Дълбоката рецесия е неизбежна, как да се избегне депресията
По-високите равнища на обществения дълг ще се трансфорат в икономическа характерност и ще бъдат съпроводени от отменяне на частния дълг, написа някогашният ръководител на ЕЦБ в коментар за FT
Пандемията от ковид е човешка покруса с евентуално древен мащаб. Мнозина през днешния ден живеят в боязън за живота си или оплакват своите близки. Действията, подхванати от държавните управления за попречване претоварването на здравните ни системи, са смели и нужни. Те би трябвало да бъдат подкрепени.
Но тези дейности също идват и с голям и неминуем стопански разход. Докато мнозина са изправени пред риска да изгубят живота си, още повече хора се сблъскват с риска да изгубят поминъка си. От ден дневно икономическите вести стават все по-лоши. Компаниите са изправени пред загуба на доходи във всички браншове на стопанската система. Голяма част от тях към този момент редуцират и освобождават служащи. Дълбоката криза е неизбежна.
Как да се избегне депресията
Предизвикателството, пред което сме изправени, е по какъв начин да действаме с задоволителна мощ и скорост, с цел да предотвратим развиването на рецесията в продължителна меланхолия, която ще се задълбочи от множеството неизпълнени отговорности, оставящи непоправими вреди. Вече е ясно, че в решението влиза доста нарастване на обществения дълг. Загубата на приходи, понесена от частния бранш, както и всеки дълг, който е основан за запълване на празнината, в последна сметка би трябвало да бъде напълно или частично стихотворец от държавните салда. Много по-високите равнища на обществения дълг ще станат непрекъсната характерност на нашите стопански системи и ще бъдат съпроводени от отменяне на частния дълг.
Правилна роля на страната е да разгърне салдото си, с цел да отбрани жителите и стопанската система от разтърсвания, за които частният бранш не може да носи отговорност и не може да поеме. Държавите постоянно са правили това в изискванията на национални изключителни обстановки. Войните да вземем за пример постоянно са били финансирани от нараствания на обществения дълг. По време на Първата международна война в Италия и Германия сред 6 и 15% от военните разноски в действително изражение са финансирани от налози. В Австро-Унгария, Русия и Франция нито един от продължаващите разноски за войната не е бил финансиран от налози. Навсякъде данъчната основа е ерозирала от вредите от войната. Днес това случва поради суматохата измежду хората и прекъсването на интервенциите на фирмите.
Трябва да се предпазят хората да не изгубят работата си
Ключовият въпрос е не дали, а по какъв начин страната да употребява салдото си по най-хубавия метод. Приоритетът би трябвало да бъде освен обезпечаването на базов приход за тези, които губят работата си. Трябва да предпазим хората и от загуба на работа. Ако не го създадем, ще излезем от тази рецесия с трайно по-ниска претовареност и потенциал, защото фамилиите и фирмите се борят да поправят балансите си и да възстановят чисти активи.
Субсидиите за претовареност и безработица и отлагането на налози са значими стъпки, които към този момент са въведени от доста държавни управления. Но отбраната на заетостта и индустриалния потенциал в миг на трагична загуба на приходи изисква незабавна ликвидна поддръжка. Това е значимо за всички бизнеси, с цел да покрият оперативните си разноски по време на рецесията, било то огромни корпорации или дребни и междинни предприятия и самонаети бизнесмени. Няколко държавни управления към този момент вкараха ограничения за ориентиране на ликвидността към затруднените бизнеси. Но е нужен по-всеобхватен метод.
Въпреки че другите европейски страни имат разнообразни финансови и индустриални структури, единственият ефикасен метод за неотложно постигане до всяка цепнатина на стопанската система е цялостната готовност на техните финансови системи - пазари на облигации, най-много за огромните корпорации и банковата система. И това би трябвало да се направи неотложно, като се заобикалят бюрократични забавяния. Дейността на банките, в частност, се простира в цялата стопанска система и те могат да основават пари неотложно, като разрешават овърдрафти или отварят кредитни средства.
Функциите на банките
Банките би трябвало бързо да отпускат заеми с нулеви разноски за фирмите, които са подготвени да спасят работни места. Тъй като този метод те се трансформират в инструмент на обществената политика, капиталът, нужен за осъществяване на тази задача, би трябвало да бъде обезпечен от държавното управление под формата на държавни гаранции за всички спомагателни овърдрафти или заеми. Нито регулациите, нито разпоредбите за обезпеченост би трябвало да затрудняват основаването на нужното за тази цел пространство в банковите салда. Освен това цената на тези гаранции не би трябвало да се основава на кредитния риск на компанията, която ги получава, а би трябвало да бъде нулева, без значение от разноските за финансиране на държавното управление, което ги издава.
Компаниите обаче няма да се възползват от поддръжка за ликвидност, просто тъй като заемите са евтини. В някои случаи, да вземем за пример при компании с закъснение на поръчките, където загубите могат да бъдат възобновени, те ще погасят дълга. В други браншове това евентуално няма да е по този начин.
Такива компании към момента могат да опитат да се оправят с тази рецесия за къс интервал от време и да натрупат дълг, с цел да запазят чиновниците си на работа. Но насъбраните им загуби рискуват да нарушат способността им да влагат по-късно. И в случай че експлоадирането на вируса и обвързваните с него блокирания продължат, те могат действително да останат в бизнеса единствено в случай че дългът, нает за опазване на хората през това време, в последна сметка бъде анулиран.
Или държавните управления компенсират кредитополучателите за техните разноски, или тези кредитополучатели ще банкрутират и гаранцията ще бъде изплатена от държавното управление. Ако моралният риск може да бъде стеснен, първият вид е по-добър за стопанската система. Вторият път евентуално ще бъде по-малко безценен за бюджета. И двата случая ще доведат до това държавните управления да поемат огромен дял от загубата на приходи, породена от прекъсването на дейностите, с цел да бъдат предпазени работни места и потенциал.
Унищожаването на бизнеса е по-лошо от растежа на обществения дълг
Нивата на обществения дълг ще се усилят. Но алтернативата - трайно заличаване на индустриалния потенциал и затова на фискалната основа, би била доста по-вредна за стопанската система и в последна сметка за държавния дълг. Трябва също да помним, че поради актуалните и евентуалните бъдещи равнища на лихвите такова нарастване на държавния дълг няма да усили разноските за обслужване.
В някои връзки Европа е добре готова да се оправи с този извънреден потрес. Тя има построена финансова конструкция, която може да насочва средства към всяка част от стопанската система, която се нуждае от нея. Тя има мощен обществен бранш, кадърен да координира бързите реакции на политиката. Скоростта е изключително значима за успеваемостта.
Изправена пред непредвидени условия, смяната на мисленето е толкоз нужна в тази рецесия, колкото би била във времена на война. Шокът, пред който сме изправени, не е повтаряем. Загубата на приходи не е по виновност на никой от страдащите от това. Цената на съмнението може да е необратима. Споменът за страданията на европейците през 20-те години на предишния век е задоволителен сигнален сигнал.
Пандемията от ковид е човешка покруса с евентуално древен мащаб. Мнозина през днешния ден живеят в боязън за живота си или оплакват своите близки. Действията, подхванати от държавните управления за попречване претоварването на здравните ни системи, са смели и нужни. Те би трябвало да бъдат подкрепени.
Но тези дейности също идват и с голям и неминуем стопански разход. Докато мнозина са изправени пред риска да изгубят живота си, още повече хора се сблъскват с риска да изгубят поминъка си. От ден дневно икономическите вести стават все по-лоши. Компаниите са изправени пред загуба на доходи във всички браншове на стопанската система. Голяма част от тях към този момент редуцират и освобождават служащи. Дълбоката криза е неизбежна.
Как да се избегне депресията
Предизвикателството, пред което сме изправени, е по какъв начин да действаме с задоволителна мощ и скорост, с цел да предотвратим развиването на рецесията в продължителна меланхолия, която ще се задълбочи от множеството неизпълнени отговорности, оставящи непоправими вреди. Вече е ясно, че в решението влиза доста нарастване на обществения дълг. Загубата на приходи, понесена от частния бранш, както и всеки дълг, който е основан за запълване на празнината, в последна сметка би трябвало да бъде напълно или частично стихотворец от държавните салда. Много по-високите равнища на обществения дълг ще станат непрекъсната характерност на нашите стопански системи и ще бъдат съпроводени от отменяне на частния дълг.
Правилна роля на страната е да разгърне салдото си, с цел да отбрани жителите и стопанската система от разтърсвания, за които частният бранш не може да носи отговорност и не може да поеме. Държавите постоянно са правили това в изискванията на национални изключителни обстановки. Войните да вземем за пример постоянно са били финансирани от нараствания на обществения дълг. По време на Първата международна война в Италия и Германия сред 6 и 15% от военните разноски в действително изражение са финансирани от налози. В Австро-Унгария, Русия и Франция нито един от продължаващите разноски за войната не е бил финансиран от налози. Навсякъде данъчната основа е ерозирала от вредите от войната. Днес това случва поради суматохата измежду хората и прекъсването на интервенциите на фирмите.
Трябва да се предпазят хората да не изгубят работата си
Ключовият въпрос е не дали, а по какъв начин страната да употребява салдото си по най-хубавия метод. Приоритетът би трябвало да бъде освен обезпечаването на базов приход за тези, които губят работата си. Трябва да предпазим хората и от загуба на работа. Ако не го създадем, ще излезем от тази рецесия с трайно по-ниска претовареност и потенциал, защото фамилиите и фирмите се борят да поправят балансите си и да възстановят чисти активи.
Субсидиите за претовареност и безработица и отлагането на налози са значими стъпки, които към този момент са въведени от доста държавни управления. Но отбраната на заетостта и индустриалния потенциал в миг на трагична загуба на приходи изисква незабавна ликвидна поддръжка. Това е значимо за всички бизнеси, с цел да покрият оперативните си разноски по време на рецесията, било то огромни корпорации или дребни и междинни предприятия и самонаети бизнесмени. Няколко държавни управления към този момент вкараха ограничения за ориентиране на ликвидността към затруднените бизнеси. Но е нужен по-всеобхватен метод.
Въпреки че другите европейски страни имат разнообразни финансови и индустриални структури, единственият ефикасен метод за неотложно постигане до всяка цепнатина на стопанската система е цялостната готовност на техните финансови системи - пазари на облигации, най-много за огромните корпорации и банковата система. И това би трябвало да се направи неотложно, като се заобикалят бюрократични забавяния. Дейността на банките, в частност, се простира в цялата стопанска система и те могат да основават пари неотложно, като разрешават овърдрафти или отварят кредитни средства.
Функциите на банките
Банките би трябвало бързо да отпускат заеми с нулеви разноски за фирмите, които са подготвени да спасят работни места. Тъй като този метод те се трансформират в инструмент на обществената политика, капиталът, нужен за осъществяване на тази задача, би трябвало да бъде обезпечен от държавното управление под формата на държавни гаранции за всички спомагателни овърдрафти или заеми. Нито регулациите, нито разпоредбите за обезпеченост би трябвало да затрудняват основаването на нужното за тази цел пространство в банковите салда. Освен това цената на тези гаранции не би трябвало да се основава на кредитния риск на компанията, която ги получава, а би трябвало да бъде нулева, без значение от разноските за финансиране на държавното управление, което ги издава.
Компаниите обаче няма да се възползват от поддръжка за ликвидност, просто тъй като заемите са евтини. В някои случаи, да вземем за пример при компании с закъснение на поръчките, където загубите могат да бъдат възобновени, те ще погасят дълга. В други браншове това евентуално няма да е по този начин.
Такива компании към момента могат да опитат да се оправят с тази рецесия за къс интервал от време и да натрупат дълг, с цел да запазят чиновниците си на работа. Но насъбраните им загуби рискуват да нарушат способността им да влагат по-късно. И в случай че експлоадирането на вируса и обвързваните с него блокирания продължат, те могат действително да останат в бизнеса единствено в случай че дългът, нает за опазване на хората през това време, в последна сметка бъде анулиран.
Или държавните управления компенсират кредитополучателите за техните разноски, или тези кредитополучатели ще банкрутират и гаранцията ще бъде изплатена от държавното управление. Ако моралният риск може да бъде стеснен, първият вид е по-добър за стопанската система. Вторият път евентуално ще бъде по-малко безценен за бюджета. И двата случая ще доведат до това държавните управления да поемат огромен дял от загубата на приходи, породена от прекъсването на дейностите, с цел да бъдат предпазени работни места и потенциал.
Унищожаването на бизнеса е по-лошо от растежа на обществения дълг
Нивата на обществения дълг ще се усилят. Но алтернативата - трайно заличаване на индустриалния потенциал и затова на фискалната основа, би била доста по-вредна за стопанската система и в последна сметка за държавния дълг. Трябва също да помним, че поради актуалните и евентуалните бъдещи равнища на лихвите такова нарастване на държавния дълг няма да усили разноските за обслужване.
В някои връзки Европа е добре готова да се оправи с този извънреден потрес. Тя има построена финансова конструкция, която може да насочва средства към всяка част от стопанската система, която се нуждае от нея. Тя има мощен обществен бранш, кадърен да координира бързите реакции на политиката. Скоростта е изключително значима за успеваемостта.
Изправена пред непредвидени условия, смяната на мисленето е толкоз нужна в тази рецесия, колкото би била във времена на война. Шокът, пред който сме изправени, не е повтаряем. Загубата на приходи не е по виновност на никой от страдащите от това. Цената на съмнението може да е необратима. Споменът за страданията на европейците през 20-те години на предишния век е задоволителен сигнален сигнал.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ