БАН прогнозира по-висока инфлация у нас от средната в ЕС
По-висок ритъм на повишаване в съпоставяне със междинните стойности за страните членки на Европейския съюз и слаба възможност да осъществим Маастрихтския аршин за инфлацията, от който зависи присъединението ни към еврозоната до 2025 година Това предвиждат откривателите от Института за стопански проучвания при Българската академия на науките.
Причините са няколко – високите цени на енергоресурсите и военният спор в Украйна, някои спорни решения в региона на икономическата политика, като осъществяване на ограничения, несъобразени с действителните финансови благоприятни условия на страната, липса на политически консенсус по значими за страната въпроси и други Това се споделя в макроикономическата прогноза на икономистите на Българска академия на науките за интервала 2023-2025 година, учредена на допускания на икономическото развиване във връзка с интернационалните цени и външното търсене, както и на параметрите на икономическата политика, обрисувани в средносрочната бюджетна прогноза за същия интервал.
По-високата инфлация от нормалната през последните години и декларираният блян към фискална консолидация у нас ще се отразят отрицателно върху покупателната дарба на семействата, което ще докара и до релативно по-слаб напредък на потреблението, считат учените. Според тях възобновяване на вътрешното търсене се чака едвам през втората половина на прогнозния интервал, поради комбинацията от действително покачване на приходите и понижаване на инфлационния напън. Ако няма нов потрес върху енергийните цени, стопанската система ще навлезе в интервал на дезинфлация, само че процесът ще бъде по-скоро муден.
Приносът на външното търсене за икономическия напредък за целия планиран интервал ще остане негативен, гласи прогнозата. Предвид неподходящата външна и вътрешна икономическа конюнктура, действителният напредък на Брутният вътрешен продукт ще намалее до към 1,7 на 100 през 2023 година Очаква се през 2024 година Брутният вътрешен продукт да надвиши 200 милиарда лева в номинално изражение поради високата инфлация през последните две години.
Прогнозата в средносрочен проект е за стопански напредък от порядъка на 3-3,5 на 100 годишно, като повишаването на вложенията ще се дефинира главно от напредването на програмния интервал и желанието за ускорено асимилиране на европейски средства в България, най-много по линия на Националния проект за възобновяване и резистентност.
Сериозна неизясненост съществува и във връзка с пазара на труда, считат учените. Според тях не се чака осезаемо повишение на безработицата, макар повишаването на заплащането на труда през последните месеци. Това значително се изяснява с влошаващата се демографска обстановка в страната, а не толкоз с икономическата интензивност, поради което и положението на пазара на труда е неустойчиво.
Бюджетният недостиг ще е в мощна взаимозависимост от политическата обстановка, се споделя в макроикономическата прогноза на икономистите. За учените фискалната консолидация и осъществяването на Маастрихтския аршин за бюджетния недостиг ще са вероятни единствено при реализиране на политическа непоклатимост.
Продължаването на действието на признатите компенсационни механизми и настройките за по-нататъшни нараствания на минималната работна заплата и пенсиите няма да разрешат на стопанската система да реализира уравновесен бюджет за целия планиран интервал, считат икономистите на Българска академия на науките. Прогнозата им е, че общественият дълг евентуално ще доближи равнища от към 30 на 100 от Брутният вътрешен продукт в края на интервала, само че това надали ще окаже значително въздействие върху икономическата интензивност и инфлацията.
Макроикономическата прогноза за 2023-2025 година е част от Годишния отчет на ИИИ при Българска академия на науките за 2023 година, който следва да бъде оповестен, прецизира Дарик.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Причините са няколко – високите цени на енергоресурсите и военният спор в Украйна, някои спорни решения в региона на икономическата политика, като осъществяване на ограничения, несъобразени с действителните финансови благоприятни условия на страната, липса на политически консенсус по значими за страната въпроси и други Това се споделя в макроикономическата прогноза на икономистите на Българска академия на науките за интервала 2023-2025 година, учредена на допускания на икономическото развиване във връзка с интернационалните цени и външното търсене, както и на параметрите на икономическата политика, обрисувани в средносрочната бюджетна прогноза за същия интервал.
По-високата инфлация от нормалната през последните години и декларираният блян към фискална консолидация у нас ще се отразят отрицателно върху покупателната дарба на семействата, което ще докара и до релативно по-слаб напредък на потреблението, считат учените. Според тях възобновяване на вътрешното търсене се чака едвам през втората половина на прогнозния интервал, поради комбинацията от действително покачване на приходите и понижаване на инфлационния напън. Ако няма нов потрес върху енергийните цени, стопанската система ще навлезе в интервал на дезинфлация, само че процесът ще бъде по-скоро муден.
Приносът на външното търсене за икономическия напредък за целия планиран интервал ще остане негативен, гласи прогнозата. Предвид неподходящата външна и вътрешна икономическа конюнктура, действителният напредък на Брутният вътрешен продукт ще намалее до към 1,7 на 100 през 2023 година Очаква се през 2024 година Брутният вътрешен продукт да надвиши 200 милиарда лева в номинално изражение поради високата инфлация през последните две години.
Прогнозата в средносрочен проект е за стопански напредък от порядъка на 3-3,5 на 100 годишно, като повишаването на вложенията ще се дефинира главно от напредването на програмния интервал и желанието за ускорено асимилиране на европейски средства в България, най-много по линия на Националния проект за възобновяване и резистентност.
Сериозна неизясненост съществува и във връзка с пазара на труда, считат учените. Според тях не се чака осезаемо повишение на безработицата, макар повишаването на заплащането на труда през последните месеци. Това значително се изяснява с влошаващата се демографска обстановка в страната, а не толкоз с икономическата интензивност, поради което и положението на пазара на труда е неустойчиво.
Бюджетният недостиг ще е в мощна взаимозависимост от политическата обстановка, се споделя в макроикономическата прогноза на икономистите. За учените фискалната консолидация и осъществяването на Маастрихтския аршин за бюджетния недостиг ще са вероятни единствено при реализиране на политическа непоклатимост.
Продължаването на действието на признатите компенсационни механизми и настройките за по-нататъшни нараствания на минималната работна заплата и пенсиите няма да разрешат на стопанската система да реализира уравновесен бюджет за целия планиран интервал, считат икономистите на Българска академия на науките. Прогнозата им е, че общественият дълг евентуално ще доближи равнища от към 30 на 100 от Брутният вътрешен продукт в края на интервала, само че това надали ще окаже значително въздействие върху икономическата интензивност и инфлацията.
Макроикономическата прогноза за 2023-2025 година е част от Годишния отчет на ИИИ при Българска академия на науките за 2023 година, който следва да бъде оповестен, прецизира Дарик.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ