По времето на соца всеки Български гражданин над 16 трябваше

...
По времето на соца всеки Български гражданин над 16 трябваше
Коментари Харесай

По времето на соца: ако си в град, в който не си жител и преспиш повече от 3 нощи те дават на съд

По времето на соца всеки Български жител над 16 трябваше да носи в себе си постоянно „ ЛИЧЕН ПАСПОРТ “, който трябваше да се показва за инспекция на органите на Милицията (Полицията тогава) без каквато и да е причина – просто те ревизират дали си носиш паспорта и дали си в местонахождението на жителството, записано в паспорта.
Ако нямаш паспорт те арестуват, поставят ти белезници и те откарват в най-близкия сектор на Министерство на вътрешните работи, където може да преспиш в ареста 3 дни до момента в който ти открият самоличността. Само за това, че не си носил Личния си Паспорт на общественно място санкцията можше да е до 250 лв., само че обикновенно беше единствено 10-20 лв. (при естествени заплати от 100 до 250 лв. през ранните 1980 години).

А в случай че се откри, че си в обитаемо място където не си гражданин и си преспал повече от 3 нощи там без да се регистрираш в най-близкия сектор на Министерство на вътрешните работи, те даваха на съд за нарушение на Указа за Адресната Регистрация и те разкатаваха по следователи, след това съд и те осъждаха обикновенно УСЛОВНО НА ДО 3 ГОДИНИ ЗАТВОР И ГЛОБА ОТ 250 ДО 1,000 ЛЕВА.
Наистина откакто Людмила взе власта през 1971 (може да беше и малко по-рано през 1969?) стопираха да арестуват и съдят, само че до последно спираха хората и им ревизираха персоналните паспорти и в случай че не си от това обитаемо място те закарваха с „ лунохода “ на ж.п. гарата или автогарата и те качваха на влака или автобуса за мястото където си регистриран адресно. Ако нямаш публична причина да си там, където са те спряли. Тези дивотии продължиха до 1997 г, цели осем години след 1989 година

Защо при Социализма нямаше висока престъпност?
Защото българите крадяха от Държавата. Хората се пазеха да не ги заловен, че крадат от частни лица, само че крадяха умерено от страната. Селяните крадяха от ТКЗС-то. Гражданите крадяха от Предприятията. Някои крадяха повече и имаха повече. Съдебната система не се занимаваше с обири от домове, а с обири от Държавата. Стотици къщи към София са издигнати с откраднат бетон при градежа на НДК, други стотици къщи са строени с бетон от Националните обекти. Така беше и в провинцията.

Всеки крадеше. За да не ги заловен правеха услуги. Услуга е думата, която обгръща всяка кражба в България. Всеки, който има някаква власт прави услуги и получава в подмяна нещо, което някой е откраднал от Държавата. Този тип ПРЕСТЪПНОСТ беше с ужасяващи размери! Системата беше толкоз прогнила, че Стопанска милиция очакваше всеки шеф на магазин или заведение при проверка да регистрира „ плюс ”, а не 0. Всеки, който отчиташе „ плюс ” можеше да спи умерено, все едно е бил толкоз малоумен, че не си е направил проверка и не е усвоил парите. Да, беше неразрешено да вършиме проверка!!! Представяте ли си да имате стока за 100 000 лв., 16 души личен състав и не можете да извършите проверка. Представете си го.

Така беше. Персоналът крадеше безмилостно, само че те бяха предпазени от ПрофПредседателя, а шефовете, които дават отговор за триумфите на Търговията и Туризма в България нямаха никакви права. Забраната за проверка и слабата просвета на хиляди шефове им осигуряваше присъди по една година затвор за всеки 1000 лв. откраднати от Държавата. Познавам живота на екипа в положителни столични заведения за хранене. Оборотът на НАЙ-големият ресторант в България – 1500 индивида всяка вечер – се пренасяше от шефа без защита. Всяка нощ господин Бушев дружно със брачната половинка и дъщеричката си пренасяше големи суми. Управителите на заведения носеха парите в дома си, а на другата заран се отчитаха в касата. Келнерите в този ресторант събираха бакшишите в риболовен ботуш.

Тези, които са виждали високите мъжки ботуши за риболовци си показват какъв брой пари са се събирали. Когато ботушът се изпълни го изсипваха на маса и разделяха. Никой не опита да обере ресторанта. Не, в действителност, един Народен актьор, комедиант, шоп, ЗЛО-употреби с властта си на Партиен секретар на Района и открадна Целия ресторант Лебеда – Панчарево. Изгони всички и сложи семейство кафеджии да ръководят НАЙ-големият ресторант в София. Това закононарушение остана прикрито от медиите. Един Враг на Народа бе изпъден. Няма значение, че същата Партия е избрала Бушев като най-подходящ за ръководство на ресторант с 32 / тридесет и двама / сервитьори.

Имаше кражби на търговци, само че не от крадци, а от близки на фамилията, което е различен тип закононарушение. Хиляди шефове на магазини и заведения бяха наказани с тежки присъди за „ нетрудови приходи ”, само че имаше малко кражби на къщи и жилища. Присъдите на тези хора бяха на база на откритите в дома им пари в брой, злато или диаманти. В София се говореше за кражби. Информацията беше малко и тъй като обраните не можеха да се оплачат, че са ограбени с цел да не ги питат от кое място са откраднатите пари и бижута.Така се гледаше бебе по времето на соца, когато нямаше памперси, Хумана и бананова кашаПовод ми дадоха сина и снахата, които ми оставиха за месец внучето да го виждам.
Указанията бяха стр…Dec 21 2018vijti.com

Източник: vijti.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР