Ще видим ли кампания, ориентирана към младите?
По традиция предизборните акции и полемики (ако въобще ги има) са прекомерно официални и без действителен резултат. Тяхната устременост нормално следва добре отъпканите пътеки и претендентите за националния избор резервират неутралитет по огромна част от тематиките, които пречупват през политическото говорене. Целта им нормално не е да завоюват нови гласоподаватели, а по-скоро да активизират твърдия електорат.
Така към този момент няколко следващи вота политическите акции подминават всички млади българи и техните проблеми. Така
българите сред 18 и 35 години са изолирани от публичните процеси
и тяхната роля в страната и градовете е по-скоро официална. А днешните 20-годишни младежи са утрешните стопански и обществено дейни жители, които ще пълнят хазната и ще устоят посредством налозите си страната. Младите са тези, които ще заплащат задълженията (било то морални или финансови), които през днешния ден политиците поемат. Именно локалните избори са съвършеното поле за огромните политически партии да покажат, че младежките им структури не са единствено PR инструмент или един тип безвъзмезден човешки запас, който да раздава рекламни материали в дните преди гласуването.
Развитието на младежта е неделима част от всяка предизборна платформа - всички приказват за понижаване на младежката безработица, за задържане на децата в учебно заведение, за повече шансове пред младите бизнесмени, за насърчаване на стажантски стратегии и интернационален продан, само че всички тези категории са по-скоро " нужни " детайли от общата политическа стратегия, в сравнение с действителни хрумвания, подплатени с идея по какъв начин и къде ще се случат.
Пловдив имаше кмет, който застъпи на поста на 35-годишна възраст,
което през 2011 година предполагаше, че градът под тепетата ще има отпред някой, познаващ спецификата на модерния свят и мястото на младите в него. През 2011 година имаше обещания за сериозна общинска промяна, за вливане на свежа кръв и за водене на политика, която да мисли в вероятност от най-малко 10-15 години напред. Нищо от това не се случи на процедура и под тепетата младите пловдивчани останаха все по този начин изолирани от протичащото се. За градската администрация може би по този начин беше по-удобно. Дори и дребното младежи с хрумвания и позиция биваха неглижирани и избутвани в страни с подигравка от " класическите политици и общинари ", крепко окопани в своите порочни способи.
Днес, 8 години по-късно, още веднъж сме в изходна позиция, що се отнася до това да приобщим бъдещето на България и Пловдив към диалозите и дейностите по построяването на същото това бъдеще, което по право е тяхно. Много по-лесно е да се неглижира цяло едно потомство и да се приказва за него, като за " неактивно " или даже " индиферентно ", в сравнение с да се застане очи в очи с него и да се каже ясно какво ще му бъде оставено в завещание и да се чуят неговите хрумвания. За 8 години в Пловдив Иван Тотев - в миналото част от " младите ", съумя само да притегли няколко огромни аутсорсинг компании в града. Една от които - настани в бизнес постройката до хотела си. Дали градоначалникът има храброст, разминавайки се с 20-и-няколко годишни пловдивчани, да ги огледа в очите, откакто не направи нищо за тях?
Така към този момент няколко следващи вота политическите акции подминават всички млади българи и техните проблеми. Така
българите сред 18 и 35 години са изолирани от публичните процеси
и тяхната роля в страната и градовете е по-скоро официална. А днешните 20-годишни младежи са утрешните стопански и обществено дейни жители, които ще пълнят хазната и ще устоят посредством налозите си страната. Младите са тези, които ще заплащат задълженията (било то морални или финансови), които през днешния ден политиците поемат. Именно локалните избори са съвършеното поле за огромните политически партии да покажат, че младежките им структури не са единствено PR инструмент или един тип безвъзмезден човешки запас, който да раздава рекламни материали в дните преди гласуването.
Развитието на младежта е неделима част от всяка предизборна платформа - всички приказват за понижаване на младежката безработица, за задържане на децата в учебно заведение, за повече шансове пред младите бизнесмени, за насърчаване на стажантски стратегии и интернационален продан, само че всички тези категории са по-скоро " нужни " детайли от общата политическа стратегия, в сравнение с действителни хрумвания, подплатени с идея по какъв начин и къде ще се случат.
Пловдив имаше кмет, който застъпи на поста на 35-годишна възраст,
което през 2011 година предполагаше, че градът под тепетата ще има отпред някой, познаващ спецификата на модерния свят и мястото на младите в него. През 2011 година имаше обещания за сериозна общинска промяна, за вливане на свежа кръв и за водене на политика, която да мисли в вероятност от най-малко 10-15 години напред. Нищо от това не се случи на процедура и под тепетата младите пловдивчани останаха все по този начин изолирани от протичащото се. За градската администрация може би по този начин беше по-удобно. Дори и дребното младежи с хрумвания и позиция биваха неглижирани и избутвани в страни с подигравка от " класическите политици и общинари ", крепко окопани в своите порочни способи.
Днес, 8 години по-късно, още веднъж сме в изходна позиция, що се отнася до това да приобщим бъдещето на България и Пловдив към диалозите и дейностите по построяването на същото това бъдеще, което по право е тяхно. Много по-лесно е да се неглижира цяло едно потомство и да се приказва за него, като за " неактивно " или даже " индиферентно ", в сравнение с да се застане очи в очи с него и да се каже ясно какво ще му бъде оставено в завещание и да се чуят неговите хрумвания. За 8 години в Пловдив Иван Тотев - в миналото част от " младите ", съумя само да притегли няколко огромни аутсорсинг компании в града. Една от които - настани в бизнес постройката до хотела си. Дали градоначалникът има храброст, разминавайки се с 20-и-няколко годишни пловдивчани, да ги огледа в очите, откакто не направи нищо за тях?
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ