Защо художникът Иван Мудов раздели българското знаме?
По време на война българското знаме се е обръщало наопаки – с аления цвят в най-горната част. По време на печал националният байрак се спуска на половина. За времена на рецесия, художникът Иван Мудов предлага флагът да бъде алегорично разлъчен и показан в трите му независими цвята.
Поради тази причина Иван Мудов конфигурира на всеки един от трите пилона пред НДК по един байрак – бял, зелен и червен. Те могат да се четат като своеборазна “деконструкция” на националното знаме в една негова по-свободна, чисто пластична интерпретация. Жестът е обикновен и следва от самата официална логичност на трикольора.
“Освобождаването” на всеки един цвят от знаковостта на трикольора разрешава да се разгърне историята и символиката на обособените детайли и отваря пространство за размисъл. Какво стои зад конструкта на националната еднаквост, каква е неговата мощ през днешния ден и какво в действителност дефинира идентичността ни в този момент?
Формата и цветовете на българското национално знаме са избрани още в Търновската конституция от 1879 година. Тя обаче не дава пояснение за символиката на цветовете. Изборът на цветовете се приписва на Георги Раковски.
Според някои тълкования самият Раковски желае да свърже символиката на знамето с индоирански източници. Смята се, че трите цвята и разположението им символизират главните класи в античното обществото и тяхната подчиненост: бялото е духовенството, зеленото – служащите и аленото – бойците.
Символиката на цветовете, с която възприемаме националния байрак в България е по-абстрактна и кореспондира с тази на доста други европейски страни – бялото е непорочност и независимост, зеленото - вяра и красивата природа, аленото – кръвта на починалите, борбеният дух.
Интерпретациите несъмнено не стопират тук. Бялото знаме е интернационално прието като знак за помирение и договаряния, зеленето в доста страни е знак на исляма, само че в България пък е знамето на Априлското въстание, аленият цвят е обвързван с враждебност и гражданска война, само че и всеотдайност.
Разделяйки цветовете на българското знаме в три разнообразни флагове, Иван Мудов освен отразява разделянето на нацията. Той отваря кутията на Пандора на страстите, с които натоварваме знаците.
Трите обособени цвята в инсталацията за малко разрешават на знаците да “дишат” в своята нереална потенциалност, а нас като фенове да усетим днешния резонанс на концепциите зад тях.
“Три цвята” е произведение на Иван Мудов, показано от Регионален център за модерни изкуства “Топлоцентрала ". Инсталацията ще остане на пилоните пред НДК до 1 август 2022 г.
Поради тази причина Иван Мудов конфигурира на всеки един от трите пилона пред НДК по един байрак – бял, зелен и червен. Те могат да се четат като своеборазна “деконструкция” на националното знаме в една негова по-свободна, чисто пластична интерпретация. Жестът е обикновен и следва от самата официална логичност на трикольора.
“Освобождаването” на всеки един цвят от знаковостта на трикольора разрешава да се разгърне историята и символиката на обособените детайли и отваря пространство за размисъл. Какво стои зад конструкта на националната еднаквост, каква е неговата мощ през днешния ден и какво в действителност дефинира идентичността ни в този момент?
Формата и цветовете на българското национално знаме са избрани още в Търновската конституция от 1879 година. Тя обаче не дава пояснение за символиката на цветовете. Изборът на цветовете се приписва на Георги Раковски.
Според някои тълкования самият Раковски желае да свърже символиката на знамето с индоирански източници. Смята се, че трите цвята и разположението им символизират главните класи в античното обществото и тяхната подчиненост: бялото е духовенството, зеленото – служащите и аленото – бойците.
Символиката на цветовете, с която възприемаме националния байрак в България е по-абстрактна и кореспондира с тази на доста други европейски страни – бялото е непорочност и независимост, зеленото - вяра и красивата природа, аленото – кръвта на починалите, борбеният дух.
Интерпретациите несъмнено не стопират тук. Бялото знаме е интернационално прието като знак за помирение и договаряния, зеленето в доста страни е знак на исляма, само че в България пък е знамето на Априлското въстание, аленият цвят е обвързван с враждебност и гражданска война, само че и всеотдайност.
Разделяйки цветовете на българското знаме в три разнообразни флагове, Иван Мудов освен отразява разделянето на нацията. Той отваря кутията на Пандора на страстите, с които натоварваме знаците.
Трите обособени цвята в инсталацията за малко разрешават на знаците да “дишат” в своята нереална потенциалност, а нас като фенове да усетим днешния резонанс на концепциите зад тях.
“Три цвята” е произведение на Иван Мудов, показано от Регионален център за модерни изкуства “Топлоцентрала ". Инсталацията ще остане на пилоните пред НДК до 1 август 2022 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ