Американците, които избягаха в СССР по време на Студената война
По време на Студената война редица поданици на страни от Източния блок се пробвали да избягат на запад с вярата за по-добър живот. За множеството от тях това се оказало невъзможна задача, само че някои въпреки всичко съумели да осъществен фантазията си. В същото време, има образци и за хора, извървели противоположния път – от запад на изток. По една или друга причина, те били привлечени от концепцията да заживеят в Съюз на съветските социалистически републики. В идващите редове може да научите повече за някои от тях:
Анабел Бюкар
В края на 40-те години на предишния век в американското посолство в Москва почнала работа Анабел Бюкар. Родената в Пенсилвания жена била запленена от съветската история и просвета. Неин директен началник бил дипломат Уолтър Бедел Смит. Тя попаднала в полезрението на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), откакто почнала любовна спекулация с Константин Лапшин – артист и прочут плейбой, работил за Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). За него се твърдяло, че „ ухажвал съвсем всяка млада и необвързана чужденка в Москва “. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го убедило да продължи връзката си с Бюкар, с цел да я накара да дезертира, в подмяна на което му било дадено да се даде подтик на актьорската му кариера.
В резултат, Лапшин ѝ предложил брак, а тя приела, след което написала писмо, в което оповестила, че е взела решение да остане в Съюз на съветските социалистически републики. По-късно Бюкар написала книга, наречена „ Истината за американските дипломати “. В нея тя разказва посолството на Съединени американски щати като „ голяма шпионска мрежа “, цялостна с некомпетентни и аморални чиновници. Според множеството специалисти, огромна част от изказванията ѝ нямат съвсем нищо общо с истината, защото са основани на данни, до които тя не е имала достъп. Бюкар работила в радио „ Москва “ до гибелта си през 1998 година
OTD September 19, 1985 FBI confront Edward Lee Howard in room 327 of Hilton Hotel in Santa Fe that he is under suspicion of spying for Soviets. Howard later defects. Surprise ending: Falls down stairs not out of window!
— SPIES&VESPERS (@SpiesVespers)
Едуард Лий Хауърд
Присъединилият се към Централно разузнавателно управление на САЩ през 1980 година Едуард Лий Хауърд бързо привлякъл вниманието на своите ръководители. Според тях, той имал качества, които могат да го трансфорат в извънредно скъп чиновник. Съпругата му Мери също била вербувана от Централно разузнавателно управление на САЩ през 1981 година Двамата били поканени да се причислят към отдела, занимаващ се с шпионаж на Съюз на съветските социалистически републики. Хауърд, обаче, се провалил на обикновен полиграфски тест. Според резултатите, той излъгал на въпроси, свързани с предишното му – по особено за приложимост на опиати и хипотетични дребни обири, осъществени от него.
Докато двойката се подготвяла да замине за Москва, Централно разузнавателно управление на САЩ решило да уволни Хауърд. Вбесен, той се обадил на американското посолство в Москва по линия, за която се знаело, че е подслушвана. В резултат, той разкрил самоличността на американски сътрудник, работещ на руска територия. След този случай, семейство Хауърд се преместило в Ню Мексико. Смята се, че Едуард имал съществени проблеми с алкохола, а малко по-късно бил упрекнат, че е руски осведомител от дезертиралия сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Виталий Юрченко. На всичкото от горната страна, той се оказал забъркан и в разкриването и последвалата екзекуция на руския откривател Адолф Толкачов, който в продължение на години предоставял секретни данни на американските управляващи.
След като ФБР почнало да го проверява, Хауърд отпътувал за Ню Йорк, където се качил на аероплан за Хелзинки, а оттова се насочил към Съюз на съветските социалистически републики. Щом дошъл в Съветския съюз, той получил апартамент в Москва и дача в Жуковка. През 2002 година Хауърд умрял при мистериозни условия, откакто счупил гръбнака си вследствие на рухване. Подробности за случая по този начин и не били публикувани.
The accidental spy? The story of Jeff Carney - the young American who spied for the Stasi
— BBC World Service (@bbcworldservice)
Джеф Карни
След като се включил към Американските военновъздушни сили, Джеф Карни бил претрупан със задачата да подслушва и превежда телефонни диалози. Той, обаче, изпаднал в меланхолия поради фамилни проблеми, a и мразел работата си, главната причина за което била възбраната в армията да служат хомосексуалисти (самият той бил с такава полова ориентация). Така, Карни решил да избяга в Източна Германия, където се надявал да стартира нов живот. Той притъпил към реализирането на проекта си през април 1983 година Щом дошъл в Източен Берлин, младият мъж бил съвсем мигновено арестуван от локалните управляващи. Той бил разпитан от представители на Министерството на държавната сигурност (Щази), които го принудили да стане разузнавач.
Използвайки кодовите имена „ Уве “ и „ Хлапето “, Карни пренасял секретни документи в ботушите и панталоните си или ги оставял в гора, намираща в северозападен Берлин. Той също по този начин употребявал дребен фотоапарат, прикрит в кутия за леден чай, с цел да снима документи, свързани с активността на американската войска. Карни получавал „ заплата “ от едвам 300 немски марки. Любопитна детайлност е, че също така той бил снабдяван и с висококачествени стероиди.
Самият Карни твърдял, че с работата си предотвратил експлоадирането на нуклеарна война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Той събрал информация за планувана интервенция, в хода на които в обсега на руските радари щели да бъдат ситуирани американски изтребители. Целта на Вашингтон била да се ревизира каква ще бъде реакцията на Москва. Опасявайки се, че руските управляващи ще сметнат това за началото на нахлуване и ще подхващат контраатака, Карни незабавно съобщил за протичащото се на своите началници. През 1984 година той бил заставен да се върне в Тексас и траял своята шпионска активност, като се срещал с сътрудници на Щази в Мексико и Бразилия. След като попаднал в полезрението на американските управляващи, Карни се завърнал в Източен Берлин, където получил дребен апартамент, паспорт, както и ново име – Йенс Карни. Той траял да подслушва телефонни диалози, а след рухването на Берлинската стена почнал работа в метрото. През 1991 година бил задържан и експулсиран в Съединени американски щати, където бил наказан на 12 години затвор по обвинявания в шпионаж.
Today in 1955 Chartered Air India plane, the Kashmir Princess was bombed and crashed into the South China Sea in a failed assassination attempt on Zhou Enlai, Premier of the People's Republic of China by a Kuomintang secret agent
— Sanjib Acharya (@SanjibA96160619)
Джон Дискоу Смит
Роденият в Масачузетс Джон Дискоу Смит бил чиновник в Държавния департамент на Съединени американски щати, а в интервала 1954 – 1959 година работил в американското посолство в Ню Делхи. Той подал оставката си през 1960 година, след което посетил няколко европейски страни. В последна сметка, Смит емигрирал в Съюз на съветските социалистически републики, след което изпратил писмо на управляващите в Индия, в което разкрил детайлности за активността на Централно разузнавателно управление на САЩ в страната. Той също по този начин почнал да написа публикации, които по-късно обединил в книгата „ Аз бях сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ в Индия “, издадена през 1967 година
В нея той твърди, че един ден получил пратка, която трябвало да съобщи на китайски националист в Хонконг. По-късно Смит осъзнал, че в нея имало експлозиви. По думите му, те били сложени в аероплан на „ Еър Индия “, който изхвърчал от Мумбай към Джакарта, само че се взривил над Южнокитайско море. При въпросния бомбен атентат, осъществен през 1955 година, починали 16 души. На борда на самолета имало делегация на китайската комунистическа партия, в която трябвало да е и премиера Джоу Енлай. Той, обаче, изпуснал полета, аргументите за което са неизяснени и не престават да са обект на доста спекулации. Твърденията на Смит остават непотвърдени, защото няма безапелационни доказателства за присъединяване на Централно разузнавателно управление на САЩ в атентата.
Анабел Бюкар
В края на 40-те години на предишния век в американското посолство в Москва почнала работа Анабел Бюкар. Родената в Пенсилвания жена била запленена от съветската история и просвета. Неин директен началник бил дипломат Уолтър Бедел Смит. Тя попаднала в полезрението на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), откакто почнала любовна спекулация с Константин Лапшин – артист и прочут плейбой, работил за Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). За него се твърдяло, че „ ухажвал съвсем всяка млада и необвързана чужденка в Москва “. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го убедило да продължи връзката си с Бюкар, с цел да я накара да дезертира, в подмяна на което му било дадено да се даде подтик на актьорската му кариера.
В резултат, Лапшин ѝ предложил брак, а тя приела, след което написала писмо, в което оповестила, че е взела решение да остане в Съюз на съветските социалистически републики. По-късно Бюкар написала книга, наречена „ Истината за американските дипломати “. В нея тя разказва посолството на Съединени американски щати като „ голяма шпионска мрежа “, цялостна с некомпетентни и аморални чиновници. Според множеството специалисти, огромна част от изказванията ѝ нямат съвсем нищо общо с истината, защото са основани на данни, до които тя не е имала достъп. Бюкар работила в радио „ Москва “ до гибелта си през 1998 година
OTD September 19, 1985 FBI confront Edward Lee Howard in room 327 of Hilton Hotel in Santa Fe that he is under suspicion of spying for Soviets. Howard later defects. Surprise ending: Falls down stairs not out of window!
— SPIES&VESPERS (@SpiesVespers)
Едуард Лий Хауърд
Присъединилият се към Централно разузнавателно управление на САЩ през 1980 година Едуард Лий Хауърд бързо привлякъл вниманието на своите ръководители. Според тях, той имал качества, които могат да го трансфорат в извънредно скъп чиновник. Съпругата му Мери също била вербувана от Централно разузнавателно управление на САЩ през 1981 година Двамата били поканени да се причислят към отдела, занимаващ се с шпионаж на Съюз на съветските социалистически републики. Хауърд, обаче, се провалил на обикновен полиграфски тест. Според резултатите, той излъгал на въпроси, свързани с предишното му – по особено за приложимост на опиати и хипотетични дребни обири, осъществени от него.
Докато двойката се подготвяла да замине за Москва, Централно разузнавателно управление на САЩ решило да уволни Хауърд. Вбесен, той се обадил на американското посолство в Москва по линия, за която се знаело, че е подслушвана. В резултат, той разкрил самоличността на американски сътрудник, работещ на руска територия. След този случай, семейство Хауърд се преместило в Ню Мексико. Смята се, че Едуард имал съществени проблеми с алкохола, а малко по-късно бил упрекнат, че е руски осведомител от дезертиралия сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Виталий Юрченко. На всичкото от горната страна, той се оказал забъркан и в разкриването и последвалата екзекуция на руския откривател Адолф Толкачов, който в продължение на години предоставял секретни данни на американските управляващи.
След като ФБР почнало да го проверява, Хауърд отпътувал за Ню Йорк, където се качил на аероплан за Хелзинки, а оттова се насочил към Съюз на съветските социалистически републики. Щом дошъл в Съветския съюз, той получил апартамент в Москва и дача в Жуковка. През 2002 година Хауърд умрял при мистериозни условия, откакто счупил гръбнака си вследствие на рухване. Подробности за случая по този начин и не били публикувани.
The accidental spy? The story of Jeff Carney - the young American who spied for the Stasi
— BBC World Service (@bbcworldservice)
Джеф Карни
След като се включил към Американските военновъздушни сили, Джеф Карни бил претрупан със задачата да подслушва и превежда телефонни диалози. Той, обаче, изпаднал в меланхолия поради фамилни проблеми, a и мразел работата си, главната причина за което била възбраната в армията да служат хомосексуалисти (самият той бил с такава полова ориентация). Така, Карни решил да избяга в Източна Германия, където се надявал да стартира нов живот. Той притъпил към реализирането на проекта си през април 1983 година Щом дошъл в Източен Берлин, младият мъж бил съвсем мигновено арестуван от локалните управляващи. Той бил разпитан от представители на Министерството на държавната сигурност (Щази), които го принудили да стане разузнавач.
Използвайки кодовите имена „ Уве “ и „ Хлапето “, Карни пренасял секретни документи в ботушите и панталоните си или ги оставял в гора, намираща в северозападен Берлин. Той също по този начин употребявал дребен фотоапарат, прикрит в кутия за леден чай, с цел да снима документи, свързани с активността на американската войска. Карни получавал „ заплата “ от едвам 300 немски марки. Любопитна детайлност е, че също така той бил снабдяван и с висококачествени стероиди.
Самият Карни твърдял, че с работата си предотвратил експлоадирането на нуклеарна война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Той събрал информация за планувана интервенция, в хода на които в обсега на руските радари щели да бъдат ситуирани американски изтребители. Целта на Вашингтон била да се ревизира каква ще бъде реакцията на Москва. Опасявайки се, че руските управляващи ще сметнат това за началото на нахлуване и ще подхващат контраатака, Карни незабавно съобщил за протичащото се на своите началници. През 1984 година той бил заставен да се върне в Тексас и траял своята шпионска активност, като се срещал с сътрудници на Щази в Мексико и Бразилия. След като попаднал в полезрението на американските управляващи, Карни се завърнал в Източен Берлин, където получил дребен апартамент, паспорт, както и ново име – Йенс Карни. Той траял да подслушва телефонни диалози, а след рухването на Берлинската стена почнал работа в метрото. През 1991 година бил задържан и експулсиран в Съединени американски щати, където бил наказан на 12 години затвор по обвинявания в шпионаж.
Today in 1955 Chartered Air India plane, the Kashmir Princess was bombed and crashed into the South China Sea in a failed assassination attempt on Zhou Enlai, Premier of the People's Republic of China by a Kuomintang secret agent
— Sanjib Acharya (@SanjibA96160619)
Джон Дискоу Смит
Роденият в Масачузетс Джон Дискоу Смит бил чиновник в Държавния департамент на Съединени американски щати, а в интервала 1954 – 1959 година работил в американското посолство в Ню Делхи. Той подал оставката си през 1960 година, след което посетил няколко европейски страни. В последна сметка, Смит емигрирал в Съюз на съветските социалистически републики, след което изпратил писмо на управляващите в Индия, в което разкрил детайлности за активността на Централно разузнавателно управление на САЩ в страната. Той също по този начин почнал да написа публикации, които по-късно обединил в книгата „ Аз бях сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ в Индия “, издадена през 1967 година
В нея той твърди, че един ден получил пратка, която трябвало да съобщи на китайски националист в Хонконг. По-късно Смит осъзнал, че в нея имало експлозиви. По думите му, те били сложени в аероплан на „ Еър Индия “, който изхвърчал от Мумбай към Джакарта, само че се взривил над Южнокитайско море. При въпросния бомбен атентат, осъществен през 1955 година, починали 16 души. На борда на самолета имало делегация на китайската комунистическа партия, в която трябвало да е и премиера Джоу Енлай. Той, обаче, изпуснал полета, аргументите за което са неизяснени и не престават да са обект на доста спекулации. Твърденията на Смит остават непотвърдени, защото няма безапелационни доказателства за присъединяване на Централно разузнавателно управление на САЩ в атентата.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ