По време на Руската империя и по-късно в съветско време

По време на Руската империя и по-късно в руско време Черно море образува южния фланг на великата мощ. Чрез Черно море Русия може да упражнява своето въздействие в Средиземноморието, Близкия изток, Северна Африка и Южна Европа. То също по този начин дава на Кремъл достъп до по-отдалечени страни като Либия и Сирия, в които Русия има военноморски бази.

Това е и значим маршрут за импорт и експорт от и към Русия и Украйна, както и за Европа през България и Румъния.

Войната в Украйна и военните дейности в Черно море още веднъж сложиха на дневен ред въпроса за стратегическата роля на района.

Кой ще надделее в Черно море – тематиката разяснява Дан Дунгачиу, професор във Факултета по социология на Университета в Букурещ, в изявление пред Виктория Петрова.

- Защо Черно море става толкоз забавно?

Дан Дунгачиу: Черно море е доста забавно още отпреди Втората международна война – повтаря се същата история. При Втората международна война, главният въпрос беше чие е Черно море. Първият метафизичен, да го назовем, метод беше, че Черно море принадлежи на страните с крайбрежия по него. Съответно крайбрежните страни следва да се занимават с въпросите, свързани с Черно море. Другата позиция твърдеше, че Черно море би трябвало да бъде намерено море, надлежно да разрешаваме на западните нации да навлизат. Преди Втората международна война Англия искаше достъп. В общи линии сме в същия подтекст. През 1936 година, известната Конвенция от Монтрьо дефинира Черно море да принадлежи на черноморските страни и даде ключа на турците. Те управляват Черно море, като то е затворено море. В началото на 90-те, уповавайки се на тази философия, бе основана институция – Организацията за черноморско икономическо съдействие, основаваща се на същата философия, че Черно море принадлежи на крайбрежните страни. След консолидираното на Румъния и България в НАТО се появи нова вероятност, основаваща се на концепцията, че би трябвало да позволим на американците достъп. Тоест следва да отворим Черно море. Това е забавен план, само че не доста реален. Основният проблем в днешно време е, че даже черноморските страни в НАТО не са способни да предложат едно и също виждане. И Турция, и България, и Румъния имат разнообразни гледни точки. Те не са способни да показват една и съща визия за това какво би трябвало да съставлява Черно море нито пред страните в НАТО, нито европейските такива. Така че това е главният проблем. Това е метафизичен въпрос. Имаме радикално разнообразни позиции и по тази причина Черно море е в това състояние - в доста комплицирана стратегическа позиция, меко казано. Второто е, несъмнено, войната в Украйна. Тя продължава без победа досега. Не можем даже да предположим по какъв начин би изглеждал изходът от нея, най-малко за Запада. Така че обстановката в Черно море е, меко казано, непредсказуема.

- Какво мислите за тактиката на Съединени американски щати за Черно море?

- Хубавото е, че въобще имат тактика. Тя съществува, само че от тактиката в Съединени американски щати до протичащото се на място дистанцията е голямо. Трябва да създадем нещо, с цел да убедим американците, че Черно море към момента е значимо, както и да си намерим място, тъй че да убедим американците, че можем да бъдем надеждни сътрудници в бъдещия стратегически подтекст след войната в Украйна. Това е казусът. Трябва да работим на двустранно равнище – черноморските страни и Съединени американски щати. Трябва да ги убедим, че Черно море не е изгубило смисъла си. Това би трябвало да е главната задача за бреговите страни, изключително Румъния и България. Не съм убеден, че ще бъде лесна задача. Има опция, само че за момента е единствено това, нищо повече. Има толкоз доста въпроси, които би трябвало да се разрешат – дипломатически видяно, военно, казусът с дезинформацията. Ако погледнете тактиката на Съединени американски щати, невоенните тематики са по-важни от военните в действителност. Документите са значими. И е хубаво, че ги има – за първи път в модерната история взимат поради Черно море, само че има да се извърви дълъг път от превръщането на тази тактика в доста ефикасен текст, който да може да промени геополитическата и стратегическата действителност в района ни.

- Каква ще бъде реакцията на Русия?

- Тя към този момент се следи. Какво вършат те – договарят позициите си. Войната е метод руснаците да договорят позициите си. Не е изключително типично за нас, до избрана степен не и за Великите сили, само че за Русия е метод да договаря бъдещите си позиции в Черно море. Основният проблем за Русия е, че руснаците имат съзнанието, че са велика мощ и би трябвало да се преценяват с тях. Китайците са понесли 100 години оскърбление, руснаците – 10. За нас, това са първите 10 години на съветска либерализация, демократизация, пазарна стопанска система и така нататък За тях е оскърбление. За тях, те би трябвало да бъдат одобрявани от Запада като велика мощ. Мечтата на руснаците е за „ фотографията на огромните “ – известната фотография на Чърчил, Рузвелт и Сталин. Това е фантазията на Путин – да бъде на фотографията, да бъде одобряван за велика мощ. Това желаеха да договорят през 2020 година, преди нашествието – преговаряха с американците в продължение на 6 месеца, само че договарянията се провалиха без да знаем по какви аргументи, след което стартира войната. Но би трябвало да гледаме на нея като на метод руснаците да договарят позициите си. Те ще договарят старателно и ще бъде мъчно. Погледнете някогашните империи и велики сили. Ако се огледат в близост, за тях техните съседи не са естествени национални страни. Ако съседите им са на тяхна страна, те им оказват помощ и ги въоръжават, с цел да им оказват помощ. Ако са против тях, те ги разоръжават и се пробват да ги смачкат по един или други метод. Те гледат на света от напълно друга позиция. Вижте Китай на юг, в Южнокитайско море, Турция в Близкия изток. Те гледат на обкръжението им по напълно друг метод. Ако имат такива империалистически мемоари – а турците ги имат, руснаците също, в този момент и китайците, гледат на света от позицията на велика мощ. Точно това вършат руснаците. Нищо общо със суверенното право на една страна да избира сама своя път. Съвсем друго е, само че за жалост е действително. На интернационално ниво постоянно има напрежение сред Хелзинки и Ялта. Винаги има напрежение сред демократичното виждане за интернационалните връзки и реалистическото такова. Ялта е реализмът, Хелзинки – демократичната позиция за интернационалните връзки. Разбира се, бихме желали да имаме демократично виждане за интернационалните връзки, в случай че сме Румъния или България, доста по-добре е за нас по този начин. Но за жалост има някои огромни сили, които имат напълно друго схващане за интернационалните връзки и по един или различен метод би трябвало да се оправим с това. Русия дава отговор на въпроса Ви още в този момент – води война, с цел да контракти позицията си в Черноморския район и освен, за наше страдание.

- Кой ще надделее в Черно море?

- Добър въпрос. Зависи от войната в Украйна. И още веднъж, няма доктрина за победа. Украинците имат доктрина за победа, желаят да си възстановят всички територии. Руснаците също ненапълно – вписали са цели украински райони в конституцията. Много е мъчно да си представим реализиране на задачата да се възстановят тези територии, когато са вписани в съветската конституция. Няма юридически механизъм, по който да може да се лишават териториите от Русия. Та те имат теории за победа, само че Западът няма и това е проблем, тъй като републиканските причини, тези на Тръмп, би трябвало да бъдат взимани поради. Казват, че ще се дадат на украинците 60 милиарда $, само че има ли гаранция, че след три месеца няма да се върнат и да изискат още 60 милиарда, след още три месеца отново и по този начин нататък. Каква е визията, каква е теорията на администрацията на Байдън за Украйна, с цел да има някакъв явен край, да се знае по кое време да се спре. Без такава доктрина, нещата не са доста ясни. Има доста проблеми и напрежение.