Победа, подобрен игрови облик и най-важното – без контузени играчи.

Победа, усъвършенстван игрови образ и най-важното – без контузени играчи. Мисията е изпълнена и повече думи не са нужни, с цел да се опише последната другарска среща на Испания по пътя към Световното състезание.

Резултатът 3:1 приказва задоволително за превъзходството на „ Ла Роха “ против Перу – спаринг сътрудник, който съвсем не оказа опозиция и сподели леко усъвършенстване едвам след почивката.

Перуанците се оказаха комфортен противник за крайна подготовка преди дебюта на Мондиала против Кабо Верде. Остава по-малко от седмица за фината конфигурация на оркестър, в който цигулките на Педри, Феран и Оярсабал звучаха изключително добре.

„ Финалният тест “ – гласеше рекламата на стадион „ Куатемок Бланко “ в Пуебла. И беше тъкмо подобен.

За Испания това беше последната инспекция преди дебюта на Световното състезание, а за Перу – добър изпит за калиброване на равнището на тима, воден от Мано Менезеш, който към този момент работи по идващите си цели.

Изглежда обаче, че Микел Оярсабал не схваща от „ проби “. Неговият ляв крайник живее личен живот, без значение дали би трябвало да реши край на Европейско състезание, както през 2024 година, или да нокаутира Перу още в първата офанзива на мача.

Испания разигра топката търпеливо от единия фланг до другия, до момента в който Кубарси не откри нападателя на Реал Сосиедад. Оярсабал се нуждаеше единствено от няколко метра, преди да насочи мощен удар с левия крайник, който направи спасяването на вратаря Гайесе невероятно.

Нападателят на Реал Сосиедад беше част от един надалеч по-разпознаваем стартов състав спрямо този, който предишния четвъртък приключи наедно с Ирак.

С титулярни бекове като Йоренте и Кукурея, с Родри в центъра и с Баена и Феран по крилата, до момента в който Нико и Ламин се възстановят изцяло, Испания диктуваше събитията. Йотун и Претел, опорните халфове на противника, единствено следиха по какъв начин топката се движи от страна на страна, до момента в който „ Ла Роха “ градеше офанзивите си.

Менезеш недоволстваше край страничната линия, наясно, че мачът може да се трансформира в безпределно гонене на топката.

Мачът се развиваше по проект – „ Ла Роха “ доминираше, а Перу се опитваше да се пази към вратаря си. Единствено пробивите на Баена и Фабиан ускоряваха пулса на почитателите по трибуните.

Феран също се включи интензивно и след негов пробив по дясното крило пристигна голът на Педри. Добър пробив, още по-добър пас и елементарен завършващ удар. Резултатът – 2:0 в 31-ата минута, реализиран съвсем без изпитание.

Това на процедура реши мача още до почивката, до която се стигна след няколко плахи опита за гол от страна на Угариса и Нориега. Вероятно тъкмо върху това би трябвало да работи най-вече треньорът Де ла Фуенте в идващите дни, защото единствено с един пряк пас от центъра на терена Перу съумя да затрудни двойката централни бранители на Испания.

Давид Рая, Ерик Гарсия, Дани Олмо и Йереми Пино бяха първите смени, които Де ла Фуенте направи след почивката, внасяйки свежи сили в мач, в който лекият дъжд и надморската височина от 2100 метра в Пуебла създаваха в допълнение стеснение.

Испания завоюва скорост с влизането на крилото на Кристъл Палас, който стана основно настоящо лице в най-куриозната обстановка в мача. Той доближи до аутлинията, центрира, а вратарят Гайесе самичък вкара в мрежата си топка, която не беше ориентирана към вратата (52-ата минута).

Разконцентрацията обаче не беше единствено при Гайесе. Тринадесет минути по-късно Ерик Гарсия разреши на една топка да мине около него, от което се възползва Хайро Велес, с цел да преодолее Рая с удар от въздуха.