Само добрият живот си струва да бъде ценен: Философията на Сократ, която не го спаси
По време на един невероятен развой през 399 година пр.н.е. класическият гръцки мъдрец Сократ, считан за създател на западната философия, се бори за живота си и за репутацията на философите по света. 70-годишният Сократ се пази буйно и се твърди, че е подтикнал правосъдните заседатели да го признаят за отговорен, написа History.co.uk.
Сократическият способ
Стандартната процедура за водене на диспути, която познаваме през днешния ден, произлиза от този проект за полемика и намиране на истината по отношение на разглеждането на дадена тематика. Методът на Сократ включва специалист и публика от дебатьори, които слагат под подозрение дефиницията на специалиста по тематиката.
Тристепенният развой на непрестанно задаване на въпроси е ориентиран към определението, че специалистът ще разкрие несъгласията. Самият Сократ употребява метода като средство за инспекция на собственото си мнение.
Сократ е изправен пред две групи обвинявания, известни като " старите " и " новите " обвинявания. Последното е показано от Мелет, който е решен да произнесе неоправдателна присъда против философа за хипотетичен атеизъм и покваряване на атинската юноша.
Старите обвинявания
Той употребявал риторични похвати, с цел да направи слабите причини мощни. Изучавал неща в небето и подземен, които нямали никакво значение за естествения живот. Преподавал тези възгледи на другите като преподавател.
Новите обвинявания
Те настояват, че Сократ е отговорен за покваряване на младежта и за по-сериозното обвиняване, че не има вяра в боговете. За второто обвиняване Сократ можел да бъде наказан на гибел, защото атеизмът се считал за опасност за благосъстоянието на жителите в Древна Гърция.
Самозащитата на Сократ
Сократ осъзнавал, че обвинителите му са безапелационни оратори. Той отричал, че е умел оратор или че съзнателно заблуждава другите, тъй като е просто представител на истината, който приказва по елементарен метод. Сократ изтъкнал, че е жертва на неправилно показване от пристрастни драматурзи, които са повлияли на съдиите му още от детството. По отношение на обвиняването, че е безбожник, той стачкува, че сходни обвинявания се основават на злонамерена клюка.
По мотив обвиняването, че е преподавал мъдрост, Сократ отхвърля да е вземал хонорар от който и да било и че единствено е търсил истината. В отговор на обвиняването, че се акцентира като умен, Сократ твърди, че е умен просто тъй като не претендира да знае това, което не знае, за разлика от други самопровъзгласили се за мъдреци, които се считат за мъдри във всичко. Когато не знам, не мисля, че знам - е ослепително проницателният отговор на Сократ към неговите съдници.
Той признава, че следствията му са разбунили духовете и са го създали неизвестен в атинското общество, което го е принудило да се яви пред съда поради подправени обвинявания.
Сократ е знаел, че възможностите са против него, тъй като доста жители на Атина не са разбирали и не са оценявали философията. Те я смятали за загуба на време и за непрактична. Търсенето на мъдрост за доста атиняни било озадачаващо.
Присъдата
Въпреки впечатляващите декламаторски умения на Сократ в съда и потреблението на проницателни притчи и истории, с цел да аргументира тезата си, окончателната присъда е неоправдателна, само че може би не е непредвидена.
Съдебните заседатели гласували с 280 на 221 гласа против Сократ, който, както се твърди, изглеждал сюрпризиран, че вотът е толкоз непосредствен. Резултатът показвал, че дълготрайните предубеждения против философа и философията като цяло били извънредно мощни.
Наказание
Следвайки традицията, на Сократ било разрешено да показа пожеланото от него наказване. Първоначално той обмислял затвор, доживотно заточение или санкция като други възможности на изтезанието. В последна сметка отхвърлил всички тях като непрактични. Сократ признал, че в случай че му бъде разрешено да живее, в никакъв случай няма да може да замълчи и да се откаже да продължава да задава въпроси.
Известният му откъс, отразяващ решението му за всеотдайност, е: " Не животът, а положителният живот си коства да бъде скъп ". Той вярваше, че нерефлексивните хора не живеят същински, тъй като рефлексията е това, което прави хората хора. Избрал е гибелта.
Екзекуция посредством самоотравяне
Смъртта на Сократ през 399 година пр.н.е., разказана от Платон във " Федон ", е осъществена посредством приемане на отрова, евентуално посредством пиянство на хемелок. Прогресивната парализа, която наказаният мъдрец изпитва и която го кара да лежи по тил, до момента в който краката му подкосяват, е показателна за въздействието на опиата върху организма. Нарастващата парализа в последна сметка доближава до сърцето му и го убива.
Наследство
Философското завещание на Сократ за неговия народ се състои в това, че той му дава принадлежности, с цел да бъде благополучен, а освен да се преструва на удовлетворен. Многобройните му известни цитати като " Бъдете положителни, тъй като всеки, който срещнете, води тежка борба " и " Има единствено едно положително - знанието, и едно зло - незнанието " са към момента настоящи в днешния съвременен свят на политика и обществени връзки.
Сократическият способ
Стандартната процедура за водене на диспути, която познаваме през днешния ден, произлиза от този проект за полемика и намиране на истината по отношение на разглеждането на дадена тематика. Методът на Сократ включва специалист и публика от дебатьори, които слагат под подозрение дефиницията на специалиста по тематиката.
Тристепенният развой на непрестанно задаване на въпроси е ориентиран към определението, че специалистът ще разкрие несъгласията. Самият Сократ употребява метода като средство за инспекция на собственото си мнение.
Сократ е изправен пред две групи обвинявания, известни като " старите " и " новите " обвинявания. Последното е показано от Мелет, който е решен да произнесе неоправдателна присъда против философа за хипотетичен атеизъм и покваряване на атинската юноша.
Старите обвинявания
Той употребявал риторични похвати, с цел да направи слабите причини мощни. Изучавал неща в небето и подземен, които нямали никакво значение за естествения живот. Преподавал тези възгледи на другите като преподавател.
Новите обвинявания
Те настояват, че Сократ е отговорен за покваряване на младежта и за по-сериозното обвиняване, че не има вяра в боговете. За второто обвиняване Сократ можел да бъде наказан на гибел, защото атеизмът се считал за опасност за благосъстоянието на жителите в Древна Гърция.
Самозащитата на Сократ
Сократ осъзнавал, че обвинителите му са безапелационни оратори. Той отричал, че е умел оратор или че съзнателно заблуждава другите, тъй като е просто представител на истината, който приказва по елементарен метод. Сократ изтъкнал, че е жертва на неправилно показване от пристрастни драматурзи, които са повлияли на съдиите му още от детството. По отношение на обвиняването, че е безбожник, той стачкува, че сходни обвинявания се основават на злонамерена клюка.
По мотив обвиняването, че е преподавал мъдрост, Сократ отхвърля да е вземал хонорар от който и да било и че единствено е търсил истината. В отговор на обвиняването, че се акцентира като умен, Сократ твърди, че е умен просто тъй като не претендира да знае това, което не знае, за разлика от други самопровъзгласили се за мъдреци, които се считат за мъдри във всичко. Когато не знам, не мисля, че знам - е ослепително проницателният отговор на Сократ към неговите съдници.
Той признава, че следствията му са разбунили духовете и са го създали неизвестен в атинското общество, което го е принудило да се яви пред съда поради подправени обвинявания.
Сократ е знаел, че възможностите са против него, тъй като доста жители на Атина не са разбирали и не са оценявали философията. Те я смятали за загуба на време и за непрактична. Търсенето на мъдрост за доста атиняни било озадачаващо.
Присъдата
Въпреки впечатляващите декламаторски умения на Сократ в съда и потреблението на проницателни притчи и истории, с цел да аргументира тезата си, окончателната присъда е неоправдателна, само че може би не е непредвидена.
Съдебните заседатели гласували с 280 на 221 гласа против Сократ, който, както се твърди, изглеждал сюрпризиран, че вотът е толкоз непосредствен. Резултатът показвал, че дълготрайните предубеждения против философа и философията като цяло били извънредно мощни.
Наказание
Следвайки традицията, на Сократ било разрешено да показа пожеланото от него наказване. Първоначално той обмислял затвор, доживотно заточение или санкция като други възможности на изтезанието. В последна сметка отхвърлил всички тях като непрактични. Сократ признал, че в случай че му бъде разрешено да живее, в никакъв случай няма да може да замълчи и да се откаже да продължава да задава въпроси.
Известният му откъс, отразяващ решението му за всеотдайност, е: " Не животът, а положителният живот си коства да бъде скъп ". Той вярваше, че нерефлексивните хора не живеят същински, тъй като рефлексията е това, което прави хората хора. Избрал е гибелта.
Екзекуция посредством самоотравяне
Смъртта на Сократ през 399 година пр.н.е., разказана от Платон във " Федон ", е осъществена посредством приемане на отрова, евентуално посредством пиянство на хемелок. Прогресивната парализа, която наказаният мъдрец изпитва и която го кара да лежи по тил, до момента в който краката му подкосяват, е показателна за въздействието на опиата върху организма. Нарастващата парализа в последна сметка доближава до сърцето му и го убива.
Наследство
Философското завещание на Сократ за неговия народ се състои в това, че той му дава принадлежности, с цел да бъде благополучен, а освен да се преструва на удовлетворен. Многобройните му известни цитати като " Бъдете положителни, тъй като всеки, който срещнете, води тежка борба " и " Има единствено едно положително - знанието, и едно зло - незнанието " са към момента настоящи в днешния съвременен свят на политика и обществени връзки.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ