„Победа над смъртта“: Майката, която загуби дъщеря си, но даде живот на четирима души
„ Победа над гибелта “ по този начин Ани разказа донорството. Майката, която даде късмет на четирима индивида да продължат живота си, откакто загуби щерка си Даная през май тази година.
„ В България донорството не е изцяло уредено и считам, че би трябвало да се приказва по тематиката, тъй като при една такава донорска обстановка единствените хора, които могат да вземат това решение са околните на умрелия “, споделя Ани Стоянова.
Към днешна дата нуждаещите се от трансплантация са 850, само че осъществените интервенции от началото на годината са 22.
В България няма донор идентификация, т.е. в донорските центрове това са най-общо казано огромните регионални лечебни заведения и огромните столични лечебни заведения. Там не се реализират донорски обстановки, не се осъществят.
Георги Пеев, трансплантиран
Всеки човек, което има навършени 18 години, може да бъде евентуален донор на органи, само че при случаи на ненавършено пълноправие би трябвало да има документално единодушие на родител.
„ Никога не се е говорило за донорство в нашето семейство, кой какво мисли, дали би го направил, или не. Това е нещо, за което се хванах неистово. И взех решение, че е метод да запазя някаква част на този свят. Беше значимо за мен “, споделя Ани Стоянова.
Ани не е имала никакво време, с цел да вземе това решение, само че първичната ѝ реакция е била – донорство.
Всъщност не се е стигало да ме питат въпроса „ Бихте ли дарили органите на Даная? “, само че когато чух, че тя е в мозъчна гибел, това беше първото нещо, което ми хрумна.
Ани Стоянова
Според плувеца Георги Пеев, който е с трансплантирано сърце и бъбрек, най-големият проблем е неналичието на донорски обстановки, а не отводите да се подари орган.
„ Всеки има право да реши дали са се съгласи, или не. Това е диалог за вътре в фамилията. Пък другояче, другото, за какво не се прави, най-простото пояснение – тъй като на доста хора не им пука “, споделя той.
Георги Пеев счита, че това зависи и от хората във властта, както и от ангажираността на координаторите в донорските центрове.
Трябва да е ясно, че без политическа воля този проблем не може да бъде решен. Само да си приказваме по тв приемника аз и други трансплантирани пациенти, и лекари, и хора, които чакат, а и такива, които не дочакват, а те са стотици годишно. Просто би трябвало да е държавна политика и тогава ще си приказваме друго.
Георги Пеев, трансплантиран
Апелът, който насочва майката на Даная е да си оказваме помощ и да предаваме положителното нататък.
„ Всеки, който е избавил един човешки живот, избавя целия свят, та ние можем да спасяваме светове. И за жалост аз се сблъсках с трупното донорство, само че то не е наложително да е такова. Можем да оказваме помощ до момента в който сме живи - със стволови кафези и костен мозък, което е доста значимо “, споделя тя.
„ В България донорството не е изцяло уредено и считам, че би трябвало да се приказва по тематиката, тъй като при една такава донорска обстановка единствените хора, които могат да вземат това решение са околните на умрелия “, споделя Ани Стоянова.
Към днешна дата нуждаещите се от трансплантация са 850, само че осъществените интервенции от началото на годината са 22.
В България няма донор идентификация, т.е. в донорските центрове това са най-общо казано огромните регионални лечебни заведения и огромните столични лечебни заведения. Там не се реализират донорски обстановки, не се осъществят.
Георги Пеев, трансплантиран
Всеки човек, което има навършени 18 години, може да бъде евентуален донор на органи, само че при случаи на ненавършено пълноправие би трябвало да има документално единодушие на родител.
„ Никога не се е говорило за донорство в нашето семейство, кой какво мисли, дали би го направил, или не. Това е нещо, за което се хванах неистово. И взех решение, че е метод да запазя някаква част на този свят. Беше значимо за мен “, споделя Ани Стоянова.
Ани не е имала никакво време, с цел да вземе това решение, само че първичната ѝ реакция е била – донорство.
Всъщност не се е стигало да ме питат въпроса „ Бихте ли дарили органите на Даная? “, само че когато чух, че тя е в мозъчна гибел, това беше първото нещо, което ми хрумна.
Ани Стоянова
Според плувеца Георги Пеев, който е с трансплантирано сърце и бъбрек, най-големият проблем е неналичието на донорски обстановки, а не отводите да се подари орган.
„ Всеки има право да реши дали са се съгласи, или не. Това е диалог за вътре в фамилията. Пък другояче, другото, за какво не се прави, най-простото пояснение – тъй като на доста хора не им пука “, споделя той.
Георги Пеев счита, че това зависи и от хората във властта, както и от ангажираността на координаторите в донорските центрове.
Трябва да е ясно, че без политическа воля този проблем не може да бъде решен. Само да си приказваме по тв приемника аз и други трансплантирани пациенти, и лекари, и хора, които чакат, а и такива, които не дочакват, а те са стотици годишно. Просто би трябвало да е държавна политика и тогава ще си приказваме друго.
Георги Пеев, трансплантиран
Апелът, който насочва майката на Даная е да си оказваме помощ и да предаваме положителното нататък.
„ Всеки, който е избавил един човешки живот, избавя целия свят, та ние можем да спасяваме светове. И за жалост аз се сблъсках с трупното донорство, само че то не е наложително да е такова. Можем да оказваме помощ до момента в който сме живи - със стволови кафези и костен мозък, което е доста значимо “, споделя тя.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ