Вдигат минималната заплата на 560 лв. от догодина
По-висока минимална работна заплата ще има у нас от идната година. Това излиза наяве от утвърдената през днешния ден от държавното управление средносрочна бюджетна прогноза до 2021 година В нея е планувано от 1 януари 2019 година минималната заплата да стане 560 лв.. Като наклонността за нарастване ще продължи всяка последваща година, като за 1 януари 2021 година е планувано минималната работна заплата у нас към този момент да е 650 лв..
С утвърждения през днешния ден от Министерски съвет документ се залагат средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за обществените финанси правила, ограничавания и съществени правила за ръководство на обществените финанси, като се дефинират и таваните на разноските по обособени първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за идващите три години.
Средносрочната бюджетна прогноза съдържа изискваната според Закона за обществените финанси параленост на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейска комисия. Включена е и параленост на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейска комисия във връзка с индикаторите на бранш " Държавно ръководство ". Макроикономическата прогноза се базира на допусканията за съществени индикатори на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите, настоящи към месец март 2018 година.
Средносрочната вероятност се обвързва със заложения приоритет за опазване на стабилността на обществените финанси и се показва в следване на към този момент избраните фискални цели за продължение на фискалната консолидация и придържане на близка до уравновесена позиция на бюджетното салдо в средносрочен небосвод. В бюджетната прогноза за интервала 2019-2021 година задачата за салдото по КФП за 2019 година и 2020 година се резервира надлежно на недостиг в размер на 0,5% от Брутният вътрешен продукт и на уравновесено бюджетно салдо в сходство със заложената в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2018-2020 година За 2021 година е планувано поддържане на уравновесен бюджет.
Политиката в региона на налозите се характеризира с предвидимост, като в същото време се предизвиква развиването на бизнеса и капиталовата интензивност посредством опазване на ниските данъчни ставки за директните налози, необятна данъчна основа и малцина данъчни преференции. Важна роля за реализиране на задачите на данъчната политика и за увеличение на приходите от налози, осигурителни вноски и такси има повишението на успеваемостта при тяхното администриране. Приходната част на бюджета в средносрочен проект демонстрира наклонност на понижение от 36,9% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година до 36,1% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, което се дължи главно на прогнозните доходи от фондовете на Европейски Съюз.
Предвижда се посредством усъвършенстване на разноските на бюджетните организации и повишението на успеваемостта на обществените разноски в обособените браншове и усилване на техния принос за повишение на икономическия напредък общите разноски по КФП в средносрочен проект да намалеят от 37,4% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година до 36,1% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, което съставлява средногодишна консолидационна стъпка от към 0,6-0,7 прочие п. от Брутният вътрешен продукт.
С утвърждения през днешния ден от Министерски съвет документ се залагат средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за обществените финанси правила, ограничавания и съществени правила за ръководство на обществените финанси, като се дефинират и таваните на разноските по обособени първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за идващите три години.
Средносрочната бюджетна прогноза съдържа изискваната според Закона за обществените финанси параленост на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейска комисия. Включена е и параленост на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейска комисия във връзка с индикаторите на бранш " Държавно ръководство ". Макроикономическата прогноза се базира на допусканията за съществени индикатори на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите, настоящи към месец март 2018 година.
Средносрочната вероятност се обвързва със заложения приоритет за опазване на стабилността на обществените финанси и се показва в следване на към този момент избраните фискални цели за продължение на фискалната консолидация и придържане на близка до уравновесена позиция на бюджетното салдо в средносрочен небосвод. В бюджетната прогноза за интервала 2019-2021 година задачата за салдото по КФП за 2019 година и 2020 година се резервира надлежно на недостиг в размер на 0,5% от Брутният вътрешен продукт и на уравновесено бюджетно салдо в сходство със заложената в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2018-2020 година За 2021 година е планувано поддържане на уравновесен бюджет.
Политиката в региона на налозите се характеризира с предвидимост, като в същото време се предизвиква развиването на бизнеса и капиталовата интензивност посредством опазване на ниските данъчни ставки за директните налози, необятна данъчна основа и малцина данъчни преференции. Важна роля за реализиране на задачите на данъчната политика и за увеличение на приходите от налози, осигурителни вноски и такси има повишението на успеваемостта при тяхното администриране. Приходната част на бюджета в средносрочен проект демонстрира наклонност на понижение от 36,9% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година до 36,1% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, което се дължи главно на прогнозните доходи от фондовете на Европейски Съюз.
Предвижда се посредством усъвършенстване на разноските на бюджетните организации и повишението на успеваемостта на обществените разноски в обособените браншове и усилване на техния принос за повишение на икономическия напредък общите разноски по КФП в средносрочен проект да намалеят от 37,4% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година до 36,1% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, което съставлява средногодишна консолидационна стъпка от към 0,6-0,7 прочие п. от Брутният вътрешен продукт.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ




