Юстиниановата чума
По време на ръководството на император Юстиниан I (527-565) поражда една от най-големите пандемии, която лишава живота на милиони хора. Юстиниановата чума „ идва “ в Константинопол през 542 година – съвсем година, откакто заболяването се е появила в по-външните елементи на империята. Чумата се популяризира в продължение на 225 години, след което изчезва през 750 година.
Болестта произлиза от Китай и Индия, а по-късно се придвижва в Африка посредством сухопътните и морски търговски пътища. Тя се появява в Константинопол от Египет, след което продължава на север до Александрия и на изток към Палестина. Юстиниановата чума се предава от черния плъх, който пътувал в корабите със зърно, изпращани до Константинопол в символ на респект.
През 8 век Северна Африка е главният източник на зърно за империята, дружно с редица други артикули като хартия, петрол, слонова кост и плебеи. Зърното се съхранявало в големи хранилища, които представлявали идеално място за размножаване на плъхове и бълхи. Някои учени настояват, че плъховете нормално не пътуват на повече от 200 метра от мястото си на раждане, само че един път попаднали на корабите със зърно, те били пренасяни на стотици километри.
Римският историк Прокопий Кесарийски разказва настъпилите през този интервал климатични промени – необикновени снеговалежи, заледявания в средата на лятото, ниски температури. Това дава началото на десетилетия с неприятни климатични условия, обществени разстройства, война и първото записано огнище на чумата. От друга страна ниските температури повлияват върху реколтата, което довежда до дефицит на храна в цялата империя. Към всичко това се прибавят и инфектираните плъхове, които непрестанно се развъждали. По този метод се основават условия, съвършени за пораждане на зараза. Тя е кръстена на император Юстиниан I и визира съвсем половината от популацията на Европа.
Според анализите на учените юстиниановата чума била бубонна. В „ Тайната история “ Прокопий разказва жертвите на заболяването, които страдали от халюцинации, кошмари, тресчица и отоци в слабините, подмишниците и зад ушите. Някои изпадали в кома, а други умирали незабавно след появяването на първите признаци. Интересното е, че Прокопий упреква Юстиниан I за експлоадирането на чумата, заявявайки, че императорът е или демон, или е наказван от Бога.
Чумата била толкоз публикувана, че никой не бил в сигурност. Дори императорът се заразява, само че не умира. Мъртви тела изпълвали улиците на града. Юстиниан подрежда на бойците да изхвърлят мъртъвците, а откакто гробищата се напълват, били изкопавани ями.
Болестта върлува в Константинопол в продължение на 4 месеца, само че продължава да се популяризира и убива хора през идващите 3 века, като последните случаи са регистрирани през 750 година. Следващата такава пандемия се случва през 14 век и е позната като Черната гибел.
Чумата способства за отслабването на Византийската империя както политически, по този начин и стопански. Тъй като заболяването се популяризирала измежду Средиземноморието, способността на империята да устои на враговете ѝ отслабва. През 568 година Лангобардите сполучливо нахлуват в северна Италия и побеждават дребния византийски гарнизон, намиращ се там, което довежда до делене на полуострова.
Империята не съумява да спре и нахлуването на арабите. Намалялата византийска войска не може да се оправи и заради невъзможността да се наемат и обучат нови бойци поради разпространяването на чумата и голямата смъртност.
Търговията също не вървяла. Все по-малко хора обработвали земите, произвеждайки все по-малко зърно, което довело до повишаване на цените. Селскостопанският срив обаче не попречва на Юстиниан да резервира налозите такива, каквито са били преди епидемията. Прокопий написа, че в Константинопол умирали по към 10 000 души на ден. Неговите данни биват оспорвани от актуалните историци, които считат, че в столицата са загивали по към 5000 души на ден. В последна сметка към 20% – 40% от популацията на Европа умира в резултат на Юстиниановата чума.
