Победата на Дара в Евровизия е не просто безапелационна. Тя

Победата на Дара в Евровизия е не просто безапелационна. Тя е отражение на вярното отношение на актьора към неговата работа, към дисциплината и към всичко това, което се изисква, с цел да бъде един актьор международна звезда. Такъв триумф би трябвало да бъде контрапункт на всеки хейт, на всяко едно отказване на българския гений, на всяко едно негово подценяване, на инат на неправилното разбиране, че българите не можем да бъдем на върха. Напротив – върхът е наш.

Задаваме ли си обаче въпроса каква е цената, с цел да изкачиш този връх? Даваме ли си сметка какви са напъните, какъв брой безумен е трудът? Разбира се, че не – нас ни интересува шоуто. Е, нашето момиче ни даде и шоу от най-висока класа.

Пя като звяр, танцува като дива, сподели какво можем всички ние и най-после сподели: „ Аз не съм нищо повече от всеки един от вас. И вие би трябвало да повярвате, че можете да постигнете същото. “

Това е простичкият урок за човешкото примирение, което толкоз ни липсва в наши дни. Добротата на сърцето, което желае да се избави от омразата, избавя и нас по някакъв метод. Ние не сме родени да бъдем неприятни, не сме родени да ненавиждаме. Въпросът е да имаме и другия образец – за обичта и сплотеността.

Gulliver/GettyImages

Дара направи това – съумя да прегърне Европа с големия си гений. Успя да завоюва със своята естествена харизма, със своето наличие, с това, което единствено тя е. Тя е актьор. Иска ми се да имам вяра, че я заслужаваме. Иска ми се да имам вяра, че ще я заслужим. Иска ми се да осъзнаем какво тъкмо се случи. България е на картата на света. С музика.

Има победи, които траят една вечер. Има и такива, които остават като знак за цяло потомство.

Тази победа е тъкмо такава. Защото тя не пристигна от скандал, евтина провокация или подправен облик. Дойде от работа. От неизменност. От гений, който е минал през подозрения, през отмалялост, през голямо напрежение и все пак е траял напред. Точно по тази причина този триумф е толкоз значим. Той демонстрира, че светът няма проблем да ни забележи, когато ние самите спрем да се държим по този начин, като че ли сме дребни. Години наред сме привикнали да омаловажаваме всичко свое. Да се съмняваме в българското още преди някой различен да го е направил. Да се подиграваме на съумелите, вместо да се вдъхновим от тях. И тъкмо тук успеха на Дара има още по-голяма стойност. Тя ни подсети, че комплексът за непълноценност е избор. И че е време да спрем да го носим като национална линия.

Gulliver/GettyImages

Тази победа не е единствено нейна. Тя е на всички хора, които са се чувствали подценени. На всички, които са чували, че няма смисъл да мечтаят толкоз самоуверено. На всички, които са били карани да се съмняват в качествата си. Ето по тази причина сходни моменти са значими – тъй като дават вяра. Истинска. Жива. България не просто взе участие. България победи. И то със жанр.

Честита БАНГАРАНГА на всички!