По време на война се лъже най-много – казва една

По време на война се лъже най-вече – споделя една остаряла сентенция. Руските войски са на 10 километра от Покровск, един от значимите транспортни и логистични възли в Източна Украйна.

Те са овладели след яростни сражения село Журавка, намиращо се в съседство с Покровск. И командването, и Кремъл… се гордеят с това!

И не не помнят да го натякват в медиите.

В същото време Украйна проверява хипотетичния разстрел на трима украински военни, които излезли от укритието си, коленичили и очевидно желали да се предадат, само че съветските бойци разкрили огън.

И ги умъртвили, дори – по-правилната дума е злокобната „ екзекутирали “. Тази злокобна преживелица е била снимана от украински дрон. Руското ръководство се въздържа от мнения, като единствено подмята, че няма самостоятелен източник, който да подсигурява достоверността на записа.

По време на война се лъже най-вече – споделя една остаряла сентенция, евентуално излязла от устата на някой скърцащ със зъби насън изверг като Чърчил или Клаузевиц.

И при тази война ситуацията е същото. И аз – като пацифист, само че най-много като човек, добре познаващ ужасяващата природа на хората, изключително на хората, излезли от територията на Човешкото и нямащи предпочитание да се завърнат на нея – не мога да принудя себе си да имам вяра на нищо и на никого, когато се заприказва за войната.

Пристрастията, ожесточението, подлата агитация вършат всяко изказване по отношение на войната – и от едната, и от другата страна – най-меко казано, подозрително.

Знам, че не мога да изпитам благосклонност към никой воюващ и още веднъж, за кой ли път, дублирам: за мен единственият воин е този, който хвърли оръжието, и подготвен за всички опасности, които носи едно такова деяние, откаже да води война.

За мен, учтив не от идиотската ни, дебелашки идеологизирана социалистическа просветителна система, а от романи и филми като блестящия антивоенен разказ на Ярослав Хашек „ Приключенията на положителния боец Швейк в Световната война “ или шедьовърът на Милош Форман „ Коса “, воин е Швейк (всъщност носещ доста от чертите и от изявленията на самия Хашек), който споделя при започването на войната: Аз пръв ще се запиша доброволец и пръв ще отида под знамената! И прибавя – и пръв, още преди първия изстрел, ще мина с вдигнати ръце и бяло флагче в ръка вражеската линия!

Също подобен воин е Бъргър от „ Коса “, който изгаря призовката си за Виетнам!

Ето това е велико – знам това, възприел съм го още към осемнадесетата си година – и до момента не съм трансформирал и на косъм мнението и позицията си.

Герои за мен бяха тези немски дами активистки, които се заключваха с катинари и вериги към влаковите линии, по които трябваше да минат, с цел да бъдат след това конфигурирани, ракетите със междинен обхват „ Круз “ и „ Пършинг “.

Заключваха катинарите и изхвърляха ключовете, оставяйки нежните си почтени тела и нежните си почтени животи на волята на мръсната, кръвожадна военщина.

Но в този момент друго занимава мисълта ми.

Съвремието, като необикновен, изключително комплициран и многопластов, и разнолик феномен, въпреки всичко сътвори някои съществени трендове, които при деликатно вглеждане се обрисуват на фона на хаоса и многообразието.

Една от тези трендове е виктимизацията, или по-точно – автовиктимизацията. Не знам дали един професионален криминолог би одобрил термина ми, само че аз съм мислил доста върху феномените, които назовавам с този термин, и мисля, че той може да влезе в приложимост.

Просто казано – в този момент е фешън да си жертва и доста хора, а и организации и цели страни като че ли изпитват необичайно (и перверзно съгласно старите консервативни разбирания) наслаждение непрестанно да се показват и държат като жертви!

Та белким няма полза в това да си жертва – част от „ потискано “ малцинство или част от нападната страна? Този феномен мощно припомня така наречен

Полза от заболяването – различен, само че сходен феномен, добре изследван и разказан от психиатри и психолози, при който болният „ добре се разполага в заболяването си и черпи от нея обществени и психически придобивки “ – от финансови помощи, през съчувствие и състрадание до надълбоко претърпяно утешение на съвестта при осъществяването на всевъзможни другояче срамни или неприемливи действия: „ тъй като съм болен и ми е простено! “.

Та в този смисъл – воюващите в тази мръсна война непрестанно акцентират какъв брой са „ ощетени и грубо насилвани “.

Да, това е фешън, това е актуалният метод на говорене и мислене! Аз съм жертва, аз съм незаслужено малтретиран и ограбван, убиван и пален, другите са отговорни, а аз съм почтена жертва!

Колкото и извънредно гротескно да е, и руснаците са склонни да се показват като жертви – и съветската публична агитация безшумно ридае в този „ автовиктимизиращ жанр “. Автовиктимизацията е това – да мислиш и да представяш себе си за жертва.

И съветската агитация не пропуща, въпреки и единствено понякога, да изпее жалобната ария на жертвата… и в случай че човек е лековерен (или изконно привързан, както е винаги), ще вземе да си каже, че в действителност не Кремъл е нападнал самостоятелна Украйна, а украинските зли националисти са нападнали съветските поселища в преобладаващо съветските Донецка и Луганска области и… в действителност руснаците са жертви!

И ето го обаче двойния стандарт.

Той е отзвук от едни отвратителни, зверски, кръвожадни и безумни времена, когато военната победа е била извор на благополучие, а унищожаването на „ враговете “ – висша цел и богатство.

Та двойният стандарт се показва в това, че и двете воюващи страни на драго сърце и наивна, детска, отвратителна гордост… се хвалят с военните си победи!

И човек седи и се чуди, обзет от хладно омерзение пред гнусната човешка природа: Чакайте сега… жертви ли сте, или спечелили, демон да ви вземе?!

И може да си се почуди много, в случай че не е подготвен да одобри, че хората са „ луди “ – т.е. двойствеността, амбивалентността и амбитендентността са в кръвта им и… избавление не дебне отникъде!

Автор: Калин ТЕРЗИЙСКИ

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews