По-високи осигурителни вноски за пенсия да плащат всички работещи от

По-високи осигурителни вноски за пенсия да заплащат всички работещи от 2026 година. Това планува обновената средносрочна бюджетна прогноза на министерството на финансите, която е наложителна част от плана за бюджет за идната година.

След като служебният кабинет даде обещание да не пипа налози и осигуровки, от оповестеният законопроект излиза наяве, че това е правилно едвам на половина за 2025 година, когато се планува следващо повдигане на, което значи, че въпреки и да не се подвигат непосредствено осигурителни вноски, се усилват разноските за осигуровки за работодатели и чиновници във високоплатените браншове, като IT.

Предвижда се обаче вноските за пенсия на всички работещи да се усилват в две поредни години с общо 5%:
от 1 януари 2026 година се усилва осигурителната вноска за фонд „ Пенсии “ с 3 %;от 1 януари 2027 година се усилва осигурителната вноска за фонд „ Пенсии “ с 2%;
Ако законопроектът бъде утвърден от Народното събрание, това значи, че родените след 1959 година ще заплащат пенсионни осигуровки върху близо 20% от осигурителния си приход.

Здравните осигуровки, който сега са 8% от осигурителния приход, както и вноските за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване (5% за родените след 1959 година ) остават без смяна.

Проектът на за бюджет на 2025 планува още:
Вдигане на от 933 на 1077 лв. от 1 януари 2025 година на минималната работна заплата, а оттова и на минималния застрахователен доход;Увеличаване на оптималния застрахователен приход от 3750 на 4130 лева от 1 януари 2025 година,
Проектът планува по-високи разноски за осигуровки във високоплатените браншове и в идващите 3 години:
за 2026 година - 4 430 лева.за 2027 година – 4 730 лева.за 2028 година – 5 030 лева
Потребителският налог добавена стойност се резервира без смяна - Данък добавена стойност остава 20%, само че отпадат облекченията за заведения за хранене и самун.
Данък добавена стойност заресторатнтьорите и хляба се връща на общоприетата ставка от 20% от 1 януари 2025 г.;Заложена е също анулация на повишението прага за регистрация по Данък добавена стойност от 100 000 лева на 166 000 лева
От оповестения план излиза наяве, че служебният финансов министър Людмила Петкова се е отказала от концепцията да се таксуват свръхпечалбите на банките. Мярката провокира рецензии както от страна на банките, по този начин и от шефа на Българска народна банка Димитър Радев, който предизвести, че сходен ход би могъл да докара до повишаване на лихвите.

Остава противоречивата мярка за две форми на данъчна прошка:
за декларирани, нонеплатени в период налози: отпадане на дължимите лихви при заплащане на просрочени обществени вземания за налози и осигуровки, зародили до 31 декември 2023 година, както и за локални налози и такса боклук за интервали до 31 декември 2024 г.;за еднократно обявление на недекларирани приходи от физически лица: те ще бъдат обложени с 15% еднократен налог, без лихви. За задачата приходите не би трябвало да са свързани с незаконна активност, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм.
Финансовото министерство чака от формите на данъна прошка да влязат доходи от към 3,9 милиарда лв.. Остава неразбираемо обаче по какъв начин ще се подтикват постоянните платци да останат такива и след използването въпросната мярка.

Финансовото министерство залага оптимистичен растеж на приходите от 20 милиарда лв. през 2025 година, което ще разреши бюджетът да завърши с недостиг от 3%, тъй че да не надвишава допустимото за участие в еврозоната.