По-високите доходи днес позволяват да отгледаш дете и сам, имаше

По-високите приходи през днешния ден разрешават да отгледаш дете и самичък, имаше години, когато и двама не стигаха
Все повече чужденци се заселват в селата ни, слушам за холандци и германци. Има 200 000 “невидими ” хора с увреждания – с достъп до новите технологии могат да бъдат на пазара на труда

Ако е правилно, че българинът на заплата по-трудно се взема решение на повече деца от по-богатия със благосъстоятелност, по какъв начин да разбираем големия брой празни жилища, изключително в огромните градове
Системата тласка хората с инвалидни пенсии към сивата стопанска система. Тях да наемат работодателите – положителни служащи са
Иван Нейков умря ненадейно на 68 години.

– Испанска организация класира на пето място България като привлекателна за живот за пенсионери след Португалия, Испания и Италия. Плюс или минус е това за закъсалата ни демографски страна, господин Нейков?

– Плюс е, несъмнено. Ако съм схванал вярно, става дума за европейски пенсионери – с техните пенсии те могат да живеят тук доста по-добре, в сравнение с в Западна Европа. Привлекателността идва от хубавите климатични условия, от гостоприемните българи и българки, от по-ниските цени на артикули и услуги, опазване на здравето, сигурност. Все повече и повече чужденци се заселват в селата ни, засичал съм германци, само че слушам за холандци, норвежци, датчани. И това за нас е добре, тъй като преселниците тук укрепват доверието в Евросъюза. Виждаме тези хора към този момент освен по тв приемника, само че ги срещаш в локалната механа, на площада в селото, в магазина. Показва ни, че сме същите и в действителност заслужаваме по-добър метод на живот.

– Националната статистика разгласи края на двудетния модел след последното броене – 65% от фамилиите у нас са с едно дете. Тревожно е, че над 1/3 от фамилните двойки са без деца. Свързано ли е това с пандемията и политическия застой през последните години?

– Когато е решавал да има или не деца, българинът в никакъв случай не се е управлявал от политическата обстановка. А след рестриктивните мерки, поради които седяхме повечко вкъщи, коронавирусът дори е фактор за повишение на раждаемостта. Затова мисля, че тази наклонност в действителност е нещо, което следва смяната в живота ни.

Ако погледнете статистиката, от основаването на Третата българска страна след Освобождението ни до ден сегашен раждаемостта непрестанно понижава, понижава и броят на децата в фамилията.

Да раждаме по-малко деца, очевидно е настройката на обществото ни и това може да бъде обяснено с желанието на българското семейство да даде най-хубавото на детето си. Логиката на подобен претекст е: колкото по-малко са децата, толкоз по-голяма е поддръжката, която те ще получат, тъй като едно е да се грижиш за едно дете, друго – за пет, нали?

Освен това знаем, че породиха проблеми при последното броене – във връзка на участниците в него, също – че огромна част от българите, живеещи отвън страната, не бяха обхванати. Затова, без да оборвам тези данни и големия труд на сътрудниците от Национален статистически институт, позволявам, че те не са напълно прецизни.

– Обаче са в благозвучие с отчета на Организация на обединените нации, съгласно който българите са най-бързо топящата се нация, а за негативния демографски растеж Национален статистически институт и други институции бият камбаната от дълго време.

– Чуват се гласове, че към този момент наближаваме 9 милиона, само че като прибавим българите, които живеят зад граница. Тези български деца, родени зад граница, не ги включваме в статистиката – излиза, че не ги броим като част от нацията. Подобно неглижиране обаче не е основателно. И не на последно място – понижава раждаемостта освен у нас, само че и във всички по-развити страни.

– Национален статистически институт регистрира подсилен брой на самотните майки и татковци – близо 22% от фамилиите са с по един родител. Логично, за огромния град, който по-скоро разделя, всяко четвърто семейство е на уединен родител, противоположното – минимум са в Смолян и Кърджали. Кои фактори въздействат върху покачвания дял на самотните родители?

– Два са. Единият е анонимността на огромния град. Много по-сложно е да вземеш едно такова решение, в случай че живееш в дребен град или село, където всички се познават. Доста по-лесно е в един мегаполис, където на процедура никой не те познава.

Другият фактор съгласно мен е обвързван с увеличение на приходите и на опциите на част от българите стопански да удържат решението да основат поколение. Вече пораства броят на хората, които са в положение сами да се устоят и да отглеждат детето си. А имаше години, в които даже и двама души не стигаха, с цел да устоят едно дете.

– В групата на фамилиите с по един родител 75% са майки, които отглеждат децата си, а 25% – татковци. Има ли тази статистика връзка с еманципацията, или просто си оставаме плебеи на едно обществено факсимиле децата да са при майката?

– Вероятно има и от двата претекста. Но аз не преставам да считам, че мъжете по-лесно бягат от отговорността да се отгледа едно или няколко деца, а майката в тези случаи няма избор.

– Нарастват фамилните двойки без брак – през днешния ден са 17,4% от всички двойки в страната, а тези с деца са 27,3%. Защо?

– Днес сме склонни да обявим живота на фамилни начала като рожба на демокрацията. Но тази форма на общуване в действителност съм я учил още по римско право. Живеенето без брак тогава се назовава конкубинат и е дефинирано по този метод от римските адвокати преди хилядолетия. Така че нищо ново.

– Любопитно е за какво таман през днешния ден делът на живеещите по този метод двойки нараства?

– Може да е реакция на натиска на обществото в продължение на 40 и повече години, което приемаше, че да живееш без фиктивен брак, е нещо неприятно, рисково и по тази причина би трябвало да бъде премахвано. А когато дълго нагнетяваш парата в един казан, след това тази пара търси от кое място да излезе.

– Богатите през днешния ден раждат повече деца, до момента в който средностатистическият българин се въздържа, сподели наскоро за “24 часа ” социологът проф. Иван Чалъков. Той счита, че размерът на собствеността, която притежаваш, е основен мотиватор за родителство, и дори моли: “Оставете българите да забогатеят! ”. Солидарен ли сте?

– Нека се върнем на тезата на Организация на обединените нации, че българската нация се топи и си отива – нищо такова няма. Първо, няма нация в света, която да е изчезнала поради понижена раждаемост.

Второ, имаше преди 3-4 години огромно проучване на Световната банка, съгласно което половината от родените през днешния ден деца ще доживеят 100 години. Ето това е наклонност, обвързвана с удължаването на продължителността на живота, която важи и за България. Така че няма заплаха да се затрием поради понижената раждаемост.

Иначе тезата на социолозите, че благосъстоянието въздейства на раждаемостта, е забавна. Но съглася ли се с нея, няма да мога да обясня големия брой празни жилища, изключително в огромните градове, на фона на намалялата раждаемост, тъй като сега от ден на ден и повече българи към този момент имат капиталово имущество – купуват жилища, а повишението на стандарта на живот не се появява по тази логичност в демографията.

Разбира се, не оборвам тезата на социолозите, че с цел да имаш качествено родителство, би трябвало да имаш финансови благоприятни условия. Но пък не виждам такава директна връзка, тъй като знаем, че най-високата раждаемост е в най-бедните страни.

– И двете тези са правилни. Но анализатори изясняват демографския спад и с отсроченото раждане – младите желаят да поживеят, да съумеят в кариерата, да са финансово постоянни, преди да станат родители. Така образоваността е скарана с раждаемостта, не мислите ли?

– Да, това е феномен, който би трябвало да бъде проучен. А в действителност младата генерация живее с илюзията, че ще е постоянно млада. Казват си: “Няма да е тази година, тъй като желая да си довърша образованието и да направя кариера, а също така би трябвало да създадем условия, с цел да отгледаме детето си ”. И по този начин още малко, още малко.