След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна
По време на своята предизборна акция, Доналд Тръмп направи редица спорни изявления, само че едно от тях притегли изключително огромно внимание – това, че е кадърен да контракти мир сред Русия и Украйна в границите на 24 часа . Той освен не съумя да извърши обещанието си, само че и до ден сегашен не е ясно по какъв начин тъкмо има намерение да постави завършек на почналата преди повече от три години война. Последователните му срещи с съветския президент Владимир Путин и украинския му сътрудник Володимир Зеленски не хвърлиха повече светлина по този въпрос. В същото време, както Белият дом, по този начин и водачите на Европейски Съюз, неведнъж означиха, че постигането на мир е тясно обвързвано с гарантирането на сигурността на Украйна.
Дали това е постижима цел? Путин все още е убеден, че печели спора и отсрочва започването на директни договаряния, като по този метод цели да бъдат завладяни колкото се може по-обширни територии, а и се надява да задълбочи разделянето сред Вашингтон и Брюксел . Нахлуването на съветски дронове във въздушното пространство на Полша образно сподели, че обстановката става все по-непредсказуема. Европейски Съюз не стопира да упорства за гаранции за сигурността на Киев в подмяна на прекратяването на офанзивата и признаването на част от окупираните територии за съветски, като в това време се надява да си обезпечи безапелационната поддръжка на Тръмп. Все още, обаче, позициите на Кремъл и Киев са диаметрално противоположни, заради което сключването на спокойно съглашение наподобява съвсем невероятно . Гаранциите на собствен ред са обект на всевъзможни мнения, като специалистите означават, че в случай че са прекомерно огромни, те няма да бъдат утвърдени от Москва, а в случай че са лимитирани – не биха възпрели възможна нова атака на Русия.
NATO announced plans to beef up defenses along Europe’s eastern flank after Poland shot down drones that violated its airspace — a first for a Western alliance member during Russia’s war in Ukraine
— Reuters (@Reuters)
Сблъсък на ползи
Още на 16 август, откакто Тръмп беседва със Зеленски и част от водачите на страните от Европейски Съюз, американският президент означи, че е подготвен да способства за гаранциите за сигурност на Украйна, само че при едно изискване – те да не включват присъединяване на НАТО . Специалният делегат на Белия дом Стив Уиткоф добави малко по-късно, че Путин е изразил готовността си да се съгласи с тези условия и да подсигурява, че няма да атакува други страни. Как, обаче, биха изглеждали упоменатите гаранции за сигурност? Към момента, еднопосочен отговор на този въпрос няма. Бившият асистент общоприет секретар на НАТО Камий Гран съобщи неотдавна, че след постигането на спокойно съглашение сред Москва и Киев, в Украйна би трябвало да бъдат ситуирани сред 15 000 и 20 000 европейски бойци. В същото време, Тръмп акцентира, че Съединени американски щати биха оказали поддръжка на подобен контингент, само че изрично отхвърли концепцията за изпращането на американски сухопътни сили.
Вероятността Кремъл да се съгласи с разполагането на хиляди задгранични военни в Украйна е минимална . От самото начало на спора, Путин неведнъж акцентира каква е една от неговите съществени цели – да попречи на НАТО да се откри в непосредствена непосредственост до територията на Русия. През декември 2021 година той даже прикани Алианса да изтегли военните си сили, ситуирани в Полша, Естония, Литва и Латвия. От позиция на Москва, наличието на организацията в Украйна е безусловно неприемливо – даже и под формата на миротворци. Експертите означават, че няма никакви индикации Путин да е подготвен да размишления и да промени позицията си в името на подписването на кротичък контракт с Киев.
Без изпращането на боен контингент, обаче, западните гаранции за сигурност биха били, меко казано, несигурни. Пример в това отношение е Будапещенския меморандум, подписан през 1994 година, по силата на който Киев се ангажира да унищожи арсенала си от нуклеарни оръжия. Обещанията, че това ще докара до дълготраен мир в Украйна, се оказаха напразни. Само две десетилетия по-късно, Русия окупира Кримския полуостров, а отговорът на Запада, съгласно мнозина анализатори, беше неоснователен – налагането на пакет от стопански наказания на Кремъл. Донбас пък се трансформира в сцена на яростни конфликти сред украинската войска и бунтовници, подкрепяни от Москва. Франция и Германия поеха водещата роля в опитите за реализиране на мир в границите на Минските съглашения, само че те приключиха с неуспех, а Русия на процедура затвърди контрола си над сепаратистките територии.
Since President Vladimir Putin’s invitation to Alaska by President Trump, Russia has been emboldened in its strategy of splitting the U.S. from Europe while pushing ever harder to gain a military victory in Ukraine.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Неясното бъдеще на Украйна
Присъединяването на Украйна към НАТО наподобява като изцяло непостижима цел, което повдига въпроса по какъв начин така наречен „ коалиция на искащите “ би могла да подсигурява сигурността на страната? Според множеството специалисти, Киев може да получи специфичен статут , без публично да бъде част от Алианса, по силата на който ще може да се възползва от самобитен еквивалент на постоянно споменавания член 5 от Договора на НАТО. Той гласи, че всяко нахлуване против една от страните, членуващи в организацията, ще се смята за офанзива против всички тях. Тук би трябвало да се означи нещо извънредно значимо – текстът на въпросния член продължава с уточнението, че страните ще подхващат „ такива дейности, каквито сметнат за нужни, в това число използването на въоръжена мощ “. Това значи, че няма съответен ангажимент за започването на военни дейности. Именно затова, в разгара на Студената война, западните страни не са изцяло сигурни какво в действителност могат да чакат от член 5. Повечето хора са уверени, че Съединени американски щати не биха се намесили непосредствено, в случай че Съюз на съветските социалистически републики реши да нападне Западен Берлин, защото в противоположен случай най-вероятно ще се стигне до експлоадирането на световен спор и потреблението на нуклеарни оръжия.
Обещанията за групови дейности не значат нищо, в случай че не са подкрепени от съответни дейности. По време на Студената война, Съединени американски щати разполагат към 400 000 бойци в Европа, с цел да възпрат вероятно нахлуване на Съюз на съветските социалистически републики. С разпадането на Съветския съюз, наличието на толкоз огромен контингент става ненужно и броят на американските военни на Стария континент е доста понижен. В същото време, НАТО насочва вниманието си към горещи точки като Босна, Либия и Афганистан. В края на предишния и началото на сегашния век, към Алианса се причисляват още няколко страни, в това число България, като по силата на съглашение, подписано през 1997 година с Москва, на територията на нито една нова членка не могат да бъдат разполагани нуклеарни оръжия.
Според редица специалисти, разширението на НАТО е направило член 5 още по-голям от преди. Армиите на трите балтийски страни – Литва, Латвия и Естония, да вземем за пример, не биха могли да се опълчват на Русия при положение, че бъдат нападнати. Именно това се показва в изследване, резултатите от което бяха оповестени през 2016 година В документа се акцентира, че те могат да бъдат завладяни в границите на 72 часа. През същата година, Алиансът разположи няколко свои батальона там, демонстрирайки готовността си да противодейства на възможна съветска експанзия. След нашествието в Украйна, страховете, че балтийските страни също могат да бъдат атакувани, се усилиха. Не бива да се не помни, че в Литва, Латвия и Естония има огромни съветски общности – нещо, което Путин уточни като главен мотив за анексирането на Крим. С оглед на всичко това, апелите да бъдат дадени гаранции за сигурността на Украйна би трябвало да бъдат обсъждани като приоритет освен за Киев. От позиция на Европейски Съюз и НАТО, Съединени американски щати към този момент не са благонадежден сътрудник, а европейските страни би трябвало да положат повече старания, с цел да подсигуряват личната си сигурност. По тази причина, постигането на дълготраен мир в Украйна е задача от извънредно огромна значимост за бъдещето на Стария континент.
Дали това е постижима цел? Путин все още е убеден, че печели спора и отсрочва започването на директни договаряния, като по този метод цели да бъдат завладяни колкото се може по-обширни територии, а и се надява да задълбочи разделянето сред Вашингтон и Брюксел . Нахлуването на съветски дронове във въздушното пространство на Полша образно сподели, че обстановката става все по-непредсказуема. Европейски Съюз не стопира да упорства за гаранции за сигурността на Киев в подмяна на прекратяването на офанзивата и признаването на част от окупираните територии за съветски, като в това време се надява да си обезпечи безапелационната поддръжка на Тръмп. Все още, обаче, позициите на Кремъл и Киев са диаметрално противоположни, заради което сключването на спокойно съглашение наподобява съвсем невероятно . Гаранциите на собствен ред са обект на всевъзможни мнения, като специалистите означават, че в случай че са прекомерно огромни, те няма да бъдат утвърдени от Москва, а в случай че са лимитирани – не биха възпрели възможна нова атака на Русия.
NATO announced plans to beef up defenses along Europe’s eastern flank after Poland shot down drones that violated its airspace — a first for a Western alliance member during Russia’s war in Ukraine
— Reuters (@Reuters)
Сблъсък на ползи
Още на 16 август, откакто Тръмп беседва със Зеленски и част от водачите на страните от Европейски Съюз, американският президент означи, че е подготвен да способства за гаранциите за сигурност на Украйна, само че при едно изискване – те да не включват присъединяване на НАТО . Специалният делегат на Белия дом Стив Уиткоф добави малко по-късно, че Путин е изразил готовността си да се съгласи с тези условия и да подсигурява, че няма да атакува други страни. Как, обаче, биха изглеждали упоменатите гаранции за сигурност? Към момента, еднопосочен отговор на този въпрос няма. Бившият асистент общоприет секретар на НАТО Камий Гран съобщи неотдавна, че след постигането на спокойно съглашение сред Москва и Киев, в Украйна би трябвало да бъдат ситуирани сред 15 000 и 20 000 европейски бойци. В същото време, Тръмп акцентира, че Съединени американски щати биха оказали поддръжка на подобен контингент, само че изрично отхвърли концепцията за изпращането на американски сухопътни сили.
Вероятността Кремъл да се съгласи с разполагането на хиляди задгранични военни в Украйна е минимална . От самото начало на спора, Путин неведнъж акцентира каква е една от неговите съществени цели – да попречи на НАТО да се откри в непосредствена непосредственост до територията на Русия. През декември 2021 година той даже прикани Алианса да изтегли военните си сили, ситуирани в Полша, Естония, Литва и Латвия. От позиция на Москва, наличието на организацията в Украйна е безусловно неприемливо – даже и под формата на миротворци. Експертите означават, че няма никакви индикации Путин да е подготвен да размишления и да промени позицията си в името на подписването на кротичък контракт с Киев.
Без изпращането на боен контингент, обаче, западните гаранции за сигурност биха били, меко казано, несигурни. Пример в това отношение е Будапещенския меморандум, подписан през 1994 година, по силата на който Киев се ангажира да унищожи арсенала си от нуклеарни оръжия. Обещанията, че това ще докара до дълготраен мир в Украйна, се оказаха напразни. Само две десетилетия по-късно, Русия окупира Кримския полуостров, а отговорът на Запада, съгласно мнозина анализатори, беше неоснователен – налагането на пакет от стопански наказания на Кремъл. Донбас пък се трансформира в сцена на яростни конфликти сред украинската войска и бунтовници, подкрепяни от Москва. Франция и Германия поеха водещата роля в опитите за реализиране на мир в границите на Минските съглашения, само че те приключиха с неуспех, а Русия на процедура затвърди контрола си над сепаратистките територии.
Since President Vladimir Putin’s invitation to Alaska by President Trump, Russia has been emboldened in its strategy of splitting the U.S. from Europe while pushing ever harder to gain a military victory in Ukraine.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Неясното бъдеще на Украйна
Присъединяването на Украйна към НАТО наподобява като изцяло непостижима цел, което повдига въпроса по какъв начин така наречен „ коалиция на искащите “ би могла да подсигурява сигурността на страната? Според множеството специалисти, Киев може да получи специфичен статут , без публично да бъде част от Алианса, по силата на който ще може да се възползва от самобитен еквивалент на постоянно споменавания член 5 от Договора на НАТО. Той гласи, че всяко нахлуване против една от страните, членуващи в организацията, ще се смята за офанзива против всички тях. Тук би трябвало да се означи нещо извънредно значимо – текстът на въпросния член продължава с уточнението, че страните ще подхващат „ такива дейности, каквито сметнат за нужни, в това число използването на въоръжена мощ “. Това значи, че няма съответен ангажимент за започването на военни дейности. Именно затова, в разгара на Студената война, западните страни не са изцяло сигурни какво в действителност могат да чакат от член 5. Повечето хора са уверени, че Съединени американски щати не биха се намесили непосредствено, в случай че Съюз на съветските социалистически републики реши да нападне Западен Берлин, защото в противоположен случай най-вероятно ще се стигне до експлоадирането на световен спор и потреблението на нуклеарни оръжия.
Обещанията за групови дейности не значат нищо, в случай че не са подкрепени от съответни дейности. По време на Студената война, Съединени американски щати разполагат към 400 000 бойци в Европа, с цел да възпрат вероятно нахлуване на Съюз на съветските социалистически републики. С разпадането на Съветския съюз, наличието на толкоз огромен контингент става ненужно и броят на американските военни на Стария континент е доста понижен. В същото време, НАТО насочва вниманието си към горещи точки като Босна, Либия и Афганистан. В края на предишния и началото на сегашния век, към Алианса се причисляват още няколко страни, в това число България, като по силата на съглашение, подписано през 1997 година с Москва, на територията на нито една нова членка не могат да бъдат разполагани нуклеарни оръжия.
Според редица специалисти, разширението на НАТО е направило член 5 още по-голям от преди. Армиите на трите балтийски страни – Литва, Латвия и Естония, да вземем за пример, не биха могли да се опълчват на Русия при положение, че бъдат нападнати. Именно това се показва в изследване, резултатите от което бяха оповестени през 2016 година В документа се акцентира, че те могат да бъдат завладяни в границите на 72 часа. През същата година, Алиансът разположи няколко свои батальона там, демонстрирайки готовността си да противодейства на възможна съветска експанзия. След нашествието в Украйна, страховете, че балтийските страни също могат да бъдат атакувани, се усилиха. Не бива да се не помни, че в Литва, Латвия и Естония има огромни съветски общности – нещо, което Путин уточни като главен мотив за анексирането на Крим. С оглед на всичко това, апелите да бъдат дадени гаранции за сигурността на Украйна би трябвало да бъдат обсъждани като приоритет освен за Киев. От позиция на Европейски Съюз и НАТО, Съединени американски щати към този момент не са благонадежден сътрудник, а европейските страни би трябвало да положат повече старания, с цел да подсигуряват личната си сигурност. По тази причина, постигането на дълготраен мир в Украйна е задача от извънредно огромна значимост за бъдещето на Стария континент.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ