Тръмп -революционерът от десницата
Победата на Тръмп образно сподели, че ориста си има любимци и Тръмп е един от най-големите. Той мина през няколко банкрута и отново е милиардер, с леко завъртане на главата избегна като по знамение изстрелите в Бътлър, после остана непокътнат при нов атентат, този път на личното му голф-игрище, изкусно маневрира сред множеството стоварили му се правосъдни процеси, които трябваше по този начин да го дискредитират, че даже и да не си помисля да има повече каквато и да била политическа интензивност, преодоля съпротивата на естаблишмънта - демократически и републикански, оказа се недостижим и за офанзивите на медиите от мейнстрийма.
Всичко това не просто не го спря, то му оказа помощ да реализира великото си завръщане в Белия дом. Това надали щеше да се случи, в случай че той умишлено и блестящо не зае позата на антисистемен състезател, подготвен да наруши всички политически правила и да влезе в стълкновение с всеки съперник. Избирателите оцениха във вторник тъкмо тази негова позиция. Очевидно е, че и те желаеха да видят как системата може да бъде победена и по какъв начин те самите могат да вземат присъединяване в това начинание.
Гласуването за Тръмп в действителност съставлява избор на съмнение, който електоратът отправи към политическата си система. Вот, който не беше плод на импровизиран яд, а изява на дълго натрупвано напрежение, подбудено таман от метода, по който действа днешната американска политика. Където връзката сред ръководещи и ръководени от ден на ден изтънява и заплашва да се скъса изцяло. Факт, който освен, че не се признава, само че към този момент са в ход масирани опити той да бъде затулен. Избирането на Тръмп още веднъж се показва за рецидив, изключение, което единствено удостоверява правилото. Неслучайно като аргументи се акцентират инфлацията, сенилността на Байдън и повърхностното държание на Камала.
Но и без да се споделя, усеща се (дори в България), че главният резултат от избирането на Тръмп касае тъкмо разклащането на системата. Как тя ще понесе през идващите четири години новия президент и по какъв начин ще реагира по отношение на него - това ще се трансформира във басня на американската вътрешна политика. От една страна, с цел да не изпадне още веднъж в обстановка, като при първия си мандат, когато системата скова дейностите му чрез следствия и гневна политическа опозиция, в този момент Тръмп ще би трябвало да нанесе тежки удари по „ дълбоката страна “ още в първите дни на ръководството си.
От друга страна съперниците му ще би трябвало да основат нов инструментариум за озаптяване на новия президент. Ако преди 5-6 години трябваше да се раздуха нервността Black Lives Matter и COVID- рецесията, в този момент какво ли ще бъде. Защото Тръмп може да бъде претърпян, само че в случай че тръмпизмът пусне дълбоки корени и получи своето развиване, след четири години, вероятно посредством мандат на Джеймс Ванс, познатата американска политическа система ще е рухнала. Тя ще бъде изтръгната от лапите на настоящия естаблишмънт и тогава ще се окаже, че десният гласоподавател е направил една политическа гражданска война. Под предводителството на революционера Тръмп. Над който ориста неслучайно е разперила своите криле.
https://glasove.com/na-fokus/briks-opit-za-kolektivna-geopoliticheska-emantsipatsiya
https://glasove.com/komentari/simbiozata-mezhdu-ukrainskata-saprotiva-i-zapadnata-podkrepa-se-okaza-neochakvano-dobra-kombinatsiya
