Звезда, избухнала на 65 светлинни години от Земята, вероятно е довела до масово измиране на видове
По време на Късния Девон – преди почти 359 млн. години – настава едно от най-масовите измирания на типове, които в миналото е имало на нашата планета.
Според ново изследване, ръководено от астрофизика Брайън Фийлдс от Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, главният провинен не е локален. Дори не е от нашата лична Слънчева система. Става дума за звезда, избухнала на 65 светлинни години от нас.
Понякога измирания като това по време на Късния Девон се приписват най-вече на земни феномени – да вземем за пример на опустошително изригване на вулкан. Друг път – на метеорит, блъснал нашата планета – като този, избил динозаврите. Оказва се обаче, че гибелта от космоса може да пристигна и от доста по-отдалечени места.
„ Посланието на нашето проучване е, че животът на Земята не съществува в изолираност - споделя Фийлдс. – Ние сме жители на по-големия космос и космосът се меси в нашите животи – постоянно незабележимо, само че от време на време – извънредно грубо. “
В своя нов труд Фийлдс и неговият екип изследват опцията трагичният спад в равнищата на озон, съвпадащ с всеобщото измиране по време на Късния Девон, да е провокирано от радиационните резултати от една или няколко свръхнови, избухнали приблизително на 65 светлинни години от Земята.
Това по всяка възможност е първият път, в който сходна доктрина се употребява за пояснение на всеобщото измиране по време на Късния Девон. Учените обаче от дълго време са на мнение, че свръхновите биха могли да имат сходен унищожителен резултат върху планетата ни.
Според изчисленията, направени от Фийлдс и сътрудниците му, звезди, избухнали даже на по-големи дистанции, биха могли да нанесат съществени вреди върху живота на Земята – и мигновени, и в дълготраен проект.
„ Свръхновите са източници на йонизирани фотони, рискови ултравиолетови, рентгенови и гама лъчи “ – пишат откривателите. Взривът се сблъсква с газа и подтиква ускорението на частиците. По този метод свръхновата създава галактически лъчи – т.е. атомни ядра, ускорени до високи сили. Тези заредени частици са лимитирани по магнитен път в останките на свръхновата и се чака безусловно да „ окъпват “ Земята в продължение на почти 100 000 години, допълват още учените.
Според тях тези галактически лъчи биха могли да бъдат задоволително мощни, че да унищожат озоновия пласт на Земята и да нанесат радиационни вреди върху живите форми в биосферата на Земята.
Разбира се, на този стадий това е просто догадка. Все още не разполагаме с съответни доказателства, които да потвърдят, че далечна свръхнова (или свръхнови) са довели до всеобщото измиране на типове по време на Късния Девон.
Изследването е оповестено в.
