Българската история с Румен Петков: Цар Смилец – татарският поставеник
По времето на цар Смилец татарската надмощие в България доближава своя разцвет. Византийските историци означават, че той встъпва на българския трон ”по предпочитание на Ногай ” , т.е. че е татарски поставеник . Това става след абдикирането на цар Георги І Тертер през 1292 г.
Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.
Татарският хан подценява традицията българските боляри да избират новия цар. Смилец произлиза от благороден български жанр и има обширни владения от Сливен до Средна гора с основни замъци Крън и Копсис (днешно Анево кале, край Сопот).
Още преди възцаряването си той е женен за дъщерята на византийския севастократор Константин , братовчедка на император Андроник ІІ Палеолог – Смилцена Палеологина. Сродяването на Смилец с византийския императорски двор е мощна позиция, оценена от Ногай.
През 1296 година дами щерка си Теодора Смилец за сръбския престолонаследник Стефан Дечански . Това спомага освен за усилването на дружбата на българския със сръбския двор, само че и изобщо за легитимацията на новия цар, тъй като сръбските крале са сродени с рода Тертер.
В началото на своето ръководство Смилец стартира война с Византия , само че претърпява проваляне от мощния пълководец Михаил Глава Тарханиот и е заставен да желае мир, употребявайки роднинските си връзки.
Изглежда тази интензивност на Смилец е проява на някаква самостоятелност, само че в действителност той си остава един татарски пленник . Татарите не престават да припомнят за своето владичество и на няколко пъти през 1297 и 1298 година нахлуват в България, опустошавайки най-силно богатите тракийски области.
Византийският историк Георги Пахимер написа:
„ След Чака Смилец изчезна. “
Това ”изчезване ” става през ноември 1298 година Неясните сведения навеждат на мисълта, че Смилец умира от насилствена гибел . Най-вероятно тя да е с присъединяване на татарите по времето, когато синът на Ногай – Чака – се намесва в българските проблеми като шурей на Теодор Светослав.
Такава е ориста на цар Смилец, имащ злощастието да ръководи в изискванията на цялостна татарска надмощие и опиращ се само на роднинството по женска линия с византийския император.
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
Българската историята с Румен Петков: Животът на цар Георги I Тертер – от престола до монашеството в Ивановския манастир
