Стоянов: Костов не назовава носителите на корупцията в правителството и това подкопа доверието в СДС
По време на мандата на Петър Стоянов България е изправена пред най-сериозната си политическа рецесия – банкрутирала страна и заплаха от революция. Стартът на промените и подадената молба за участие в НАТО обаче предотвратяват злополуката.
Години по-късно Румен Леонидов написа, че Петър Стоянов е бил наясно, че „ никой няма да ни пусне в Европейския съюз, в случай че преди този момент не си събуем дефинитивно руските солдатски ботуши и не престанем да си играем на швейцарски неутралитет и на необвързани страни “. Едва две години по-късно войната в Косово ни дава и този урок.
Когато НАТО взема решение да стартира военната си интервенция в Югославия, Петър Стоянов първи от страните в Източна Европа заявява българската поддръжка малко преди среднощ на генералния секретар на Алианса Хавиер Солана. Ако се бяхме забавили, може би в никакъв случай нямаше да се извиним с ролята си на някогашен руски спътник, спомня си Петър Стоянов. Тогава обаче историята се прекатурва.
Годината е 1997. След пагубното ръководство на Жан Виденов, което банкрутира страната на четвърти февруари България дефинитивно трансформира посоката на развиването си. Западният свят приветства желанието на страната да отвори нова страница в историята си и от правилен спътник на Съветския съюз да поеме по пътя на европейската и атлантическата интеграция. Москва обаче не гледа с положително око на вероятността да загуби въздействието си върху България. Сблъсъкът занапред следва, освен това на интернационална сцена - в Страсбург, по време на съвещание на Съвета на Европа.
„ На фона на днешните настроения в България провокирани от нападателната война на Русия в Украйна, какъв брой хубаво е да разберем, че Русия има своите ползи, а има и хора, които ги пазят. Малки сме, би трябвало да се обединим и да пазиме нашите ползи. Трябва да преодолеем онази щампа, която ни преследва към този момент повече от 150 години, че нашите ползи не могат да се разграничават от ползите на Русия. Напротив. Много постоянно се разграничават и когато се разграничават би трябвало да изберем нашите, а не на Русия “, споделя Стоянов.
Малко по-късно Петър Стоянов се среща с съветския президент Борис Елцин. България към този момент е почнала дълго отлаганите промени, в това число и утвърждението на европейското законодателство. Срещата сред двамата държавни глави в Москва е заредена напрегнато.
Той споделя, че е държал на среща с Борис Елцин, с цел да успокои обществото, че участието в НАТО не е неприятелски акт към Русия, че то не значи „ на насочим дулата на нашите цеви против Русия “. Срещата приключи по този начин, както аз желаех.
Демонстрациите срещу НАТО доближават своя разцвет по време на ударите против Югославия в разгара на косовската рецесия през 1999 година. Въпреки че към момента не сме членове на Алианса България заема твърда позиция във връзка с спора и дава директен въздушен кулоар на силите на НАТО в границите на интервенция „ Съюзна мощ “. Войната продължава три месеца. 1999 година обаче се оказва основна с още едно събитие.
На 21 декември Иван Костов прави коренен ремонт на държавното управление. Това провокира същински вътрешнополитически прелом. Част от освободените министри стартират офанзива към кабинета.
Стоянов споделя, че по това време са освободени основни министри. Той напомня, че Богомил Бонев е желал оставката на Иван Костов. Президентът споделя, че е трябвало да поддържа държавното управление. „ Реформите таман вървяха “, споделя той. Затова изрично застава зад Костов.
„ Иван Костов не посочва кои са носителите на корупцията в това държавно управление и по този метод подкопа доверието в Съюз на демократичните сили. Аз призовавах Иван и управлението на Съюз на демократичните сили да не губят публичното доверие. Бях уверен, че по-добър кабинет от този България не може да има “, споделя Стоянов.
„ Проблемът беше в активите, които по наше време получиха висшите представители на комунистическата партия, на службите “, продължава той.
Част от пропагандните мероприятия по време на мандата на Петър Стоянов е обвързвана и с една откровена клюка. Че се обмисля страната да се откаже от кирилицата и да се вкара латиницата. Слухът се пуска от ловките манипулатори малко преди акцията за президентските избори.
„ Това е нелепа история, няма кой да направи това “, продължава президентът и добавя, че няма и по какъв начин да се случи.
Завръщането на Симеон Сакскобургготски пренарежда политическата система. Тежката обществена цена на промените, съмненията за корупция, свадите в ръководството на Съюз на демократичните сили, предвещават краха на парламентарните избори. През юни 2001 година Национално придвижване Симеон Втори печели безапелационно вота. Депутатите на Национална движение „Симеон Втори" са 120, единствено един по-малко от безспорното болшинство. Обединените демократични сили водени от Иван Костов понасят тежко проваляне и печелят едвам 51 места в Народното събрание.
Президентските избори се организират пет месеца по-късно. Петър Стоянов се кандидатира за втори мандат, а против него се изправя водачът на Българска социалистическа партия Георги Първанов. Анализаторите сочат Първанов като новобранец. Изненадващо той повежда на първия тур и печели балотажа с над 2 милиона гласа.
Години по-късно политзатворника Георги Константинов, наказан на гибел за взривяването на паметника на Сталин си спомня за този миг с думите: Цяло знамение е, че Стоянов съумя да стане президент. Но чудото се случва един път по тази причина и не го преизбраха, тъй като всички бяха в сговор против него. Той просто не един от тях.
„ Когато усетих, че изгубвам изборите сред двата тура, човек от моя щаб отиде при хора близки до Иван Костов, с цел да му каже, че се желае единствено едно, а точно някой да излезе и да каже, че Петър Стоянов е неприятен седесар, само че не е ли по-добре да подкрепим “лошия “ седесар, в сравнение с водача на Българска социалистическа партия. Загубя ли и аз десницата доста мъчно ще се възвърне. Съюз на демократичните сили към този момент загуби. Историята го сподели, че десницата в никакъв случай повече не можа да се възвърне. Бях наскърбен “, споделя Стоянов.
Президентът споделя, че всяка една рецесия като тази, в която сега сме изпаднали подкопава основите на демокрацията. При демокрацията от време на време болшинствата бъркат, изключително при незрялата народна власт, прибавя той.
„ Ние спечелихме изборите в огромна степен на хората, които пееха на митингите “, споделя той.
Сега в случай че се обърнем обратно можем да забележим какъв брой дълъг път сме минали. Как животът ни е трансформирал. С какви компликации сме се преборили. Ако мислим, че през днешния ден ни е мъчно, дано си спомним, по какъв начин през 1997-а година, страната беше изправена пред заплахата от революция. Тогава избегнахме пропастта. Днес сякаш е време да си спомним и текста, на песента „ Вдигни очи “. Това е към този момент края на тази сива приказка, която ни остави на края на света. Отлетелите фантазии връщат се при нас. Вдигни очи, виж този свят, животът през днешния ден върви напред, а не обратно. Вдигни очи, светът е с нас! Вдигни очи и знай, ти имаш късмет!
Години по-късно Румен Леонидов написа, че Петър Стоянов е бил наясно, че „ никой няма да ни пусне в Европейския съюз, в случай че преди този момент не си събуем дефинитивно руските солдатски ботуши и не престанем да си играем на швейцарски неутралитет и на необвързани страни “. Едва две години по-късно войната в Косово ни дава и този урок.
Когато НАТО взема решение да стартира военната си интервенция в Югославия, Петър Стоянов първи от страните в Източна Европа заявява българската поддръжка малко преди среднощ на генералния секретар на Алианса Хавиер Солана. Ако се бяхме забавили, може би в никакъв случай нямаше да се извиним с ролята си на някогашен руски спътник, спомня си Петър Стоянов. Тогава обаче историята се прекатурва.
Годината е 1997. След пагубното ръководство на Жан Виденов, което банкрутира страната на четвърти февруари България дефинитивно трансформира посоката на развиването си. Западният свят приветства желанието на страната да отвори нова страница в историята си и от правилен спътник на Съветския съюз да поеме по пътя на европейската и атлантическата интеграция. Москва обаче не гледа с положително око на вероятността да загуби въздействието си върху България. Сблъсъкът занапред следва, освен това на интернационална сцена - в Страсбург, по време на съвещание на Съвета на Европа.
„ На фона на днешните настроения в България провокирани от нападателната война на Русия в Украйна, какъв брой хубаво е да разберем, че Русия има своите ползи, а има и хора, които ги пазят. Малки сме, би трябвало да се обединим и да пазиме нашите ползи. Трябва да преодолеем онази щампа, която ни преследва към този момент повече от 150 години, че нашите ползи не могат да се разграничават от ползите на Русия. Напротив. Много постоянно се разграничават и когато се разграничават би трябвало да изберем нашите, а не на Русия “, споделя Стоянов.
Малко по-късно Петър Стоянов се среща с съветския президент Борис Елцин. България към този момент е почнала дълго отлаганите промени, в това число и утвърждението на европейското законодателство. Срещата сред двамата държавни глави в Москва е заредена напрегнато.
Той споделя, че е държал на среща с Борис Елцин, с цел да успокои обществото, че участието в НАТО не е неприятелски акт към Русия, че то не значи „ на насочим дулата на нашите цеви против Русия “. Срещата приключи по този начин, както аз желаех.
Демонстрациите срещу НАТО доближават своя разцвет по време на ударите против Югославия в разгара на косовската рецесия през 1999 година. Въпреки че към момента не сме членове на Алианса България заема твърда позиция във връзка с спора и дава директен въздушен кулоар на силите на НАТО в границите на интервенция „ Съюзна мощ “. Войната продължава три месеца. 1999 година обаче се оказва основна с още едно събитие.
На 21 декември Иван Костов прави коренен ремонт на държавното управление. Това провокира същински вътрешнополитически прелом. Част от освободените министри стартират офанзива към кабинета.
Стоянов споделя, че по това време са освободени основни министри. Той напомня, че Богомил Бонев е желал оставката на Иван Костов. Президентът споделя, че е трябвало да поддържа държавното управление. „ Реформите таман вървяха “, споделя той. Затова изрично застава зад Костов.
„ Иван Костов не посочва кои са носителите на корупцията в това държавно управление и по този метод подкопа доверието в Съюз на демократичните сили. Аз призовавах Иван и управлението на Съюз на демократичните сили да не губят публичното доверие. Бях уверен, че по-добър кабинет от този България не може да има “, споделя Стоянов.
„ Проблемът беше в активите, които по наше време получиха висшите представители на комунистическата партия, на службите “, продължава той.
Част от пропагандните мероприятия по време на мандата на Петър Стоянов е обвързвана и с една откровена клюка. Че се обмисля страната да се откаже от кирилицата и да се вкара латиницата. Слухът се пуска от ловките манипулатори малко преди акцията за президентските избори.
„ Това е нелепа история, няма кой да направи това “, продължава президентът и добавя, че няма и по какъв начин да се случи.
Завръщането на Симеон Сакскобургготски пренарежда политическата система. Тежката обществена цена на промените, съмненията за корупция, свадите в ръководството на Съюз на демократичните сили, предвещават краха на парламентарните избори. През юни 2001 година Национално придвижване Симеон Втори печели безапелационно вота. Депутатите на Национална движение „Симеон Втори" са 120, единствено един по-малко от безспорното болшинство. Обединените демократични сили водени от Иван Костов понасят тежко проваляне и печелят едвам 51 места в Народното събрание.
Президентските избори се организират пет месеца по-късно. Петър Стоянов се кандидатира за втори мандат, а против него се изправя водачът на Българска социалистическа партия Георги Първанов. Анализаторите сочат Първанов като новобранец. Изненадващо той повежда на първия тур и печели балотажа с над 2 милиона гласа.
Години по-късно политзатворника Георги Константинов, наказан на гибел за взривяването на паметника на Сталин си спомня за този миг с думите: Цяло знамение е, че Стоянов съумя да стане президент. Но чудото се случва един път по тази причина и не го преизбраха, тъй като всички бяха в сговор против него. Той просто не един от тях.
„ Когато усетих, че изгубвам изборите сред двата тура, човек от моя щаб отиде при хора близки до Иван Костов, с цел да му каже, че се желае единствено едно, а точно някой да излезе и да каже, че Петър Стоянов е неприятен седесар, само че не е ли по-добре да подкрепим “лошия “ седесар, в сравнение с водача на Българска социалистическа партия. Загубя ли и аз десницата доста мъчно ще се възвърне. Съюз на демократичните сили към този момент загуби. Историята го сподели, че десницата в никакъв случай повече не можа да се възвърне. Бях наскърбен “, споделя Стоянов.
Президентът споделя, че всяка една рецесия като тази, в която сега сме изпаднали подкопава основите на демокрацията. При демокрацията от време на време болшинствата бъркат, изключително при незрялата народна власт, прибавя той.
„ Ние спечелихме изборите в огромна степен на хората, които пееха на митингите “, споделя той.
Сега в случай че се обърнем обратно можем да забележим какъв брой дълъг път сме минали. Как животът ни е трансформирал. С какви компликации сме се преборили. Ако мислим, че през днешния ден ни е мъчно, дано си спомним, по какъв начин през 1997-а година, страната беше изправена пред заплахата от революция. Тогава избегнахме пропастта. Днес сякаш е време да си спомним и текста, на песента „ Вдигни очи “. Това е към този момент края на тази сива приказка, която ни остави на края на света. Отлетелите фантазии връщат се при нас. Вдигни очи, виж този свят, животът през днешния ден върви напред, а не обратно. Вдигни очи, светът е с нас! Вдигни очи и знай, ти имаш късмет!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ