Николай Милчев: Македонски патриотични игри
По тоя мотив Десислава Атанасова изпя химн в възхвала на ГЕРБ и герберската мъдрост, която била положила основите на всичко това още 2017 година.
Сега ѝ е паднало да си прави партийна реклама.
Наредени на една линия, по средата с герба и знамето, първенците ни наподобяват като непробиваема стена – едни по-разкрачени, едни по-високи, други – по-ниски, едни – намусени, други – взрени в бъдещето, само че всички са бетон – Македония ще изчака.
При такова желязно единение какво да прави човек, с изключение на и той да стане желязноединен?
Аз обаче си мисля друго. Мисля си, че бъркаме, надълбоко бъркаме, като оставяме към ръцете и шията ни да се увива въжето на историята, и то въжето на неосъщестената ни, най-кървава и изпепеляваща история. Въжето на неслучилия ни се блян и идеал – единството на изконните български земи. Оставихме предишното, раните, болката и комплексите да ни замъглят погледа.
Няма да напомням нищо от трагичната и величава орис на тези български земи, които в този момент се назовават Северна Македония. Нито ще се извинявам, че не одобрявам днешното консенсусно решение. Не одобрявам да се държим по този начин, тъй като с инатлък и бабаитстване, па въпреки и показани като върховен национализъм, добра и интелигентна политика не се прави.
Питам се – като не преставаме да се ровим във времената на Кирил и Методий, като не преставаме да повдигаме костите на Самуил и ослепените му бойци, какво се надяваме да създадат хората от Вардарско? – да си скъсат на следващия ден учебниците и да почнат да зубрят нашите? Кога и къде по света става това? Кога в живота е ставало? И по кое време ще се случи – след пет, след 10 години или в никакъв случай? Формалният акт е едно, катарзисът, истината и времето – нещо напълно друго.
Искаме да кажат, че Гоце Делчев е българин. Кога ще стане това? И като го кажат, от това Гоце Делчев по-българин ли ще стане? Не ми се има вяра.
Искаме да кажат, че езикът им до 1944 година е бил български акцент. И като го кажат, дали ще стартират да пишат от на следващия ден на актуален български език? Не ми се има вяра.
Виждали ли сте по какъв начин се държи човек, притиснат в ъгъла? – Почва да рита и да се отбранява – това прави индивидът в ъгъла. Понякога вика и се надява някой различен да го чуе.
Само желая да вметна – аз, с мозъка, с душата и сърцето си, знам истината за Македония. И за Кирил и Методий, и за Самуил, и за езика знам. Знам и за хилядите убити българи, починали с отворени очи за Македония.
Но знам, че истина със мощ мъчно се постанова. Тънка работа е истината, душевна и духовна работа е тя. Единството и монолитността постоянно я плашат.
Дядо ми Драган е бил няколко години в Македония. Учителствал е там през четирийсетте години на предишния век, по време на Втората международна война. И има доста фотоси от там. Има една фотография, която и до ден сегашен ми разрушава сърцето – снимал се е с учениците си и с цел да не наподобява по-висок от тях, е коленичил. Малките му възпитаници – остригани, остриган и той, и той коленичил сред тях. На това аз му крещя обич.
Хубаво, обаче ние желаеме македонците да ни обичат през днешния ден. Мразели ни били през днешния ден и по тази причина са отговорни комунистите, Коминтерна, сърбите, югославяните, Тито, Сталин, Георги Димитров и който още се сетите. Всички са отговорни с изключение на монолитниците, които ни ръководят към този момент трийсет години. Братя сме били по кръв и по тази причина македонците би трябвало да ни обичат.
Ние тука преди години се изпотрепахме за по декар и половина земя, трепем се всеки ден по села, градове и паланки, сърдим се и се караме, късаме връзки и любови за нищо, но желаеме македонците да ни обичат незабавно и в случай че може - постоянно. Иначе няма Европейски съюз. А в Европейския съюз, както знаете, прелива от обич.
Така, както сме я подкарали, няма да стане, повярвайте ми – обич с ултиматуми и работни комисии не става. Поне на мене не ми е известно.
А другояче партиите го вършат, тъй като по този начин им изнася. Изнася им да играят патриотични македонски игри, да ни ровят в душите, в раните, в спомените и в фотосите дори.
Иначе би трябвало да ни изясняват за какво изчезваме, за какво се топим като народ, за какво от девет милиона сме станали шест и половина и за какво от скъпотия мирис не можем да си поемем.
P.S. Готов съм да понеса всевъзможни обвинявания – в недоумение, в недооценяване на ситуацията, в демократизъм, в примирителност, в непатриотичност и родоотстъпничество… Готов съм да приема всичко, само че се пробвам да мисля – и с мозъка, и със сърцето си. И най-важното – да не се върша, че единствено аз, разбирайте – ние, българите, сме постоянно прави и онеправдани, и предадени от целия свят и най-много – от македонците.
Николай Милчев
Сега ѝ е паднало да си прави партийна реклама.
Наредени на една линия, по средата с герба и знамето, първенците ни наподобяват като непробиваема стена – едни по-разкрачени, едни по-високи, други – по-ниски, едни – намусени, други – взрени в бъдещето, само че всички са бетон – Македония ще изчака.
При такова желязно единение какво да прави човек, с изключение на и той да стане желязноединен?
Аз обаче си мисля друго. Мисля си, че бъркаме, надълбоко бъркаме, като оставяме към ръцете и шията ни да се увива въжето на историята, и то въжето на неосъщестената ни, най-кървава и изпепеляваща история. Въжето на неслучилия ни се блян и идеал – единството на изконните български земи. Оставихме предишното, раните, болката и комплексите да ни замъглят погледа.
Няма да напомням нищо от трагичната и величава орис на тези български земи, които в този момент се назовават Северна Македония. Нито ще се извинявам, че не одобрявам днешното консенсусно решение. Не одобрявам да се държим по този начин, тъй като с инатлък и бабаитстване, па въпреки и показани като върховен национализъм, добра и интелигентна политика не се прави.
Питам се – като не преставаме да се ровим във времената на Кирил и Методий, като не преставаме да повдигаме костите на Самуил и ослепените му бойци, какво се надяваме да създадат хората от Вардарско? – да си скъсат на следващия ден учебниците и да почнат да зубрят нашите? Кога и къде по света става това? Кога в живота е ставало? И по кое време ще се случи – след пет, след 10 години или в никакъв случай? Формалният акт е едно, катарзисът, истината и времето – нещо напълно друго.
Искаме да кажат, че Гоце Делчев е българин. Кога ще стане това? И като го кажат, от това Гоце Делчев по-българин ли ще стане? Не ми се има вяра.
Искаме да кажат, че езикът им до 1944 година е бил български акцент. И като го кажат, дали ще стартират да пишат от на следващия ден на актуален български език? Не ми се има вяра.
Виждали ли сте по какъв начин се държи човек, притиснат в ъгъла? – Почва да рита и да се отбранява – това прави индивидът в ъгъла. Понякога вика и се надява някой различен да го чуе.
Само желая да вметна – аз, с мозъка, с душата и сърцето си, знам истината за Македония. И за Кирил и Методий, и за Самуил, и за езика знам. Знам и за хилядите убити българи, починали с отворени очи за Македония.
Но знам, че истина със мощ мъчно се постанова. Тънка работа е истината, душевна и духовна работа е тя. Единството и монолитността постоянно я плашат.
Дядо ми Драган е бил няколко години в Македония. Учителствал е там през четирийсетте години на предишния век, по време на Втората международна война. И има доста фотоси от там. Има една фотография, която и до ден сегашен ми разрушава сърцето – снимал се е с учениците си и с цел да не наподобява по-висок от тях, е коленичил. Малките му възпитаници – остригани, остриган и той, и той коленичил сред тях. На това аз му крещя обич.
Хубаво, обаче ние желаеме македонците да ни обичат през днешния ден. Мразели ни били през днешния ден и по тази причина са отговорни комунистите, Коминтерна, сърбите, югославяните, Тито, Сталин, Георги Димитров и който още се сетите. Всички са отговорни с изключение на монолитниците, които ни ръководят към този момент трийсет години. Братя сме били по кръв и по тази причина македонците би трябвало да ни обичат.
Ние тука преди години се изпотрепахме за по декар и половина земя, трепем се всеки ден по села, градове и паланки, сърдим се и се караме, късаме връзки и любови за нищо, но желаеме македонците да ни обичат незабавно и в случай че може - постоянно. Иначе няма Европейски съюз. А в Европейския съюз, както знаете, прелива от обич.
Така, както сме я подкарали, няма да стане, повярвайте ми – обич с ултиматуми и работни комисии не става. Поне на мене не ми е известно.
А другояче партиите го вършат, тъй като по този начин им изнася. Изнася им да играят патриотични македонски игри, да ни ровят в душите, в раните, в спомените и в фотосите дори.
Иначе би трябвало да ни изясняват за какво изчезваме, за какво се топим като народ, за какво от девет милиона сме станали шест и половина и за какво от скъпотия мирис не можем да си поемем.
P.S. Готов съм да понеса всевъзможни обвинявания – в недоумение, в недооценяване на ситуацията, в демократизъм, в примирителност, в непатриотичност и родоотстъпничество… Готов съм да приема всичко, само че се пробвам да мисля – и с мозъка, и със сърцето си. И най-важното – да не се върша, че единствено аз, разбирайте – ние, българите, сме постоянно прави и онеправдани, и предадени от целия свят и най-много – от македонците.
Николай Милчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ