По време на пандемията домашното насилие придоби по-големи мащаби. От

По време на пандемията домашното принуждение закупи по-големи мащаби. От началото на изключителното положени се регистрира растеж на сигналите за физическо и психическо посягане у дома. Какво е да си жертва на принуждение – роман от първо лице. „ Бях омъжена от 15 години. След първите 3 години брачният партньор ми стартира да демонстрира принуждение върху мен. Алкохолът вършеше със свадите и с насилието всеки ден. Изпитвах огромен позор, само че то към този момент не може да се търпи, то става всекидневие. Просто си казваш край, би трябвало да сложа край, да трансформира живота си ”, споделя жертва на домашно принуждение, оповестява Нова. Тя не желае повече рози. Не желае и извинения. Иска единствено успокоение. „ Имам 2 деца. Многократно съм правила опити да избягам от него. Но все се връщах, нямах сили. Един ден към този момент преля чашата и взех решение да подхваща крайни ограничения ”, споделя тя. Преди две години тази жена се осмелява да потърси помощ. Следва не по-малко сложна борба – мъжът е изведен от жилището принудително, а тя стартира дело против него. В началото има чувството, че няма да може да изкара борбата до края. Но две години по-късно към този момент може да каже, че всичко е завършило. И макар че от края на делото е предходна една година, тя към момента търси психическа помощ от експертите на Сдружението в Търговище. Днес тази жена се изправя пред нова компликация – безработица поради COVID-19. А в нейния случай това е решаващо. Разполага с едно обезщетение за безработица и дребна прехрана от бащата за двете й деца. Моментът е подобен, че в този момент работодателите редуцират, а не наемат. И освен тази жена е в тежка финансова обстановка. Затова предходната седмица „ Асоциация Ная ” започва дарителска акция за жертви на принуждение в област Търговище. Средногодишно при тях идват 120 дами единствено от покрайнината. Това са дами, които към този момент са съумели да стигнат до избран стадий в битката с насилието. Те са още по-уязвими от другите хора, които са останали също без работа поради пандемията. Защото още преди нея са в сложен интервал и се пробват да изплуват във всеки смисъл на думата. Пандемията се оказва просто поредна вълна, която ги завихря. За да не се удавят, финансовата непоклатимост е решителен фактор. Това е единственият късмет да скъсат зависимостта си от насилниците. Асоциацията си слага за цел да събере 5 000 евро в помощ на дами, с цел да могат да отгледат деца сами. Ако съумеят да съберат тази сума, упованията са дамите да бъдат подкрепени за интервал сред 3 и 5 месеца. А към тези, които в този момент гледат и се двоумят дали да кажат на някого за това, което става всяка вечер у дома, тази жена желае да им каже, че ги схваща. Но желае да ги посъветва: „ Да не си губят време със това да мислят, че мъжете им ще се поправят и те като им простят, като се върнат отново при тях, че ще бъде по-хубав животът. Не, няма да бъде по-хубав. Ще става по-зле. Колкото по-рано намерят сили в себе си, по-бързо да с отърват от един подобен принудител, толкоз по-добре за тях ”, поучава тя.