Д-р Отон Анастасакис: България може да наблегне на югоизточното измерение на ЕС
По време на гръцкото председателство на Европейски Съюз локалният бизнес печели доста от неофициалните срещи, които се състоят на разнообразни места в страната
Д-р Отон Анастасакис е старши откривател и шеф на програмата " Изследвания за Югоизточна Европа " на Центъра за европейски проучвания към Оксфордския университет. Той е и учител в Департамента по политология и интернационалните връзки в Оксфордския университет, а преди този момент – откривател в London School of Economics и консултант в Министерството на външните работи на Гърция. През 1994 година дава отговор за организацията на гръцкото председателство на Съвета на Европейски Съюз. Има голям брой изявления за демократизацията на Югоизточна Европа и връзките сред Европейски Съюз и Балканите. Още по тематиката
Пирет Лилевали: Хората са най-важното
Ръководителката на естонското председателство пред " Капитал " за опита и поуките от ръководенето на съвета на Европейски Съюз
2 окт 2017
Цацаров по-скоро оптимистичен, Европейска комисия по-скоро реалистична за наблюдението върху България
Докладът на Европейска комисия за напредъка на правосъдната промяна в България, който ще бъде оповестен в края на ноември, евентуално ще бъде със омекотен звук
28 сеп 2017
Бюджетът на Европейски Съюз за земеделие след 2020 година евентуално ще бъде по-малък
По-високи приходи за фермерите, нововъведенията и климатичните промени са измежду главните цели на Европейска комисия
24 сеп 2017
Лорд Стюарт Ууд: Енергетиката може да е основна тематика на България за председателството на Европейски Съюз
Членът на Камарата на лордовете във Англия за Brexit и ролята на българското председателство в процеса
29 авг 2017 Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година е значима тематика от българския дневен ред. Как обаче наподобява България като предстоящ ръководител през очите на другите европейци и какви са упованията за нашето шестмесечно ротационно председателство? Проектът " Българското председателство: взор извън " на българските тинк-танкове blEUprint и Института за европейски политики цели да показа мненията на европейски специалисти и обществени фигури по тематики, свързани с председателството и неговото отражение върху по-широкия европейски публичен ред. Във второто изявление от серията Елисар Башир от blEUprint и Ивайло Яйджиев от ИЕП беседват с доктор Отон Анастасакис от Центъра за европейски проучвания към Оксфордския университет по отношение на председателството на Европейски Съюз, Западните Балкани и планирането за идващия бюджетен интервал. Интервюто е препечатано в " Капитал " с общителното единодушие на двете организации.
Какво на процедура значи председателството на Съвета на Европейски Съюз?
- Спомням си от какво огромно значение беше организацията за провеждането на съвещанието на Европейския съвет на остров Корфу през 1994. Представете си да концентрирайте там целия развой, всички елементи и отговорности за събитие, което е два цялостни дни. Корфу беше напълно реновиран и завоюва от председателството, само че като цяло организационната работа беше извънредно сериозна задача. Имаше и доста неофициални срещи, които се състояха в разнообразни места в Гърция, защото задачата беше да се облагодетелства и локалният бизнес. Така че това е голяма задача за дребна страна, изключително в случай че няма опит и административната подготовка. Това е проблем, на първо място тъй като никой не желае да съобщи упованията на Европейски Съюз, хората в Брюксел и всички останали с някакъв пропуск в организацията.
След Лисабон ролята на председателството беше понижена посредством въвеждането на новите длъжности: Председател на Европейския съвет, Върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Това понижи ролята на страната-председател в нейната същина и в установяването на целите, което от своя страна акцентира още повече организационните отговорности. В допълнение, председателството към този момент е споделено и се провежда от трио държави-членки – Естония, България и Австрия, които би трябвало да работят дружно за целите, които желаят да реализират. Най-вероятно има неща, които България може да реализира в съдействие с другите две страни.
С оглед на това, по какъв начин председателстващата страна може да има действително въздействие върху политиките, без да бъде изцяло погълната от огромните организационни провокации?
България ще завоюва от позиция на механически, само че и на обществени познания, счита доктор Отон Анастасакис.
- Първо от позиция на логистиката, българското председателство постоянно може да разчита на Генералния секретариат на Съвета на Европейски Съюз. От там ще получите голяма поддръжка и знания. От позиция на политиките – с новия вид ръководи, мисля, че има единствено лимитирано пространство, в което едно председателство може да реализира същинска смяна. Това става посредством приоритизиране на избрани въпроси, които са от голяма важност за страната, тъй като явно главните цели на всяко председателство сега се дефинират от Европейския съвет.
Като цяло огромните тематики са постоянно авансово дефинирани. В това има прочут смисъл, тъй като преди Лисабонския контракт бяхме очевидци по какъв начин всяко председателство поставяше нови цели, липсваше последователност и не беше практично непрестанно да се прескача от тематика в тематика. Освен това за шест месеца не могат да се реализиран кой знае какви резултати. Така че сегашната система следва да работи по-добре, защото обезпечава избрана последователност.
Сферата, в която България в действителност може да има своя принос, и това е обикновено и нещо предстоящо, е да акцентира на югоизточното измерение на Европейски Съюз. Там има доста какво да се желае от позиция на Западните Балкани – разширението на Европейски Съюз, структурните фондове, районната политика, въпросът за солидарността, на която още веднъж би трябвало да се акцентира в връзките с по-слаби страни. Относно Западните Балкани може да работи дружно с Австрия. Очевидно Австрия играе огромна роля в Югоизточна Европа и в частност на Западните Балкани като авторитетна страна и главен вложител в района. Моята рекомендация е, че това е тенденция, в която двете страни могат да работят дружно. На Западните Балкани би трябвало да се отдели доста повече внимание. По тази тематика България може да работи с Румъния и Гърция, като с оглед положителните връзки между тях трите страни дружно могат да слагат въпроса за солидарността.
Друга посока, в която България може да работи и да реализира резултат, е да сложи икономическото развиване в основата на своята стратегия. Опитайте се да насочите вниманието към това, тъй като интеграцията на Западните Балкани е въпрос, към който България сигурно има отношение и на който ще се опита да акцентира и да поддържа в центъра на вниманието колкото се може повече. Икономическото развиване е извънредно значима тематика и тук има опция да се подчертае връзката със структурните фондове. Държавите в района, освен Западните Балкани, само че и България и Гърция, имат потребност от явен план за бъдещо развиване, който да ги направи по-икономически устойчиви в бъдеще. Така че говорейки за Западните Балкани, би било добре да наблегнете освен на интеграцията и договарянията за присъединение, само че и на икономическото развиване. Берлинският развой се пробва да реализира това, само че към момента не може да показа дълготраен проект и тактика за развиване на района.
Една обвързвана тематика, която ще е част от дневния ред на Европейски Съюз идната година, е планирането за идващия бюджетен интервал след 2020 година и след излизането на Англия. Как смятате, че това ще се отрази на полемиките за кохезионна политика и от там – за Западните Балкани?
- Бюджетът ще бъде понижен след Brexit, защото Англия към този момент няма да заплаща свои вноски. От друга страна, някои структурни фондове, предопределени за области във Англия като Северна Англия и Шотландия, ще бъдат пренасочени. Западните Балкани ще имат потребност от финансова помощ предвид на стагнацията от последните години, в които няма изключително развиване като се изключи стратегиите на МВФ. Безработицата е извънредно висока, до момента в който равнищата на напредък са ниски. Много е мъчно да се видят благоприятни условия за развиване пред този вид стопански системи поради метода, по който са се развили след комунизма. Има избран капацитет за туризъм и земеделие обаче липсва въображение по какъв начин тези стопански системи в действителност могат да порастват. Необходимо е да има някакъв подтик, другояче този район вечно ще си остане единствено източник на работна ръка за Европейски Съюз, което води до приключване на мозъци и слаби стопански системи. Това е област, която съгласно мен, се нуждае от особено внимание. Гърция също се намира в сходна обстановка. Очевидно, тъй като през последните години не се следи никакъв напредък, само че и тъй като липсва дълготрайна тактика за развиване.
Една от концепциите на Европейска комисия за района е да се сътвори районен пазар, сходен на единния пазар, само че измежду страните от Западните Балкани. Как намирате сходен метод?
- Знам, че тази концепция се появи през последните няколко месеца и считам, без да съм я изследвал изключително, че има недостатъци и трудности от позиция на това по какъв начин тези страни се държат между тях и по какъв начин се опълчват по други въпроси. В доста връзки това ще сътвори спомагателни трудности, само че би трябвало да бъда почтен – не е ясно какъв брой съществено се преглежда въпросът, нито по какъв начин тъкмо подобен пазар ще оперира.
Всъщност концепцията, че повече търговски продан и транспортни връзки ще понижи напрежението не е нова. Още след разпада на Югославия някои говореха за усилване на районното съдействие. Тогава обаче някои страни, изключително Хърватия, се опълчиха с концепцията, че свързването им с други страни, които са по-назад в процеса за кандидатстване, единствено ще забави тяхното лично присъединение към Европейски Съюз. Това е казусът и в този момент - от една страна, има смисъл за тези страни да имат общ пазар, да имат по-добра връзка, само че от друга, тези страни се състезават между тях да станат членки на Европейски Съюз. Това е и прочут абсурд - като се изключи Албания, всички те са били част от една страна, само че сега, в който става независими, стартират да се състезават между тях, с цел да влязат в Европейски Съюз. Затова и евентуално смятат концепцията за общ пазар за нещо, което вреди на техния блян към Европейски Съюз.
Говорейки за европейска интеграция и присъединение, с едно от първите си дейности тази Европейска комисия даде " пауза " на процеса по разширение. Има ли смисъл и опция България да работи по този въпрос или е по-добре да се концентрира върху по-малки, само че по-реалистични цели?
- Това е добър въпрос. Европейски Съюз реши да спре процеса на разширение, до момента в който преодолее личната си рецесия. Би било невероятно за Европейски Съюз да води диалози за присъединение и по едно и също време да минава през рискова вътрешна дезинтеграция. В доста връзки Brexit е абсурд, тъй като за първи път Европейски Съюз ще води договаряния за овакантяване на страна. Мисля, че задачата на България постоянно би трябвало да бъде да се пробва да работи оптимално доста в тази посока. Процесът на разширение би трябвало да бъде подложен на масата. Страните от Западните Балкани не би трябвало да остават с усещането, че това към този момент не е алтернатива или е доста дълготрайна цел.
В последна сметка, Солунската самодейност през 2003 година нямаше за цел толкоз да има директен резултат, едвам има заричане. Това е нещо, за което България би трябвало да работи дружно с Австрия, като и двете ръководи потвърдят това заричане. В последна смета след две години идва краят на мандата на тази Европейска комисия и с това - на този интервал на " пауза ", в случай че може по този начин да го назовем. Някои страни не престават да водят договаряния и в този момент вероятностите за Македония са по-добри. Според мен това също е сфера, където България може да има принос, тъй като никой не познава Македония по-добре от вас. Гърция има доста по-конфликтни и мъчно преодолими разлики с Македония спрямо тези на България.
Мисля, че България е в добра позиция да се опита да разбере двете страни и да бъде почтен посредник сред тях, като несъмнено първо позволи личните си разногласия с Македония, което е въпрос на договаряния. Въпросът с името е доста по-труден за разрешаване, тъй като позициите се втвърдяват от ден на ден и от двете страни и от време на време е мъчно да се види по какъв начин може да достигнем до компромис. Ясно е, че държавите-членки на Европейски Съюз и НАТО се стремят първо Македония да стане член на НАТО. Това е приоритет и ще са нужни доста старания, тъй че България като че ли поема председателството в доста подобаващ миг. Има ново държавно управление в Македония, което значи нова опция за договаряния, а и опция и за българското председателство.
Винаги ще има националисти, които ще жигосат такива дейности. Със разногласието за името с Македония в Гърция е много по-сложно, тъй като цялото население дружно с политическата класа са срещу и макар че има и такива с по-мека позиция, към момента никой не назовава Македония с това има в Гърция. Но може би за сходни въпроси са нужни точно твърди националисти, защото с тази известност получаваш по-малко рецензии. При всички случаи, ситуацията с Македония се промени с рухването на Груевски.
Да бъдем реалисти обаче, не мисля, че председателствата в действителност могат да провокират някаква особена смяна, изключително щом не става въпрос за Франция или Германия. Говорим за спад на въздействието на председателството като цяло и България може да остави своя отпечатък като просто държи тези въпроси на масата и се пробва да упорства за някакъв вид единодушие по тези тематики, а в тази ситуация с Македония и Гърция, просто да се пробва да държи двете страни дружно.
И това ни води до другия огромен състезател в района – Турция. Как виждате връзките с Турция в идната една година и по какъв начин ще се отразят те на българското председателство?
- Турция може да стане проблем по време на всяко председателство. Факт е, че България е прилежаща страна с турско малцинство, която посреща потока на бежанци и по тази причина утежняване на връзките с Турция няма да бъде от нейна изгода, само че може да се случи. Като цяло връзките са нещо, което мъчно може да бъде планувано. В момента следим интервал на релативно успокоение след референдума на фона на предходния интервал, изпълнен с непрекъснато нападателно говорене. Виждаме също, че съглашението по отношение на бежанците бива спазвано, тъй че Турция извършва дадените обещания по въпроса за бежанците, виждаме също, че Турция е в доста уязвима позиция в личния си район.
Ситуацията в Близкия Изток е доста нестабилна и ползите на Турция и Европейски Съюз постоянно се разминават по тематики като кюрдите в Сирия. Същевременно обаче Русия не е постоянен дългогодишен сътрудник и опция за Турция, а китайските вложения са прекомерно надалеч и това е единствено едно от измеренията на този въпрос и връзки, тъй че не виждам за какво Ердоган ще желае да скапе връзките си с Европа. Също по този начин, положителните връзки с Европа водят и до стопански изгоди за Турция, изключително в този момент, когато тя не е доста добре в стопански проект. Държавите-членки на Европейски Съюз също биха желали да имат положителни връзки с Турция макар сложната обстановка. Това, което виждам е, че и двете страни имат повече какво да завоюват от постоянна и мирна обстановка и доста да изгубят при утежняване на връзките.
Така че моят инстинкт ми подсказва, че има някаква рационалност в съзнанието на Ердоган, както и в съзнанието на ръководителите на Европейски Съюз, и всички те ще се пробват да поддържат постоянна връзка. Имайки поради казаното, човек в никакъв случай не знае с водачи като Ердоган какво ще създадат в идващия миг, което може да е нещо извънредно неуместно и обвързвано с унищожаване на демократичните придвижвания. Тук е сферата, в която Европейски Съюз би трябвало да прояви изключителна неотстъпчивост против недемократичните прояви на властта. Но като цяло и двете страни ще се опитат да държат връзките под надзор, изключително в този момент след референдума, откакто Ердоган получи цялата власт, която искаше. Не планувам нещо коренно, защото и двете страни желаят да запазят стабилността.
В тази връзка, по какъв начин фактът, че България е под наблюдението на Механизма за съдействие и инспекция и е отвън Еврозоната и Шенген ще се отрази на опциите ни да бъдем почтен посредник като ръководител на Съвета на Европейски Съюз?
- Ако гледате в частност този аспект, ясно е, че България стартира от по-слаба изходна позиция, само че както към този момент загатнах, като цяло не би трябвало да се чака нещо изключително доста от председателството. Решенията се взимат другаде. Така че " почтен посредник " е доста верен термин, тъй като България е страна, която като цяло не основава проблеми с други страни, в положителни връзки е със съседите си, не е налагала несъгласие и от тази позиция мисля, че ще бъде лоялна към цялостната стратегия на Европейски Съюз. По-скоро задачата на председателството е да се акцентира на избрани аспекти, в сравнение с да се подхващат действителни дейности. България стартира от по-слаба позиция и точно по тази причина би трябвало да работи с останалите страни от триото.
През юни 2018 година, гледайки обратно, по какъв начин би изглеждало едно сполучливо българско председателство?
- Преди, когато председателството в действителност имаше своята тежест, доста по-лесно можеше да се отсъди дали е било сполучливо, тъй като имаше избрани цели и най-после просто се маркираше кои от тях са осъществени. Очевидно има такива срещи на върха, които са оставили своя отпечатък и които всички помним, като Договора от Маастрихт и Холандия за невероятното си председателство, Солун за Западните Балкани. Всичко е обвързвано с обективно доста и разнообразни аспекти.
Днес мисля, че сполучливо председателство е това, което не основава проблеми и обезпечава естествения развой на работа без да попречва нищо. Очевидно страни като България, както и Гърция, не могат да чакат голямо въздействие. Гърция нямаше по какъв начин да остави необикновен отпечатък поради личната си финансова уязвимост и външна политика, човешки запаси и капацитет, поради това беше доста мъчно да направи каквото и да е. Така че за мен положително председатеслтво значи да се управляват безпрепятствено нещата и да се подчертаят избрани тематики като интеграцията на Западните Балкани за България. Но също така, не може да се чака да има необикновен отпечатък. Затова би трябвало да се върнем към началото на нашата полемика, че е нужна добра организация и администрация.
Смятам, че България ще има изгода от всичко това, тъй като да ръководиш председателство е характерен опит. Тя ще завоюва от позиция на механически, само че и на обществени познания. Председателството демонстрира по какъв начин Европейски Съюз работи от друга вероятност и основава възприятие за споделена отговорност.
Интервюто взеха Елисар Башир и Ивайло Яйджиев
Д-р Отон Анастасакис е старши откривател и шеф на програмата " Изследвания за Югоизточна Европа " на Центъра за европейски проучвания към Оксфордския университет. Той е и учител в Департамента по политология и интернационалните връзки в Оксфордския университет, а преди този момент – откривател в London School of Economics и консултант в Министерството на външните работи на Гърция. През 1994 година дава отговор за организацията на гръцкото председателство на Съвета на Европейски Съюз. Има голям брой изявления за демократизацията на Югоизточна Европа и връзките сред Европейски Съюз и Балканите. Още по тематиката
Пирет Лилевали: Хората са най-важното
Ръководителката на естонското председателство пред " Капитал " за опита и поуките от ръководенето на съвета на Европейски Съюз
2 окт 2017
Цацаров по-скоро оптимистичен, Европейска комисия по-скоро реалистична за наблюдението върху България
Докладът на Европейска комисия за напредъка на правосъдната промяна в България, който ще бъде оповестен в края на ноември, евентуално ще бъде със омекотен звук
28 сеп 2017
Бюджетът на Европейски Съюз за земеделие след 2020 година евентуално ще бъде по-малък
По-високи приходи за фермерите, нововъведенията и климатичните промени са измежду главните цели на Европейска комисия
24 сеп 2017
Лорд Стюарт Ууд: Енергетиката може да е основна тематика на България за председателството на Европейски Съюз
Членът на Камарата на лордовете във Англия за Brexit и ролята на българското председателство в процеса
29 авг 2017 Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година е значима тематика от българския дневен ред. Как обаче наподобява България като предстоящ ръководител през очите на другите европейци и какви са упованията за нашето шестмесечно ротационно председателство? Проектът " Българското председателство: взор извън " на българските тинк-танкове blEUprint и Института за европейски политики цели да показа мненията на европейски специалисти и обществени фигури по тематики, свързани с председателството и неговото отражение върху по-широкия европейски публичен ред. Във второто изявление от серията Елисар Башир от blEUprint и Ивайло Яйджиев от ИЕП беседват с доктор Отон Анастасакис от Центъра за европейски проучвания към Оксфордския университет по отношение на председателството на Европейски Съюз, Западните Балкани и планирането за идващия бюджетен интервал. Интервюто е препечатано в " Капитал " с общителното единодушие на двете организации.
Какво на процедура значи председателството на Съвета на Европейски Съюз?
- Спомням си от какво огромно значение беше организацията за провеждането на съвещанието на Европейския съвет на остров Корфу през 1994. Представете си да концентрирайте там целия развой, всички елементи и отговорности за събитие, което е два цялостни дни. Корфу беше напълно реновиран и завоюва от председателството, само че като цяло организационната работа беше извънредно сериозна задача. Имаше и доста неофициални срещи, които се състояха в разнообразни места в Гърция, защото задачата беше да се облагодетелства и локалният бизнес. Така че това е голяма задача за дребна страна, изключително в случай че няма опит и административната подготовка. Това е проблем, на първо място тъй като никой не желае да съобщи упованията на Европейски Съюз, хората в Брюксел и всички останали с някакъв пропуск в организацията.
След Лисабон ролята на председателството беше понижена посредством въвеждането на новите длъжности: Председател на Европейския съвет, Върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Това понижи ролята на страната-председател в нейната същина и в установяването на целите, което от своя страна акцентира още повече организационните отговорности. В допълнение, председателството към този момент е споделено и се провежда от трио държави-членки – Естония, България и Австрия, които би трябвало да работят дружно за целите, които желаят да реализират. Най-вероятно има неща, които България може да реализира в съдействие с другите две страни.
С оглед на това, по какъв начин председателстващата страна може да има действително въздействие върху политиките, без да бъде изцяло погълната от огромните организационни провокации?
България ще завоюва от позиция на механически, само че и на обществени познания, счита доктор Отон Анастасакис.
- Първо от позиция на логистиката, българското председателство постоянно може да разчита на Генералния секретариат на Съвета на Европейски Съюз. От там ще получите голяма поддръжка и знания. От позиция на политиките – с новия вид ръководи, мисля, че има единствено лимитирано пространство, в което едно председателство може да реализира същинска смяна. Това става посредством приоритизиране на избрани въпроси, които са от голяма важност за страната, тъй като явно главните цели на всяко председателство сега се дефинират от Европейския съвет.
Като цяло огромните тематики са постоянно авансово дефинирани. В това има прочут смисъл, тъй като преди Лисабонския контракт бяхме очевидци по какъв начин всяко председателство поставяше нови цели, липсваше последователност и не беше практично непрестанно да се прескача от тематика в тематика. Освен това за шест месеца не могат да се реализиран кой знае какви резултати. Така че сегашната система следва да работи по-добре, защото обезпечава избрана последователност.
Сферата, в която България в действителност може да има своя принос, и това е обикновено и нещо предстоящо, е да акцентира на югоизточното измерение на Европейски Съюз. Там има доста какво да се желае от позиция на Западните Балкани – разширението на Европейски Съюз, структурните фондове, районната политика, въпросът за солидарността, на която още веднъж би трябвало да се акцентира в връзките с по-слаби страни. Относно Западните Балкани може да работи дружно с Австрия. Очевидно Австрия играе огромна роля в Югоизточна Европа и в частност на Западните Балкани като авторитетна страна и главен вложител в района. Моята рекомендация е, че това е тенденция, в която двете страни могат да работят дружно. На Западните Балкани би трябвало да се отдели доста повече внимание. По тази тематика България може да работи с Румъния и Гърция, като с оглед положителните връзки между тях трите страни дружно могат да слагат въпроса за солидарността.
Друга посока, в която България може да работи и да реализира резултат, е да сложи икономическото развиване в основата на своята стратегия. Опитайте се да насочите вниманието към това, тъй като интеграцията на Западните Балкани е въпрос, към който България сигурно има отношение и на който ще се опита да акцентира и да поддържа в центъра на вниманието колкото се може повече. Икономическото развиване е извънредно значима тематика и тук има опция да се подчертае връзката със структурните фондове. Държавите в района, освен Западните Балкани, само че и България и Гърция, имат потребност от явен план за бъдещо развиване, който да ги направи по-икономически устойчиви в бъдеще. Така че говорейки за Западните Балкани, би било добре да наблегнете освен на интеграцията и договарянията за присъединение, само че и на икономическото развиване. Берлинският развой се пробва да реализира това, само че към момента не може да показа дълготраен проект и тактика за развиване на района.
Една обвързвана тематика, която ще е част от дневния ред на Европейски Съюз идната година, е планирането за идващия бюджетен интервал след 2020 година и след излизането на Англия. Как смятате, че това ще се отрази на полемиките за кохезионна политика и от там – за Западните Балкани?
- Бюджетът ще бъде понижен след Brexit, защото Англия към този момент няма да заплаща свои вноски. От друга страна, някои структурни фондове, предопределени за области във Англия като Северна Англия и Шотландия, ще бъдат пренасочени. Западните Балкани ще имат потребност от финансова помощ предвид на стагнацията от последните години, в които няма изключително развиване като се изключи стратегиите на МВФ. Безработицата е извънредно висока, до момента в който равнищата на напредък са ниски. Много е мъчно да се видят благоприятни условия за развиване пред този вид стопански системи поради метода, по който са се развили след комунизма. Има избран капацитет за туризъм и земеделие обаче липсва въображение по какъв начин тези стопански системи в действителност могат да порастват. Необходимо е да има някакъв подтик, другояче този район вечно ще си остане единствено източник на работна ръка за Европейски Съюз, което води до приключване на мозъци и слаби стопански системи. Това е област, която съгласно мен, се нуждае от особено внимание. Гърция също се намира в сходна обстановка. Очевидно, тъй като през последните години не се следи никакъв напредък, само че и тъй като липсва дълготрайна тактика за развиване.
Една от концепциите на Европейска комисия за района е да се сътвори районен пазар, сходен на единния пазар, само че измежду страните от Западните Балкани. Как намирате сходен метод?
- Знам, че тази концепция се появи през последните няколко месеца и считам, без да съм я изследвал изключително, че има недостатъци и трудности от позиция на това по какъв начин тези страни се държат между тях и по какъв начин се опълчват по други въпроси. В доста връзки това ще сътвори спомагателни трудности, само че би трябвало да бъда почтен – не е ясно какъв брой съществено се преглежда въпросът, нито по какъв начин тъкмо подобен пазар ще оперира.
Всъщност концепцията, че повече търговски продан и транспортни връзки ще понижи напрежението не е нова. Още след разпада на Югославия някои говореха за усилване на районното съдействие. Тогава обаче някои страни, изключително Хърватия, се опълчиха с концепцията, че свързването им с други страни, които са по-назад в процеса за кандидатстване, единствено ще забави тяхното лично присъединение към Европейски Съюз. Това е казусът и в този момент - от една страна, има смисъл за тези страни да имат общ пазар, да имат по-добра връзка, само че от друга, тези страни се състезават между тях да станат членки на Европейски Съюз. Това е и прочут абсурд - като се изключи Албания, всички те са били част от една страна, само че сега, в който става независими, стартират да се състезават между тях, с цел да влязат в Европейски Съюз. Затова и евентуално смятат концепцията за общ пазар за нещо, което вреди на техния блян към Европейски Съюз.
Говорейки за европейска интеграция и присъединение, с едно от първите си дейности тази Европейска комисия даде " пауза " на процеса по разширение. Има ли смисъл и опция България да работи по този въпрос или е по-добре да се концентрира върху по-малки, само че по-реалистични цели?
- Това е добър въпрос. Европейски Съюз реши да спре процеса на разширение, до момента в който преодолее личната си рецесия. Би било невероятно за Европейски Съюз да води диалози за присъединение и по едно и също време да минава през рискова вътрешна дезинтеграция. В доста връзки Brexit е абсурд, тъй като за първи път Европейски Съюз ще води договаряния за овакантяване на страна. Мисля, че задачата на България постоянно би трябвало да бъде да се пробва да работи оптимално доста в тази посока. Процесът на разширение би трябвало да бъде подложен на масата. Страните от Западните Балкани не би трябвало да остават с усещането, че това към този момент не е алтернатива или е доста дълготрайна цел.
В последна сметка, Солунската самодейност през 2003 година нямаше за цел толкоз да има директен резултат, едвам има заричане. Това е нещо, за което България би трябвало да работи дружно с Австрия, като и двете ръководи потвърдят това заричане. В последна смета след две години идва краят на мандата на тази Европейска комисия и с това - на този интервал на " пауза ", в случай че може по този начин да го назовем. Някои страни не престават да водят договаряния и в този момент вероятностите за Македония са по-добри. Според мен това също е сфера, където България може да има принос, тъй като никой не познава Македония по-добре от вас. Гърция има доста по-конфликтни и мъчно преодолими разлики с Македония спрямо тези на България.
Мисля, че България е в добра позиция да се опита да разбере двете страни и да бъде почтен посредник сред тях, като несъмнено първо позволи личните си разногласия с Македония, което е въпрос на договаряния. Въпросът с името е доста по-труден за разрешаване, тъй като позициите се втвърдяват от ден на ден и от двете страни и от време на време е мъчно да се види по какъв начин може да достигнем до компромис. Ясно е, че държавите-членки на Европейски Съюз и НАТО се стремят първо Македония да стане член на НАТО. Това е приоритет и ще са нужни доста старания, тъй че България като че ли поема председателството в доста подобаващ миг. Има ново държавно управление в Македония, което значи нова опция за договаряния, а и опция и за българското председателство.
Винаги ще има националисти, които ще жигосат такива дейности. Със разногласието за името с Македония в Гърция е много по-сложно, тъй като цялото население дружно с политическата класа са срещу и макар че има и такива с по-мека позиция, към момента никой не назовава Македония с това има в Гърция. Но може би за сходни въпроси са нужни точно твърди националисти, защото с тази известност получаваш по-малко рецензии. При всички случаи, ситуацията с Македония се промени с рухването на Груевски.
Да бъдем реалисти обаче, не мисля, че председателствата в действителност могат да провокират някаква особена смяна, изключително щом не става въпрос за Франция или Германия. Говорим за спад на въздействието на председателството като цяло и България може да остави своя отпечатък като просто държи тези въпроси на масата и се пробва да упорства за някакъв вид единодушие по тези тематики, а в тази ситуация с Македония и Гърция, просто да се пробва да държи двете страни дружно.
И това ни води до другия огромен състезател в района – Турция. Как виждате връзките с Турция в идната една година и по какъв начин ще се отразят те на българското председателство?
- Турция може да стане проблем по време на всяко председателство. Факт е, че България е прилежаща страна с турско малцинство, която посреща потока на бежанци и по тази причина утежняване на връзките с Турция няма да бъде от нейна изгода, само че може да се случи. Като цяло връзките са нещо, което мъчно може да бъде планувано. В момента следим интервал на релативно успокоение след референдума на фона на предходния интервал, изпълнен с непрекъснато нападателно говорене. Виждаме също, че съглашението по отношение на бежанците бива спазвано, тъй че Турция извършва дадените обещания по въпроса за бежанците, виждаме също, че Турция е в доста уязвима позиция в личния си район.
Ситуацията в Близкия Изток е доста нестабилна и ползите на Турция и Европейски Съюз постоянно се разминават по тематики като кюрдите в Сирия. Същевременно обаче Русия не е постоянен дългогодишен сътрудник и опция за Турция, а китайските вложения са прекомерно надалеч и това е единствено едно от измеренията на този въпрос и връзки, тъй че не виждам за какво Ердоган ще желае да скапе връзките си с Европа. Също по този начин, положителните връзки с Европа водят и до стопански изгоди за Турция, изключително в този момент, когато тя не е доста добре в стопански проект. Държавите-членки на Европейски Съюз също биха желали да имат положителни връзки с Турция макар сложната обстановка. Това, което виждам е, че и двете страни имат повече какво да завоюват от постоянна и мирна обстановка и доста да изгубят при утежняване на връзките.
Така че моят инстинкт ми подсказва, че има някаква рационалност в съзнанието на Ердоган, както и в съзнанието на ръководителите на Европейски Съюз, и всички те ще се пробват да поддържат постоянна връзка. Имайки поради казаното, човек в никакъв случай не знае с водачи като Ердоган какво ще създадат в идващия миг, което може да е нещо извънредно неуместно и обвързвано с унищожаване на демократичните придвижвания. Тук е сферата, в която Европейски Съюз би трябвало да прояви изключителна неотстъпчивост против недемократичните прояви на властта. Но като цяло и двете страни ще се опитат да държат връзките под надзор, изключително в този момент след референдума, откакто Ердоган получи цялата власт, която искаше. Не планувам нещо коренно, защото и двете страни желаят да запазят стабилността.
В тази връзка, по какъв начин фактът, че България е под наблюдението на Механизма за съдействие и инспекция и е отвън Еврозоната и Шенген ще се отрази на опциите ни да бъдем почтен посредник като ръководител на Съвета на Европейски Съюз?
- Ако гледате в частност този аспект, ясно е, че България стартира от по-слаба изходна позиция, само че както към този момент загатнах, като цяло не би трябвало да се чака нещо изключително доста от председателството. Решенията се взимат другаде. Така че " почтен посредник " е доста верен термин, тъй като България е страна, която като цяло не основава проблеми с други страни, в положителни връзки е със съседите си, не е налагала несъгласие и от тази позиция мисля, че ще бъде лоялна към цялостната стратегия на Европейски Съюз. По-скоро задачата на председателството е да се акцентира на избрани аспекти, в сравнение с да се подхващат действителни дейности. България стартира от по-слаба позиция и точно по тази причина би трябвало да работи с останалите страни от триото.
През юни 2018 година, гледайки обратно, по какъв начин би изглеждало едно сполучливо българско председателство?
- Преди, когато председателството в действителност имаше своята тежест, доста по-лесно можеше да се отсъди дали е било сполучливо, тъй като имаше избрани цели и най-после просто се маркираше кои от тях са осъществени. Очевидно има такива срещи на върха, които са оставили своя отпечатък и които всички помним, като Договора от Маастрихт и Холандия за невероятното си председателство, Солун за Западните Балкани. Всичко е обвързвано с обективно доста и разнообразни аспекти.
Днес мисля, че сполучливо председателство е това, което не основава проблеми и обезпечава естествения развой на работа без да попречва нищо. Очевидно страни като България, както и Гърция, не могат да чакат голямо въздействие. Гърция нямаше по какъв начин да остави необикновен отпечатък поради личната си финансова уязвимост и външна политика, човешки запаси и капацитет, поради това беше доста мъчно да направи каквото и да е. Така че за мен положително председатеслтво значи да се управляват безпрепятствено нещата и да се подчертаят избрани тематики като интеграцията на Западните Балкани за България. Но също така, не може да се чака да има необикновен отпечатък. Затова би трябвало да се върнем към началото на нашата полемика, че е нужна добра организация и администрация.
Смятам, че България ще има изгода от всичко това, тъй като да ръководиш председателство е характерен опит. Тя ще завоюва от позиция на механически, само че и на обществени познания. Председателството демонстрира по какъв начин Европейски Съюз работи от друга вероятност и основава възприятие за споделена отговорност.
Интервюто взеха Елисар Башир и Ивайло Яйджиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ