По традиция от 2002 г. насам икономистите на Института представят

По традиция от 2002 година насам икономистите на Института показват в " Алтернативен бюджет на ИПИ " свои хрумвания за промени, както и ограничения в областта на налозите и във връзка с разноските. Днес беше показан бюджета на ИПИ за 2025 година, заяви Българска телеграфна агенция. Според ИПИ бюджетните цели на България би трябвало да са в посока връщане на разноските под 40 % от брутния вътрешен артикул на страната и премахването на недостига в средносрочен проект, беше посочено на полемиката. Още по тематиката Финанси 9 дек 2023 Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на България, разяснява, че в случай че се стъпи на знаците " повишаване на чистите разноски ", за идната година растежът на разноските в бюджета би трябвало да бъде към 4,6 %. Ако за идната година се махне повишаването на финансовите разноски в бюджета, почти междинната стойност на растежа на бюджета ще бъде сред 16 и 18 % и то при строга политика на ограничение разноските за прехрана, уточни той. За идната година, теоретично, в случай че сме доброжелателни и не подвигаме налозите, единственият метод да влезем в 3-те % недостиг е финансовите разноски да останат на равнище от 7 милиарда лв., уточни Дацов. Според него е илюзорно някой да мисли, че може да има стабилизация на бюджета, без да се вдигнат налозите. Коментирайки дилемите пред бюджета за 2025 година Силвия Георгиева, изпълнителен шеф на НСОРБ,  сподели, че във връзка с приходната част на бюджета, е безусловно неотложно в пакета данъчни закони да бъдат обновени данъчните оценки на парцелите. Икономическата обстановка в страната от дълго време изисква актуализация на данъчните оценки, само че за жал политическата все не е подобаваща, или не е подготвена, разяснява тя. Георгиева означи, че данъчните оценки се пресмятат по механизъм, признат през 1997 година, последната му актуализация е от 2007 година и сега те се пресмятат на " екстравагантната " цена от 3,70 лева до 18 лева на квадратен метър. Тя добави, че актуализацията им ще усъвършенства доста приходната част на общинските бюджети. По отношение на разходната част Георгиева даде образци със обществените разноски и парите за здраве и добави, че по-ефективното им ръководство би освободило средства в бюджета. Тя уточни, че казусът е, че всеки от финансовите потоци в обществената система се ръководи паралелно, а не сложно. Икономистът Любомир Каримански изрази мнение, че при всички външни заеми, които имаме, би трябвало да чакаме растежът на стопанската система да бъде много по-висок от лихвите, които плащаме през годините и да има някакъв смисъл от тези заеми. Въпросът е къде ги влагаме,  в случай че тези заеми ги даваме още веднъж за разноски в обществената политика, няма никакъв смисъл, уточни той. Старши икономистът в " Отворено общество " Георги Ангелов счита, че бюджетът е " продънен " от корпоративни ползи. От една страна към момента имаме ограничения от предходни рецесии, които от дълго време са свършили - имаме антикризисни ограничения от пандемията, които си работят и непрекъснато се удължават и  труват милиарди, имаме антикризисни ограничения от енергийната рецесия, които бяха хабене на пари, тъй като 80 % от парите отидоха в бизнеси, които не пострадаха от енергийната рецесия, те я сътвориха, сподели Ангелов. Той уточни, че по същия метод стоят нещата със земеделските дотации. Разбирам парите да отиваха за вложения в селските региони, за водоснабдяване, учебни заведения, те отиват за дотация на декар, от която няма никаква изгода никой, аргументира се той. По думите му в случай че се приказва за продуктивни разноски в бюджета, които предизвикват икономическия напредък и непродуктивни разноски, които се вършат по други обществени аргументи, то има трети вид разноски - нездравословни, антипродуктивни, които в случай че ги махнем или пренасочим част то тях, ще реализираме най-хубавия резултат - няма да има потребност да подвигаме и налозите, ще имаме по-висок стопански напредък, по-високи заплати и бюджет без недостиг. Според Ангелов това би трябвало да бъде  целта- да понижим нездравословната част от бюджета- прахосването, и да имаме повече в продуктивната му част. Бившият вицепремиер Николай Василев още веднъж изрази мнението си за нуждата от нулев недостиг. Ако желаеме да бъдем реформатори, апелирам в идващия бюджет да има нулев недостиг, сподели Василев. По думите му по-големият проблем не е математически, а е в манталитета. По някакъв метод успяхме да заразим с пандемия публичното мнение, че новото обикновено е да има дефицити от минус 3 до плюс безконечност, уточни той. Василев сподели, че не вижда нито една причина за какво бюджетите сега би трябвало да имат недостиг като по думите му повода това да е по този начин е манталитета на ръководещите и жаждата им да прахосват сред 5 и 12 милиарда лв. в последните дни от годината. Категорично пазиме концепцията, че бюджетният недостиг би трябвало да спадне, разяснява икономистът и народен представител Мартин Димитров. Той добави, че дефицитът не може да стане едновременно нула %, само че посоката би трябвало да бъде надолу като би трябвало да има редовно понижение на бюджетния недостиг. Това  е допустимо решение и това би трябвало да бъде наша цел, сподели той. Димитров уточни още, че  би трябвало да се мисли за ограничения за по-голяма събираемост, а не с по-високи налози. По думите му нямаме никакво право да изпуснем този път еврозоната. Саботажът, който виждаме пред очите ни няма да спре, не можем да си позволим на никаква цена да изпуснем този късмет, сподели той.