Имаш крава, пиеш мляко...
По времено на соца битуваше един паразитен и пошъл шопски израз: „ Ти ми плащаш какъв брой да не умрем, я работим какъв брой да не заспим”. Близо 30 години по-късно действителностите на пазара на труда у нас потвърждават, че необикновен прогрес в този аспект няма, за жалост. Работещите не престават да желаят по-високи заплати, някои и без оглед на качествата си. Бизнесът пък се дърпа, тъй като и той се задъхва от налаганите държавни рестрикции и се жали от липса на читави служащи. Параграф 22, от който изход има единствено посредством промени и нови правила.
„ Доходите на хората би трябвало да порастват по-бързо и с по-голям %. За предходната година има нарастване в частния бранш с 11%. За тази година съм сигурен, че ще има нарастване на цените, поради неналичието на работна ръка. Пенсиите също се покачиха. Ние тръгнахме от доста ниско начало, опитваме се да наваксаме пропуските от 30 години “, разяснява през днешния ден министъра на стопанската система Емил Караниколов. „ За да имаме по-бързо наваксване, би трябвало да имаме стопански растеж от 6% “, добави той.
Според него главният проблем, е работната мощ. „ Компаниите, които работят в България стартират да отхвърлят поръчки, поради неналичието на работна ръка. В България има огромна претовареност и бизнесът заплаща добре. Една от ограниченията бе да се привлекат фрагменти от малцинствата в Молдова, Украйна и Армения, с цел да се запълни тази ниша. Това обаче е краткотрайно решение “, счита министърът.
Преди него самият министър председател Бойко Борисов приказва по тази наболяла тематика – той обществено даде обещание междинна работна заплата от 1500 лева, минималната - 650 лева,, като последна цел на третия си управнически мандат.
Дай Бог това да стане. Но и с невъоръжено око към този момент се вижда голямата рецесия на пазара на труда у нас. И това не е от през вчерашния ден и през днешния ден, а от дълго време – още от времето на цитираната нагоре шопска приказка. Ниските заплати са измежду водещите аргументи над 2 милиона българи да търсят прехранване отвън родината си – това не е вест. Нито пък упоритостта ни да се съпоставяме с надалеч по-напреднали страни и народи от нашата.
Синдикатите се борят най-вече за правата и привилегиите на своите – в администрацията и компаниите с държавно присъединяване, където само има нарастване на заплатите, което регистрират и от интернационалните синдикални организации. Сега КНСБ упорства да бъдат обезпечени спомагателни 991 млн. лева за заплати в държавния бюджет за 2019 година. Искат заплатите да нарастват с сред 12 и 15% годишно през идващите 4 години.
Как обаче работят в същата тази администрация, където приходите порастват? Всички сме усещали по гърбовете и по джобовете си, тъй като не е загадка, че тъкмо в тази сфера се генерира максимален % корупция и далавери.
Ярка илюстрация за калпава работа са и настоящите поправки в столицата, разискванията за които взривиха обществените мрежи. Е, какви заплати би трябвало да вземат тези строители, съгласно вас?! Примерите за безхаберие изобилстват в живота ни.
Началници на отдели „ Човешки ресурси” в разнообразни компании – наши и непознати, са ми се оплаквали от качеството на човешкия „ материал”. Нерядко те самите подбирали хора, които след това ги удивлявали с мързел, нерационалност, некачествена работа, само че с високи и голословни искания за високи заплати. Самите работещи, несъмнено, в никакъв случай не биха си признали, че не стават. Както е известно, в България всеки има самомнение, че става за всичко – за министър председател и министър най-много.
Близо 4500 безработни останаха без помощи тази година, тъй като отхвърлиха да извършат общественополезна активност, оповестиха преди време от Агенцията за обществено подкрепяне. Излиза, че тези хора не желаят да мият улици и почистват градинки у нас, само че с ненаситност го вършат зад граница.
Дума да няма, че заплатите у нас би трябвало да са прилични и близки до тези в Европейски Съюз, щом се съизмерваме по растеж с страните там. За държавния бранш е ясно – пълним го всички и за служителите има пари, пък те се множат като че ли посредством пъпкуване. А обещаваната административна промяна, която предвиждаше редукция на състава на чиновниците, прашасва в нечие мрачно чекмедже.
Ще завърша с думите на един частен бизнесмен, който изнесе неотдавна бизнеса си в Лондон: „ Държавата би трябвало да даде глътка въздух на частния бизнес, а не да го дои непрекъснато с разнообразни начини. Защото към този момент е замязял на мършава крава с увиснало виме, което всеки дърпа. Пуснете я малко да попасе на тучна морава, да заглади косъм, пък след това искайте от нея мляко...”.
„ Доходите на хората би трябвало да порастват по-бързо и с по-голям %. За предходната година има нарастване в частния бранш с 11%. За тази година съм сигурен, че ще има нарастване на цените, поради неналичието на работна ръка. Пенсиите също се покачиха. Ние тръгнахме от доста ниско начало, опитваме се да наваксаме пропуските от 30 години “, разяснява през днешния ден министъра на стопанската система Емил Караниколов. „ За да имаме по-бързо наваксване, би трябвало да имаме стопански растеж от 6% “, добави той.
Според него главният проблем, е работната мощ. „ Компаниите, които работят в България стартират да отхвърлят поръчки, поради неналичието на работна ръка. В България има огромна претовареност и бизнесът заплаща добре. Една от ограниченията бе да се привлекат фрагменти от малцинствата в Молдова, Украйна и Армения, с цел да се запълни тази ниша. Това обаче е краткотрайно решение “, счита министърът.
Преди него самият министър председател Бойко Борисов приказва по тази наболяла тематика – той обществено даде обещание междинна работна заплата от 1500 лева, минималната - 650 лева,, като последна цел на третия си управнически мандат.
Дай Бог това да стане. Но и с невъоръжено око към този момент се вижда голямата рецесия на пазара на труда у нас. И това не е от през вчерашния ден и през днешния ден, а от дълго време – още от времето на цитираната нагоре шопска приказка. Ниските заплати са измежду водещите аргументи над 2 милиона българи да търсят прехранване отвън родината си – това не е вест. Нито пък упоритостта ни да се съпоставяме с надалеч по-напреднали страни и народи от нашата.
Синдикатите се борят най-вече за правата и привилегиите на своите – в администрацията и компаниите с държавно присъединяване, където само има нарастване на заплатите, което регистрират и от интернационалните синдикални организации. Сега КНСБ упорства да бъдат обезпечени спомагателни 991 млн. лева за заплати в държавния бюджет за 2019 година. Искат заплатите да нарастват с сред 12 и 15% годишно през идващите 4 години.
Как обаче работят в същата тази администрация, където приходите порастват? Всички сме усещали по гърбовете и по джобовете си, тъй като не е загадка, че тъкмо в тази сфера се генерира максимален % корупция и далавери.
Ярка илюстрация за калпава работа са и настоящите поправки в столицата, разискванията за които взривиха обществените мрежи. Е, какви заплати би трябвало да вземат тези строители, съгласно вас?! Примерите за безхаберие изобилстват в живота ни.
Началници на отдели „ Човешки ресурси” в разнообразни компании – наши и непознати, са ми се оплаквали от качеството на човешкия „ материал”. Нерядко те самите подбирали хора, които след това ги удивлявали с мързел, нерационалност, некачествена работа, само че с високи и голословни искания за високи заплати. Самите работещи, несъмнено, в никакъв случай не биха си признали, че не стават. Както е известно, в България всеки има самомнение, че става за всичко – за министър председател и министър най-много.
Близо 4500 безработни останаха без помощи тази година, тъй като отхвърлиха да извършат общественополезна активност, оповестиха преди време от Агенцията за обществено подкрепяне. Излиза, че тези хора не желаят да мият улици и почистват градинки у нас, само че с ненаситност го вършат зад граница.
Дума да няма, че заплатите у нас би трябвало да са прилични и близки до тези в Европейски Съюз, щом се съизмерваме по растеж с страните там. За държавния бранш е ясно – пълним го всички и за служителите има пари, пък те се множат като че ли посредством пъпкуване. А обещаваната административна промяна, която предвиждаше редукция на състава на чиновниците, прашасва в нечие мрачно чекмедже.
Ще завърша с думите на един частен бизнесмен, който изнесе неотдавна бизнеса си в Лондон: „ Държавата би трябвало да даде глътка въздух на частния бизнес, а не да го дои непрекъснато с разнообразни начини. Защото към този момент е замязял на мършава крава с увиснало виме, което всеки дърпа. Пуснете я малко да попасе на тучна морава, да заглади косъм, пък след това искайте от нея мляко...”.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ