Националният празник и страстите хорски
По всяка възможност след броени месеци българският народен празник ще бъде изменен. На мястото на 3 март ще пристигна 24 май. Това плануват конституционните промени, подкрепени от 166 народни представители от ГЕРБ/СДС, ПП/ДБ и Движение за права и свободи. За първи път се обрисува националният ни празник да бъде конституционно закрепен. И в това несъмнено има логичност. Националният празник е част от символиката на държавността наред с герба, химна и знамето. Всички те са част от конституционния текст и в този смисъл там е мястото на най-значимия празник в националния ни календар.
Фактът, че вносителите на конституционните промени плануват обезпечаването на парламентарен статут на националния празник, самичък по себе си, значи че методът изобщо не е преходен. Това е значимо конкретизиране, защото тъкмо такива изказвания се появиха от някои съперници на измененията в Основния закон и по-конкретно съперници на замяната на 3 март с 24 май и конституционното закрепване на новоопределения народен празник. Още преди самия спор по отношение на най-значимата дата в националния ни календар би било редно да се означи, че решението националният празник да се запише в Конституцията е израз на държавническа позиция и държавническа мисъл. Не единствено тъй като става дума за исторически, културен и държавнически знак (както към този момент беше отбелязано), само че и заради събитието, че се касае за въпрос, който изисква институционално решение, основано върху необятна парламентарна и научна поддръжка.
Идеята за определянето на националния празник посредством референдум (и такива гласове се чуха от някои среди в политиката и обществото) е изцяло нерелевантна. Нека единствено опитаме да си представим по какъв начин би изглеждало определянето на герба, химна и знамето посредством референдум?! В представителната народна власт въпросите, свързани с държавността се вземат решение на институционално ниво. При тях няма никакво място за проявата на страсти, пристрастености, популизъм и тям сходни. Това не са въпроси с краткотраен темперамент или такива, които се отнасят до някаква съответна обстановка. Въпросите на държавността съставляват самобитна връзка сред история, настояще и бъдеще. Точно заради това те изискват институционален формат, подсилен с научни причини.
Още предходната година университетски историци се събраха във Велико Търново, с цел да дискутират кой е най-подходящия ден за български народен празник. Тогава, всред разнообразието от благоприятни условия, те се стопираха на 24 май. Историците (университетски преподаватели и откриватели от БАН) подписаха документ, в който означават, че 24 май е дата, която от средата на 19 век (първото честване е през 1851 г.) е минала и оживяла през всички столетия и управляващи и е чествана в цялата българска етническа територия. И допълват, че празникът на една страна се чака да служи за сближение на нацията и да е неоспорим по линия на единение и идентификация, изключително нужни и през днешния ден.
С други думи умерено може да се каже, че очертаващото се институционално решение на Народното събрание към този момент разполага с нужната научна поддръжка. За да не се основава погрешно усещане е наложително да се означи, че има и университетски историци, които са с друго виждане по тематиката за националния празник. Те обаче не са организирали полемики и не са изразявали позиция в обществен документ. В този смисъл техните отзиви остават самостоятелни, като резултат от лични разбирания, а не като резултат от професионални полемики, където се излагат причини и се проучват процеси.
Всичко това значи, че решението на народните представители, вносители на конституционните промени, да дефинират 24 май като български народен празник е изцяло законно и де факто няма нито един рационален мотив против този ден. Именно заради това събитие девствените опити на опозиционни политици и обединения да противодействат на датата 24 май не стигнаха до средата. Липсата на причини против Деня на словото и кирилицата значи, че опълчването може да се случи само посредством апелиране към страстите и пристрастеностите на избрани групи от обществото. Това обаче няма по какъв начин да е база за резистентен спор. Най-вероятно опитите за противопоставяне ще се повторят още веднъж по време на парламентарните разисквания върху конституционните промени, само че и тогава резултатът няма да е по-различен.
Важно е по какъв начин ще бъде дефинирана датата 24 май в Конституцията. В плана за конституционни промени за новоопределения народен празник е записано следното: " Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата ". Ако приемем, че в Конституцията ще влезе текстът във типа, в който е препоръчан, то може да се каже, че това е една стегната, точна и отговаряща на историческите действителности формулировка. Трябва да бъдат взети всички ограничения, тъй че да не се дава никаква опция на непознати посолства да се намесват в честването на националния ни празник. Това беше един сериозен проблем с датата 3 март. Разбира се, тези ограничения не се изчерпват с конституционната формулировка, само че тя е основна част от тях и по тази причина би трябвало да бъде направена обективно и точно.
Вместо умозаключение, дано отбележим, че има още няколко дати, които биха били подобаващи за народен празник и те са свързани с възобновяване на българската държавност след Освобождението от османска власт. Денят на Търновската конституция (16.04), Съединението (06.09), Независимостта (22.09) пазят паметта за почтени събития в националния ни календар, които са мотив за национална горделивост и откровен национализъм. Те обаче демонстрират, че възобновяване на нашата държавност не е един обособен акт, а е развой, които продължава 30 година Всяка една от тези дати символизира несъмнено събитие, само че не и целия развой. Въпросните дати са равнозначни и равноценни и няма по какъв начин една от тях да бъде изведена като по-значима от останалите. Значимостта тук идва, когато те бъдат обсъждани в целокупност, а не поотделно. Тези дати взаимно се допълват, не могат да бъдат в конкуренция, още по-малко в опълчване. Целият развой по възобновяване на българската държавност може да бъде показан единствено от всички тях по едно и също време.
Датата 24 май пък, сама по себе си, е извънредно символно натоварена и уплътнена. И все става дума за знаци и фактори, които образуват, развиват и придвижват българската еднаквост през вековете. Изключително значимо е тук да се изтъкне, че събитията, с които се свързва 24 май, включват и безспорния български принос към европейската и международната просвета. Светите братя Кирил и Методий от дълго време са оповестени, от папската институция, за настойници на Европа. И това би трябвало да е известно на всеки българин.
Колкото до някои изказвания, че 24 май бил образован и културен празник, само че не и празник на държавността, то дано да е ясно - решението на княз Борис I да одобри в средновековна България учениците на светите братя изрично е държавническо решение. Срещу този акт не може да има никакви рационални причини, по този начин както не може да има такива и против самата дата 24 май.
Празникът на нацията
За жал, тези които за следващ път оферират 24 май за народен празник гледат на него като че ли единствено пиарски
Фактът, че вносителите на конституционните промени плануват обезпечаването на парламентарен статут на националния празник, самичък по себе си, значи че методът изобщо не е преходен. Това е значимо конкретизиране, защото тъкмо такива изказвания се появиха от някои съперници на измененията в Основния закон и по-конкретно съперници на замяната на 3 март с 24 май и конституционното закрепване на новоопределения народен празник. Още преди самия спор по отношение на най-значимата дата в националния ни календар би било редно да се означи, че решението националният празник да се запише в Конституцията е израз на държавническа позиция и държавническа мисъл. Не единствено тъй като става дума за исторически, културен и държавнически знак (както към този момент беше отбелязано), само че и заради събитието, че се касае за въпрос, който изисква институционално решение, основано върху необятна парламентарна и научна поддръжка.
Идеята за определянето на националния празник посредством референдум (и такива гласове се чуха от някои среди в политиката и обществото) е изцяло нерелевантна. Нека единствено опитаме да си представим по какъв начин би изглеждало определянето на герба, химна и знамето посредством референдум?! В представителната народна власт въпросите, свързани с държавността се вземат решение на институционално ниво. При тях няма никакво място за проявата на страсти, пристрастености, популизъм и тям сходни. Това не са въпроси с краткотраен темперамент или такива, които се отнасят до някаква съответна обстановка. Въпросите на държавността съставляват самобитна връзка сред история, настояще и бъдеще. Точно заради това те изискват институционален формат, подсилен с научни причини.
Още предходната година университетски историци се събраха във Велико Търново, с цел да дискутират кой е най-подходящия ден за български народен празник. Тогава, всред разнообразието от благоприятни условия, те се стопираха на 24 май. Историците (университетски преподаватели и откриватели от БАН) подписаха документ, в който означават, че 24 май е дата, която от средата на 19 век (първото честване е през 1851 г.) е минала и оживяла през всички столетия и управляващи и е чествана в цялата българска етническа територия. И допълват, че празникът на една страна се чака да служи за сближение на нацията и да е неоспорим по линия на единение и идентификация, изключително нужни и през днешния ден.
С други думи умерено може да се каже, че очертаващото се институционално решение на Народното събрание към този момент разполага с нужната научна поддръжка. За да не се основава погрешно усещане е наложително да се означи, че има и университетски историци, които са с друго виждане по тематиката за националния празник. Те обаче не са организирали полемики и не са изразявали позиция в обществен документ. В този смисъл техните отзиви остават самостоятелни, като резултат от лични разбирания, а не като резултат от професионални полемики, където се излагат причини и се проучват процеси.
Всичко това значи, че решението на народните представители, вносители на конституционните промени, да дефинират 24 май като български народен празник е изцяло законно и де факто няма нито един рационален мотив против този ден. Именно заради това събитие девствените опити на опозиционни политици и обединения да противодействат на датата 24 май не стигнаха до средата. Липсата на причини против Деня на словото и кирилицата значи, че опълчването може да се случи само посредством апелиране към страстите и пристрастеностите на избрани групи от обществото. Това обаче няма по какъв начин да е база за резистентен спор. Най-вероятно опитите за противопоставяне ще се повторят още веднъж по време на парламентарните разисквания върху конституционните промени, само че и тогава резултатът няма да е по-различен.
Важно е по какъв начин ще бъде дефинирана датата 24 май в Конституцията. В плана за конституционни промени за новоопределения народен празник е записано следното: " Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата ". Ако приемем, че в Конституцията ще влезе текстът във типа, в който е препоръчан, то може да се каже, че това е една стегната, точна и отговаряща на историческите действителности формулировка. Трябва да бъдат взети всички ограничения, тъй че да не се дава никаква опция на непознати посолства да се намесват в честването на националния ни празник. Това беше един сериозен проблем с датата 3 март. Разбира се, тези ограничения не се изчерпват с конституционната формулировка, само че тя е основна част от тях и по тази причина би трябвало да бъде направена обективно и точно.
Вместо умозаключение, дано отбележим, че има още няколко дати, които биха били подобаващи за народен празник и те са свързани с възобновяване на българската държавност след Освобождението от османска власт. Денят на Търновската конституция (16.04), Съединението (06.09), Независимостта (22.09) пазят паметта за почтени събития в националния ни календар, които са мотив за национална горделивост и откровен национализъм. Те обаче демонстрират, че възобновяване на нашата държавност не е един обособен акт, а е развой, които продължава 30 година Всяка една от тези дати символизира несъмнено събитие, само че не и целия развой. Въпросните дати са равнозначни и равноценни и няма по какъв начин една от тях да бъде изведена като по-значима от останалите. Значимостта тук идва, когато те бъдат обсъждани в целокупност, а не поотделно. Тези дати взаимно се допълват, не могат да бъдат в конкуренция, още по-малко в опълчване. Целият развой по възобновяване на българската държавност може да бъде показан единствено от всички тях по едно и също време.
Датата 24 май пък, сама по себе си, е извънредно символно натоварена и уплътнена. И все става дума за знаци и фактори, които образуват, развиват и придвижват българската еднаквост през вековете. Изключително значимо е тук да се изтъкне, че събитията, с които се свързва 24 май, включват и безспорния български принос към европейската и международната просвета. Светите братя Кирил и Методий от дълго време са оповестени, от папската институция, за настойници на Европа. И това би трябвало да е известно на всеки българин.
Колкото до някои изказвания, че 24 май бил образован и културен празник, само че не и празник на държавността, то дано да е ясно - решението на княз Борис I да одобри в средновековна България учениците на светите братя изрично е държавническо решение. Срещу този акт не може да има никакви рационални причини, по този начин както не може да има такива и против самата дата 24 май.
Празникът на нацията
За жал, тези които за следващ път оферират 24 май за народен празник гледат на него като че ли единствено пиарски
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ