Адвокат Петьо Славов: Масово се приемат законопроекти без съгласуване
По тематиката " правораздаване " Actualno.com беседваме с юрист Петьо Славов. Г-н Славов е юрист в Софийската адвокатска гилдия. Специализирал е в областта на административното правораздаване, занимава се главно с конкурентно право и публични поръчки. Бил е зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията в интервала 1998–2003 година, както и член на ЦИК за изборите за 38-о и 39-о Народно заседание. Член е на Правния съвет на президента Румен Радев.
На Общото заседание на юристите беше призната декларация с доста съществени рецензии поради практиките на законотворчество в България. Какво би трябвало да се случи, с цел да не минават непрекъснато значими законови промени през преходни и заключителни разпореждания на напълно разнообразни от урегулираната сфера закони?
Независимо от напрежението, което се съдаде на последното ОСАС поради неприемането на доклада на ВАдС, всички делегати единомислещо одобриха декларация, в която се показва нашето терзание от " протичащото се в страната през последните месеци в законодателната, изпълнителната и правосъдната власт, което слага в заплаха законността и върховенството на правото ". Единството на юристите по този фундаментален въпрос е впечатляващо, само че и окуражаващо, тъй като демонстрира, че в страната има най-малко един корав стожер на правото и това е точно българската адвокатура. Тази декларация идва да покаже и това, че за българските юристи или най-малко за болшинството от тях върховенството на правото е по-важно от парите на клиентите. Въпреки някои внушения в противоположния смисъл на представители на прокуратурата.
Когато институциите са мощни в използването на закона, то тогава и адвокатурата е мощна в отбраната на правата и ползите на жителите и юридическите лица. Защото юристът не може самичък да наложи закона – той може единствено да изиска съдействието на способените правосъдни и административни органи. Ето за какво мощната, способена и етична адвокатура е в интерес освен на обособените юристи, само че и на обществото като цяло.
Моля, кажете за няколко образеца за фрапантно законотворчество?
Най-големият абсурд в активността на това Народно заседание е, че то съвсем на 100 % пренебрегва в законодателната си активност точно Закона за нормативните актове! Това е законът, който регламентира подготовката, издаването, използването и усъвършенстването на нормативните актове.. Например Законът за горивата беше импортиран и признат без да е авансово обсъждан даже с финансовото министерство и Агенция Митници, камо ли с неговите крайни получатели!?. Много постоянно законопроектите са на процедура нестимулирани, като се показват бланкетни и общи претекстове. Стига се даже и до такива парадокси като да вземем за пример с едни и същи претекстове да се оферират на първо време промени в Изборния кодекс, а по-късно със същите съображения да се предлага тяхната анулация!? И всички тези оферти бяха признати и станаха настоящо законодателство. Подобен законодателен метод, граничещ с произвол (поради игнорирането на ЗНА), непосредствено поврежда получателите на съответния нормативен акт, затруднява правоприлагащите органи и не на последно място препятства ефикасното практикуване на адвокатската специалност.
Как виждате изискванията за развиване на адвокатската специалност в България – както от позиция нормативна уредба, по този начин и от обществена и пазарна позиция?
Адвокатската специалност е единствената специалност, която е категорично поименно маркирана в Конституцията на Република България и това явно не е инцидентно, защото адвокатурата е призвана да подкрепя жителите и юридическите лица при отбраната на техните права и законни ползи. Това значително изяснява и за какво адвокатската специалност като цяло се употребява с нараснал публичен престиж. За страдание обаче този престиж през последните години понижава, което не е в интерес нито на юристите, нито на обществото.
Това постанова да се потърсят аргументите за тази отрицателна наклонност.
Адвокатурата е свободна, самостоятелна и самоуправляваща се, а това, наред с бързо изменящата се социално-икономичека конюнктура, слага пред нея редица проблеми и провокации. На този декор Законът за адвокатурата (ЗА), признат през 2004 година, наподобява все по-малко съответен на динамичността на публичните връзки и на съществуващата все още действителност. Това обаче надалеч не е единственият проблем. Ефективното практикуване на адвокатската активност е затруднено и от все по-некачествена работа на Народното събрание в региона на законодателната активност. Отговорност за това състояние имаме и ние, юристите, на първо място заради пасивността на огромна част от сътрудниците по проблемите на гилдията, като признавам, че до неотдавна и аз бях измежду тях. Но най-голямата отговорност се носи от органите за ръководство на адвокатурата и на първо място от Висшия адвокатски съвет (ВАдС).
Въпреки това съм сдържан оптимист за бъдещето на адвокатската специалност и имам вяра, че с пиемането на нов и съответен към актуалните условия ЗА, както и с избора на ново, съвременно мислещо и интензивно национално управление, адвокатурата ще възвърне позагубения си престиж. Последното Общо заседание на юристите (ОСАС) също ми дава мотив за оптимизъм.
Какво предпочитано следва да бъде поправено в законите и наредбите на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), с цел да има по-добри условия за упражняване на специалността?
Както към този момент означих, ЗА не дава отговор на променените обществено-икономически условия в страната. Неоходими са промени в доста посоки като за предпочитани смятам ясното регламентиране на адвокатската активност, като категорично се уточни кои правни услуги са в изключителна подготвеност на юристите и кои се правят в изискванията на конкуренция и от други лица (юрисконсулти, нотариуси, търговски сдружения и пр.), като се основат гаранции за равнопоставеност при упражняването на тези правни услуги. В тази връзка би трябвало да се плануват и съответните учредения и правила за санкциониране на лицата, осъществяващи нелоялна конкуренция на адвокатската активност. Категорично би трябвало да се подхващат дейни стъпки за основаването на електронна адвокатура, включително и за електронно осъществяване на избори за органи на адвокатурата. Трябва да се регламентира по-пълно и ясно статута на ВАдС и изключително на Общото заседание, което сега от една страна е висш орган, а от друга няма действителен надзор върху дейноста на ВАДС. Необходимо е да се разпише по-подробно и ясно дисциплинарното произвеждане, включително и като се планува опция за обжалване пред съд в случаите на отнемане от адвокатски права, като тези разногласия би трябвало да са подсъдни на административните съдилища. Държа да отбележа, че Върховен касационен съд няма място в тези разногласия, както и при обжалванията на изборите на адвокатски органи и че неговото наличие в сегашния ЗА е несвоевременно. Промени са нужни на процедура във всички посоки. Неслучайно на миналогодишното ОСАС е взето решение ВАДС да изготви напълно нов закон за адвокатурата.
За пръв път на Общото заседание на юристите не беше признат докладът на ВАдС. Какво следва?
Това че ОСАС не одобри доклада на ВАДС е невиждан акт, само че той за жалост беше провокиран на първо място от апатията и като цяло от пасивното държание на ВАдС по проблемите, с които се сблъскват юристите при упражняването на своята активност. Висшето ни управление на процедура не е изпълнило нито едно от решенията на предходното Общо заседание на юристите, а от оповестения доклад е видно, че даже не е бил изработен и сериозен опит в тази посока. А когато се бездейства проблемите набъбват и се задълбочават. С този акт Общото заседание ясно съобщи, че повече по този начин не може; че неволята към този момент е пристигнала и че би трябвало да запретнем ръкави и да изтеглим позатъналата каруца на родната адвокатура.
Самият акт по неприемането на доклада обаче няма никакви правни последствия заради слабосттите на актуалният ЗА, за които към този момент стана въпрос. Което е и още една причина за приемане на нов закон.
Как оценявате работата на новия основен прокурор дотук – къде виждате прогрес и къде единствено мощни думи?
Несъмнено в обществото има чувство за липса на правдивост и за друг юридически стандарт при използването на законите от другите държавни органи, включително и от страна на прокуратурата. Това чувство предопределя повишени публични упования към новия основен прокурор, включително и за нараснала интензивност в преследването на закононарушения от друг темперамент. Тази интензивност обаче би трябвало да е съобразена с откритата нормативна рамка и да не основава усещането, че се стреля по врабче с топ. Резултатите ще се видят при постановяването на правосъдните решения по повдигнатите обвинявания.
Интервю на Ивайло Ачев
На Общото заседание на юристите беше призната декларация с доста съществени рецензии поради практиките на законотворчество в България. Какво би трябвало да се случи, с цел да не минават непрекъснато значими законови промени през преходни и заключителни разпореждания на напълно разнообразни от урегулираната сфера закони?
Независимо от напрежението, което се съдаде на последното ОСАС поради неприемането на доклада на ВАдС, всички делегати единомислещо одобриха декларация, в която се показва нашето терзание от " протичащото се в страната през последните месеци в законодателната, изпълнителната и правосъдната власт, което слага в заплаха законността и върховенството на правото ". Единството на юристите по този фундаментален въпрос е впечатляващо, само че и окуражаващо, тъй като демонстрира, че в страната има най-малко един корав стожер на правото и това е точно българската адвокатура. Тази декларация идва да покаже и това, че за българските юристи или най-малко за болшинството от тях върховенството на правото е по-важно от парите на клиентите. Въпреки някои внушения в противоположния смисъл на представители на прокуратурата.
Когато институциите са мощни в използването на закона, то тогава и адвокатурата е мощна в отбраната на правата и ползите на жителите и юридическите лица. Защото юристът не може самичък да наложи закона – той може единствено да изиска съдействието на способените правосъдни и административни органи. Ето за какво мощната, способена и етична адвокатура е в интерес освен на обособените юристи, само че и на обществото като цяло.
Моля, кажете за няколко образеца за фрапантно законотворчество?
Най-големият абсурд в активността на това Народно заседание е, че то съвсем на 100 % пренебрегва в законодателната си активност точно Закона за нормативните актове! Това е законът, който регламентира подготовката, издаването, използването и усъвършенстването на нормативните актове.. Например Законът за горивата беше импортиран и признат без да е авансово обсъждан даже с финансовото министерство и Агенция Митници, камо ли с неговите крайни получатели!?. Много постоянно законопроектите са на процедура нестимулирани, като се показват бланкетни и общи претекстове. Стига се даже и до такива парадокси като да вземем за пример с едни и същи претекстове да се оферират на първо време промени в Изборния кодекс, а по-късно със същите съображения да се предлага тяхната анулация!? И всички тези оферти бяха признати и станаха настоящо законодателство. Подобен законодателен метод, граничещ с произвол (поради игнорирането на ЗНА), непосредствено поврежда получателите на съответния нормативен акт, затруднява правоприлагащите органи и не на последно място препятства ефикасното практикуване на адвокатската специалност.
Как виждате изискванията за развиване на адвокатската специалност в България – както от позиция нормативна уредба, по този начин и от обществена и пазарна позиция?
Адвокатската специалност е единствената специалност, която е категорично поименно маркирана в Конституцията на Република България и това явно не е инцидентно, защото адвокатурата е призвана да подкрепя жителите и юридическите лица при отбраната на техните права и законни ползи. Това значително изяснява и за какво адвокатската специалност като цяло се употребява с нараснал публичен престиж. За страдание обаче този престиж през последните години понижава, което не е в интерес нито на юристите, нито на обществото.
Това постанова да се потърсят аргументите за тази отрицателна наклонност.
Адвокатурата е свободна, самостоятелна и самоуправляваща се, а това, наред с бързо изменящата се социално-икономичека конюнктура, слага пред нея редица проблеми и провокации. На този декор Законът за адвокатурата (ЗА), признат през 2004 година, наподобява все по-малко съответен на динамичността на публичните връзки и на съществуващата все още действителност. Това обаче надалеч не е единственият проблем. Ефективното практикуване на адвокатската активност е затруднено и от все по-некачествена работа на Народното събрание в региона на законодателната активност. Отговорност за това състояние имаме и ние, юристите, на първо място заради пасивността на огромна част от сътрудниците по проблемите на гилдията, като признавам, че до неотдавна и аз бях измежду тях. Но най-голямата отговорност се носи от органите за ръководство на адвокатурата и на първо място от Висшия адвокатски съвет (ВАдС).
Въпреки това съм сдържан оптимист за бъдещето на адвокатската специалност и имам вяра, че с пиемането на нов и съответен към актуалните условия ЗА, както и с избора на ново, съвременно мислещо и интензивно национално управление, адвокатурата ще възвърне позагубения си престиж. Последното Общо заседание на юристите (ОСАС) също ми дава мотив за оптимизъм.
Какво предпочитано следва да бъде поправено в законите и наредбите на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), с цел да има по-добри условия за упражняване на специалността?
Както към този момент означих, ЗА не дава отговор на променените обществено-икономически условия в страната. Неоходими са промени в доста посоки като за предпочитани смятам ясното регламентиране на адвокатската активност, като категорично се уточни кои правни услуги са в изключителна подготвеност на юристите и кои се правят в изискванията на конкуренция и от други лица (юрисконсулти, нотариуси, търговски сдружения и пр.), като се основат гаранции за равнопоставеност при упражняването на тези правни услуги. В тази връзка би трябвало да се плануват и съответните учредения и правила за санкциониране на лицата, осъществяващи нелоялна конкуренция на адвокатската активност. Категорично би трябвало да се подхващат дейни стъпки за основаването на електронна адвокатура, включително и за електронно осъществяване на избори за органи на адвокатурата. Трябва да се регламентира по-пълно и ясно статута на ВАдС и изключително на Общото заседание, което сега от една страна е висш орган, а от друга няма действителен надзор върху дейноста на ВАДС. Необходимо е да се разпише по-подробно и ясно дисциплинарното произвеждане, включително и като се планува опция за обжалване пред съд в случаите на отнемане от адвокатски права, като тези разногласия би трябвало да са подсъдни на административните съдилища. Държа да отбележа, че Върховен касационен съд няма място в тези разногласия, както и при обжалванията на изборите на адвокатски органи и че неговото наличие в сегашния ЗА е несвоевременно. Промени са нужни на процедура във всички посоки. Неслучайно на миналогодишното ОСАС е взето решение ВАДС да изготви напълно нов закон за адвокатурата.
За пръв път на Общото заседание на юристите не беше признат докладът на ВАдС. Какво следва?
Това че ОСАС не одобри доклада на ВАДС е невиждан акт, само че той за жалост беше провокиран на първо място от апатията и като цяло от пасивното държание на ВАдС по проблемите, с които се сблъскват юристите при упражняването на своята активност. Висшето ни управление на процедура не е изпълнило нито едно от решенията на предходното Общо заседание на юристите, а от оповестения доклад е видно, че даже не е бил изработен и сериозен опит в тази посока. А когато се бездейства проблемите набъбват и се задълбочават. С този акт Общото заседание ясно съобщи, че повече по този начин не може; че неволята към този момент е пристигнала и че би трябвало да запретнем ръкави и да изтеглим позатъналата каруца на родната адвокатура.
Самият акт по неприемането на доклада обаче няма никакви правни последствия заради слабосттите на актуалният ЗА, за които към този момент стана въпрос. Което е и още една причина за приемане на нов закон.
Как оценявате работата на новия основен прокурор дотук – къде виждате прогрес и къде единствено мощни думи?
Несъмнено в обществото има чувство за липса на правдивост и за друг юридически стандарт при използването на законите от другите държавни органи, включително и от страна на прокуратурата. Това чувство предопределя повишени публични упования към новия основен прокурор, включително и за нараснала интензивност в преследването на закононарушения от друг темперамент. Тази интензивност обаче би трябвало да е съобразена с откритата нормативна рамка и да не основава усещането, че се стреля по врабче с топ. Резултатите ще се видят при постановяването на правосъдните решения по повдигнатите обвинявания.
Интервю на Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ