградим и да живеем в обективна и просперираща страна.
Най-важният приоритет в постизборния интервал е бързо да се сътвори устойчиво ръководство с държавно управление, което да встъпи във функционалностите си и да проработи на Ползу Роду.
Основните разновидности за развиване на политическия развой в постизборната обстановка са два:
Първият е водачът на победилата на изборите коалиция да се нагърби със независимото ръководството на страната. Той има безусловно болшинство за еднопартийно ръководство. Това ще му разреши безпроблемно да извършва предизборната стратегия на обединението и управническата стратегия на държавното управление.
Вторият вид, който е малко евентуален, е военачалник Радев да се опита да образува съдружно ръководство. Една от причина за това може да бъде срочното реализиране на неведнъж отлаганата правосъдна промяна, за която са нужни 161 гласа. При този вид той ще води договаряния с някоя от другите парламентарно показани партии – вероятни сътрудници за взаимно съдружно ръководство.
Тук би трябвало да се има поради казаното от него на 17 април в спортна зала „ Арена 8888 “ при закриването на предизборната акция. „ Коалиция с Борисов няма да има! Коалиция с ПП- Демократична България, които унищожиха Конституцията и се пробват да опорочат изборите, е нежелана от нашите поддръжници! А всякакво взаимоотношение с техния общ наставник Пеевски е безусловно недопустим “.
Получените на изключителните парламентарни избори резултати дават съображение да се предвижда, че ще имаме редовно еднопартийно държавно управление, ръководено от военачалник Румен Радев.
Цялата отговорност за ръководството на страната ще легне на неговите рамене. В изказванията си от предизборния интервал военачалник Радев акцентираше на законността и ръководството на страната по правила без да си слага неизпълними цели.
Вече очертахме постизборната картина в страната и военнополитическата конюнктура в света. Факт е, че разнопосочните ползи на политическите сили, на другите бизнеси и на хората от разслоеното българско общество водят до парализа, на която сме очевидци.
Обществото би трябвало да е квалифицирано за смяната и да са налице инструментите, реализиращи тази смяна. В този смисъл първостепенно значение има въпросът за положението на обществото, върху което стъпва страната в следизборна обстановка.
Едно общество е сплотено, когато няма бездна сред власт и хайлайф, сред хайлайф и народ, сред другите публични пластове. Няма подозрение, че новият министър-председател ще заложи на реалистична управническа стратегия и на реал- политика. Пределно ясно е, че при съществуващата в страната проблематична обстановка, в случай че се изразя метафорично, бъдещият министър-председател не може да загаси вилнеещия към този момент 15 години пожар (установения политико-олигархичен модел на управление) с кофа вода.
Първостепенна задача на новото ръководство ще бъде
промяната на властта
Това би трябвало да се случи доста бързо. Време за губене няма. Смяната на властта значи прекосяване на ръководството от силите на статуквото, в лицето на Пеевски и Борисов, в силите, борещи се с това статукво, олицетворявани от експрезидента Румен Радев. Тази промяна ще намира израз в:
- промяна на ръководещите лица, т.е. излизане на политическата сцена на новия хайлайф на България;
- смяна на политическото мнозинство;
- назначение на нови ръководители на държавните ведомства и институции;
- смяна на политиката и целите на властта;
- промяна на законодателството;
- промяна на дясното ръководство с консервативно центристко или лявоцентристко ръководство и други.
Постигнатата победа на коалиция „ Прогресивна България “, колкото и да е безапелационна, не е цялостна победа на военачалник Радев. Трябва да се има поради, че спечелването на националните избори не води автоматизирано до промяна на властта на всички равнища на държавното ръководство.
Местната власт да вземем за пример не зависи директно от резултатите от националните избори. А на доста места в страната ръководят локалните феодали и деребеи. Кметове, изключително на дребни общини и селата, „ колят и бесят “ в своя „ вилает “. Цялата власт е в техни ръце и те вършат каквото си изискат. Съдебната власт също не се въздейства директно от резултатите на парламентарните избори.
Има извънредно значими проблеми за решаването на които е нужно парламентарно болшинство от 161 гласа.
Такива са въпросите, свързани с промени в Конституцията, промяна на правосъдната система, държавното устройство и ръководство, като например моделът на ръководство
който дефинира метода, по който е устроена властта.
При промяна модела на ръководство, което беше главното искане на всенародните митинги и основна цел на силите на антистатуквото в току- що отминалите парламентарни избори, става дума не за елементарна промяна на властта, а за дълбока смяна на разпоредбите и на самата система. Досега се правиха промени на обособени детайли на системата, само че цялостната й подмяна с друга и действително пренареждане на властта и въвеждане на нов вид ръководство не е имало.
Смяната на модела на ръководство включва:
- смяна на политическата система;
- смяна или приемане на нова Конституция;
- преструктуриране на институциите;
- смяна в метода на надзор и отчетност;
- подмяна на икономическия модел;
- смяна или корекции във външнополитическата ориентировка и други.
Успешното решение на тези въпроси е гаранция за положителното ръководство на страната. Същевременно, при настоящето съответствие на политическите сили в 52-рото Народно заседание, това е проблем.
Неговото решение изисква нова политика. Неин фокус следва да бъде помиряването и единението на нацията и търсенето на народен консенсус по тактиката и целите, свързани с ускореното и догонващо средноевропейските страни развиване на страната.
Единение на нацията: Втора национална кръгла маса
Една от най-съществените аргументи за срутване на България на дъното на Европейския съюз по всички качествени индикатори е конфронтацията и опълчване в българското общество, политиката на реванш и ерес, на антикомунизъм и лустрация, провеждана от десните сили през всичките години след десетоноемврийската смяна през 1989 година.
Родните псевдополитици до момента не могат да осъзнаят, че нашата мощ е в единението на българската нация. Надписът на историческата постройка на Народното събрание „ Съединението прави силата “ боде очите на националните избраници, само че те нямат очи да видят истината и уши да чуят стенанията на милионите български жители, които живеят в беднотия и бедност, в ограничения от най-насъщното за естествен човешки живот.
Анализът на проблемите и на метода на живот на по-голямата част от българския народ дава съображение да се каже, че 36 години след началото на огромната смяна следим картината и обстановката, каквито виждахме през 1990 година и доста дълго време по-късно. Вече говорихме за злощастния и бандитски български преход. Тогава, в една невъобразимо конфронтационна среда, когато на няколко пъти бяхме на косъм от гражданската война, родните политици откриха мощ и политическа воля да седнат на една маса и с общи старания да стигнат до единодушие за взаимно решение на парливите въпроси на страната и обществото. Говоря за Националната кръгла маса, която се организира в интервала 03. 01. – 15. 05. 1990 година Макар да беше един нелегитимен орган, Националната кръгла маса начерта пътя за кротичък преход, като на нея се реализираха следните съществени договорености:
- унищожаване на член 1 на настоящата Конституцията, който прокламира управителната роля на БКП;
- разформироване на Държавна сигурност и деполитизиране на армията, силовите структури, съда и прокуратурата;
- въвеждане на многопартийна система;
- привикване (на 10. 07. 1990 г.) на Седмото велико национално заседание.
Моят разбор демонстрира, че е пристигнало времето за привикване на Втора национална кръгла маса. И това не е инцидентно хвърлена дума в общественото пространство. Кръглата маса е една належаща нужда. Полага се на водача на обединението „ Прогресивна България “ Румен Радев да бъде основател на тази належаща самодейност. Убеден съм, че спечелилият в миналите изключителни парламентарни избори няма да показва реваншизъм и грандоманщина, а ще прояви държавническа мъдрост и политическа воля, нещо, което е показвал неведнъж по време на президентския си мандат. Очаквам той подаде ръка на политическите си съперници за взаимна работа в името на бъдещето на просперираща България.
Дневният ред на Втората национална кръгла маса може да включва разискването на такива въпроси като:
1. Общественият контракт сред политическите сили и народа;
2. Приемане на нова или внасяне на промени в Конституцията на Република България;
3. Промяна в държавното устройство и ръководство – парламентарна или президентска република;
4. Съдебна промяна: място на прокуратурата - в правосъдната или в изпълнителната власт; нужда от длъжността основен прокурор;
5. Външнополитическата ориентировка на страната с фокус на договорите за присъединяване в съществуващи и нововъзникващи интернационалните съюзи – военни и икономически;
6. Разработване и приемане на Национална теория.
Приетите с консенсус от Националната кръгла маса решения подлежат на внасяне, разискване и одобряване от 52-рото Народно заседание.
Осмо велико национално заседание
Великото национално заседание, по силата на член 160 от Конституцията на Република България, се привиква по решение на Народното събрание. То приема решение за производство на избори за Велико национално заседание с болшинство две трети от общия брой на народните представители.
Въз основа на решението на Народното събрание, Президентът на Републиката, в тримесечен период, насрочва избори за Велико национално заседание.
Великото национално заседание може да преглежда и взема решение единствено тези въпроси, за които то е определено. Тези въпроси са избрани в чл.158 на Конституцията на Република България и аз преди малко ги изложих.
Може би е пристигнал моментът, след осъществяване на предоставената му задача, Великото национално заседание дефинитивно да се разпусне като парламентарен инструмент. "
1. Общественият контракт сред политическите сили и народа;
2. Приемане на нова или внасяне на промени в Конституцията на Република България;
3. Промяна в държавното устройство и ръководство – парламентарна или президентска република;
4. Съдебна промяна: място на прокуратурата - в правосъдната или в изпълнителната власт; нужда от длъжността основен прокурор;
5. Външнополитическата ориентировка на страната с фокус на договорите за присъединяване в съществуващи и нововъзникващи интернационалните съюзи – военни и икономически;
6. Разработване и приемане на Национална теория.
Това написа в своя програмна статия генерал-майор, о.з. доктор Стоимен Стоименов, който в последните години се счита за скришен консултант на Румен Радев.
Кариерата на ген. Стоимен Стоименов е впечатляваща - 10 години е бил заместител - шеф на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на Българската войска и на неговия правоприемник и приемник - Служба " Военна информация ". Преди това като полковник е инструктор в отдел „ Социална и национална сигурност ” в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Защитава и докторат на тематика „ Партийното управление на Комсомола в Българска народна армия в стадия на създаване на развито социалистическо общество ”. Бил е и шеф на отдел „ Координация на военното съдействие и управлението на военните представителства в западните страни ”. Стоименов е бил основният кадровик, който утвърждава изпратените в чужбина оперативни служащи и образова сътрудниците на ДАНС на цивилен контракт.
През последните години е измежду най-близките неофициални съветници на Румен Радев. Твърди се, че е измежду главните стожери на неговата проруска линия. Анализатори са безапелационни, че генералът е измежду най-силните фигури в задкулисието, тъй като сполучливо движи като марионетки, не един, а цели двама президенти. Заедно с журналиста Иво Христов ген. Стоименов е апетитен за идеолог и сив кардинал, който стои зад Радевата партия. Зетят на Стоименов Бисер Борисов е настоящият началник на най-секретната работа у нас - ДАТО, която се занимава с подслушванията.
Затова си заслужава да обърнем съществено внимание на това, което той написа
Радев и „ Прогресивна България “ победиха безапелационно на изборите на 19 април. Но в този момент – накъде е огромният въпрос, който обществото си задава. Какъв е проектът за деяние на спечелилите?
Завесата към незнайното повдига именно генерал-майор, о.з. доктор Стоимен Стоименов, когото проф. Георги Близнашки сочи като менторът на Румен Радев, а фамозният конституционалист е ценител на подмолните зависимости.
Анализът на генерала е оповестен два дни след изборите в .
Стоименов упорства за нов преход, остарелият бил циничен и несполучлив - съсипия, а новият би трябвало да ни освободи от олигархията.
Първостепенна задача на новото ръководство би трябвало да бъде смяната на властта.
Трябва да се случи доста бързо и включва от смяна на политическата система, приемане на нова Конституция, преструктуриране на институциите, смяна в метода на надзор и отчетност, замяна на икономическия модел, смяна или корекции във външнополитическата ориентировка и други.
Генералът не споделя каква ще е новата политическа система, нито кой ще е новият стопански модел, който ще измести пазарната стопанска система и правилото на конкуренция.
Стоименов упорства за единение на нацията и осъществяване на Втора национална кръгла маса, която би трябвало да даде отговор и на въпроса за смяна в държавното устройство и ръководство – парламентарна или президентска република и така нататък
Ето главната част от програмната публикация на генерала:
" Изборен успех на Радев: А в този момент накъде?
Днешната обстановка в страната доста наподобява на тази от преди 35 години, когато беше положено началото на преходния интервал от социализъм към капитализъм. Спори се дали е приключил или към момента продължава този циничен преход. Може да сгрешим в преценката за неговия край, само че няма да сбъркаме в случай че кажем, че България се нуждае от
нов временен интервал
Някога под преход се разбираше прекосяване на българското общество от държавен социализъм от руски вид към плуралистична парламентарна народна власт и свободна пазарна стопанска система. Този преход в никаква степен не извърши предоставената му задача.
Сегашният преход би трябвало да цели подмяна на политико-олигархичния модел на ръководство с нов модел, който да ни освободи от задушаващата прегръдка на мафията и олигархията, да ни върне превзетата страна и да открие пътя на същинската народна власт и на националния суверенитет.
Иска ми се да изтъквам определението на професор Орлин Загоров за българския преход, обещано в книгата му „ Патология на прехода “, което напълно споделям. Уважаваният в научните среди и обществото професор Загоров споделя:
„ Така наречения „ Преход “ бе под земята нуклеарен гърмеж, осъществен в сърцето на една социална система от международни сили, работещи от 1917 година против нея.
Това, което се назовава преход през днешния ден, в действителност е съсипия, обир, неустановеност, реституция на едно забравено минало, национално оскърбление и угодничество.
„ Преходът “ в изискванията на страни като България става по-трагичен, тъй като отпред на обществото застават преходни водачи с детски нрав и корумпирана морална настройка.
Разрухата като контрареволюция се изяснява посредством една единствена дума: ПРЕХОД.
Съвсем явно е, че явлението, което през днешния ден се назовава със събирателния термин „ Преход “, в действителност не е преход, а връщане обратно в историческата еволюция на човечеството.
Не остава място за подозрение, че по този начин нареченият „ Преход “ носи отчаяние за милиони онеправдани и станали жертва на насилствена лакомия на едно малцинство, състоящо се от милиардери от международната финансова олигархия и основаните по техен облик и сходство районни и локални мутри и мафиоти, лишени от човешко и национално достолепие, от възприятие за национални ползи, и продажни безродници, подготвени да разпродадат и разграбят основаните от поколенията материални и духовни благосъстояния в името на хуманизма и обществената правдивост за всеки човек.
Така, че в случай че би трябвало да определим това, което преживяхме през последните тридесет години, то е прекосяване от благополучие и тъждество на болшинството към благополучие и безотговорност на малцинството, от обществена сигурност към неизбежност, от държавни гаранции за живота, достойнството и парцела на жителите към непрекъснат боязън от принуждение, тероризъм, корупция, безпорядък, произвол, всепозволеност на богатите и привилегированите, отчайваща накърнимост на голяма част от популацията, на което се предлага да се въоръжава за самоотбрана и да провежда сигурността на своите селища и парцели против обир и бандитски набези, съвсем както бе през „ кърджалийското време “.
Цитатът е дълъг, само че споделя, от една страна, всичко за прехода, който преживяхме, а от друга - по безапелационен метод показва защо ни е необходим нов преход, както и неговият обсег, в случай че желаеме да изградим и да живеем в обективна и просперираща страна.
Най-важният приоритет в постизборния интервал е бързо да се сътвори устойчиво ръководство с държавно управление, което да встъпи във функционалностите си и да проработи на Ползу Роду.
Основните разновидности за развиване на политическия развой в постизборната обстановка са два:
Първият е водачът на победилата на изборите коалиция да се нагърби със независимото ръководството на страната. Той има безусловно болшинство за еднопартийно ръководство. Това ще му разреши безпроблемно да извършва предизборната стратегия на обединението и управническата стратегия на държавното управление.
Вторият вид, който е малко евентуален, е военачалник Радев да се опита да образува съдружно ръководство. Една от причина за това може да бъде срочното реализиране на неведнъж отлаганата правосъдна промяна, за която са нужни 161 гласа. При този вид той ще води договаряния с някоя от другите парламентарно показани партии – вероятни сътрудници за взаимно съдружно ръководство.
Тук би трябвало да се има поради казаното от него на 17 април в спортна зала „ Арена 8888 “ при закриването на предизборната акция. „ Коалиция с Борисов няма да има! Коалиция с ПП- Демократична България, които унищожиха Конституцията и се пробват да опорочат изборите, е нежелана от нашите поддръжници! А всякакво взаимоотношение с техния общ наставник Пеевски е безусловно недопустим “.
Получените на изключителните парламентарни избори резултати дават съображение да се предвижда, че ще имаме редовно еднопартийно държавно управление, ръководено от военачалник Румен Радев.
Цялата отговорност за ръководството на страната ще легне на неговите рамене. В изказванията си от предизборния интервал военачалник Радев акцентираше на законността и ръководството на страната по правила без да си слага неизпълними цели.
Вече очертахме постизборната картина в страната и военнополитическата конюнктура в света. Факт е, че разнопосочните ползи на политическите сили, на другите бизнеси и на хората от разслоеното българско общество водят до парализа, на която сме очевидци.
Обществото би трябвало да е квалифицирано за смяната и да са налице инструментите, реализиращи тази смяна. В този смисъл първостепенно значение има въпросът за положението на обществото, върху което стъпва страната в следизборна обстановка.
Едно общество е сплотено, когато няма бездна сред власт и хайлайф, сред хайлайф и народ, сред другите публични пластове. Няма подозрение, че новият министър-председател ще заложи на реалистична управническа стратегия и на реал- политика. Пределно ясно е, че при съществуващата в страната проблематична обстановка, в случай че се изразя метафорично, бъдещият министър-председател не може да загаси вилнеещия към този момент 15 години пожар (установения политико-олигархичен модел на управление) с кофа вода.
Първостепенна задача на новото ръководство ще бъде
промяната на властта
Това би трябвало да се случи доста бързо. Време за губене няма. Смяната на властта значи прекосяване на ръководството от силите на статуквото, в лицето на Пеевски и Борисов, в силите, борещи се с това статукво, олицетворявани от експрезидента Румен Радев. Тази промяна ще намира израз в:
- промяна на ръководещите лица, т.е. излизане на политическата сцена на новия хайлайф на България;
- смяна на политическото мнозинство;
- назначение на нови ръководители на държавните ведомства и институции;
- смяна на политиката и целите на властта;
- промяна на законодателството;
- промяна на дясното ръководство с консервативно центристко или лявоцентристко ръководство и други.
Постигнатата победа на коалиция „ Прогресивна България “, колкото и да е безапелационна, не е цялостна победа на военачалник Радев. Трябва да се има поради, че спечелването на националните избори не води автоматизирано до промяна на властта на всички равнища на държавното ръководство.
Местната власт да вземем за пример не зависи директно от резултатите от националните избори. А на доста места в страната ръководят локалните феодали и деребеи. Кметове, изключително на дребни общини и селата, „ колят и бесят “ в своя „ вилает “. Цялата власт е в техни ръце и те вършат каквото си изискат. Съдебната власт също не се въздейства директно от резултатите на парламентарните избори.
Има извънредно значими проблеми за решаването на които е нужно парламентарно болшинство от 161 гласа.
Такива са въпросите, свързани с промени в Конституцията, промяна на правосъдната система, държавното устройство и ръководство, като например моделът на ръководство
който дефинира метода, по който е устроена властта.
При промяна модела на ръководство, което беше главното искане на всенародните митинги и основна цел на силите на антистатуквото в току- що отминалите парламентарни избори, става дума не за елементарна промяна на властта, а за дълбока смяна на разпоредбите и на самата система. Досега се правиха промени на обособени детайли на системата, само че цялостната й подмяна с друга и действително пренареждане на властта и въвеждане на нов вид ръководство не е имало.
Смяната на модела на ръководство включва:
- смяна на политическата система;
- смяна или приемане на нова Конституция;
- преструктуриране на институциите;
- смяна в метода на надзор и отчетност;
- подмяна на икономическия модел;
- смяна или корекции във външнополитическата ориентировка и други.
Успешното решение на тези въпроси е гаранция за положителното ръководство на страната. Същевременно, при настоящето съответствие на политическите сили в 52-рото Народно заседание, това е проблем.
Неговото решение изисква нова политика. Неин фокус следва да бъде помиряването и единението на нацията и търсенето на народен консенсус по тактиката и целите, свързани с ускореното и догонващо средноевропейските страни развиване на страната.
Единение на нацията: Втора национална кръгла маса
Една от най-съществените аргументи за срутване на България на дъното на Европейския съюз по всички качествени индикатори е конфронтацията и опълчване в българското общество, политиката на реванш и ерес, на антикомунизъм и лустрация, провеждана от десните сили през всичките години след десетоноемврийската смяна през 1989 година.
Родните псевдополитици до момента не могат да осъзнаят, че нашата мощ е в единението на българската нация. Надписът на историческата постройка на Народното събрание „ Съединението прави силата “ боде очите на националните избраници, само че те нямат очи да видят истината и уши да чуят стенанията на милионите български жители, които живеят в беднотия и бедност, в ограничения от най-насъщното за естествен човешки живот.
Анализът на проблемите и на метода на живот на по-голямата част от българския народ дава съображение да се каже, че 36 години след началото на огромната смяна следим картината и обстановката, каквито виждахме през 1990 година и доста дълго време по-късно. Вече говорихме за злощастния и бандитски български преход. Тогава, в една невъобразимо конфронтационна среда, когато на няколко пъти бяхме на косъм от гражданската война, родните политици откриха мощ и политическа воля да седнат на една маса и с общи старания да стигнат до единодушие за взаимно решение на парливите въпроси на страната и обществото. Говоря за Националната кръгла маса, която се организира в интервала 03. 01. – 15. 05. 1990 година Макар да беше един нелегитимен орган, Националната кръгла маса начерта пътя за кротичък преход, като на нея се реализираха следните съществени договорености:
- унищожаване на член 1 на настоящата Конституцията, който прокламира управителната роля на БКП;
- разформироване на Държавна сигурност и деполитизиране на армията, силовите структури, съда и прокуратурата;
- въвеждане на многопартийна система;
- привикване (на 10. 07. 1990 г.) на Седмото велико национално заседание.
Моят разбор демонстрира, че е пристигнало времето за привикване на Втора национална кръгла маса. И това не е инцидентно хвърлена дума в общественото пространство. Кръглата маса е една належаща нужда. Полага се на водача на обединението „ Прогресивна България “ Румен Радев да бъде основател на тази належаща самодейност. Убеден съм, че спечелилият в миналите изключителни парламентарни избори няма да показва реваншизъм и грандоманщина, а ще прояви държавническа мъдрост и политическа воля, нещо, което е показвал неведнъж по време на президентския си мандат. Очаквам той подаде ръка на политическите си съперници за взаимна работа в името на бъдещето на просперираща България.
Дневният ред на Втората национална кръгла маса може да включва разискването на такива въпроси като:
1. Общественият контракт сред политическите сили и народа;
2. Приемане на нова или внасяне на промени в Конституцията на Република България;
3. Промяна в държавното устройство и ръководство – парламентарна или президентска република;
4. Съдебна промяна: място на прокуратурата - в правосъдната или в изпълнителната власт; нужда от длъжността основен прокурор;
5. Външнополитическата ориентировка на страната с фокус на договорите за присъединяване в съществуващи и нововъзникващи интернационалните съюзи – военни и икономически;
6. Разработване и приемане на Национална теория.
Приетите с консенсус от Националната кръгла маса решения подлежат на внасяне, разискване и одобряване от 52-рото Народно заседание.
Осмо велико национално заседание
Великото национално заседание, по силата на член 160 от Конституцията на Република България, се привиква по решение на Народното събрание. То приема решение за производство на избори за Велико национално заседание с болшинство две трети от общия брой на народните представители.
Въз основа на решението на Народното събрание, Президентът на Републиката, в тримесечен период, насрочва избори за Велико национално заседание.
Великото национално заседание може да преглежда и взема решение единствено тези въпроси, за които то е определено. Тези въпроси са избрани в чл.158 на Конституцията на Република България и аз преди малко ги изложих.
Може би е пристигнал моментът, след осъществяване на предоставената му задача, Великото национално заседание дефинитивно да се разпусне като парламентарен инструмент. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ