По време на посещение в Би Би Си се запознах

По време на посещаване в Би Би Си се срещнах с Джереми Паксман, водещ на късните вести в 22 часа. Той станал един от най-известните британски тв публицисти откакто в едно предаване задал 13 пъти един и същи въпрос на някакъв министър. Направих изявление със звездата. По-късно той има неблагоразумието да пристигна в България, където издадоха негова книга и да даде серия от изявленията, в които всички го питаха по какъв начин е питал министъра 13 пъти. Казвам, че е показал безразсъдство, тъй като той стана известен и в България и това имаше съществени последствия за българската публицистика. Всички млади и амбициозни кореспонденти и водещи желаеха да наподобяват на него. Струваше им се елементарно. Нямаше потребност да учиш доста. Запомняш един въпрос и го повтаряш, до момента в който изтече времето. Ако не можеш да съчиниш и този въпрос, поглеждаш какво го питат другите. И се стартира. Стигнахме я Англия и даже я задминахме. С две разлики обаче. Първо у нас неуместните въпроси се задаваха не на министри, а на представителите на опозицията. И второ – няколкото въпроса се задаваха от всички водещи и кореспонденти, от всички малките екрани. Като под индиго. И всички бяха доста удовлетворени, изключително ръководещите.

В последно време се оказахме отново сюрпризирани освен от снега, само че и от вълната от събития, свързани с идните евроизбори и изобщо с бъдещето на страната, както обичаме да обобщаваме. Започна се с конгреса на Българска социалистическа партия, който ни „ изненада “ с неналичието на кавги, за каквито се бяха подготвили будните кореспонденти и водещи. Последва подвеждането под правосъдна отговорност на Елена Йончева, за което отново се бяха подготвили медийните чакали, само че бяха сюрпризирани, тъй като резултатът от сензацията се оказа непредвиден – Елена Йончева завоюва известност и се трансформира в знаме на опозицията за изборите. Тъкмо започнаха да си преписват един от различен небрежно съчинените нови въпроси и кухи коментарчета, не щеш ли президентът изненада всички като от едно скучно и протоколно събитие, като отчитане на активността за двете години ръководство, сътвори нова политическа конюнктура в страната и изправи всички пред непостижимата задача да го схванат и разясняват.

Израснали в атмосферата на обезценка на старите полезности, образовани от комплицирани и демотивирани учители, възпитани под въздействието на чалга културата, обогатили образците си за подражателство с героите на риалити стратегиите, повярвали в силата и експанзията, извисили фантазиите си до упоритостта да ги демонстрират някой ден и тях по малкия екран и стигнали до мечтаните рубежи на кариерата, изпълнени със самочувствие и фамилиарност, с неуважение на другите, с ненавист и завист към изпречилите си на пътя им, носителите на новите професионални полезности в публицистиката намират изхода от усложненията и изненадите в най-лесното решение като разпитват гостите си все едно са от контингента на Биг Брадър, заимствайки от скъпия опит на западната публицистика (Джереми Паксман!), по този начин както те я схващат. Те отметнаха първата тематика от изброените събития с повтарянето на едни и същи „ съдбоносни “ въпроси- „ А за какво нямаше кавги на конгреса? “, „ Ще бъде ли Станишев в евролистата? “, „ Има ли война сред Елена Йончева и Станишев? “, “Ще стане ли Мая Манолова претендент за кмет на София? “, “Ще си подаде ли оставката Корнелия Нинова, в случай че загубите изборите? “, “Защо не ви одобряват за опция? “ и така нататък в този дух. И с цел да покажат своята класа, повтаряха въпросите по един или различен метод още веднъж и още веднъж. Всичките те, по всички малките екрани. Задаваха ги намръщени, строги и враждебни към своите събеседници от опозицията, с цел да минат към лоен и рабски звук незабавно откакто против тях седне човек от ръководещите.

Дори и да желаеха да притеснят опозицията, те можеха да питат нейните представители какви са концепциите на този конгрес, какво е посланието им, какъв е екипът, който би управлявал на следващия ден страната, с какво ще разширят своята външна страна, те удавиха дебата в досада и скука.

А в същото време опозицията реализира поврат в предубеждението, че не била опция. Всичко внезапно почна да работи в интерес на новата мощ. Конгресът може да е бил дирижиран, само че показва единение. Партийната телевизия, добра или неприятна, въпреки всичко потегли. Не можещ да я видиш на всички места, само че това основава търсене, интерес. Елена Йончева се трансформира в знаме и знак на опозицията, който ще я поведе към победа.Мисля, че Българска социалистическа партия не обмислиха последната й изява, само че съперниците й продължаваха да питат жалко: “Ама нали тя не е проверяващ публицист? “

Намеси се и президентът и то по подобен метод, че сложи всички в потрес. Побързаха да го обвинят, че работел в интерес на Българска социалистическа партия, а той сложи в мъчно състояние и партията, която го издигна. Не запитаха какво има поради, като споделя, че в случай че през идващия мандат на Народното събрание не настъпят промени, тогава ще се стигне до промяна на системата. Наистина какво?

Ще помисля върху тези тематики през времето, когато ще прекъсна своята графа за две седмици.

Обяснете на властта


Според показателя на „ Тренсперънси интернешънъл “ за 2018 година чувството за корупция в България е най-силно в Европейския съюз и я подрежда на 77-о място от 180 страни. Това известие изненада и прекъсна рекламните хвалби на ръководещите. Те се пробваха нескопосано да обяснят, че чувството за корупция не означавало, че действително корупцията е толкоз огромна. От „ Прозрачност без граници “ дадоха отговор, че не мерят субективни чувства, действителни проблеми.

Може би би трябвало да се изясни от властта, че това чувство не е като това, за което си мислим.