По време на предизборната си кампания Тръмп обеща да върне

По време на предизборната си акция Тръмп даде обещание да върне вносните мита като основен инструмент на икономическата политика на Съединени американски щати. Връщайки се в Белия дом, той незабавно се захвана за работа, обявявайки за обилни нови мита, ориентирани към комерсиалните сътрудници на Америка. Тази тактичност за въвеждането на нови мита за заплашване или приемане на преимущества в други разногласия съставлява внезапна смяна в световната стопанска система, където множеството огромни стопански системи се стремят да понижат комерсиалните бариери. Какво направи към този момент Тръмп Засега президентът се е съсредоточил върху вноса от Канада, Мексико и Китай. На тези три огромни търговски колегата на Съединени американски щати през предходната година се е падал дял от към 40 % от външната търговия със Съединени американски щати. Съобщенията за цените заваляха при започване на февруари с въвеждането на налог от 10 % върху вноса от Китай. От 4 март митото се усили два пъти – до 20 %. След пролонгация от един месец от тази дата започнаха да работят и цените в размер на 25 % върху доставките от прилежащите Мексико и Китай, както и по-ниската ставка от 10 % върху вноса на енергийни артикули от Канада. Още по тематиката 2 фев 2025 1 фев 2025 2 сеп 2019 Следващият на опашката е Европейският съюз. Тръмп към този момент заплаши с цени от 25 % върху „ колите и всичко останало “, което идва от страните от Европейски Съюз, който президентът разказа като „ основан, с цел да измами “ Съединените щати. Освен това Тръмп има намерение да наложи мито от 25% върху целия импорт на стомана и алуминий в Съединени американски щати от 12 март. Той също по този начин се разпореди на Министерството на търговията да изследва вероятните мита върху вноса на мед. Администрацията се приготвя и за кръга от по този начин наречените „ взаимни цени “: страна, която вкара ответни ограничения ще пострада още повече. На 19 февруари Тръмп сподели, че евентуално ще вкара мита върху вноса на коли, полупроводници и фармацевтични препарати. Друга част от неговата комерсиална самодейност е премахването на освобождението от мита за артикули de minimis от Китай и Хонконг. Те се ползват за пратки на стойност под 800 $. В този случай китайските пазари, известни измежду американските консуматори, ще изгубят своя безмитен маршрут. Заедно оповестените ограничения биха могли коренно да трансформират пейзажа на международната търговия. Как реагираха страните, против които са ориентирани митата на Тръмп Канада и Китай бързо вкараха ответни ограничения, а евентуално скоро към тях ще се причисли и Мексико. Освен това в Съединени американски щати може да зародят евентуални юридически проблеми. Китай вкара мита до 15 % главно против доставките на американски селскостопански артикули и забрани експорта на някои отбранителни компании. Правителството на Канада разгласи, че ще вкара необятен пакет от ответни цени върху създадените в Съединени американски щати артикули. Първият стадий с цени от 25 % е за артикули на стойност към 30 милиарда канадски $ (20,6 милиарда американски долара), в това число портокалов сок, фъстъчено масло, вино и кафе - от американски експортьори, които ще влязат в действие по едно и също време с цените на Съединени американски щати. Във втория кръг ще бъдат въведени мита със същата ставка върху артикули на стойност 125 милиарда канадски $ след три седмици, а описът ще включва огромни артикули като коли, камиони, стомана и алуминий. Какво се пробва да реализира Тръмп посредством митата В началото на януари, по време на чуването за одобряване на длъжността министър на финансите, Скот Бесент сподели на сенаторите, че Тръмп ще употребява митата по три метода: за поправяне на нелоялни търговски практики, което по думите на Тръмп ще раздвижи американската индустрия; за увеличение на приходите във федералния бюджет, което ще бъде значимо за подкрепяне на финансирането на проектите за удължение на данъчните облекчения; и за потреблението им като лост за напън върху непознатите страни, вместо наказания, които съгласно мнението на Тръмп към този момент са изгубили успеваемостта си. Стимулиране на американското произвеждане Президентът възнамерява да съчетае цените със тласъци за фирмите, които ще създават артикули в Съединени американски щати. В частност, той дава обещание да форсира издаването на позволения за строителство и да понижи налозите върху такива предприятия. „ Ще върнем фирмите назад. Ще понижим още повече налозите за тези, които ще създават в Съединени американски щати. И ще ги защитим със строги мита “, съобщи Тръмп на среща с основния редактор на Bloomberg Джон Микълтуейт в Икономическия клуб в Чикаго.   По време на първия си президентски мандат Тръмп към този момент вкара мита върху китайските артикули. По думите му, пандемията Covid-19 е попречила да приключи преструктурирането на американката стопанска система. Министърът на търговията Хауърд Лутник при чуванията в Сената педстави цените като метод за възобновяване на уважението към Съединени американски щати: „ Нашите съдружници и съперници се възползват от нас, те не ни почитат. Това би трябвало да бъде прекъснато “. Увеличаване на приходите Тръмп възнамерява да употребява приходите от вносни мита за финансиране на данъчни облекчения. Той желае да удължи пониженията на налога върху приходите от 2017 година, които изтичат в края на 2025 година, а също по този начин: • да освободи бакшиши от данъци • да не се таксуват заплащанията за обществено осигуряване • за понижаване на корпоративния налог от 21% на 15% Смята се, че тези ограничения ще понижат бюджетните доходи с 4,6 трилиона $ за 10 години. „ Лесно е това да се компенсира от цените “ декларира съветникът на Тръмп по търговията Петер Наваро в изявление за CNBC. „ Президентът желае да премине от налози върху приходите и войска от данъчни инспектори към система, в която цените, както по времето на президента Маккинли биха финансирали нужните държавни разноски и биха дали опция за понижаване на налозите “. Митата като инструмент за напън Тръмп избира митата пред глобите, смятайки, че последните подкопават позициите на $. Според мнението на Бесент, президентът употребява митата като инструмент в договарянията. Пример за такава тактика е януарският спор с Колумбия. Тръмп заплаши да вкара цени, когато страната отхвърли да одобри рейсовете с депортирани незаконни мигранти. След постигането на съглашение Колумбия изпрати военни самолети за своите жители и опасността беше отстранена. Подобна политика Тръмп приложи и към Канада, Мексико и Китай, определяйки вноса от тези страни като опасност за сигурността на американците, в това число и рецесия за публичното опазване на здравето поради гибелта, която предизвиква фентанила. Той отсрочи въвеждането на питата с месец, откакто Мексико и Канада се съгласиха да засилят битката с незаконната миграция и наркотрафика. Президентът обаче счита, че подхванатите ограничения са незадоволителни. Доколко коренен е метода на Тръмп Сега високите мита в Съединени американски щати работят единствено за обособени категории артикули от Китай, Канада и Мексико. Тръмп предлага въвеждането им върху целия импорт, което коренно трансформира комерсиалната политика на страните. По данни на комерсиалното посланичество на Съединени американски щати, междинната ставка върху индустриалните артикули е единствено 2%. Половината от този импорт (94% от целия внос) въобще не се полза с мита. Новите цени на Тръмп са доста по-строги от въведените през първия му мандат. Според изчисленията на бюджетната лаборатория на Йейлския университет те ще покачат междинните мита до най-високите си стойности от 1943 година насам. Експертите считат, че цените ще доведат до следните действителни последствия: • Допълнителните разноски за семейство могат да доближат 2000 $. • Темпът на напредък на американската стопанска система ще се забави. • Други страни евентуално ще стартират да вкарват ответни мерки От протекционизъм към свободна търговия и назад До 1930-те години Съединени американски щати интензивно използваха високи мита за импорт. Повратен миг е Законът Смут-Хоули от 1930 година, вдигащ междинните цени с 20 %. Това предизвика ответни ограничения от другите страни, срина международната стопанска система и задълбочи Голямата меланхолия. След тази злополука Съединени американски щати пое курс към свободна търговия. През 1947 година беше подписано Генерално съглашение за цените и търговията, а през 1995 година сътвори Световната комерсиална организация. През цялото това време Републиканската партия заобикаля политиката на протекционизъм. Тарифите се върнаха при Тръмп – той ги употребява за поддръжка на американската промишленост и за битка с „ нелоялните търговски практики “ на Китай. Тази политика продължи и Джо Байдън. Каква е ролята на Китай Десетилетията на свободна търговия стана непреклонен принцип на двете партии в Съединени американски щати и транснационалните корпорации, които се стремяха към евтини доставки от чужбина. Всичко се промени с растежа на китайската стопанска система. След влизането в СТО през 2001 година Китай получи достъп до международните пазари. Критиците обаче упрекват страната в нарушение на разпоредбите: субсидиране на промишлеността и насила на задграничните компании да им дават технологии. Китайската конкуренция оказа помощ за задържане на международната инфлация, само че удари по заетостта в промишлеността – страната стана главен международен производител. При първия си мандат Тръмп вкара мита върху китайски импорт за 380 милиарда $. Байдън освен ги резервира, само че през 2024 година добави мита върху артикули за още 18 милиарда $. Протекционизмът набира сили и в Европа: през октомври Европейски Съюз вкара 45-процентни мита върху китайските електрически автомобили. Може ли Тръмп да покачва цени без утвърждението на Конгреса Да. Чрез редица закони Конгресът на Съединени американски щати упълномощи президента да трансформира цените за решения на разнообразни проблеми. Към тях се отнасят закани за националната сигурност, война или изключителна обстановка, вреди или евентуални вреди за американската промишленост и нелоялни търговски практики на непознати страни. Компаниите могат да оспорят високите цени в съда, само че по-скоро ще се сблъскат с мощно противопоставяне поради уважението към пълномощията на президента. Това се споделя в публикация, оповестена от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания в съавторство с Уорън Маруяма, някогашен основен консултант на Службата на комерсиалния представител на Съединени американски щати. Как работят цените Тарифите или митата са налог върху вносните артикули. Обикновено той се пресмята като % от цената на стоката по време на митническото оформяне, по-рядко като закрепена сума за единица. Размерът на митото зависи от страната на генезис на стоките. При актуалните вериги на доставки това не постоянно е елементарно да се дефинира. Например, автомобил може да има американски съставни елементи, да е съединен в Мексико, а по-късно да е върнат назад в Съединени американски щати. За отчитане на всички артикули се употребява интернационална система от кодове. Мита мога да се постановат както към съответни артикули (например шаси на камион), по този начин и към цели категории (електромобили). За събирането на митата дават отговор митническите служби. Как се заплащат цените Формално цените се заплащат от вносителя или от негов представител. Тръмп твърди, че в последна сметка разноските падат върху експортьора, само че проучванията демонстрират по-сложна картина. Чужд вносител може: Да понижи цената, с цел да помогне на вносителя; Да построи цех в друга страна, с цел да заобиколи митата; Или пък в случай че е американски вносител (напр. Walmart или Target) може да вдигне цената за купувачите, с цел да си резервира облагата. В този случай митата в действителност се заплащат от крайният консуматор. Как митата може да повлияят върху стопанската система на Съединени американски щати Влиянието на вносните мита не е еднопосочно. От една страна те могат да основават работни места: фирмите да построят фабрики в страната, с цел да избегнат цените. От друга, ответните мита на другите страни може да доведат до редуциране на работни места при експортните браншове. Защитата на вътрешния пазар посредством цени не подсигурява бързо развиване на локално произвеждане. Ако в  страната няма различни снабдители, единствен резултат ще бъде растеж на цената за потребителите. По обява на Bloomberg