Лъжливите, но устойчиви митове за Афганистан
Победата на талибаните в Афганистан извади на дневен ред редица легенди, свързани с историята на страната от последните години – колкото лъжливи, толкоз и устойчиви. Още през 2011 година Джонатан Стийл от " Гардиън " ни напомни някои от тях.
Съветският съюз е претърпял тежко проваляне от муджахидините.
Това е един от най-устойчивите легенди за афганистанската история, преповтарян от всички муджахидини и талибани и общопризнат безрезервно в западния прочит на войната. Някои западни историци стигат до такава степен да настояват, че по този начин нареченото проваляне на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан е довело до разпадането на самия Съветски съюз. Така смятаха и Осама бин Ладен и водачите на Ал Кайда, които твърдяха, че щом са унищожили една международна свръхсила, ще могат да унищожат и още една.
Истината е, че афганистанските муджахидини не победиха Съветския съюз на бойното поле. Съветските сили можеха да останат в Афганистан още доста години, само че Горбачов пресметна, че войната не си коства плащаната за нея цена в хора, пари и интернационален авторитет.
След отдръпването на Съюз на съветските социалистически републики Западът също се е отдръпнал.
Едно от най-често повтаряните обещания на западните политици след свалянето на талибанския режим през 2001 година беше, че " този път " Западът няма да се отдръпна, " както направихме, откакто руснаците се махнаха ". Истината обаче е, че вместо да не помнят за Афганистан през февруари 1989 година, Съединени американски щати резервираха околните си връзки с муджахидините. Вашингтон блокира предложенията за отстъпки и договаряния от страна на поставения от руснаците президент Мохамад Наджибула и продължиха да въоръжават бунтовници и джихадисти с вярата, че бързо ще съборят подкрепяния от Москва режим.
Това е един от най-пагубните интервали в новата афганистанска история, когато Западът и Пакистан, подхранвайки непримиримостта на муджахидините, саботираха най-хубавия късмет за преустановяване на гражданската война в страната. Ефектът от тази политика бе удължение и задълбочаване на разрухата на Афганистан.
Муджахидините събориха режима в Кабул и извоюваха огромна победа над Москва.
Ключовият фактор за отслабването на Наджибула бе изказването на Москва от септември 1991 година, скоро след несполучливия опит за пуч против Горбачов от страна на руските хардлайнери. Съперникът му Борис Елцин, който бе отпред на съветското държавно управление, зае преобладаваща позиция. Елцин разгласи, че от 1 януари 1992 година (датата, от която престава да съществува Съюз на съветските социалистически републики – б.ред.) завършват оръжейните доставки за Кабул. Доставките на горива, храна и всякаква друга помощ също трябваше да спрат.
Решението бе пагубно за духа на поддръжниците на Наджибула. Режимът бе оживял след отдръпването на руските войски повече от две години, само че в този момент щеше да остане в действителност напълно самичък. Така че, в една от най-големите иронии на историята, точно Москва смъкна афганистанското държавно управление, за чието оцеляване бе жертвала живота на толкоз доста хора.
Управлението на талибаните е безусловно най-лошото в историята на Афганистан.
Година откакто талибаните завзеха властта, интервюирах чиновници на Организация на обединените нации, задгранични филантропични служащи и афганистанци в Кабул. Талибаните бяха смекчили възбраната си девойки да получават обучение и си затваряха очите пред появяването на от ден на ден неофициални " домашни учебни заведения ", в които хиляди девойки учеха в частни жилища. Медицинският факултет се канеше още веднъж да отвори порти за дами за образование като акушерки, сестри и лекари, откакто пациентите дами не можеше да бъдат лекувани от мъже. Забраната дами да работят отвън къщи бе вдигната за вдовици от войната и други нуждаещи се дами.
Афганистанците помнят първите ограничавания върху свободата, наложени от муджахидините още преди талибаните. От 1992 година кината бяха затворени, а от телевизионните филми бяха изрязани всички подиуми, в които дами и мъже беседват или вървят дружно, да не приказваме да се допират. Забранено бе в малките екрани да има дами говорителки. Бурката не бе наложителна, както стана при талибаните, само че всички дами трябваше да носят було за глава – хиджаб, за разлика от времето на руската окупация и режима на Наджибула.
Афганистанците харесаха най-много сигурността, обезпечавана им от талибаните, за разлика от хаоса сред 1992 и 1996 година, когато муджахидински групи водиха война за столицата и безсистемно изстрелваха снаряди и ракети. Тогава бяха убити към 50 000 поданици на Кабул.
Талибаните са единствените жестоки потисници на афганистанските дами.
Афганистан има дълга история на убийства на достойнството и осакатявания на достойнството, надалеч отпреди талибанския интервал, продължаваща и до момента. Такива се правят из цялата страна и не се лимитират единствено до културата на пущуните, етническата група, от която са множеството талибани.
Жените са третирани грубо от племенната традиция за решение на спорове, наречена баад, която третира младите девойки като безгласна стока. Те са предлагани като отплата на други семейства, постоянно на възрастни мъже, поради неплатени задължения или в случай че член на тази фамилия е погубен от родственик на момичето.
Талибаните вярно са упреквани за това, че сведоха дамите до второкласни жители. Но да бъдат посочвани като единствени потисници няма е правилно. Насилието над дами има дълга история във всички афганистански общности – и измежду хазарите шиити, и измежду северните таджики, и измежду пущуните сунити.
Бракът на малолетни е постоянно срещан в целия Афганистан и измежду всички етнически групи. В доста общности на дамите е неразрешено да напущат къщата или фамилния двор. Това води до голям брой други ограничавания. Жените нямат право да постъпват на работа. На девойките е неразрешено да вървят на учебно заведение. В съзнанието на западните политици и медии тези забрани постоянно се свързват извънредно с талибаните. Принудителната изолираност на дамите е надълбоко вкоренена в афганистанската селска просвета. Среща се и в по-бедните елементи на огромните градове.
Талибаните не се радват на известност.
През 2009 година английският Отдел за интернационално развиване разпореди на афганистанска неправителствена организация да организира изследвания за това по какъв начин хората съпоставят талибаните с афганистанското държавно управление. Резултатите демонстрират, че акцията на НАТО за демонизиране на талибаните не е по-ефективна от руските старания за демонизиране на муджахидините.
Едно изследване оповестява за отношението на жителите на провинция Хелманд към правосъдната система. Повече от половината интервюирани мъже дефинират талибаните като " изцяло почтени за доверие и обективни ". Талибаните взимаха пари посредством налози върху земеделските култури и пътните такси, само че не желаеха подкупи. Според изследването " множеството елементарни хора свързват [националното] държавно управление с практики и държание, които не харесват: неспособност да се обезпечи сигурност, взаимозависимост от задграничните военни, премахване на съществена просвета за прехранване (мака) и партизанщина (преференциално отношение към северняците) ".
В изследване от 2009 година, поръчано в три основни провинции, хората бяха питани какво ги кара да се причислят към талибаните. От 192-ма дали отговор единствено десетима поддържат държавното управление. Останалите го считат за корумпирано. Повечето поддържат талибаните, най-малко това, което те назовават " положителни талибани ", дефинирани като тези, които демонстрират религиозно благочестие, атакуват непознати сили, само че не и афганистанците и обезпечават бързо и заслужено правораздаване.
(Със съкращения)
Съветският съюз е претърпял тежко проваляне от муджахидините.
Това е един от най-устойчивите легенди за афганистанската история, преповтарян от всички муджахидини и талибани и общопризнат безрезервно в западния прочит на войната. Някои западни историци стигат до такава степен да настояват, че по този начин нареченото проваляне на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан е довело до разпадането на самия Съветски съюз. Така смятаха и Осама бин Ладен и водачите на Ал Кайда, които твърдяха, че щом са унищожили една международна свръхсила, ще могат да унищожат и още една.
Истината е, че афганистанските муджахидини не победиха Съветския съюз на бойното поле. Съветските сили можеха да останат в Афганистан още доста години, само че Горбачов пресметна, че войната не си коства плащаната за нея цена в хора, пари и интернационален авторитет.
След отдръпването на Съюз на съветските социалистически републики Западът също се е отдръпнал.
Едно от най-често повтаряните обещания на западните политици след свалянето на талибанския режим през 2001 година беше, че " този път " Западът няма да се отдръпна, " както направихме, откакто руснаците се махнаха ". Истината обаче е, че вместо да не помнят за Афганистан през февруари 1989 година, Съединени американски щати резервираха околните си връзки с муджахидините. Вашингтон блокира предложенията за отстъпки и договаряния от страна на поставения от руснаците президент Мохамад Наджибула и продължиха да въоръжават бунтовници и джихадисти с вярата, че бързо ще съборят подкрепяния от Москва режим.
Това е един от най-пагубните интервали в новата афганистанска история, когато Западът и Пакистан, подхранвайки непримиримостта на муджахидините, саботираха най-хубавия късмет за преустановяване на гражданската война в страната. Ефектът от тази политика бе удължение и задълбочаване на разрухата на Афганистан.
Муджахидините събориха режима в Кабул и извоюваха огромна победа над Москва.
Ключовият фактор за отслабването на Наджибула бе изказването на Москва от септември 1991 година, скоро след несполучливия опит за пуч против Горбачов от страна на руските хардлайнери. Съперникът му Борис Елцин, който бе отпред на съветското държавно управление, зае преобладаваща позиция. Елцин разгласи, че от 1 януари 1992 година (датата, от която престава да съществува Съюз на съветските социалистически републики – б.ред.) завършват оръжейните доставки за Кабул. Доставките на горива, храна и всякаква друга помощ също трябваше да спрат.
Решението бе пагубно за духа на поддръжниците на Наджибула. Режимът бе оживял след отдръпването на руските войски повече от две години, само че в този момент щеше да остане в действителност напълно самичък. Така че, в една от най-големите иронии на историята, точно Москва смъкна афганистанското държавно управление, за чието оцеляване бе жертвала живота на толкоз доста хора.
Управлението на талибаните е безусловно най-лошото в историята на Афганистан.
Година откакто талибаните завзеха властта, интервюирах чиновници на Организация на обединените нации, задгранични филантропични служащи и афганистанци в Кабул. Талибаните бяха смекчили възбраната си девойки да получават обучение и си затваряха очите пред появяването на от ден на ден неофициални " домашни учебни заведения ", в които хиляди девойки учеха в частни жилища. Медицинският факултет се канеше още веднъж да отвори порти за дами за образование като акушерки, сестри и лекари, откакто пациентите дами не можеше да бъдат лекувани от мъже. Забраната дами да работят отвън къщи бе вдигната за вдовици от войната и други нуждаещи се дами.
Афганистанците помнят първите ограничавания върху свободата, наложени от муджахидините още преди талибаните. От 1992 година кината бяха затворени, а от телевизионните филми бяха изрязани всички подиуми, в които дами и мъже беседват или вървят дружно, да не приказваме да се допират. Забранено бе в малките екрани да има дами говорителки. Бурката не бе наложителна, както стана при талибаните, само че всички дами трябваше да носят було за глава – хиджаб, за разлика от времето на руската окупация и режима на Наджибула.
Афганистанците харесаха най-много сигурността, обезпечавана им от талибаните, за разлика от хаоса сред 1992 и 1996 година, когато муджахидински групи водиха война за столицата и безсистемно изстрелваха снаряди и ракети. Тогава бяха убити към 50 000 поданици на Кабул.
Талибаните са единствените жестоки потисници на афганистанските дами.
Афганистан има дълга история на убийства на достойнството и осакатявания на достойнството, надалеч отпреди талибанския интервал, продължаваща и до момента. Такива се правят из цялата страна и не се лимитират единствено до културата на пущуните, етническата група, от която са множеството талибани.
Жените са третирани грубо от племенната традиция за решение на спорове, наречена баад, която третира младите девойки като безгласна стока. Те са предлагани като отплата на други семейства, постоянно на възрастни мъже, поради неплатени задължения или в случай че член на тази фамилия е погубен от родственик на момичето.
Талибаните вярно са упреквани за това, че сведоха дамите до второкласни жители. Но да бъдат посочвани като единствени потисници няма е правилно. Насилието над дами има дълга история във всички афганистански общности – и измежду хазарите шиити, и измежду северните таджики, и измежду пущуните сунити.
Бракът на малолетни е постоянно срещан в целия Афганистан и измежду всички етнически групи. В доста общности на дамите е неразрешено да напущат къщата или фамилния двор. Това води до голям брой други ограничавания. Жените нямат право да постъпват на работа. На девойките е неразрешено да вървят на учебно заведение. В съзнанието на западните политици и медии тези забрани постоянно се свързват извънредно с талибаните. Принудителната изолираност на дамите е надълбоко вкоренена в афганистанската селска просвета. Среща се и в по-бедните елементи на огромните градове.
Талибаните не се радват на известност.
През 2009 година английският Отдел за интернационално развиване разпореди на афганистанска неправителствена организация да организира изследвания за това по какъв начин хората съпоставят талибаните с афганистанското държавно управление. Резултатите демонстрират, че акцията на НАТО за демонизиране на талибаните не е по-ефективна от руските старания за демонизиране на муджахидините.
Едно изследване оповестява за отношението на жителите на провинция Хелманд към правосъдната система. Повече от половината интервюирани мъже дефинират талибаните като " изцяло почтени за доверие и обективни ". Талибаните взимаха пари посредством налози върху земеделските култури и пътните такси, само че не желаеха подкупи. Според изследването " множеството елементарни хора свързват [националното] държавно управление с практики и държание, които не харесват: неспособност да се обезпечи сигурност, взаимозависимост от задграничните военни, премахване на съществена просвета за прехранване (мака) и партизанщина (преференциално отношение към северняците) ".
В изследване от 2009 година, поръчано в три основни провинции, хората бяха питани какво ги кара да се причислят към талибаните. От 192-ма дали отговор единствено десетима поддържат държавното управление. Останалите го считат за корумпирано. Повечето поддържат талибаните, най-малко това, което те назовават " положителни талибани ", дефинирани като тези, които демонстрират религиозно благочестие, атакуват непознати сили, само че не и афганистанците и обезпечават бързо и заслужено правораздаване.
(Със съкращения)
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ