Разширяването на ЕС: мисия невъзможна?
По улиците на Грузия хиляди стачкуват, с цел да не се стопира процесът по присъединението към Европейски Съюз. След началото на войната в Украйна тематиката за разширението на блока отново излезе на напред във времето. Реалистично видяно, възможностите на Северна Македония, Украйна или Грузия не са огромни, написа Димитър Бечев.
Иракли Кобахидзе , министър председател министър на Грузия , евентуално съжалява за думите си от предишния четвъртък. Тогава той разгласи, че държавното управление в на кавказката република в Европейския съюз (ЕС) до 2028 година
Грузия щяла да се причисли към Европейски Съюз въпреки всичко, през 2030 година, само че участието щяло да бъде реализирано по „ достолепие “.
Решението пристигна в отговор на апела от страна на Европарламента за нови парламентарни избори, откакто неотдавнашните (факт, доказан и от интернационалните наблюдаващи от Организацията за сигурност и съдействие в Европа).
Спирането на връзките с Европейски Съюз напълно предстоящо провокира всеобщи митинги. Вече няколко нощи поред не стихва напрежението, в това число конфликти с полицията, в Тбилиси и ред други грузински градове.
Беларуски вид или цветна гражданска война
В първия си ден като висш представител за външна политика на Европейски Съюз Кая Калас осъди насилието против протестиращи от стана на власта.
На страната на стачкуващите с изключение на Европейски Съюз е и грузинският президент Саломе Зурабишвили . Това акцентира какъв брой огромен е залогът. Според Зурабишвили, а и съгласно претестиращите и опозицията, ръководещата партия „ Грузинска фантазия “ , ръководена от милиардера Бидзина Иванишвили , тласка Грузия в обятията на Русия.
В Москва наподобява са удовлетворени от решението на Иванишвили да обърне тил на Европа
От Казахстан Владимир Путин отхвърли да се е месил. Но в същото време изрече възхищението си, че грузинските управляващи показвали „ геройство и темперамент “, отстоявайки своята „ позиция. “ В Москва наподобява са удовлетворени от решението на Иванишвили да обърне тил на Европа.
Ситуацията в Грузия остава непредсказуема.
Едната опция е „ Грузинска фантазия “ да потуши демонстрациите с твърда ръка и с благословията на Русия. Това се случи в Беларус след 2020 година Ще последват арести, показни процеси и гонения на гражданското общество благодарение на новоприетия закон за задграничните сътрудници.
Другият дариант е повтаряне на цветните революции от 2000-те години или, в по-лошия случай, Мейдана от 2013-2014 година, където паднаха значително жертви. Или пък на протестната вълна в Армения, която докара на власт Никол Пашинян през 2018 година При всички случаи позитивният сюжет минава през нови избори под интернационално наблюдаване.
Желанието на Грузия да е със Запада
Каквото и да последва, един извод е очевидин. В Грузия немалка част от обществото е подготвена да се бори по всякакъв начин за присъдиняването на страната към Запада. Европейски Съюз се употребява с известност.
Дори и „ Грузинска фантазия “ да печели поддръжка от стабилен % гласоподаватели (дори и без операции и потребление на зависимости – тъкмо както се случва и у нас за жалост) това е частично и тъй като на хартия беше за членстовото в Европейски Съюз.
Идеята за Европа е в положение да изкара на улиците мнозина, които са подготвени да поемат съответния персонален риск
При това концепцията за Европа е в положение да изкара на улиците мнозина, които са подготвени да поемат съответния персонален риск. Точно както се случи в Киев през 2013 година, откакто тогавашният президент Виктор Янукович реши да не подпише Споразумението за асоцииране с Евросъюза.
Или пък като македонските жители, протестиращи през 2015-16 година против дългогодишното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ и за участието в Европейски Съюз като рецепта за справяне с корупцията и превзетата страна.
Защо присъединението към Европейски Съюз може да е непостижима цел
Проблемът обаче е, че тази гражданска сила постоянно се разпилява и не води до трайни политически промени. Порочните политически практики, институционалните зависимости и корупцията са надълбоко вкоренени и нормално се приспособяват към измененията във властта. Примерите от Източна Европа не са един и два.
Присъединяването към Европейски Съюз също се оказва непостижима цел за жалост. Реалистично видяно, възможностите на Северна Македония, Украйна или Грузия не са изключително огромни.
Защо става по този начин?
На първо място, самият Европейски Съюз не е в положение да построи работеща политика. Сред страните-членки има разнобой. Някои са „ за “ бързото разширение. Други не са уверени и виждат минуси - разводняването на Европейски Съюз, неприятния опит със страни като Унгария, Полша, България, Румъния и така нататък
Затова и мине-не мине време се прокарват хрумвания за „ асоциирано участие “ като опция на цялостното присъединяване в Европейски Съюз със съответния достъп до запаси и пълномощия в груповите инстуции. Такива оферти се лансираха предходната година във френско-немски отчет за вероятните промени в подготовка за ново разширение.
На второ място, обособени страни членки са в положение да блокират процеса, с цел да прокарат личните си позиции и ползи. Нагледният образец е България и ветото, наложено през 2020 година на Северна Македония. Подобни проблеми ще има занапред. Например Полша, която поддържа Украйна към днешна дата, един ден може да сложи спирачка на присъединителни договаряния заради разногласия в региона на земеделието.
Пълномащабното навлизане в Украйна безусловно съживи разширението на Европейски Съюз
На трето място, въздействието на геополитическата обстановка. Пълномащабното навлизане в Украйна безусловно съживи разширението на Европейски Съюз. Страните-членки започнаха смели стъпки – да вземем за пример за начало на договаряния за присъединение с Украйна, Молдова, Албания, Северна Македония (с спомагателни условия), Босна и Херцеговина.
Но геополитиката е също по този начин и минус.
Докато Украйна е във война, пълноценната ѝ интеграция в Европейски Съюз ще остава под въпрос. В Молдова и Грузия пък Москва ще употребява цялостния си политически инструментариум да дискредитира проевропейските сили и да предотврати промените, изисквани от Брюксел по пътя към участие.
Страни като Грузия и Сърбия избраха да балансират сред Запада и Русия вместо да заемат твърдо страната на Европейски Съюз. А в този момент Тбилиси направи и внезапен завой по аргументи, които са известни само на Иванишвили.
Въпреки вътрешните си проблеми Европейски Съюз има притегателна мощ. Грузия е следващото доказателство за въздействието на Европа, както и за смелостта на жителите, отстояващи нейните полезности.
Самият Евросъюз пък не е създал и не е в положение на създаде политика, която може да размени разширението. За страдание обаче това по никакъв метод не подсигурява политически хепи енд за поддържниците на европейската интеграция в страни като Грузия.
Иракли Кобахидзе , министър председател министър на Грузия , евентуално съжалява за думите си от предишния четвъртък. Тогава той разгласи, че държавното управление в на кавказката република в Европейския съюз (ЕС) до 2028 година
Грузия щяла да се причисли към Европейски Съюз въпреки всичко, през 2030 година, само че участието щяло да бъде реализирано по „ достолепие “.
Решението пристигна в отговор на апела от страна на Европарламента за нови парламентарни избори, откакто неотдавнашните (факт, доказан и от интернационалните наблюдаващи от Организацията за сигурност и съдействие в Европа).
Спирането на връзките с Европейски Съюз напълно предстоящо провокира всеобщи митинги. Вече няколко нощи поред не стихва напрежението, в това число конфликти с полицията, в Тбилиси и ред други грузински градове.
Беларуски вид или цветна гражданска война
В първия си ден като висш представител за външна политика на Европейски Съюз Кая Калас осъди насилието против протестиращи от стана на власта.
На страната на стачкуващите с изключение на Европейски Съюз е и грузинският президент Саломе Зурабишвили . Това акцентира какъв брой огромен е залогът. Според Зурабишвили, а и съгласно претестиращите и опозицията, ръководещата партия „ Грузинска фантазия “ , ръководена от милиардера Бидзина Иванишвили , тласка Грузия в обятията на Русия.
В Москва наподобява са удовлетворени от решението на Иванишвили да обърне тил на Европа
От Казахстан Владимир Путин отхвърли да се е месил. Но в същото време изрече възхищението си, че грузинските управляващи показвали „ геройство и темперамент “, отстоявайки своята „ позиция. “ В Москва наподобява са удовлетворени от решението на Иванишвили да обърне тил на Европа.
Ситуацията в Грузия остава непредсказуема.
Едната опция е „ Грузинска фантазия “ да потуши демонстрациите с твърда ръка и с благословията на Русия. Това се случи в Беларус след 2020 година Ще последват арести, показни процеси и гонения на гражданското общество благодарение на новоприетия закон за задграничните сътрудници.
Другият дариант е повтаряне на цветните революции от 2000-те години или, в по-лошия случай, Мейдана от 2013-2014 година, където паднаха значително жертви. Или пък на протестната вълна в Армения, която докара на власт Никол Пашинян през 2018 година При всички случаи позитивният сюжет минава през нови избори под интернационално наблюдаване.
Желанието на Грузия да е със Запада
Каквото и да последва, един извод е очевидин. В Грузия немалка част от обществото е подготвена да се бори по всякакъв начин за присъдиняването на страната към Запада. Европейски Съюз се употребява с известност.
Дори и „ Грузинска фантазия “ да печели поддръжка от стабилен % гласоподаватели (дори и без операции и потребление на зависимости – тъкмо както се случва и у нас за жалост) това е частично и тъй като на хартия беше за членстовото в Европейски Съюз.
Идеята за Европа е в положение да изкара на улиците мнозина, които са подготвени да поемат съответния персонален риск
При това концепцията за Европа е в положение да изкара на улиците мнозина, които са подготвени да поемат съответния персонален риск. Точно както се случи в Киев през 2013 година, откакто тогавашният президент Виктор Янукович реши да не подпише Споразумението за асоцииране с Евросъюза.
Или пък като македонските жители, протестиращи през 2015-16 година против дългогодишното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ и за участието в Европейски Съюз като рецепта за справяне с корупцията и превзетата страна.
Защо присъединението към Европейски Съюз може да е непостижима цел
Проблемът обаче е, че тази гражданска сила постоянно се разпилява и не води до трайни политически промени. Порочните политически практики, институционалните зависимости и корупцията са надълбоко вкоренени и нормално се приспособяват към измененията във властта. Примерите от Източна Европа не са един и два.
Присъединяването към Европейски Съюз също се оказва непостижима цел за жалост. Реалистично видяно, възможностите на Северна Македония, Украйна или Грузия не са изключително огромни.
Защо става по този начин?
На първо място, самият Европейски Съюз не е в положение да построи работеща политика. Сред страните-членки има разнобой. Някои са „ за “ бързото разширение. Други не са уверени и виждат минуси - разводняването на Европейски Съюз, неприятния опит със страни като Унгария, Полша, България, Румъния и така нататък
Затова и мине-не мине време се прокарват хрумвания за „ асоциирано участие “ като опция на цялостното присъединяване в Европейски Съюз със съответния достъп до запаси и пълномощия в груповите инстуции. Такива оферти се лансираха предходната година във френско-немски отчет за вероятните промени в подготовка за ново разширение.
На второ място, обособени страни членки са в положение да блокират процеса, с цел да прокарат личните си позиции и ползи. Нагледният образец е България и ветото, наложено през 2020 година на Северна Македония. Подобни проблеми ще има занапред. Например Полша, която поддържа Украйна към днешна дата, един ден може да сложи спирачка на присъединителни договаряния заради разногласия в региона на земеделието.
Пълномащабното навлизане в Украйна безусловно съживи разширението на Европейски Съюз
На трето място, въздействието на геополитическата обстановка. Пълномащабното навлизане в Украйна безусловно съживи разширението на Европейски Съюз. Страните-членки започнаха смели стъпки – да вземем за пример за начало на договаряния за присъединение с Украйна, Молдова, Албания, Северна Македония (с спомагателни условия), Босна и Херцеговина.
Но геополитиката е също по този начин и минус.
Докато Украйна е във война, пълноценната ѝ интеграция в Европейски Съюз ще остава под въпрос. В Молдова и Грузия пък Москва ще употребява цялостния си политически инструментариум да дискредитира проевропейските сили и да предотврати промените, изисквани от Брюксел по пътя към участие.
Страни като Грузия и Сърбия избраха да балансират сред Запада и Русия вместо да заемат твърдо страната на Европейски Съюз. А в този момент Тбилиси направи и внезапен завой по аргументи, които са известни само на Иванишвили.
Въпреки вътрешните си проблеми Европейски Съюз има притегателна мощ. Грузия е следващото доказателство за въздействието на Европа, както и за смелостта на жителите, отстояващи нейните полезности.
Самият Евросъюз пък не е създал и не е в положение на създаде политика, която може да размени разширението. За страдание обаче това по никакъв метод не подсигурява политически хепи енд за поддържниците на европейската интеграция в страни като Грузия.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ