По-високи цени на хляба сюрпризираха варненци в първите дни на

По-високи цени на хляба сюрпризираха варненци в първите дни на септември. Заводският хляб към този момент коства 5 ст. повече, а деликатесните хлябове от дребните пекарни нарастнаха със 7-8 ст. Най-солидно е нарастването при закуските – баничките гонят 1,40-1,50 лева, а рогчетата са по левче при 80 ст. при започване на лятото.

Повишението на хляба e сред 5 и 10% и е резултат от повишаването на зърното и брашното, разяснява пред „Труд“ Иво Бонев, ръководител на Съюза на хлебопроизводителите и сладкарите във Варна. Според него от 280 лева за звук хлебната пшеница към този момент се търгува за 360-400 лева, а от началото на август мелниците продават брашното с 40 до 100 лева повече за звук. Така след близо 10 година застой се е наложило нагоре да тръгнат и цените на крайната продукция.

„Тъй като реколтата от пшеница тази година е по-малка, а качеството не е положително, евентуално ще се наложи импорт на зърно или вложение на подобрители в брашното, а това ще докара до ново леко поскъпване“, добави Бонев, базирайки се на данни от мелниците. Той обаче бе безапелационен, че досега няма спад в потреблението на самун и закуски даже при бутиковите фурни, чиито произведения обичайно са най-скъпи.

„Варненци имат висока хранителна просвета и деликатесните хлябове към този момент заемат към половината от потреблението“, разясни Бонев. Според него плавното повишаване на насъщния е обусловено и от нарастването на горивата, еленергията, както и на разноските за труд, защото от 3 година годишно компаниите от бранша покачват заплатите с 15-20%, с цел да не останат без служащи. Засега заковани остават единствено цените на сладкарските произведения, тъй като множеството първични материали за производството им не са променяни от година.