Финансов експерт: Инфлацията може да достигне над 6%
По-тежките и по-дълготрайни нарушавания във веригите на доставки, както и по-високата от предстоящото инфлация, евентуално ще забавят темпа на стопански напредък през 2022 година Това се показва в разбор на Уникредит Булбанк.
„ Понижихме прогнозата си за растежа на действителния БВП на България за 2022 година до 3.6% на годишна база (от 3.9%), на фона на по-тежките и продължителни нарушавания във веригите на доставки и упованията, че високата инфлация ще продължи по-дълго. Очакваме 4.3% растеж на действителния Брутният вътрешен продукт през 2023 година, когато и равнището на безработица също предвиждаме да спадне до равнища, съответстващи на цялостна претовареност ", отбелязва основният икономист на кредитната институция Кристофор Павлов. По думите му вероятностите пред стопанската система ще продължат да зависят от развиването на пандемията от ковид.
„ Вариантът Омикрон докара до увеличение на „ насрещните ветрове “, пред които се изправя стопанската система, което може да навреди на икономическата интензивност през 2022 година Все отново, допускаме, че успеваемостта на имунизациите няма да отслабне доста и делът на имунизираното население постепенно ще нарасне, въпреки че най-вероятно ще остане под стойностите, нужни за реализиране на колективен имунитет. При тези допускания, здравните опасности се чака да намалеят в хода на годината, с което негативният резултат на нови талази на пандемията върху траекторията на растежа би трябвало да е по-ограничен, в сравнение с в предишното ", счита Павлов.
В прогнозата на Уникредит се показва още, че средногодишната инфлация ще нарасне до 6% на годишна база през 2022 година, преди още веднъж да спадне до 3% през 2023 година Според специалистите на банката високата инфлация отразява главно краткотрайни фактори, като високите цени на енергоносителите, нарушаванията във веригите на доставки и базовите резултати. Въпреки това, растежът на инфлацията се и оказал по-широко основан, в сравнение с се е очаквало в началото и евентуално ще трае по-дълго.
Спопред Кристофор Павлов има две характерни за България аргументи, поради които инфлацията в страната евентуално ще доближи високи стойности за района на Централна и Източна Европа. Първо, растежът в цените на храните евентуално ще се окаже по-продължителен, защото по-малките количества употребявани торове ще понижат размера на реколтата през 2022 година
Ако този сюжет се материализира, общото равнище на инфлация евентуално ще нарасне в по-голяма степен в България, в сравнение с в останалите страни от ЦИЕ, защото в България храните заемат максимален дял в кошницата на потребителските цени от всички страни в района. Второ, преместването на по-високите цени на суровините към потребителските цени в България евентуално ще бъде засилено от обстоятелството, че страната има относително огромен брой браншове на стопанската система, характеризиращи се с висока централизация.
Това значи, че делът на фирмите, които са в положение да трансферират тежестта на нарасналите цени на входящи първични материали и артикули върху цените за крайните консуматори също е висок. " Прогнозата ни за инфлацията е основана на допускането, че цените на електрическата енергия и топлоенергията за семействата ще набъбнат с 15% през април 2022 година Ефектът от преместване на по-високите разноски към по-високи цени на труда и от там към ново увеличение на общото ценово ниво евентуално ще бъде слаб.
Това е по този начин, тъй като нормата на безработица и други значими индикатори за пазара на труда сочат, че стопанската система е надалеч от достигането на цялостна претовареност. Също по този начин значимо е да се означи, че делът на мениджърите, които рапортуват за проблеми с намирането на работна ръка в този момент, спрямо интервала преди началото на пандемията, е доста по-нисък в България, изключително спрямо останалите страни от ЦИЕ ", отбелязва още основният икономист на Уникредит Булбанк в своя разбор.
Структурата на Брутният вътрешен продукт евентуално ще се промени, предвиждат още от банката. Частното ползване ще способства помалко за растежа през 2022 година, спрямо 2021 година Това се дължи главно на по-високата инфлация на потребителските цени, която през 2022 година, ще редуцира разполагаемия приход на семействата в по-голяма степен, в сравнение с през 2021 година В същото време резултатът от провокираните от изборите нараствания на заплатите в обществения бранш и пенсиите избледнява и стопанската система е изправена пред вероятността за по-малко експанзионистична фискална политика през тази по отношение на миналата година.
Проектобюджетът за 2022 година планува растеж на заплатите в обществения бранш и пенсиите надлежно с 5% и 8%, което е в сходство с предстоящата инфлация и е към една трета от растежа с 15% на заплатите в обществения бранш и растежа от 22% на пенсиите през предходната година. Увеличението на заплатите в частния бранш също се чака да бъде по-ниско, в сравнение с през 2021 година, защото договарянето на заплатите ще се реализира в среда на продължаващи усложнения с доставките и високи цени на суровините, което ще ограничи опциите на хората на труда да договорят някакъв важен растеж на заплащането.
На този декор чакаме семействата да употребяват част от спестяванията си, с цел да смекчат резултата от описаното нагоре стесняване на действителните приходи, само че ниското доверие на потребителите допуска, че растежът на потреблението евентуално ще бъде непретенциозен. За разлика от потреблението, вложенията евентуално ще набъбнат, движени от по-големите капиталовложения на обществения бранш, до момента в който частните вложения ще се възстановят по-бавно, защото проблемите с веригите на доставки ще траят по-дълго, в сравнение с беше заложено в досегашните прогнози.
„ Очакваме обществените вложения в поддръжка на зеления преход и дигитализацията, финансирани от механизма на Европейски Съюз ‘’Следващо поколение‘‘, да подтикват евентуалния напредък, в случай че промените, нужни за това, бъдат осъществени “, разяснява Кристофор Павлов.
Икономическата политика ще се образува от нуждата от намиране на баланс сред два целта - бюджетът да продължи да поддържа икономическото възобновяване след продължителната и мъчителна здравна рецесия, от една страна, и да се резервира средносрочната резистентност на обществените финанси, с цел да не се изложи на прекомерно огромен риск приемането на еврото, от друга.
За тази цел държавното управление ще се стреми да понижи обществената администрация, да усъвършенства събираемостта на налозите, да редуцира административната тежест и да преразгледа структурата и функционалностите на регулаторните органи, се показва още в прогнозата.
„ Понижихме прогнозата си за растежа на действителния БВП на България за 2022 година до 3.6% на годишна база (от 3.9%), на фона на по-тежките и продължителни нарушавания във веригите на доставки и упованията, че високата инфлация ще продължи по-дълго. Очакваме 4.3% растеж на действителния Брутният вътрешен продукт през 2023 година, когато и равнището на безработица също предвиждаме да спадне до равнища, съответстващи на цялостна претовареност ", отбелязва основният икономист на кредитната институция Кристофор Павлов. По думите му вероятностите пред стопанската система ще продължат да зависят от развиването на пандемията от ковид.
„ Вариантът Омикрон докара до увеличение на „ насрещните ветрове “, пред които се изправя стопанската система, което може да навреди на икономическата интензивност през 2022 година Все отново, допускаме, че успеваемостта на имунизациите няма да отслабне доста и делът на имунизираното население постепенно ще нарасне, въпреки че най-вероятно ще остане под стойностите, нужни за реализиране на колективен имунитет. При тези допускания, здравните опасности се чака да намалеят в хода на годината, с което негативният резултат на нови талази на пандемията върху траекторията на растежа би трябвало да е по-ограничен, в сравнение с в предишното ", счита Павлов.
В прогнозата на Уникредит се показва още, че средногодишната инфлация ще нарасне до 6% на годишна база през 2022 година, преди още веднъж да спадне до 3% през 2023 година Според специалистите на банката високата инфлация отразява главно краткотрайни фактори, като високите цени на енергоносителите, нарушаванията във веригите на доставки и базовите резултати. Въпреки това, растежът на инфлацията се и оказал по-широко основан, в сравнение с се е очаквало в началото и евентуално ще трае по-дълго.
Спопред Кристофор Павлов има две характерни за България аргументи, поради които инфлацията в страната евентуално ще доближи високи стойности за района на Централна и Източна Европа. Първо, растежът в цените на храните евентуално ще се окаже по-продължителен, защото по-малките количества употребявани торове ще понижат размера на реколтата през 2022 година
Ако този сюжет се материализира, общото равнище на инфлация евентуално ще нарасне в по-голяма степен в България, в сравнение с в останалите страни от ЦИЕ, защото в България храните заемат максимален дял в кошницата на потребителските цени от всички страни в района. Второ, преместването на по-високите цени на суровините към потребителските цени в България евентуално ще бъде засилено от обстоятелството, че страната има относително огромен брой браншове на стопанската система, характеризиращи се с висока централизация.
Това значи, че делът на фирмите, които са в положение да трансферират тежестта на нарасналите цени на входящи първични материали и артикули върху цените за крайните консуматори също е висок. " Прогнозата ни за инфлацията е основана на допускането, че цените на електрическата енергия и топлоенергията за семействата ще набъбнат с 15% през април 2022 година Ефектът от преместване на по-високите разноски към по-високи цени на труда и от там към ново увеличение на общото ценово ниво евентуално ще бъде слаб.
Това е по този начин, тъй като нормата на безработица и други значими индикатори за пазара на труда сочат, че стопанската система е надалеч от достигането на цялостна претовареност. Също по този начин значимо е да се означи, че делът на мениджърите, които рапортуват за проблеми с намирането на работна ръка в този момент, спрямо интервала преди началото на пандемията, е доста по-нисък в България, изключително спрямо останалите страни от ЦИЕ ", отбелязва още основният икономист на Уникредит Булбанк в своя разбор.
Структурата на Брутният вътрешен продукт евентуално ще се промени, предвиждат още от банката. Частното ползване ще способства помалко за растежа през 2022 година, спрямо 2021 година Това се дължи главно на по-високата инфлация на потребителските цени, която през 2022 година, ще редуцира разполагаемия приход на семействата в по-голяма степен, в сравнение с през 2021 година В същото време резултатът от провокираните от изборите нараствания на заплатите в обществения бранш и пенсиите избледнява и стопанската система е изправена пред вероятността за по-малко експанзионистична фискална политика през тази по отношение на миналата година.
Проектобюджетът за 2022 година планува растеж на заплатите в обществения бранш и пенсиите надлежно с 5% и 8%, което е в сходство с предстоящата инфлация и е към една трета от растежа с 15% на заплатите в обществения бранш и растежа от 22% на пенсиите през предходната година. Увеличението на заплатите в частния бранш също се чака да бъде по-ниско, в сравнение с през 2021 година, защото договарянето на заплатите ще се реализира в среда на продължаващи усложнения с доставките и високи цени на суровините, което ще ограничи опциите на хората на труда да договорят някакъв важен растеж на заплащането.
На този декор чакаме семействата да употребяват част от спестяванията си, с цел да смекчат резултата от описаното нагоре стесняване на действителните приходи, само че ниското доверие на потребителите допуска, че растежът на потреблението евентуално ще бъде непретенциозен. За разлика от потреблението, вложенията евентуално ще набъбнат, движени от по-големите капиталовложения на обществения бранш, до момента в който частните вложения ще се възстановят по-бавно, защото проблемите с веригите на доставки ще траят по-дълго, в сравнение с беше заложено в досегашните прогнози.
„ Очакваме обществените вложения в поддръжка на зеления преход и дигитализацията, финансирани от механизма на Европейски Съюз ‘’Следващо поколение‘‘, да подтикват евентуалния напредък, в случай че промените, нужни за това, бъдат осъществени “, разяснява Кристофор Павлов.
Икономическата политика ще се образува от нуждата от намиране на баланс сред два целта - бюджетът да продължи да поддържа икономическото възобновяване след продължителната и мъчителна здравна рецесия, от една страна, и да се резервира средносрочната резистентност на обществените финанси, с цел да не се изложи на прекомерно огромен риск приемането на еврото, от друга.
За тази цел държавното управление ще се стреми да понижи обществената администрация, да усъвършенства събираемостта на налозите, да редуцира административната тежест и да преразгледа структурата и функционалностите на регулаторните органи, се показва още в прогнозата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ