Днес е Тодоровден!
По традиция празникът се пада постоянно в събота – Тодорова събота, на първата седмица от Великия пост
В съботата след Сирни заговезни означаваме Тодоровден.
По традиция празникът се пада постоянно в събота – Тодорова събота, на първата седмица от Великия пост. На този празник нормално се провеждат надбягвания с коне - кушии.
Тази година така наречен преносим християнски празник се чества на 4 март.
Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е показан като ездач на бял кон и змееборец.
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги принуди да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде загадка. Легендата споделя, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за подреденото от император Юлиан, заръчвайки му да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.
На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор дал отговор: Да си подготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с който приказва, а Св. Теодор си споделил името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара.
Императорът видял, че мярката му няма резултат и заповядал храната да се продава както преди.
От признателност Църквата чества светеца в събота на първата седмица на Великия пост.
Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден. Ето за какво най-интересният миг от празничния ден е кушията.
Народното вярване гласи, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното съревнование. Победителят се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.
На този ден честват и младите невести. Според обичая до Тодоровден те нямат право да месят и пекат самун.
В някои краища на България на този празник се извършват и обреди за здраве и плодовитост на младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България да вземем за пример младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ". По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.
В други региони се извършва и още една забавна обредна процедура за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата младоженка подготвя дребни хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и родственици, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където са и зетят, и свекървата, и се поставя обща софра.
В Родопската област е прочут обичаят Бекане. След църковната работа домакинята дава на всеки от фамилията да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предходния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка.
Момите нижат броеници от наквасен във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат дарове.
Преди кушията дамите си мият косите с вода, в която слагат плява от яслите на конете. След това хвърлят водата на улицата след конете, с цел да са дълги и здрави косите им.
На този ден имен ден честват Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Богдана, Божана, Дарина, Найден.
В съботата след Сирни заговезни означаваме Тодоровден.
По традиция празникът се пада постоянно в събота – Тодорова събота, на първата седмица от Великия пост. На този празник нормално се провеждат надбягвания с коне - кушии.
Тази година така наречен преносим християнски празник се чества на 4 март.
Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е показан като ездач на бял кон и змееборец.
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги принуди да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска скрито с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, въпреки и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и оповестени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде загадка. Легендата споделя, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за подреденото от император Юлиан, заръчвайки му да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.
На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор дал отговор: Да си подготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с който приказва, а Св. Теодор си споделил името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара.
Императорът видял, че мярката му няма резултат и заповядал храната да се продава както преди.
От признателност Църквата чества светеца в събота на първата седмица на Великия пост.
Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден. Ето за какво най-интересният миг от празничния ден е кушията.
Народното вярване гласи, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното съревнование. Победителят се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.
На този ден честват и младите невести. Според обичая до Тодоровден те нямат право да месят и пекат самун.
В някои краища на България на този празник се извършват и обреди за здраве и плодовитост на младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България да вземем за пример младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ". По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.
В други региони се извършва и още една забавна обредна процедура за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата младоженка подготвя дребни хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и родственици, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където са и зетят, и свекървата, и се поставя обща софра.
В Родопската област е прочут обичаят Бекане. След църковната работа домакинята дава на всеки от фамилията да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предходния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка.
Момите нижат броеници от наквасен във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат дарове.
Преди кушията дамите си мият косите с вода, в която слагат плява от яслите на конете. След това хвърлят водата на улицата след конете, с цел да са дълги и здрави косите им.
На този ден имен ден честват Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Богдана, Божана, Дарина, Найден.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ